Tag Archives: ИГИЛ

DE RE MILITARI IX

9KORICA

Иракския град Фалуджа има трагична слава. Градът е свързан с редица погроми по време на американската инвазия в Ирак през 2003. Именно в периода след падането на режима на Саддам Хюсеин, жителите на Фалуджа стават свидетели на няколко опита на американските сили да овладеят града, но без особен успех. По това време наемниците от „Блекуотър“ (днес „Академи“), извършват редица издевателства над местни иракчани. Реално, от 2003 насам градът е винаги в опозиция на правителството в Багдад, както и цялата провинция Анбар и град Рамади, заради репресивните действия на Багдад. Предимно шиитското правителство, формирано след смяната на властта в Ирак през 2003, винаги е изпитвало недоверие към сунитските райони на Анбар. Фалуджа, в частност, е едно от местата, в които Ал Кайда намира подкрепа и набира сили в периода до 2009 година. Именно в този град се издига и наследникът на Ал Кайда в Ирак.

БРОЯТ МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ/ИЗТЕГЛИТЕ ОТ:

КАЛАМЕО

АКАДЕМИА.ЕДУ

ИССУ


DE RE MILITARI VIII

 

Image00001

През 1498 година, няколко португалски галеона, носени напред от мусонните ветрове и теченията в Западния Индийски океан, достигат до град Каликут в Индия. Там пристигането им предизвиква такава сензация, че те са моментално поканени в двореца на местния владетел – саморинът.

Вашку да Гама и момчетата му преминават по улиците на многолюдния град, оглеждайки с почуда пазарите и улиците, сградите и къщите, отделяйки внимание на укрепленията. Когато достигат в двореца и са приети в залата за аудиенции, там се засичат инцидентно с група арабски търговци, идващи от Мароко.

Арабите са толкова изумени да видят иберийци в Индия, че един от тях неволно възкликва – „Вие пък какво правите тук!?“.

През следващите четири века и половина, присъствието на европейците в политиката и търговията на Азия ще бъде всичко друго, но не и инцидентно и случайно. Португалия, Испания, Холандия, Франция и Великобритания ще изплетат поредица от сложни политико-икономически мрежи, с които Азия ще бъде постепенно принизена до статуса на депо за суровини (живи и неживи) за развиващите се с главоломни темпове западни индустрии. Ала както всяка друга история, и европейската приказка си има край. Той идва бурно, грубо и безпощадно с края на Втората световна война и деколонизацията на Азия. Този процес е свързан с поредица от граждански и военни противоборства, които, в определени страни, все още не са затихнали.

След като през 1990 година, двуполюсният модел, който реално никога не бе съществувал, рухна, Азия пое по нов път на развитие – път, свързан с неминуемото преминаване на политическата и икономическата инициатива в ръцете на местните нации и регионални сили…

В новия брой 8 на журнала De Re Militari разглеждаме за първи път сблъсъка между Индия и Китай в тяхната битка за влияние в Азия. В началото на броя разглеждаме с исторически контекст как започва този сблъсък и развитието му в едно икономическо състезание, разпростиращо се до Централна Азия. Тази тема ще развиваме и в други броеве на журнала.

В брой 8 сме пуснали и две нови карти на Сирия, които показват в детайли битките около Палмира в Източна Сирия и Алепо в Северна Сирия. Също така, добавили сме карта на петролните полета в Либия с фокус върху Източна Либия – онези, към които се стреми „Ислямска държава“. И не на последно място – новините от Ирак, придружени с карта…

БРОЯТ МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ИЛИ ДА ИЗТЕГЛИТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU

Приятно четене!


De Re Militari VII

7KORICA.jpg

Когато чуваме Нигерия, се сещаме предимно за Боко Харам, екстремизъм и непреодолими африкански проблеми. Не е изненада – новинарските емисии пишат или споменават държавата и като цяло Африка предимно, когато става дума за нещо лошо. Но съществува и друга страна.

