Tag Archives: Индия

DE RE MILITARI VIII

 

Image00001

През 1498 година, няколко португалски галеона, носени напред от мусонните ветрове и теченията в Западния Индийски океан, достигат до град Каликут в Индия. Там пристигането им предизвиква такава сензация, че те са моментално поканени в двореца на местния владетел – саморинът.

Вашку да Гама и момчетата му преминават по улиците на многолюдния град, оглеждайки с почуда пазарите и улиците, сградите и къщите, отделяйки внимание на укрепленията. Когато достигат в двореца и са приети в залата за аудиенции, там се засичат инцидентно с група арабски търговци, идващи от Мароко.

Арабите са толкова изумени да видят иберийци в Индия, че един от тях неволно възкликва – „Вие пък какво правите тук!?“.

През следващите четири века и половина, присъствието на европейците в политиката и търговията на Азия ще бъде всичко друго, но не и инцидентно и случайно. Португалия, Испания, Холандия, Франция и Великобритания ще изплетат поредица от сложни политико-икономически мрежи, с които Азия ще бъде постепенно принизена до статуса на депо за суровини (живи и неживи) за развиващите се с главоломни темпове западни индустрии. Ала както всяка друга история, и европейската приказка си има край. Той идва бурно, грубо и безпощадно с края на Втората световна война и деколонизацията на Азия. Този процес е свързан с поредица от граждански и военни противоборства, които, в определени страни, все още не са затихнали.

След като през 1990 година, двуполюсният модел, който реално никога не бе съществувал, рухна, Азия пое по нов път на развитие – път, свързан с неминуемото преминаване на политическата и икономическата инициатива в ръцете на местните нации и регионални сили…

В новия брой 8 на журнала De Re Militari разглеждаме за първи път сблъсъка между Индия и Китай в тяхната битка за влияние в Азия. В началото на броя разглеждаме с исторически контекст как започва този сблъсък и развитието му в едно икономическо състезание, разпростиращо се до Централна Азия. Тази тема ще развиваме и в други броеве на журнала.

В брой 8 сме пуснали и две нови карти на Сирия, които показват в детайли битките около Палмира в Източна Сирия и Алепо в Северна Сирия. Също така, добавили сме карта на петролните полета в Либия с фокус върху Източна Либия – онези, към които се стреми „Ислямска държава“. И не на последно място – новините от Ирак, придружени с карта…

БРОЯТ МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ИЛИ ДА ИЗТЕГЛИТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU

Приятно четене!

Advertisements

Новата „Голяма Игра“

Новата „Голяма Игра“1

Битката за достъп и влияние в Индо-Пасифика2

За авторите:

Рани Д. Мулен е професор в департамента по управление на Уилям и Мери Колидж във Вирджиния. Тя е и директор на Indian Development Cooperation Research (IDCR) в Центъра за Политически изследвания в Ню Делхи, Индия

Коуди Поплин е асистент в Бруукингс Инститюшън във Вашингтон D.C. и редактор на Lawfare. Той е бивш стипендиант на „Хенри Люс“ в Центъра за Политически изследвания в Ню Делхи, Индия и асоцииран изследовател в IDCR

Посещението на китайският президент Си Дзинпин във Вашингтон бе свързано от медиите със кибер заплахи и издигането на пясъчни замъци насред Южно Китайско море. Но повече или по-малко, тези проблеми са само фрагменти от една по-голяма картина – новата Голяма игра за влияние в Индо-Пасифика, която се развива в контекста на трите основни стратегии – китайският „Морски път на коприната“, индийското „Действие на изток“ и „Ребалансирането на Азия“, подето от САЩ по време на втория мандат на Обама. Има принципна възможност и трите схеми да заработят в унисон, но това няма да е никак лесно, особено що се отнася до САЩ. Цялата публикация


Списание „Военна История“, брой 15

VoennaIstoria15cover

В този брой четете:

– Как протича противопоставянето на Китай и Индия в Азия

– Какво означава намесата на Русия в Сирия

– Как е създаден планът „Шлифен”

– Кои са основните кюрдски политически сили

– Как България и Централните сили сгазват Сърбия в хода на Първата Световна война

– Как седем души завземат столицата на Югославия

– Какво представлява сериалът Turn

БРОЯТ МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ

САЙТА НИ

ЗАМУНДА.НЕТ

АРЕНАБГ.КОМ

КАЛАМЕО


Битката при Диу, 03.02.1509г.

