Tag Archives: Иван Асен

Четири блестящи български победи без дългосрочни последици

Историята на военното дело е пълна с примери за отлично проведени сражения, в които едната страна нанася смазващо поражение на другата, измитайки армията й от бойното поле…след което войната прелива в поредица от нерешителни конфронтации или затихва поради изтощението на двете страни. В крайна сметка се случва така, че след бляскавата победа, в общи линии, не следва нищо дълготрайно като позитиви за победителите. Тук, разбира се, не става дума „какво щеше да стане без тази победа“ а се визира реалния резултат от ключовите събития. Българската история също дава няколко чудесни примера за това. Ето четири от тях:

xan_krum

  1. Битката при Версиникия

    Кога: 22-ри юни, 813г.
    Къде: Версиникия, недалеч от Одрин
    Кои участват:
    – България – неизвестна но значително по-малочислена армия от византийската (вероятно около 10-15,000).
    – Византия – армиите на две теми (Тракия и Македония), вероятно около 20 000 души под командването на Михаил Рангаве и Йоан Аплакис.
    Резултат: тактически разгром за ромеите
    Защо остава без решителни последици: Макар и за кратко да окупира части от Тракия и да ги разорява (813-4г.), България няма възможност да задържи завоеванието. Смъртта на Крум и ловките действия на Лъв Арменец принуждават новия български владетел Омуртаг да сключи мир (815г.)

    Bulgarians_defeat_the_Byzantines_at_Anchialos

  2. Битката при АхелойКога: 20-ти август, 917г.
    Къде: р. Ахелой, близо до Поморие
    Кои участват:
    -България – около 15,000 ( войници, командвани лично от Симеон Велики.
    -Византия – около 20,000  войници, командвани от Лъв Фока.
    Резултат: тактически разгром на ромеите
    Защо остава без решителни последици: Макар да съкрушава византийските военни ресурси на Балканите, Симеон не успява да получи никакво дълготряйно преимущество над империята. Константинопол остава недосегаем, а царската корона ще бъде дадена на сина му Петър заедно с византийска принцеса през 927г. Макар Тракия да остава открита за набези на българите, границата от 927г. фиксира реалните предели на българското присъствие южно от Стара планина.

одрин

3.Битката при Одрин

Кога: 14-ти април, 1205г.
Къде: край Адрианопол (Одрин)
Кои участват:
– България: Вероятно около 5-10,000, командвани от Калоян (прието е да се смятат около 40,000 заедно с 14,000 кумани, но тази цифра е нереалистична; Някои нови калкулации дори намекват за възможност за паритет между двете армии от гледна точка на численост.)
– Латинската империя: около 4,000 души, от които 300 рицари.
Резултат: тактическа българска победа
Защо няма решителни последици: Победата над латините е тежко поражение за тях, но реално не дава дългосрочни позитиви за България. Тракийската ромейска аристокрация се съюзява с наследника на Баудуин – Анри и две години по-късно кръстоносците минават в решително контранастъпление, като през 1209г., те вече са господари на цяла Тракия.

be2b1cdcab23

4.Битката при Люлебургас-Бунархисар

Кога:28ти окттомври– 2ри ноември, (15-20 октомври по Стар стил) 1912г.
Къде; Линията Люлебургас-Бунархисар
Кои участва:
– България – Трета и Първа армии под командването на Радко Димитриев и Васил Кутинчев – 107,000 войници
– Османската империя – Шест армейски корпуса – 129,000 войници, под командването на Абдулах паша и Махмуд Мухтар паша
Резултат: тактическа българска победа
Защо няма решителни последици: Отговорът на този въпрос е прост и тъжен – защото българите пропускат всички възможности да развият успеха си и да спечелят войната с един блестящ ход. Никакви външни фактори – Велики Сили или Османската империя и нейната разгромена и колабираща армия могат да бъдат обвинявани за стратегическия амок на българския Генерален щаб.

Добре, но кои тогава са онези тактически успехи на българите, които са последвани и от значителни, дългосрочни резултати? Ето четири от тях за да балансираме:

1. Битката при Онгъла

AsparuhBulgarite_atlas_Hofart.jpg

Кога: 680г.
Къде: в района на Дунавската делта
Кои участват:
– България – Неизвестен брой бойци, вероятно до 20,000, командвани от (вероятно) Аспарух
– Византия – около 50,000 (според изворите, вероятно по-малко) византийски войници, командвани от Константин IV Погонат
Резултат: тактически византийски разгром
Защо има дълготрайни последици: Победата де факто води до създаването на Дунавска България, която след 1300г. си е все така тук.

2. Битката при Буг

Кога: 897г.
Къде: р. Буг, дн. Молдова
Кои участват:
– България – неизвестна по размер армия, включваща и печенежки контингент, под командването на Симеон Велики
– Маджарите – неизвестен по размер маджарски контингент
Резултат: тактически маджарски разгром
Защо има дълготрайни последици: Заедно с победата на печенезите над маджарите в Украйна, победата при Буг води до цялостно изселване на унгарците на запад. През следващите десетилетия те ще се ориентират към набези в Централна Европа, оставяйки северната българска граница относително спокойна.

3. Битката при Клокотница

38520d76ad1b28db4339d1cb8c66bd0e

Кога: 9-ти март, 1230г.
Къде: край Асеновград
Кои участват:
– България – неизвестна като размер армия, вероятно около 10 000, командвана от Йоан Асен II
– Епирското деспотство – неизвестна като размер армия, вероятно около 20-30 000, командвани от Теодор Комнин
Резултат: тактически епирски разгром
Защо има дълготрайни последици: Само с една победа, Йоан Асен успява да удвои размерите на своята държава и да я превърне в първостепенна военна и политическа сила на Балканите за повече от десетилетие.