На фона на всички проблеми, с които се сблъсква страната, икономическото бъдеще на Нигерия остава оптимистично. Според проучвания през 2015 година, държавата се очаква да бъде сред десетте най-бързо развиващи се икономики в света. Много важно в поддържането на ръста е наличието на стабилност, честни избори и намаляване ролята на армията. Фактори, които все още са далеч от желания резултат.

Въпреки многобройните призиви, международната общност се забави в подпомагане на нигерийското правителство в борбата срещу Боко Харам. СС на ООН едва наскоро призна този конфликт. САЩ, Франция и Великобритания предложиха някаква подкрепа, но не достатъчно, за да повлияе на крайния резултат. Мнозина анализатори твърдят, че Нигерия се забавя с отговор на кризата. Но Боко Харам е глобален проблем, не само на Нигерия. Решението на Африканския съюз да изпрати през 2015 близо 8700 войници да се сражават с екстремистите, подчертава международния характер на кризата.

Нигерийците трябва да поемат водеща роля в борбата срещу тази заплаха. Но отвъд загубата на човешкия живот и страданието, насилието и нестабилността застрашават перспективите за икономически растеж на Нигерия. Страната направи опити да диверсифицира своята икономика от петрола и да инвестира в селското стопанство, производството и услугите. Усилието си заслужава, още повече с клатушкащите се цени на петрола в глобален план.

Нигерия е най-голямата икономика в Африка и 26-та в света. БВП на страната възлиза на 510 милиарда долара с огромен потенциал за растеж. Една стабилна и спокойна Нигерия би могла да допринесе за интеграцията и покачването на африканската икономика по отношение на световната. Заради вътрешния конфликт и други фактори, Нигерия внася близо 70% от горивата за собствени нужди при условие, че има свои залежи на петрол.

Впрочем, България също има стари отношения с Нигерия. От 1964 насам, когато се установяват официално отношенията между двете държави, София изнася всякаква продукция – от цимент до хранителни продукти. Български фирми са участвали в 70 инфраструктурни и граждански обекти в различни части на страната, включително и в новата столица Абуджа.

През 2014 президентът на САЩ Барак Обама бе домакин на африкански лидери на среща на върха във Вашингтон. Един от акцентите беше въпросът с осигуряването на възможности за развитие не само в петролния бранш, но и в развиване и износ на природни ресурси, подобряването на инфраструктурата, технологиите, потребителски стоки, агробизнес – фактори, които биха могли да създадат нови работни места и растеж на личните доходи.

За съжаление, корупцията е особено силна в Нигерия и главна причина за нестабилност в държавата. Нигерия има потенциал да бъде ключов износител на селскостопанска продукция – страната разполага с 84 милиона хектара обработваема земя, но заради вътрешните проблеми само 40% се обработва. Нигерия разполага с обилни валежи и работна сила, които могат да увеличат производството, но заради конфликта с Боко Харам и нездравата роля на армията в живота на страната, Нигерия не може да извърши нужните реформи. Северните части на страната, където Боко Харам намира поддръжници, продължават да бъдат запуснати, изоставени от правителството, а местните често са репресирани и оставяни без достъп до основни услуги. Именно от това печели радикалната група, започнала съществуването си като антивоенно студентско движение. За съжаление, през 2016 година ситуацията продължава да бъде същата, а правителствените сили предпочитат да наказват населението, пред това да осигурят алтернативи.

Политическият и военен елит на страната трябва да гарантира свободно гласуване и сигурност. Макар и с някои стъпки напред, все още това е непостижима цел. Въпреки ясната основна роля на страната заради огромните си размери, голямото си население и наличие на природни ресурси, нигерийските власти продължават да допускат стари грешки, а натискът на международната общност е минимален.

В брой 7 на журнала De Re Militari, който можете да изтеглите и прочетете по-долу, разглеждаме Нигерия и в частност Боко Харам като структура, финансиране и идеология. А също така, броят предлага и станалите вече периодични карти на Йемен, Сирия, Либия, Ирак…Приятно четене!