На днешната дата, през 1509г., флотата на Португалия нанася съкрушително поражение на широка коалиция (виж по-долу) от държави и на практика си осигурява военно-морска хегемония в Индийския океан за следващите 100 години.

Diu

Конфликт: Португалската експанзия в Индийския океан

Кога: 03.02.1509г.

Къде: град Диу, о. Диу

Кои участват:

1) Кралство ПортугалияЕстадо да Индия

Численост: 18 съда ( 12 караки и 6 малки каравели), 1700 войници и моряци

Командващ: дом Франциско де Алмейда, вицекрал на Индия

Загуби: минимални

2) Султанатът Гуджрат, Мамелюкския султанат, Заморинът на Каликут, Османската империя, Венеция, Рагуза (Дубровник)

Численост: 12 кораба и над 80 бойни лодки

Командващи: амир Хюсейн ал Кюрди, Малик Аяз, Кунджали Маракар

Загуби: значителни

Битката накратко:

Португалците, в стремежа си със сила да поставят под контрол търговията с подправки в Индийския океан, настройват срещу себе си широка коалиция от противници в Северозападна Индия, подкрепени от египетските Мамелюци, Османската империя, Венеция и Рагуза, които се боят, че португалците могат да прекъснат доходната търговия с подправки през Червено море. Османците и Рагуза изпращат финансови средства, Венеция осигурява една или две галери и пари, а основната част от по-големите съюзнически съдове е предоставена от мамелюците. Местните индийски владетели осигуряват голям брой бойни съдове от по-нисък клас, предимно лодки и дребни платноходи.

Португалците разполагат с осемнадесет съда, базирани в пристанището Кочин, на югоизток от Диу. Техните съдове са добре екипирани с най-добрите оръдия и екипажи достъпни на португалската корона, а морската пехота, въоръжена с качествена броня, модерни (за времето си аркебузи) и гранати (направени от изпечена глина и барут) превъзхождат противниковите екипажи и като качество на подготовката и като боен опит.

Португалските владения в Индия преди битката при Диу.

Португалските владения в Индия преди битката при Диу

Мамелюците, притеснени от португалската огнева мощ решават да затворят съдовете си в пристанището Диу с цел да използват градската крепост с нейните оръдия. Оказва се, че направили добра услуга на португалците, чийто оръдия били по-далекобойни и мощни от тези на коалицията. Португалските кораби блокирали пристанището, провели първоначална мащабна бомбардировка на вражеските съдове и на крепостта, след което преминали в атака съд-в-съд. По-високите палуби на португалските съдове попречили на коалиционните сили да извършват успешен абордаж, а португалските морски пехотинци имали предимството на по-високата позиция и използвайки своите аркебузи и гранати нанесли сериозни поражения на вражеските съдове и екипажи.

Португалците печелят блестяща победа. В плен попадат три султански флага на мамелюците и стотици моряци и войници от Гуджрат и Египет, които са измъчвани и избити по заповед на дом Франциско Алмейда ( заповядва да ги вържат за дулата на оръдията и да произведат изстрели), който търсел отмъщение за смъртта на сина си в битката при Чаул (1508г.) Същевременно египтяните предали пленените при Чаул португалци, за които по време на пленничеството им били полагани специални грижи. Владетеля на Гуджрат изплатил значителната сума от 300 000 ксерафима като обезщетение.


Списание „Военна История“, брой 8

VoennaIstoria8Cover1

Пред вас е осмият пореден брой на списание „Военна История“. Този брой е специален с това, че излиза точно 3 години след началото Клуб „Военна История“. Ако трябва да правим някаква равносметка, за последните три години постигнахме, поне по наше скромно мнение, доста. Над 13 000 пъти са били изтегляни броевете на списанието от Интернет. Успяхме в продължение на две години и половина да организираме редовни сбирки на хора, стремящи се да научат и споделят своя опит в областта на военната история и в повечето случаи аудиторията ни надминаваше тази на редовните учебни занимания в Софийски университет, което може само да ни радва. Тази година се наложи да направим промяна в дейността си и поне за тази есен да прекратим редовните срещи на клуба. Макар че, сега като се замисля, клуб звучи дори някак помпозно, поради простата причина, че нашите сбирки и нашето списание са и ваши, отворени за всеки, който иска да участва. Това е един клуб, на който всички вие, които ни подкрепяте сте членска маса. Голямата ни мъка остава обратната връзка…изглежда в България хората обичат да четат, но не обичат да вземат отношение. Въпреки това, вече преминахме 2 500 „фенове“ във Фейсбук, което за група с относително ограничен интерес, каквато е военната история, е доста добро попадение според нас.

