Tag Archives: Империя

Десетте най-големи империи в историята

1 Британската империя 1920г. – 33.7 милиона квадратни километра

Британската империя достига своя зенит след окончателното подчиняване на Индия (1858г.), последвано от експанзия в Африка ( след 1870г.) и в последствие остановяването на доминионната система след края на Първата Световна война. Британската империя е и най-голямата таласократия (морска империя) в човешката история и е смятана за основен модел за изучаване на протоглобализацията.

the-british-empire-stretched-over-13-million-square-miles-across-several-continents23-percent-of-the-worlds-landat-its-height-in-1922-whence-comes-the-phrase-the-sun-never-sets-on-the-british-empire

2. Монголската империя в 1279г. – 33 милиона квадратни километра

Втората по големина империя в човешката история и една от най-бързо създадените. Огромните завоевания, реализирани от монголите отнемат едва 70 години. За сравнение, британците „губят“ над 200 години преди да успеят да надминат постижението на Чингиз Хан и неговите потомци. Монголската империя разполага с първата транс-национална търговска система в света, базираща се на принципа на свободната търговия.

Mongol Empire

3. Руската империя – 1914г. – 22.8 милиона квадратни километра

Евразийската империя, една от най-уникалните държави в историята на човечеството. Това са само част от епитетите, които можем да използваме за империята на царете. Държавата е плод колкото на завоевателната политика на двете династии – Рюрикови и Романови, толкова и на мащабната колонизация, довела до усвояването на най-голямата пустош в света – Сибир.

the-russian-empire-spanned-88-million-square-miles-during-its-peak-in-1866

4. Испанската империя през 1763г. – 18,5 милиона квадратни километра

Най-голямата католическа империя в света достига своята кулминация, противно на очакванията, тогава, когато повечето историци говорят за упадък – след края на Седемгодишната война (1756-1763г.) Испанската империя създава една от най-трайните културни общности в историята, която днес е сред водещите в света по отношение на влияние върху популярната култура – музика, кино, литература. Забележителното е, че завоеванията са постигнати върху огромна площ с помощта на минимален брой войници.

panamacanal2012 031

5. Умаядският халифат – 750г. – 15 милиона квадратни километра

Зенитът на арабската експанзия е белязан от династията на Умаядите, управлявала халифатът след смъртта на Али, зет на пророка Мухамад. Умаядите завлядяват Алжир, Тунис, Мароко, Испания, Португалия, Афганистан и Пакистан и създават първата глобална империя в историята на Средновековието. Арабският се превръща в лингва франка за повече от 35% от цялото човешко население, а търговските връзки и изследователските експедиции на арабите достигат до четирите краища на света.

Umayyad750ADloc

6. Империята Цин (Китай, Манджурска династия) – 1820г. – 14,7 милиона квадратни километра

Когато през 1616г. народите Ман Чу са обединени под водачеството на Нурхачи, никой не подозира, че само след половин век дивите племена от северна Монголия и Амур ще властват над най-древната държава в света. Поднебесната империя предава своя Небесен Мандат на чужда династия, която бързо завладява Тибет, части от Средна Азия, северна Бирма и поставя във васална зависимост всичките си съседи.

Qing_Dynasty_1820

7. Империята Юан (Китай, Монголска династия) – 1310г. – 14 милиона квадратни километра

Създадена след смъртта на Кублай хан, династията Юан управлява Китай в продължение на над 70 години. Това е и периода на най-голямо културно отваряне на страната, което в определени отношения остава ненадминато и до днес. Китайски търговци се разселват из целия Индисйки океан, а корабите на Юан плават из всички познати на азиатците морета и отвъд. Мисията на легендарния Жън Хъ не би била възможна без достиженията на династията Юан.

china-yuan-large

8. Френската колониална империя – 1939г. – 13 милиона квадратни километра.

Истинската териториална експанзия на Франция отвъд моретата започва през 1835г. със завладяването на Алжир. Век по-късно, Франция владее половин Африка, а колониите й са разположени върху три континента. Франция е една от великите сили на своето време, а културата, която се развива в Париж се превръща в еталон за целия свят до края на Първата Световна война, а в някои отношения и след това.

French_Empire_1919-1939

9. Абасидският халифат – 751г. – 11,1 милиона квадратни километра

След като премахват Умаядите, Абасидите застават начело на най-голямата империя на своето време. Въпреки загубата на Алжир, Мароко и Испания, Абасидският халифат остава грамадна държава с неизмерим военен, икономически и културен потенциал. В епохата на Абасидите арабската науки, литература и изкуства достигат своя зенит.

The Abbasid Empire, ca 900 C.E. HWC306

10. Португалската колониална империя – 1800г. – 10,4 милиона квадратни километра.