4. Битката при Сливница

Battle_of_Slivnitsa

Кога17-19ти ноември (5-7 ноември Стар стил), 1885г.
Къде: Сливница
Кои участват:
– България – 32 000 войници (12 000 в началото) под общото командване на Александър Батенберг
– Сърбия – 40 000 войници (25 000) в началото под общото командване на Милан Обренович
Резултат: тактически сръбски разгром
Защо има дълготрайни последици: Българската победа гарантира Съединението на Княжеството и Румелия, ликвидира всякаква възможност за сръбски териториални компенсации и издига престижа на България като водеща сила сред малките балкански държави.

 

 

Реклами

Битката при Клокотница

38520d76ad1b28db4339d1cb8c66bd0e

Кога: 09,03,1230г.

Къде: Клокотница, близо до Хасково

Кои участват:

1)Царство България

Пълководец: Йоан II Асен

Армия:Неизвестна, включва около 1000 кумани

Загуби:незначителни

2) Епирско деспотство

ПълководецТеодор Комнин

Армия:Неизвестна но значителна, част от армията са „италиянски“ (латински) контингенти

Загуби: Цялата армия е пленена

Историята:

След като епирците слагат ръка на Тракия и овладяват Адрианопол (Одрин), Теодор Комнин решава да продължи своята програма максимум – завземането на Константинопол от латините. По пътя му остава само една основна пречка – неговият тъст Йоан II Асен, царят на българите. България и Епир са се съюзили през 1225г., след като дъщерята на Йоан Асен – Мария става съпруга на Мануил Комнин. До 1225г., двете държави нямат обща граница (Г.Акрополит, История, 25) и следователно нямат и преки политически противоречия. Разширяването на Епир предизвиква опасенията на Йоан Асен и сериозно накърнява собствените му амбиции за разширение в Тракия за сметка на отслабващата Латинска империя. Влизането на Комнин в Константинопол ще значи, че България би била следващата естествена цел. За това, не е случайно, че когато през 1230г., епирския деспот обявява своя поход към латинската столица, Йоан Асен събира собствена армия и „излиза на война в Романия“ (Търновски надпис)

Новината за раздвижването на българите застига Теодор Комнин докато армията му се движи в района на Адрианопол (Г. Акрополит, История, 25). Ситуацията се нажежава сериозно и пред Теодор Комнин остават два варианта, да подходи дипломатично към българите и да търси някакво ново съглашение с Йоан Асен или да атакува пръв и в случай на успех да получи лъвския пай, без да му се налага да се съобразява със своите доскорошни съюзници. Комнин, горди и самоуверен човек (Г. Акрополит, И., 25), решава да наруши договора и уверен в своите скорошни успехи и липсата на сериозна външнополитическа активност от страна на България, завива покрай Адрианопол, следвайки пътя по течението на Марица (Хеброс). Целта му е да предизвика българите да му дадат открито сражение. Увереността в победата се допълва и от присъствието на силен „италиански“ контингент, съставен, вероятно, от рицари, пратени от Фридирх II Хохенщауфен година по-рано (R. Marcides (ed.), George Acropolites – History, (New York, Oxford University Press, 2007, 180, бележка 4). Противно на това, което чичо му Калоян прави през 1204г., Йоан Асен решава да посрещне вражеската армия в открито сражение. Противно на масово битуващата представа, че българите са многократно по-малко, изворите не предлагат възможност за подобно тълкуване. Акрополит, който ни дава основното сведения заявява, че „Йоан Асен, който разчиташе повече на измяната на Теодор Ангел и на погазените клетви, отколкото на собствената си армия, взе малък помощен контингент от не повече от 1000 скити [кумани] и се включи в сражението съвсем дръзко…“ (Г. Акрополит, И., 25). От тази информация става по-скоро ясно, че армията на българите не е била по-голяма от ромейската, но това по никакъв начин не означава, че е била доста по-малка. Несъмнено Теодор Комнин е имал предимство в числеността, но предвид развоя на сражението, не оставя особено съмнение, че българските войски не са отстъпвали на своите опоненти твърде много.

Battle_of_Klokotnitsa.png

Ходът на битката често е интерпретиран свободно от историци и картографи, но всъщност, ние можем само да гадаем как точно е протекло самото сражение. (виж картата) Това, което знаем със сигурност, е че българите успели да надхитрят ромеите, обкръжили ги и пленили цялата им армия. Теодор Комнин и висшата епирска аристокрация остават в ръцете на Йоан Асен, а обикновените войници са пуснати да се приберат по домовете си, което доста улеснява последвалата светкавична експанзия на Второто Българско царство, което на практика удвоява своята площ в рамките на месеци.Българските загуби вероятно са минимални, а успехът е доста вероятно да е дошъл след като някаква част от българската конница е успяла да пробие командните позиции и да сложи ръка на самия деспот. (Подобен е развоя на битката при Сейнт Албънс (1455г.), която приключва веднага щом малък контингент на граф Уорик пленява крал Хенри VI, въпреки че армията на Ланкастърския крал е далеч по-значителна от тази на претендента Ричард от Йорк – бел.авт.)

Победата при Клокотница е най-блестящата в средновековната българска история, съчетавайки тотален тактически превес над врага с дългосрочни стратегически и политически последици, надминаващи многократно резултатите от Върбишкия проход, Ахелой или Одрин.Последвалият две години по-късно успех срещу унгарците в Браничевска област циментира България като първостепенна балканска сила, за чийто съседи Йоан II Асен спокойно ще заяви че „те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си…“ (Търновски надпис)