Tag Archives: Иран

Списание „Военна История“, брой XVIII

cover_VoennaIstoria18

Неусетно изминаха пет години от онзи първи брой на списание „Военна История“, който се появи в Интернет пространството през февруари, 2012 г. От тогава излязоха още шестнадесет, вече оформени с вещата намеса на безценният за нашата кауза Петьо Георгиев, чиято всеотдайна и про боно работа през тези години едва ли някога ще успея да компенсирам освен с безкрайната си благодарност и уважение към вложения от него труд. Пред вас вече е осемнадесетият пореден брой на списание „Военна История“. Тъй като е юбилеен, той е и по-специален. В него са поместени статии на всички хора, които бяха неотклонно до нас през изминалите години и с труда си спомогнаха за просъществуването и популяризирането на списанието. И така, какво ви предстои да прочетете:

  • Започваме с интервю с многообещаващия и ентусиазиран екип на проекта „Историограф“ – група млади българи, които не питат какво прави за тях историята на народа им, а какво те биха могли да направят за нея.

  • Продължаваме с творческото бижу на колегата Георги Марков, който се съгласи да напише един наистина академичен по своето качество материал за експедицията на Атиняните срещу Сиракуза в хода на Пелопонеските войни.

  • Продължаваме с един по-различен поглед към военното дело в Османската империя и ролята на бизнеса, икономиката и частната инициатива за възхода на Високата Порта.

  • Радослав Тодоров се включва с един чудесен обзор на военните действия на българската армия в Добруджа в рамките на Първата Световна война.

  • Явор Генов от екипа на „Историограф“ прави дебют на страниците на „Военна История“ със статия, посветена на дейността на австро-унгарския речен флот по време на Първата Световна война.

  • Юлиян Недев изнамира и разказва историята на Феликс фон Люкнер, наричан последният класически пират, оперирал срещу Антантата в хода на Голямата война.

  • Отново на колегата Недев трябва да благодарим и за интересния материал, посветен на десетте най-важни нововъведения в РККА, вдъхновени от съприкосновението на Червената армия с Вермахта на Източния фронт.

  • Венцислав Божев ще ни разкаже в сбит и изчерпателен вид за първата война между арабските държави и Израел, посяла ветрове, от които и до днес Ориента жъне бури.

  • Младен Манев ще ни представи отвличането на полет AF8960 на Еър Франс от терористи в Алжир и операцията по неговото спасяване.

  • Руслан Трад прави отличен обзор на политиките на Иран и Русия по отношение на арабските страни от Ориента и Северна Африка.

  • Денислав Кандев ни оказва честта да присъства в броя със свое пространно ревю на новия филм на Мел Гибсън Hacksaw Ridge.

Пожелаваме Ви Приятно четене!

Александър Стоянов


СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ИЗТЕГЛИТЕ ОТ:


САЙТА НИ


CALAMEO.ORG


ACADEMIA.EDU


ZAMUNDA.NET


ZELKA.ORG


ARENABG.COM

Advertisements

DE RE MILITARI XIX

untitled-640x375

От Руслан ТРАД и Александър СТОЯНОВ

По време на интервю за MSNBC, бившият губернатор на Ню Мексико и либертариански кандидат за президент на САЩ, Гари Джонсън, попита зачудено „Какво е Алепо?“, когато водещият му зададе въпрос за мнението му относно Сирия и Алепо.

В опит да му отговори саркастично, репортер на The New York Times му обясни в публикация, че градът е „де факто столица на Ислямска държава“. Но, това също не е вярно. По-късно, авторът се поправи, но все пак се показа колко малко може би се знае за един от най-важните фронтове в света в наши дни. Сирийският град Ар Ракка е „столица“ на Ислямска държава, а в Алепо има няколко фронтови линии между сирийски бунтовници, кюрдски сили и сирийски правителствени части. Все пак, в социалните мрежи се появи хаштаг #WhatIsAleppo, през който потребители се подиграват на Гари Джонсън и всички публични личности, забравили да попитат съветниците си относно някои теми.