ЖУРНАЛЪТ МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


Ситуацията в Сирия 23-02-2016г.

Syria23022016

Сирия 23-02-2016г.


Ситуацията в Сирия – 22-02-2016г.

Syria22022016

Ситуацията в Сирия 22-02-2016г. По- ярките цветове показват наскоро завладените територии от САА и YPG/СДС


Кой кой е в битката за Халеб

През последните няколко дни, фокусът на общественото внимание към военните действия в Сирия се концентрира към провинция Халеб (Алепо), където силите на Асад започнаха офанзива, която преобърна статуквото в сектора с главата надолу. Успехът на про-правителствените части предизвика домино ефект, който доведе до интензивната намеса на кюрдските милиции (YPG), засилването на Даеш (Ислямска държава) и в крайна сметка предизвика Турция да извърши поредния си противоречив стратегически ход – да започне да бомбардира кюрдските позиции в опит да съхрани зоната, контролирана о бунтовнически и ислямистки части около градовете Мари, Тел Рифаат и Азаз. В цялата тази бъркотия от фракции, човек трудно може да загуби дирите на това коя група към кой лагер принадлежи. Предлагаме на читателите кратко обобщение.

Про-Правителствените сили

  • Сирийската Арабска армия – Контингентът, сражаващ се в битката за Алепо се състои от Републиканската гвардия, 4-та Танкова дивизия, 5-та Механизирана Дивизия, 17-та дивизия, 80-та бригада, 46-ти  полк на Специалните части.
  • Сили за национална отбрана – формация, съставена от множество про-правителствени милиции, обединена под общо ръководство след 2012г. и реформирана и разширена през 2015г. с активното участие на иранските сили Кудс и Хизбула, които отговарят за въоръжаването и обучението на СНО. В състава на тези милиции има изключително голям брой чужденци, записали се като наемници от всички краища на ислямския свят, кат по-голямата част от тях са шиити, но се срещат и сунити от Афганистан и Пакистан.
  • Бригадите Баас – военно-политическо формирование, изградено на базата на партията Баас. Съставена е от сунити-доброволци, верни на правителството, които се борят да прогонят бунтоническите сили от Халеб. Числеността им е около 5 000 души. Често се бият в най-нагорещените фронтове в града.
  • Лиуа ал Кудс – Лъвовете на Йерусалим са палестинска паравоенна част, подкрепяща Асад. Създадени са през 2013г. в Алепо и към момента се смята че са най-многобройната про-правителствена милиция в града.
  • Шабиха – ‘Духовете’ са алеуитски милиции, организирани от баасистите в Халеб. Сред тях най-значителен е клана ал Берри.

Хизбула

  • Катаиб Хизбула – Батальоните Хизбула са паравоенно фомирование към бойното крило на групировката, което се сражаваше в Ирак, а в момента се намира в Сирия. Числеността им е около 10 000души, но не е ясно каква точно част от тах са ангажирани конкретно около Алепо.
  • Харкат Хизбула ал Нуджава – Първата шиитска милиция, която официално заяви своето присъствие в битката за Халеб още през 2012г. Създадени с активната подкрепа на силите Кудс (Иран)

Иракски бригади

  • Бригадите Бадр – Иракска политическа партия, разполагаща със собствени части, ръководени от ирански офицери. Бригадите имат решаваща роля в изграждането на иракската армия след 2003г. До тогава техните бойци са подчинени на Върховня съвет на Ислямската революция за Ирак и се борят срещу режима на Хюсейн.
  • Бригада Айдар ак Карар –  Крило на иракската шиитска милиция Асаиб Ахл ал Хак. Числеността им е около 10 000 души. Изпратени са в Сирия като част от силите, които с помощта на Иран бяха пренасочени на запад с цел задържане на колабиращите позиции на правителството на Асад в периода 2012-13г.

