Новата „Голяма Игра“¹

Битката за достъп и влияние в Индо-Пасифика²

За авторите:

Рани Д. Мулен е професор в департамента по управление на Уилям и Мери Колидж във Вирджиния. Тя е и директор на Indian Development Cooperation Research (IDCR) в Центъра за Политически изследвания в Ню Делхи, Индия

Коуди Поплин е асистент в Бруукингс Инститюшън във Вашингтон D.C. и редактор на Lawfare. Той е бивш стипендиант на „Хенри Люс“ в Центъра за Политически изследвания в Ню Делхи, Индия и асоцииран изследовател в IDCR

Посещението на китайският президент Си Дзинпин във Вашингтон бе свързано от медиите със кибер заплахи и издигането на пясъчни замъци насред Южно Китайско море. Но повече или по-малко, тези проблеми са само фрагменти от една по-голяма картина – новата Голяма игра за влияние в Индо-Пасифика, която се развива в контекста на трите основни стратегии – китайският „Морски път на коприната“, индийското „Действие на изток“ и „Ребалансирането на Азия“, подето от САЩ по време на втория мандат на Обама. Има принципна възможност и трите схеми да заработят в унисон, но това няма да е никак лесно, особено що се отнася до САЩ. Цялата публикация

На днешната дата, през 1509г., флотата на Португалия нанася съкрушително поражение на широка коалиция (виж по-долу) от държави и на практика си осигурява военно-морска хегемония в Индийския океан за следващите 100 години.

Конфликт: Португалската експанзия в Индийския океан

Кога: 03.02.1509г.

Къде: град Диу, о. Диу

Кои участват:

1) Кралство Португалия – Естадо да Индия

Численост: 18 съда ( 12 караки и 6 малки каравели), 1700 войници и моряци

Командващ: дом Франциско де Алмейда, вицекрал на Индия

Загуби: минимални

2) Султанатът Гуджрат, Мамелюкския султанат, Заморинът на Каликут, Османската империя, Венеция, Рагуза (Дубровник)

Численост: 12 кораба и над 80 бойни лодки

Командващи: амир Хюсейн ал Кюрди, Малик Аяз, Кунджали Маракар

Загуби: значителни

Битката накратко:

Португалците, в стремежа си със сила да поставят под контрол търговията с подправки в Индийския океан, настройват срещу себе си широка коалиция от противници в Северозападна Индия, подкрепени от египетските Мамелюци, Османската империя, Венеция и Рагуза, които се боят, че португалците могат да прекъснат доходната търговия с подправки през Червено море. Османците и Рагуза изпращат финансови средства, Венеция осигурява една или две галери и пари, а основната част от по-големите съюзнически съдове е предоставена от мамелюците. Местните индийски владетели осигуряват голям брой бойни съдове от по-нисък клас, предимно лодки и дребни платноходи.

Португалците разполагат с осемнадесет съда, базирани в пристанището Кочин, на югоизток от Диу. Техните съдове са добре екипирани с най-добрите оръдия и екипажи достъпни на португалската корона, а морската пехота, въоръжена с качествена броня, модерни (за времето си аркебузи) и гранати (направени от изпечена глина и барут) превъзхождат противниковите екипажи и като качество на подготовката и като боен опит.

Португалските владения в Индия преди битката при Диу

Мамелюците, притеснени от португалската огнева мощ решават да затворят съдовете си в пристанището Диу с цел да използват градската крепост с нейните оръдия. Оказва се, че направили добра услуга на португалците, чийто оръдия били по-далекобойни и мощни от тези на коалицията. Португалските кораби блокирали пристанището, провели първоначална мащабна бомбардировка на вражеските съдове и на крепостта, след което преминали в атака съд-в-съд. По-високите палуби на португалските съдове попречили на коалиционните сили да извършват успешен абордаж, а португалските морски пехотинци имали предимството на по-високата позиция и използвайки своите аркебузи и гранати нанесли сериозни поражения на вражеските съдове и екипажи.

Португалците печелят блестяща победа. В плен попадат три султански флага на мамелюците и стотици моряци и войници от Гуджрат и Египет, които са измъчвани и избити по заповед на дом Франциско Алмейда ( заповядва да ги вържат за дулата на оръдията и да произведат изстрели), който търсел отмъщение за смъртта на сина си в битката при Чаул (1508г.) Същевременно египтяните предали пленените при Чаул португалци, за които по време на пленничеството им били полагани специални грижи. Владетеля на Гуджрат изплатил значителната сума от 300 000 ксерафима като обезщетение.

През последните две десетилетия станахме свидетели на няколко провалени опита на Великите сили да наложат своята воля в различни точки на света. Военната история е хроника както на успехите, така и на провалите, които съпътстват хода на всеки конфликт. Победата на едни е загуба на други, но когато победителят е малката страна, а губещият – империята, за историците настъпва истинска сензация. Нека заедно да проследим някои от тези големи провали и да се опитаме да разберем защо се провалят големите.
Очакваме ви на 14ти януари (понеделник), от 18:00 часа, в конферентна зала 2. Северно Крило, Софийски Университет. Заповядайте!

Португалците създали първата колониална империя в историята на Европа. Как един малък народ, живеещ на ръба на Стария континент успял да покори пристанища и острови, разположени на хиляди километри отвъд моретата? До къде достигала португалската империя и какво всъщност било нейното влияние? Защо именно португалците били първи? Отговорите на тези и много други въпроси ще открием заедно на 8ми януари, вторник, от 18:00ч. в 83та аудитория на Софийския Университет, етаж 4, Южното крило. Очакваме ви!