Не се учудваме, че дори кандидат за президент на САЩ може да няма базисни познания за ставащото в света: много теми изобщо не се появяват по новините, а ако се появят, то е без предистория. Така, пет години по-късно, хора се питат какво е Алепо и изглеждат изненадани. Сложихме кадър с изражението на Гари Джонсън, защото то освен че изразява ситуацията по абсурден начин, също така напомня, че от време на време трябва да се интересува от света, за да не изглеждаме смешни.

А фронтовете и светът ни се тресеше и през лятото. От Сирия до Афганистан и Южен Судан, местното население наблюдаваше как цели градове преминават от една в друга сила, само да сменят притежателя си на следващия ден.

Особено това важи за Сирия и Афганистан, където за изминалите два месеца, фронтовите линии взеха нови и нови жертви, а на други места се появиха нови военни зони, а талибаните са в постоянна офанзива. Темата за Афганистан продължава да отсъства от новинарския поток, а би трябвало да не е така – най-малкото заради това, че военните действия в Афганистан предизвикват голямо движение на хора. Очевидно е, че Афганистан не може да се смята за мирна и сигурна страна, както опитват да ни убедят дори родни политици.

Напрежението ескалира и в Южен Судан, където през юли зачестиха нападенията над чуждестранни представители, а хуманитарни работници бяха нападнати от войници в самия им хотел, предизвиквайки един от най-ужасяващите епизоди в този район.

В Йемен ситуацията продължаваше да се влошава и през лятото, като броят на убитите във вътрешния конфликт, вече достигна 10 000 души. Бомбардировките на водената от Саудитска Арабия коалиция върху цивилни зони, пък накара „Лекари без граници“ да предупредят, че ще изтеглят служителите си. Йемен изпада и в жестока хуманитарна криза…

С тези теми, но не само, се занимаваме в новия брой – 19-ти поред – на журнала за военни конфликти De Re Militari. В него сме поместили и текст на подп. д-р Петко Димов, изпратен ни специално за броя. В него се засяга онлайн пропагандата на „Ислямска държава“ в детайли и как тя се разви през годините. В брой 19 има също така обзорен текст на Александър Стоянов относно стратегията и тактиката в сирийската гражданска война и какво означава за двете страни – опозиция и правителство – фактът, че все повече непълнолетни се сражават по фронтовете.

БРОЙ 19 МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

ACADEMIA.EDU

CALAMEO


DE RE MILITARI XIV

Image00001

На 28 юни, Новата сирийска армия (Джайш ал Джадид, НСА), формация специално обучена от САЩ за борба срещу „Ислямска държава“, започна концентрирана атака срещу позициите на джихадистите в района на Ал Букамал – ключов граничен град в Източна Сирия, контролиращ пътищата, свързващи Сирия и Ирак по поречието на река Ефрат и основен сегмент от линиите за комуникация на джихадистката квазидържава.

Какво знаем за операцията?

По данни на „Лос Анджелис Таймс“, които цитират източник от Сирийската обсерватория за правата на човека, формацията е разполагала с около 130 бойци, които са взели участие в операцията. След поредица първоначални успехи, бойците на НСА са били контраатакувани от части на „Ислямска държава“, които им нанасят немалки щети и ги изтласкват обратно към пустинята. Участвали са американски сили, племенни бойци. НСА разполага с добра екипировка. Те са специални части на сирийската опозиция.

Фактите приключват до тук. Следват спекулациите.

С фактите и спекулациите около тези операции в Сирийската пустиня ще се занимаем в този брой 14 като предлагаме и ексклузивен анализ на операцията в пустинята. Споделяме също и с последното от Йемен, Ирак, Сирия и Сомалия.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


DE RE MILITARI X

Image00001

Крепостта на „Ислямска държава“, град Фалуджа, е заобиколена. Това заяви иракският генерал Хамид ал Малики във видео обръщение от Министерство на отбраната на Ирак, публикувано на 31 май. Съобщение, което напомни на света, че местните хора в Ирак и Сирия опитват да се справят както могат с радикалите.