Империята върху морета и океани е една от най-уникалните държави в човешката история и единствената държава, която претендира за суверенитет върху водните пространства. Португалската империя е най-старата и най-дълго съществувалата колониална империя в историята. И ако това само по себе си не е впечатляващо, помислете над факта, че цялата тази експанзия е реализирана от държава, чието население през повечето време не надхвърляло 4 милиона души.

Portuguese_empire_1800

Реклами

Битката при Гавгамела, 331г. пр. Хр.

На днешната дата през 331г. пр. Хр. Александър Македонски нанася последно голямо поражение на персийските войски при Гавгамела и де факто слага край на организираната персийска съпротива срещу македонската инвазия. Победата при Гавгамела е един от върховете в кариерата на Александър Велики и е една от най-значимите битки за цялата Античност.

alexander_mosaic.web.1

Мозайка, изобразяваща атаката на Александър (в ляво) срещу позицията на Дарий III (в дясно, с протегната ръка)

След като побеждава персите при Граник и Исос, Александър поема на юг през Финикия, заладявайки Тир през 332г. пр. Хр., а в последствие и Египет. След покоряването на Египет, Палестина и Финикия, войските на македонския цар поемат на изток към една от четирите имперски столици на Персия – Вавилон. Решен да спаси града и да се справи веднъж за винаги с македонците, Дарий III мобилизира всички останали сили под негово командване, пръв заема позиция недалеч от Вавилон, край Гавгамела и дори успява да извърши подготовка на бойното поле – подравняване на терена и изграждане на специални позиции, преди македонците да успеят да пристигнат.

Числеността на двете армии търпи различни тълкувания. Що се отнася до силите на Александър, историците като цяло приемат цифрата 47 000 – 40 000 пехотинци и 7 000 конници. Проблемът идва от персийската армия. Тя била по-голяма от македонската, но с колко? Според древните автори, персите наброявали над 800 000, но както сами се досещате подобна цифра е неправдоподобна. По-съвременни интерпретации поставят персийските сили в размер между 60 и 100 000 души. Във всеки случай Дарий имал числено предимство, както и предимство по отношение на терена, тъй като персите били тези, които избрали мястото на сражението.

Battle_of_Gaugamela,_331_BC_-_Opening_movements

Битката при гавгамела – 1ви етап – в червено – персите, в синьо – македонците; В плътен цвят е изобразена пехотата, кавалерията е дадена в правоъгълник, пресечен от диагонална линия. Специфичния знак от три последователни черти, който по принцип се ползва да означи артилерията тук представлява бойните колесници на персите.

Македонската армия настъпила първа, придвижвайки се в особена формация, с фланговете извити на 45 градуса с цел да предизвикат персийската кавалерия да атакува. Целта на Александър била да извърши дълаг марш със своята елитна конница, която да увлече персийската кавалерия към македонското дясно крило и по този начин персийския център да остане оголен за решителна атака срещу позицията на самия Дарий III. Царят на царете се опитвал да избегне нуждата да атакува прибързано своите врагове, но маневрата на Александър дала резултат и първо колесниците, а в последствие и останалата част от персийската армия преминала в атака. За да се справят с колесниците, чийто колела били снаряжени с коси, македонските леки копиеносци разработили тактика, която отваряла нарочни празнини в първите редове на фалангата, в които колесниците попадали и по този начин били обкръжавани от три страни. Изплашените и хванати в капан коне отказвали да се подчиняват на своите кочияши и колесниците се превръщали в лесна плячка за мекедонците.

Battle_gaugamela_decisive

Втори етап на битката – атаката на Александър по десния фланг и пречупването на лявото македонско крило.

Изпълнявайки първоначалния си замисъл, Александър оставил своите хетайри да продължат маневрата в дясно и да пресрещнат вражеската кавалерия, а той самия повел македонския център, вече подреден в клиновидна формация и атакувал позицията на Дарий III с цел да залови лично шах-ин-шаха. Атаката на македонците успяла да пробие линията на персите и Александър се насочил към Дарий, стремейки се лично да залови персийския владетел. 

Междувременно, на левия фланг нещата не изглеждали добре за македонците, командвани от Парменион. След изтеглянето на центъра и дясното крило, левия македонски фланг останал изолиран и персийската кавалерия на десния фланг успяла да се възползва от отворилата се пролука, като част от индийската конница дори достигнала македонския лагер. Заплашен от обкръжение, Парменион призовал Александър на помощ. Царят, решен да опази войските си, се отказал да преследва Дарий и насочил своята армия срещу десния персийски фланг. Усилието му било подпомогнато от масовото отстъпление на персите по левия фланг и центъра, Когато персийската коннциа на свой ред била заплашена от обкръжение, нейните отряди бързо се обърнали в бягство и напуснали бойното поле.