Започнаха да се чуват гласове, че пренебрегваме епизоди от българската история когато пускаме публикации в сайта си и в социалните мрежи. Бързам да отговоря, че ние не ги пренебрегваме. Истината е, че, поне според мен, е срамно в Интернет да се появяват банални публикации за едни и същи исторически събития и личности от нашата история, като едва ли не всеки месец трябва да ни се напомня къде е Дойран, кой е Ботев и защо се е създало Опълчението. Не знам за вас, но мен лично ще ме е срам ако трябва и ние да пускаме статии и публикации, в които разказваме на своите читатели за емблематични личности и събития от българската военна история. Иска ми се да вярвам, че хората, които следят нашата страница и нашия сайт знаят тези неща, гордеят се с личностите и събитията, заради които ние с вас днес сме тук, говорим на родния си език и живеем в държава, кръстена на народа, който я населява. Ако има нужда да ви разказваме подробно за Шипка, за Ахелой и за генерал Вазов, значи това не е страница за военна история, а учебник за 6-ти клас. Аз лично смятам че в България са предостатъчно хората, които пишат учебници.

За сметка на сбирките, които се наложиха да прекъснат, в момента работим върху няколко други идеи, които, ако се осъществят, сериозно ще разширят кръга от дейности на „Военна История“. Но да не изпреварваме събитията – всяко нещо по реда си. А сега, какво може да прочетете в настоящия брой. Започваме с едно интервю, любезно предоставено ни от гл. ас. др. Димитър Григоров, преподавател в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“, редактор на списание „Анамнезис“ и специалист по съвременна балканска история. Той хвърля малко светлина върху начина, по който сърбите възприемат първата си конфронтация с нас българите, случила се през ноември, 1885г. Следва още едно интервю с колегата Петър Теодосиев от „Българска Наука“, който ни разказва повече за техният нов филм „Трагедия и Слава“, посветен на 100-годишнината от избухването на Междусъюзническата война. Продължаваме с две статии посветени на съвременното военно дело и са един вид обзори на настоящето положение в България и по света. Първата е посветена на мястото на съвременната българска армия на Балканите и в Европа, а втората – на десетте най-харчещи за отбрана страни в света към 2012г. В рубриката „Пълководци в сянка“ ще ви представим един швед, чиято кариера е емблематична за историята на скандинавската монархия и който отразява в себе си качествата на Наполеоновата епоха. Като последна, „историческа“ статия за броя, ви представяме първата част от материала на Иван Стоянов, посветена на Флавий Виталиан – византийски пълководец, обърнал се срещу император Анастасий и застанал начело на разнородна армия от „варвари“ и ромеи, която поела към Константинопол.

За финал оставяме ревюто на Веселин Матев, посветено на последната бомба в сферата на стратегическите компютърни игри „Rome Total War II”. Веселин е прекарал няколко безсънни седмици пред монитора и е извлякъл най-важните поуки от новото бижу на Creative Assembly и SEGA.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОТ:

НАШИЯ САЙТ

КАЛАМЕО

ЗАМУНДА.НЕТ

ЗЕЛКА.ОРГ

АРЕНА БГ


Провалените интервенции 1400-1750г.

Poster

През последните две десетилетия станахме свидетели на няколко провалени опита на Великите сили да наложат своята воля в различни точки на света. Военната история е хроника както на успехите, така и на провалите, които съпътстват хода на всеки конфликт. Победата на едни е загуба на други, но когато победителят е малката страна, а губещият – империята, за историците настъпва истинска сензация. Нека заедно да проследим някои от тези големи провали и да се опитаме да разберем защо се провалят големите.
Очакваме ви на 14ти януари (понеделник), от 18:00 часа, в конферентна зала 2. Северно Крило, Софийски Университет. Заповядайте!


Португалската колониална експанзия 1498-1537г.

Portugal

 

Португалците създали първата колониална империя в историята на Европа. Как един малък народ, живеещ на ръба на Стария континент успял да покори пристанища и острови, разположени на хиляди километри отвъд моретата? До къде достигала португалската империя и какво всъщност било нейното влияние? Защо именно португалците били първи? Отговорите на тези и много други въпроси ще открием заедно на 8ми януари, вторник, от 18:00ч. в 83та аудитория на Софийския Университет, етаж 4, Южното крило. Очакваме ви!