Като че ли през последната година животът не беше завладян от името „Ислямска държава“. Атентатите, извършени от групировката в Брюксел и Париж напомниха, че живеем в един динамичен свят, в който старите термини и устои си отиват и е нужно да погледнем с нов поглед към световните събития.

Събития, които в Европа се пренебрегваха –избухването на сирийския бунт, последвалата го гражданска война, нахлуването на радикали и обръщането на фокуса от Асад към „Ислямска държава“, хуманитарната катастрофа в Либия, Сирия, Йемен, намесата на Русия, бежанските вълни – събития, на които обърнахме внимание едва, когато достигнаха бреговете ни.

Днес иракските сили, подкрепени по въздух от иракски и американски самолети, започнаха операция за връщането на Фалуджа. В момента има тежки сражения. Джихадистите, обаче, отвърнаха на настъплението. Тази ужасяващи всички организация се установи не само в Ирак и Сирия, но и в Либия, Йемен, Афганистан, Египет, Нигерия…Светът наблюдава, а обществото е завладяно от клиповете и пропагандата на групировката. 10 седмици по-късно, нашият журнал проследява стъпките и развитието на Даеш, за да можем да си обясним ставащото на терен и да предоставим нужната картина за по-добро разбиране на ситуацията в световен мащаб.

Следващата стъпка от операцията във Фалуджа (чието начало разгледахме в брой 9), е да се навлезе в сърцето на града, откъдето трябва да бъдат изтласкани силите на „Ислямска държава“. Дали загуби обществото интерес към събитията, не знаем. Но със сигурност, от времето, когато започнахме журнала De Re Militari в края на март 2016, бяхме скептични по множество въпроси. Днес, когато наблюдаваме, събитията в Сирия и Ирак, Либия и Йемен, виждаме, че ако има политическа воля, проблемите могат да бъдат решавани.

В този брой описваме защо е важна победата във Фалуджа, материал, който не е публикуван другаде на български за онова което се случва в Южна Сирия, офанзивите в Северна Сирия срещу „Ислямска държава“, обобщението на последните събития в Либия, Йемен и връзките на Иран с талибаните в Афганистан.

10 седмици по-късно, в De Re Militari сме публикували 66 специално изработени карти за всеки брой и 214 страници анализи и новини от ставащото на терен в Сирия, Ирак, Либия, Йемен, Судан, Афганистан, Нигерия, Южен Судан, Мали, Сомалия, Филипини, Мексико, Индокитай…Да се надяваме, че след още 10 броя ще имаме повече позитивни новини и поводи за оптимизъм.

Приятно четене на брой 10!

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


De Re Militari VII

7KORICA.jpg

Когато чуваме Нигерия, се сещаме предимно за Боко Харам, екстремизъм и непреодолими африкански проблеми. Не е изненада – новинарските емисии пишат или споменават държавата и като цяло Африка предимно, когато става дума за нещо лошо. Но съществува и друга страна.

На фона на всички проблеми, с които се сблъсква страната, икономическото бъдеще на Нигерия остава оптимистично. Според проучвания през 2015 година, държавата се очаква да бъде сред десетте най-бързо развиващи се икономики в света. Много важно в поддържането на ръста е наличието на стабилност, честни избори и намаляване ролята на армията. Фактори, които все още са далеч от желания резултат.

Въпреки многобройните призиви, международната общност се забави в подпомагане на нигерийското правителство в борбата срещу Боко Харам. СС на ООН едва наскоро призна този конфликт. САЩ, Франция и Великобритания предложиха някаква подкрепа, но не достатъчно, за да повлияе на крайния резултат. Мнозина анализатори твърдят, че Нигерия се забавя с отговор на кризата. Но Боко Харам е глобален проблем, не само на Нигерия. Решението на Африканския съюз да изпрати през 2015 близо 8700 войници да се сражават с екстремистите, подчертава международния характер на кризата.