След победата при Гавгамела Месопотамия била изцяло завладяна от македонците. Директната плячка от битката възлизала на над 4 000 таланта сребро, пленени били личната колесница на Дарий и неговото снаряжение. Шахът избягал, но скоро след това бил убит по заповед на бактрийския сатрап Бес. След смъртта на Дарий, Александър повел армията си на изток и след като превзел и опожарил Персеполис, се отправил към Бактрия в преследване на Бес и в опит да се завоюват последните остатъци от Ахеменидската империя.

01maplarge

Империята на Александър Велики. с червена стрелка е отбелязан пътя на армиите му.


Провалените интервенции 1400-1750г.

Poster

През последните две десетилетия станахме свидетели на няколко провалени опита на Великите сили да наложат своята воля в различни точки на света. Военната история е хроника както на успехите, така и на провалите, които съпътстват хода на всеки конфликт. Победата на едни е загуба на други, но когато победителят е малката страна, а губещият – империята, за историците настъпва истинска сензация. Нека заедно да проследим някои от тези големи провали и да се опитаме да разберем защо се провалят големите.
Очакваме ви на 14ти януари (понеделник), от 18:00 часа, в конферентна зала 2. Северно Крило, Софийски Университет. Заповядайте!


Португалската колониална експанзия 1498-1537г.

Portugal

 

Португалците създали първата колониална империя в историята на Европа. Как един малък народ, живеещ на ръба на Стария континент успял да покори пристанища и острови, разположени на хиляди километри отвъд моретата? До къде достигала португалската империя и какво всъщност било нейното влияние? Защо именно португалците били първи? Отговорите на тези и много други въпроси ще открием заедно на 8ми януари, вторник, от 18:00ч. в 83та аудитория на Софийския Университет, етаж 4, Южното крило. Очакваме ви!


Списание „Военна История“, Брой 3

Здравейте,

За нас е удоволствие да ви представим Третия брой на списание „Военна История“!

Какво ново в броя? Започваме с две нови рубрики – Легендарните войни, в която ще разглеждаме различни забележителни мъже и жени, които със своите умения, своя дух и своето дело са променили хода на историята или са оставили своя собствена страница в паметта на народи, държави и континенти. Първият кандидат за легендарната ранглиста е Симо Хейхе, може би най-успешния снайперист в историята на човечеството. Митовете от военната история ще е насочена към онези събития във военната история, чийто развой и значение са били, по една или друга причина, митологизирани и чиевто релано съдържание не отговаря на смисъла, с който повечето хора ги натоварват. Първата статия е посветена на битката при Термопилите, със всичките й легенди и заблуди. Продължаваме със статията на Юлиян Недев за кампанията при Ватерлоо, както и със студията на Александър Стоянов за Централна Евразия в политиката на Великите сили. Интервюто ни този път е посветено на един вече доста популярен Facebook проект – страницата „История на България”. Ще научите какво мотивира екипа да върви напред и какви са творческите им планове за по-нататък. Разбира се, няма да се разминем и без статии, посветени на кибер пространството. Този път те са две – освен ревюто на популярна игра от Веселин Матев, Александър Стоянов прави опит да очертае основните предпоставки за формиране на „велики сили” в света на кибер войните.

Искрено се надяваме статиите да ви допаднат. Пожелаваме ви приятно четене!

Може да си свалите броя :

От Заунда.нет – ТУК

От Сайта Военна История – ТУК

От Calameo – ТУК


БРОЙ 2 ИЗЛЕЗЕ

Топъл топъл, направо от поточната линия излиза Втори Брой на списание „Военна История“! Искам специално  да благодаря на Петьо Георгиев за страхотния дизайн!

Може да прочетете броя онлайн тук

Очаквайте скоро и в Замунда.нет !


Възходът на Тигъра и Дракона

Империите винаги се се раждали в Азия. Този континент с неограничени размери и възможности винаги е давал шанс на амбициозни пълководци и политици да сбъдват своите най-съкровени мечти, изковавайки с кръв и стомана колосални империи. В настоящата среща ще разгледаме два примера за това как се строи империя – Бабур и неговата Моголска империя в Индия и династията Цин и нейната Манчуйска империя в Китай. Какво е нужно за да се създаде империя? От къде идват идеите и ресурсите? Как най-успешно да се преборим с врага? Трябва ли да си добър мениджър за да се справиш? Елате за да научите!

ОЧАКВАМЕ ВИ НА 20ТИ МАРТ ОТ 18:00 ЧАСА В СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“, ЮЖНО КРИЛО, ЕТАЖ 4, 83-ТА АУДИТОРИЯ!