Ирански сили

  • Революционната гвардия – религиозен клон на Иранската армия. Гвардията е основния инструмент използван от Иран при водене на въоръжени операции зад граница, като основното им участие е в Ирак, но техни части бяха изпратени и в Сирия под предлог че защитават определени шиитски светини в ключови точки на страната. Ролята им в битката за Алепо е ключова с оглед на военната им подготовка, дисциплината и въоръжението.
  • Силите Кудс – Специалните части на Иранската армия служат по-скоро като военни съветници и обучаващи звена за сирийската армия и милиии (по същия начин по който това правят спец частите на САЩ при кюрдите в Ирак)

Бунтовниците

  • Свободната Сирийска армия – най-значителната светска опозиционна част в Сирия. Групата се състои от 27 различни бригади, разпръснати из различни части на страната. Поради необходимостта от подкрепа и липсата на бойци, ССА влиза във временни коалиции с други местни милиции и ислямистки групи.
  • Ислямски фронт – сбор от седем сунитски милиции, финансирани от Саудитска Арабия. Ислямският фронт се явява най-либералната (до колкото този термин е приложим) сред религиозните бойни формирования в Сирия. Политическите им виждания са фокусирани около формирането на държава, доминирана от шариата, което ги приближава до подобните на тях части, подкрепящи правителството в Триполи (Либия). Подобно на триполитанците, ИФ вероятно се радват на турска подкрепа.
  • Ансар ас Шария – Временен съюз на ислямистки милиции в провинция Алепо, доминиран от фронта Ан Нусра, в който участва и другата голяма ислямистка група в северозападна Сирия – Ахрар ас Шам. Създаването на подобни ‘общо-ислямистки’формирования се превърна в запазена марка на Ал кайда (Ан Нусра), като подобни формации със почти същото име могат да се открият в Либия (Дерна, Бенгази, Адждабия) и Йемен (Таиз, Рада, Аден). За разлика пт ИД, които инкорпорират всички присъединили се към тях групи, Ал Кайда предпочита да поддържа фасада на плурализъм, залагайки на имиджа за една обща, обединяваща кауза. Освен това, за разлика от Даеш, Ал кайда все още не е развила концепция за въдворяване на някакъв нов ред, а по-скоро за обсебване на вече съществуващия.

Кюрдите

  • YPG – Отряди за обществена отбрана – основно бойно формирование на кюрдската Партия на Демократичния Съюз. YPG се явяват основните въоръжени сили на Сирийски Кюрдистан (Роджава) и като такива, защитават териториите разположени по дължината на турско-сирийската граница.
  • YPJ – Женски отряди за отбрана – бойни части, съставени от жени, служещи като част от силите на Роджава.
  • Сирийски демократични сили – Съюз от правоенни част, оглавяван от кюрдите, в който влизат милиции от арабски, кюрдски и асирийски произход, както и част от бригадите на ССА. Съюзът бе създаден в края на 2015г. като надграждане на съществуващите кюрдско-арабски и кюрдско-асирийски съвместни операции в района на Хасака и Аин Иса. От декември 2015г. организацията се явява единствената група в Сирия, която се ползва с официалната подкрепа на САЩ.

Ислямска държава (Даеш)

Ислямска държава набеляза Алепо като един от приоритетите си в Сирия още през 2012г. и от тогава проведе поредица от офанзиви, които в края на 2014г. ги изведоха на прага на града. Успехите на кюрдско-арабските части в района на Кобане, Тел Абиад и Аин Иса сериозно забавиха настъплението на ИД, а допълнителен удар дойде и в края на 2015г. с началото на успешна правителствена офанзива в района на базата Куейрес, която през последния месец се разрасна до разгръщане на широк фронт, който цели да изтласка силите на Даеш на изток от Халеб и да си подсигури пълен контрол върху ключовите инфраструктурни обекти около втория по големина град в Сирия. ПОзнавайки добре действията ан Ислямска държава, можем да сме обедни, че разделението между множеството фракции в сектора неминуемо ще даде шанс на Даеш да изиграе някой от множеството скрити козове.


Ситуацията в Северозападна Сирия

NorthWestSyria16022016

Северозападна Сирия 16-02-2016