Нигерийците трябва да поемат водеща роля в борбата срещу тази заплаха. Но отвъд загубата на човешкия живот и страданието, насилието и нестабилността застрашават перспективите за икономически растеж на Нигерия. Страната направи опити да диверсифицира своята икономика от петрола и да инвестира в селското стопанство, производството и услугите. Усилието си заслужава, още повече с клатушкащите се цени на петрола в глобален план.

Нигерия е най-голямата икономика в Африка и 26-та в света. БВП на страната възлиза на 510 милиарда долара с огромен потенциал за растеж. Една стабилна и спокойна Нигерия би могла да допринесе за интеграцията и покачването на африканската икономика по отношение на световната. Заради вътрешния конфликт и други фактори, Нигерия внася близо 70% от горивата за собствени нужди при условие, че има свои залежи на петрол.

Впрочем, България също има стари отношения с Нигерия. От 1964 насам, когато се установяват официално отношенията между двете държави, София изнася всякаква продукция – от цимент до хранителни продукти. Български фирми са участвали в 70 инфраструктурни и граждански обекти в различни части на страната, включително и в новата столица Абуджа.

През 2014 президентът на САЩ Барак Обама бе домакин на африкански лидери на среща на върха във Вашингтон. Един от акцентите беше въпросът с осигуряването на възможности за развитие не само в петролния бранш, но и в развиване и износ на природни ресурси, подобряването на инфраструктурата, технологиите, потребителски стоки, агробизнес – фактори, които биха могли да създадат нови работни места и растеж на личните доходи.

За съжаление, корупцията е особено силна в Нигерия и главна причина за нестабилност в държавата. Нигерия има потенциал да бъде ключов износител на селскостопанска продукция – страната разполага с 84 милиона хектара обработваема земя, но заради вътрешните проблеми само 40% се обработва. Нигерия разполага с обилни валежи и работна сила, които могат да увеличат производството, но заради конфликта с Боко Харам и нездравата роля на армията в живота на страната, Нигерия не може да извърши нужните реформи. Северните части на страната, където Боко Харам намира поддръжници, продължават да бъдат запуснати, изоставени от правителството, а местните често са репресирани и оставяни без достъп до основни услуги. Именно от това печели радикалната група, започнала съществуването си като антивоенно студентско движение. За съжаление, през 2016 година ситуацията продължава да бъде същата, а правителствените сили предпочитат да наказват населението, пред това да осигурят алтернативи.

Политическият и военен елит на страната трябва да гарантира свободно гласуване и сигурност. Макар и с някои стъпки напред, все още това е непостижима цел. Въпреки ясната основна роля на страната заради огромните си размери, голямото си население и наличие на природни ресурси, нигерийските власти продължават да допускат стари грешки, а натискът на международната общност е минимален.

В брой 7 на журнала De Re Militari, който можете да изтеглите и прочетете по-долу, разглеждаме Нигерия и в частност Боко Харам като структура, финансиране и идеология. А също така, броят предлага и станалите вече периодични карти на Йемен, Сирия, Либия, Ирак…Приятно четене!

ЖУРНАЛЪТ МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


De Re Militari Брой 1

2KORICA

Светът в който живеем е свят на динамика – бързо възникващи проблеми, бързо (а често и прибързано) взимане на решения и бързо разводняване на информацията. Конфликтите, които обагриха в червено земите от Западна Сахара до Иран и изпратиха към Европа най-голямата мигрантска вълна в историята на „Стария Континент“ са неделима част от нашето съвремие и до голяма степен дефинират реалността, в която живеем.


Конфронтацията на сили, политики и ресурси е безпрецедентна за рамките на Леванта и Магреба. Цели поколения са превърнати в „нации под оръжие“ подобно на французите от времето на своята Революция или американците – от епохата на гражданската си война. Икономическите, политическите и стратегическите интереси на Великите сили се преплитат с трупани в продължение на десетилетия вътрешни проблеми и неотмъстени престъпления.

Логично беше тази взривоопасна смес да експлодира в това, което днешните медии наричат „Арабска пролет“ (въпреки че започна през зимата – бел. авт.). Искрата, която възпламени Тунис се пренесе на изток, обхващайки Либия, Египет, Сирия, Ирак и Йемен и засягайки всички останали страни от Близкия Изток по един или друг начин. Цялата тази лавинообразна вълна от насилие, доведе до неминуема хуманитарна катастрофа, която Европа пропусна да разпознае в зародиш и с която и до днес не успява да се справи по адекватен и успешен начин. Нещо повече, терорът, който до скоро гледахме по улиците на Багдад, Дамаск и Кайро, се пренесе в сърцето на Стария Континент, първо в Париж, а сега и в Брюксел. Изглежда, Запада пропуска нещо много важно, но все още не осъзнава какво е то.

Същевременно, активизирането на руската външна политика в нейната по-агресивна форма (Украйна, Крим, а преди това и Грузия), доведе до пренареждане на фигурите на гео-стратегическата дъска в Близкия Изток. Москва показа, че ще се стреми да компенсира забавящите се икономически темпове с бомбастични интервенции, целящи да докажат, че задният двор на Кремъл е с голяма площ и че „братушките“ са способни да го косят така, както пасва на тяхното гео-политическо фън шуи. Или поне това е картината, която Владимир Путин иска да изложи на постамент пред света. В действителност, събитията ясно доказаха, че Великите Сили водят многопластова политика, чиято повърхност – на човеколюбиви интервенции в името на реда, всъщност крие мрачни утроби, изпълнени със сиви сделки за оръжие, петрол и политическо влияние. Докато две успоредни коалиции се борят поотделно с един и същи враг, поредица от телефонни разговори на най-висше ниво преначерта Изтока в момент, в който мнозина по-наивни наблюдатели вече се готвеха за неминуема Световна война.

Всички тези задкулисни ходове се прикриваха както зад стандартната политическа фасада на дипломацията, така и зад една нова форма на конфронтация – т.нар. „хибридна война“. Този нов мотив от противопоставянето на „лагерите“ се свързва с ловка манипулация на общодостъпната информация – медии, сайтове, блогове, влогове и репортажи чрез всички възможни интелектуални и технически средства. Хибридната война се води на широк, най-вече виртуален, фронт и е прийом, използван от всички страни – било то малки и големи.

Именно в контекста на тази масова дезинформация, причинена от обслужването на определени политически (западни и източни) лобита, двама ентусиасти решиха да търсят средния път. Проектът, който официално стартира днес носи името „De Re Militari” или казано по нашенски „За Военните дела“ и е нагла (от наша страна – бел.авт.) заемка от името на най-популярния военен трактат, дело на римския автор Вегеций. Името се оказа твърде подходящо за обрисуването на съвременната обстановка, защото именно дело е ключовата дума в описването на настоящите конфликти. Сложна комбинация от икономика, шпионаж, медийни атаки и политически валсове, войната днес е много повече дело, отколкото стратегическо начертание.

De Re Militari” си поставя за цел да следи основните военни конфликти, които касаят настоящето и бъдещето на Европа и да представя кратка, ясна и неутрална информация относно развитието на военните и политически процеси, формиращо общия гео-политически пейзаж. Броевете ще излизат ежеседмично и ще предлагат обзор на основните събития от разглежданите страни в комбинация с прецизни карти, отразяващи стратегическата ситуация във всяка една от конфликтните зони.

