Иракския град Фалуджа има трагична слава. Градът е свързан с редица погроми по време на американската инвазия в Ирак през 2003. Именно в периода след падането на режима на Саддам Хюсеин, жителите на Фалуджа стават свидетели на няколко опита на американските сили да овладеят града, но без особен успех. По това време наемниците от „Блекуотър“ (днес „Академи“), извършват редица издевателства над местни иракчани. Реално, от 2003 насам градът е винаги в опозиция на правителството в Багдад, както и цялата провинция Анбар и град Рамади, заради репресивните действия на Багдад. Предимно шиитското правителство, формирано след смяната на властта в Ирак през 2003, винаги е изпитвало недоверие към сунитските райони на Анбар. Фалуджа, в частност, е едно от местата, в които Ал Кайда намира подкрепа и набира сили в периода до 2009 година. Именно в този град се издига и наследникът на Ал Кайда в Ирак.

БРОЯТ МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ/ИЗТЕГЛИТЕ ОТ:

КАЛАМЕО

АКАДЕМИА.ЕДУ

ИССУ

Когато чуваме Нигерия, се сещаме предимно за Боко Харам, екстремизъм и непреодолими африкански проблеми. Не е изненада – новинарските емисии пишат или споменават държавата и като цяло Африка предимно, когато става дума за нещо лошо. Но съществува и друга страна.

На фона на всички проблеми, с които се сблъсква страната, икономическото бъдеще на Нигерия остава оптимистично. Според проучвания през 2015 година, държавата се очаква да бъде сред десетте най-бързо развиващи се икономики в света. Много важно в поддържането на ръста е наличието на стабилност, честни избори и намаляване ролята на армията. Фактори, които все още са далеч от желания резултат.

Въпреки многобройните призиви, международната общност се забави в подпомагане на нигерийското правителство в борбата срещу Боко Харам. СС на ООН едва наскоро призна този конфликт. САЩ, Франция и Великобритания предложиха някаква подкрепа, но не достатъчно, за да повлияе на крайния резултат. Мнозина анализатори твърдят, че Нигерия се забавя с отговор на кризата. Но Боко Харам е глобален проблем, не само на Нигерия. Решението на Африканския съюз да изпрати през 2015 близо 8700 войници да се сражават с екстремистите, подчертава международния характер на кризата.

Нигерийците трябва да поемат водеща роля в борбата срещу тази заплаха. Но отвъд загубата на човешкия живот и страданието, насилието и нестабилността застрашават перспективите за икономически растеж на Нигерия. Страната направи опити да диверсифицира своята икономика от петрола и да инвестира в селското стопанство, производството и услугите. Усилието си заслужава, още повече с клатушкащите се цени на петрола в глобален план.

Нигерия е най-голямата икономика в Африка и 26-та в света. БВП на страната възлиза на 510 милиарда долара с огромен потенциал за растеж. Една стабилна и спокойна Нигерия би могла да допринесе за интеграцията и покачването на африканската икономика по отношение на световната. Заради вътрешния конфликт и други фактори, Нигерия внася близо 70% от горивата за собствени нужди при условие, че има свои залежи на петрол.

Впрочем, България също има стари отношения с Нигерия. От 1964 насам, когато се установяват официално отношенията между двете държави, София изнася всякаква продукция – от цимент до хранителни продукти. Български фирми са участвали в 70 инфраструктурни и граждански обекти в различни части на страната, включително и в новата столица Абуджа.

През 2014 президентът на САЩ Барак Обама бе домакин на африкански лидери на среща на върха във Вашингтон. Един от акцентите беше въпросът с осигуряването на възможности за развитие не само в петролния бранш, но и в развиване и износ на природни ресурси, подобряването на инфраструктурата, технологиите, потребителски стоки, агробизнес – фактори, които биха могли да създадат нови работни места и растеж на личните доходи.

За съжаление, корупцията е особено силна в Нигерия и главна причина за нестабилност в държавата. Нигерия има потенциал да бъде ключов износител на селскостопанска продукция – страната разполага с 84 милиона хектара обработваема земя, но заради вътрешните проблеми само 40% се обработва. Нигерия разполага с обилни валежи и работна сила, които могат да увеличат производството, но заради конфликта с Боко Харам и нездравата роля на армията в живота на страната, Нигерия не може да извърши нужните реформи. Северните части на страната, където Боко Харам намира поддръжници, продължават да бъдат запуснати, изоставени от правителството, а местните често са репресирани и оставяни без достъп до основни услуги. Именно от това печели радикалната група, започнала съществуването си като антивоенно студентско движение. За съжаление, през 2016 година ситуацията продължава да бъде същата, а правителствените сили предпочитат да наказват населението, пред това да осигурят алтернативи.

Политическият и военен елит на страната трябва да гарантира свободно гласуване и сигурност. Макар и с някои стъпки напред, все още това е непостижима цел. Въпреки ясната основна роля на страната заради огромните си размери, голямото си население и наличие на природни ресурси, нигерийските власти продължават да допускат стари грешки, а натискът на международната общност е минимален.

В брой 7 на журнала De Re Militari, който можете да изтеглите и прочетете по-долу, разглеждаме Нигерия и в частност Боко Харам като структура, финансиране и идеология. А също така, броят предлага и станалите вече периодични карти на Йемен, Сирия, Либия, Ирак…Приятно четене!

ЖУРНАЛЪТ МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU

„Пазете се от малките държави“, пише руският анархист Михаил Бакунин през 19-ти век, „те са жертви на по-големи държави, но също и източник на опасност за тях.“ Ливан, държава не по-голяма от Уелс, е кръстопът между Изтока и Запада и е именно това – бойно поле на всяка от големите сили в региона на Близкия изток, засилвайки техните противоречия.

Модерната история на Ливан е наситена с конфликти. Преминавайки през граждански конфликт през 1950-те, страната изпада в дълбока криза, която се засилва със засилване на бежанския поток от Палестина след войната между арабските държави и Израел през 1967 година. Няколко години по-късно, през 1975, избухва Втората гражданска война в Ливан, която продължава до 1990 година. Този конфликт бележи завинаги ливанското общество и политическата система на страната.

Днес министерски постове и ведомства се разпределят на религиозна основа по предписанията на споразумението от Таиф през 1990, сложило край на конфликта. Но днес има все повече недоволни от тази система, която предизвиква сериозни нарушения на вътрешния мир в Ливан.

Нека не забравяме и бежанската криза от Сирия и войната между бунтовници и Башар Асад. Както винаги в историята на Ливан, събитията в Дамаск се отразяват неимоверно в Бейрут. Днес Ливан има близо 2 милиона бежанци на своя територия (при население от преди войната от 4 милиона души), което предизвика трусове в страната, ръст на безработицата и политическо напрежение между партиите, подкрепящи сирийското правителство и онези, които желаят свалянето на Асад. Така, по този нежелан от самите ливанци начин, войната в Сирия се прелива в Ливан, с което от 2012 започва новият епизод от насилие и напрежение в Страната на кедрите.

БРОЙ 6 МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU