Tag Archives: Ислямска държава

DE RE MILITARI X

Image00001

Крепостта на „Ислямска държава“, град Фалуджа, е заобиколена. Това заяви иракският генерал Хамид ал Малики във видео обръщение от Министерство на отбраната на Ирак, публикувано на 31 май. Съобщение, което напомни на света, че местните хора в Ирак и Сирия опитват да се справят както могат с радикалите.

Като че ли през последната година животът не беше завладян от името „Ислямска държава“. Атентатите, извършени от групировката в Брюксел и Париж напомниха, че живеем в един динамичен свят, в който старите термини и устои си отиват и е нужно да погледнем с нов поглед към световните събития.

Събития, които в Европа се пренебрегваха –избухването на сирийския бунт, последвалата го гражданска война, нахлуването на радикали и обръщането на фокуса от Асад към „Ислямска държава“, хуманитарната катастрофа в Либия, Сирия, Йемен, намесата на Русия, бежанските вълни – събития, на които обърнахме внимание едва, когато достигнаха бреговете ни.

Днес иракските сили, подкрепени по въздух от иракски и американски самолети, започнаха операция за връщането на Фалуджа. В момента има тежки сражения. Джихадистите, обаче, отвърнаха на настъплението. Тази ужасяващи всички организация се установи не само в Ирак и Сирия, но и в Либия, Йемен, Афганистан, Египет, Нигерия…Светът наблюдава, а обществото е завладяно от клиповете и пропагандата на групировката. 10 седмици по-късно, нашият журнал проследява стъпките и развитието на Даеш, за да можем да си обясним ставащото на терен и да предоставим нужната картина за по-добро разбиране на ситуацията в световен мащаб.

Следващата стъпка от операцията във Фалуджа (чието начало разгледахме в брой 9), е да се навлезе в сърцето на града, откъдето трябва да бъдат изтласкани силите на „Ислямска държава“. Дали загуби обществото интерес към събитията, не знаем. Но със сигурност, от времето, когато започнахме журнала De Re Militari в края на март 2016, бяхме скептични по множество въпроси. Днес, когато наблюдаваме, събитията в Сирия и Ирак, Либия и Йемен, виждаме, че ако има политическа воля, проблемите могат да бъдат решавани.

В този брой описваме защо е важна победата във Фалуджа, материал, който не е публикуван другаде на български за онова което се случва в Южна Сирия, офанзивите в Северна Сирия срещу „Ислямска държава“, обобщението на последните събития в Либия, Йемен и връзките на Иран с талибаните в Афганистан.

10 седмици по-късно, в De Re Militari сме публикували 66 специално изработени карти за всеки брой и 214 страници анализи и новини от ставащото на терен в Сирия, Ирак, Либия, Йемен, Судан, Афганистан, Нигерия, Южен Судан, Мали, Сомалия, Филипини, Мексико, Индокитай…Да се надяваме, че след още 10 броя ще имаме повече позитивни новини и поводи за оптимизъм.

Приятно четене на брой 10!

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


DE RE MILITARI IX

9KORICA

Иракския град Фалуджа има трагична слава. Градът е свързан с редица погроми по време на американската инвазия в Ирак през 2003. Именно в периода след падането на режима на Саддам Хюсеин, жителите на Фалуджа стават свидетели на няколко опита на американските сили да овладеят града, но без особен успех. По това време наемниците от „Блекуотър“ (днес „Академи“), извършват редица издевателства над местни иракчани. Реално, от 2003 насам градът е винаги в опозиция на правителството в Багдад, както и цялата провинция Анбар и град Рамади, заради репресивните действия на Багдад. Предимно шиитското правителство, формирано след смяната на властта в Ирак през 2003, винаги е изпитвало недоверие към сунитските райони на Анбар. Фалуджа, в частност, е едно от местата, в които Ал Кайда намира подкрепа и набира сили в периода до 2009 година. Именно в този град се издига и наследникът на Ал Кайда в Ирак.

БРОЯТ МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ/ИЗТЕГЛИТЕ ОТ:

КАЛАМЕО

АКАДЕМИА.ЕДУ

ИССУ


De Re Militari VII

7KORICA.jpg

Когато чуваме Нигерия, се сещаме предимно за Боко Харам, екстремизъм и непреодолими африкански проблеми. Не е изненада – новинарските емисии пишат или споменават държавата и като цяло Африка предимно, когато става дума за нещо лошо. Но съществува и друга страна.