За разлика от множество експерти по въпросите на Изтока и Африка, авторите ще се задоволят само с краткосрочни предвиждания с цел по-ясното и сигурно анализиране на съответните процеси. Историята вече ясно доказа, че в XXI век, да се опиташ да отгатнеш хода на определен конфликт за една година напред е, като да познаеш дали националите ни ще играят добре или зле в следващия си мач.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ В:
КАЛАМЕО ИЛИ ACADEMIA.EDU

ИЛИ ДА ГО СВАЛИТЕ ДИРЕКТНО ОТ  ТУК


Кой кой е в битката за Халеб

През последните няколко дни, фокусът на общественото внимание към военните действия в Сирия се концентрира към провинция Халеб (Алепо), където силите на Асад започнаха офанзива, която преобърна статуквото в сектора с главата надолу. Успехът на про-правителствените части предизвика домино ефект, който доведе до интензивната намеса на кюрдските милиции (YPG), засилването на Даеш (Ислямска държава) и в крайна сметка предизвика Турция да извърши поредния си противоречив стратегически ход – да започне да бомбардира кюрдските позиции в опит да съхрани зоната, контролирана о бунтовнически и ислямистки части около градовете Мари, Тел Рифаат и Азаз. В цялата тази бъркотия от фракции, човек трудно може да загуби дирите на това коя група към кой лагер принадлежи. Предлагаме на читателите кратко обобщение.

Про-Правителствените сили

  • Сирийската Арабска армия – Контингентът, сражаващ се в битката за Алепо се състои от Републиканската гвардия, 4-та Танкова дивизия, 5-та Механизирана Дивизия, 17-та дивизия, 80-та бригада, 46-ти  полк на Специалните части.
  • Сили за национална отбрана – формация, съставена от множество про-правителствени милиции, обединена под общо ръководство след 2012г. и реформирана и разширена през 2015г. с активното участие на иранските сили Кудс и Хизбула, които отговарят за въоръжаването и обучението на СНО. В състава на тези милиции има изключително голям брой чужденци, записали се като наемници от всички краища на ислямския свят, кат по-голямата част от тях са шиити, но се срещат и сунити от Афганистан и Пакистан.
  • Бригадите Баас – военно-политическо формирование, изградено на базата на партията Баас. Съставена е от сунити-доброволци, верни на правителството, които се борят да прогонят бунтоническите сили от Халеб. Числеността им е около 5 000 души. Често се бият в най-нагорещените фронтове в града.
  • Лиуа ал Кудс – Лъвовете на Йерусалим са палестинска паравоенна част, подкрепяща Асад. Създадени са през 2013г. в Алепо и към момента се смята че са най-многобройната про-правителствена милиция в града.
  • Шабиха – ‘Духовете’ са алеуитски милиции, организирани от баасистите в Халеб. Сред тях най-значителен е клана ал Берри.

Хизбула

  • Катаиб Хизбула – Батальоните Хизбула са паравоенно фомирование към бойното крило на групировката, което се сражаваше в Ирак, а в момента се намира в Сирия. Числеността им е около 10 000души, но не е ясно каква точно част от тах са ангажирани конкретно около Алепо.
  • Харкат Хизбула ал Нуджава – Първата шиитска милиция, която официално заяви своето присъствие в битката за Халеб още през 2012г. Създадени с активната подкрепа на силите Кудс (Иран)

Иракски бригади

  • Бригадите Бадр – Иракска политическа партия, разполагаща със собствени части, ръководени от ирански офицери. Бригадите имат решаваща роля в изграждането на иракската армия след 2003г. До тогава техните бойци са подчинени на Върховня съвет на Ислямската революция за Ирак и се борят срещу режима на Хюсейн.
  • Бригада Айдар ак Карар –  Крило на иракската шиитска милиция Асаиб Ахл ал Хак. Числеността им е около 10 000 души. Изпратени са в Сирия като част от силите, които с помощта на Иран бяха пренасочени на запад с цел задържане на колабиращите позиции на правителството на Асад в периода 2012-13г.

Ирански сили

  • Революционната гвардия – религиозен клон на Иранската армия. Гвардията е основния инструмент използван от Иран при водене на въоръжени операции зад граница, като основното им участие е в Ирак, но техни части бяха изпратени и в Сирия под предлог че защитават определени шиитски светини в ключови точки на страната. Ролята им в битката за Алепо е ключова с оглед на военната им подготовка, дисциплината и въоръжението.
  • Силите Кудс – Специалните части на Иранската армия служат по-скоро като военни съветници и обучаващи звена за сирийската армия и милиии (по същия начин по който това правят спец частите на САЩ при кюрдите в Ирак)

Бунтовниците

  • Свободната Сирийска армия – най-значителната светска опозиционна част в Сирия. Групата се състои от 27 различни бригади, разпръснати из различни части на страната. Поради необходимостта от подкрепа и липсата на бойци, ССА влиза във временни коалиции с други местни милиции и ислямистки групи.
  • Ислямски фронт – сбор от седем сунитски милиции, финансирани от Саудитска Арабия. Ислямският фронт се явява най-либералната (до колкото този термин е приложим) сред религиозните бойни формирования в Сирия. Политическите им виждания са фокусирани около формирането на държава, доминирана от шариата, което ги приближава до подобните на тях части, подкрепящи правителството в Триполи (Либия). Подобно на триполитанците, ИФ вероятно се радват на турска подкрепа.
  • Ансар ас Шария – Временен съюз на ислямистки милиции в провинция Алепо, доминиран от фронта Ан Нусра, в който участва и другата голяма ислямистка група в северозападна Сирия – Ахрар ас Шам. Създаването на подобни ‘общо-ислямистки’формирования се превърна в запазена марка на Ал кайда (Ан Нусра), като подобни формации със почти същото име могат да се открият в Либия (Дерна, Бенгази, Адждабия) и Йемен (Таиз, Рада, Аден). За разлика пт ИД, които инкорпорират всички присъединили се към тях групи, Ал Кайда предпочита да поддържа фасада на плурализъм, залагайки на имиджа за една обща, обединяваща кауза. Освен това, за разлика от Даеш, Ал кайда все още не е развила концепция за въдворяване на някакъв нов ред, а по-скоро за обсебване на вече съществуващия.

Кюрдите

  • YPG – Отряди за обществена отбрана – основно бойно формирование на кюрдската Партия на Демократичния Съюз. YPG се явяват основните въоръжени сили на Сирийски Кюрдистан (Роджава) и като такива, защитават териториите разположени по дължината на турско-сирийската граница.
  • YPJ – Женски отряди за отбрана – бойни части, съставени от жени, служещи като част от силите на Роджава.
  • Сирийски демократични сили – Съюз от правоенни част, оглавяван от кюрдите, в който влизат милиции от арабски, кюрдски и асирийски произход, както и част от бригадите на ССА. Съюзът бе създаден в края на 2015г. като надграждане на съществуващите кюрдско-арабски и кюрдско-асирийски съвместни операции в района на Хасака и Аин Иса. От декември 2015г. организацията се явява единствената група в Сирия, която се ползва с официалната подкрепа на САЩ.

Ислямска държава (Даеш)

Ислямска държава набеляза Алепо като един от приоритетите си в Сирия още през 2012г. и от тогава проведе поредица от офанзиви, които в края на 2014г. ги изведоха на прага на града. Успехите на кюрдско-арабските части в района на Кобане, Тел Абиад и Аин Иса сериозно забавиха настъплението на ИД, а допълнителен удар дойде и в края на 2015г. с началото на успешна правителствена офанзива в района на базата Куейрес, която през последния месец се разрасна до разгръщане на широк фронт, който цели да изтласка силите на Даеш на изток от Халеб и да си подсигури пълен контрол върху ключовите инфраструктурни обекти около втория по големина град в Сирия. ПОзнавайки добре действията ан Ислямска държава, можем да сме обедни, че разделението между множеството фракции в сектора неминуемо ще даде шанс на Даеш да изиграе някой от множеството скрити козове.