На фона на всички проблеми, с които се сблъсква страната, икономическото бъдеще на Нигерия остава оптимистично. Според проучвания през 2015 година, държавата се очаква да бъде сред десетте най-бързо развиващи се икономики в света. Много важно в поддържането на ръста е наличието на стабилност, честни избори и намаляване ролята на армията. Фактори, които все още са далеч от желания резултат.

Въпреки многобройните призиви, международната общност се забави в подпомагане на нигерийското правителство в борбата срещу Боко Харам. СС на ООН едва наскоро призна този конфликт. САЩ, Франция и Великобритания предложиха някаква подкрепа, но не достатъчно, за да повлияе на крайния резултат. Мнозина анализатори твърдят, че Нигерия се забавя с отговор на кризата. Но Боко Харам е глобален проблем, не само на Нигерия. Решението на Африканския съюз да изпрати през 2015 близо 8700 войници да се сражават с екстремистите, подчертава международния характер на кризата.

Нигерийците трябва да поемат водеща роля в борбата срещу тази заплаха. Но отвъд загубата на човешкия живот и страданието, насилието и нестабилността застрашават перспективите за икономически растеж на Нигерия. Страната направи опити да диверсифицира своята икономика от петрола и да инвестира в селското стопанство, производството и услугите. Усилието си заслужава, още повече с клатушкащите се цени на петрола в глобален план.

Нигерия е най-голямата икономика в Африка и 26-та в света. БВП на страната възлиза на 510 милиарда долара с огромен потенциал за растеж. Една стабилна и спокойна Нигерия би могла да допринесе за интеграцията и покачването на африканската икономика по отношение на световната. Заради вътрешния конфликт и други фактори, Нигерия внася близо 70% от горивата за собствени нужди при условие, че има свои залежи на петрол.

Впрочем, България също има стари отношения с Нигерия. От 1964 насам, когато се установяват официално отношенията между двете държави, София изнася всякаква продукция – от цимент до хранителни продукти. Български фирми са участвали в 70 инфраструктурни и граждански обекти в различни части на страната, включително и в новата столица Абуджа.

През 2014 президентът на САЩ Барак Обама бе домакин на африкански лидери на среща на върха във Вашингтон. Един от акцентите беше въпросът с осигуряването на възможности за развитие не само в петролния бранш, но и в развиване и износ на природни ресурси, подобряването на инфраструктурата, технологиите, потребителски стоки, агробизнес – фактори, които биха могли да създадат нови работни места и растеж на личните доходи.

За съжаление, корупцията е особено силна в Нигерия и главна причина за нестабилност в държавата. Нигерия има потенциал да бъде ключов износител на селскостопанска продукция – страната разполага с 84 милиона хектара обработваема земя, но заради вътрешните проблеми само 40% се обработва. Нигерия разполага с обилни валежи и работна сила, които могат да увеличат производството, но заради конфликта с Боко Харам и нездравата роля на армията в живота на страната, Нигерия не може да извърши нужните реформи. Северните части на страната, където Боко Харам намира поддръжници, продължават да бъдат запуснати, изоставени от правителството, а местните често са репресирани и оставяни без достъп до основни услуги. Именно от това печели радикалната група, започнала съществуването си като антивоенно студентско движение. За съжаление, през 2016 година ситуацията продължава да бъде същата, а правителствените сили предпочитат да наказват населението, пред това да осигурят алтернативи.

Политическият и военен елит на страната трябва да гарантира свободно гласуване и сигурност. Макар и с някои стъпки напред, все още това е непостижима цел. Въпреки ясната основна роля на страната заради огромните си размери, голямото си население и наличие на природни ресурси, нигерийските власти продължават да допускат стари грешки, а натискът на международната общност е минимален.

В брой 7 на журнала De Re Militari, който можете да изтеглите и прочетете по-долу, разглеждаме Нигерия и в частност Боко Харам като структура, финансиране и идеология. А също така, броят предлага и станалите вече периодични карти на Йемен, Сирия, Либия, Ирак…Приятно четене!

ЖУРНАЛЪТ МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


De Re Militari VI

Image00001

„Пазете се от малките държави“, пише руският анархист Михаил Бакунин през 19-ти век, „те са жертви на по-големи държави, но също и източник на опасност за тях.“ Ливан, държава не по-голяма от Уелс, е кръстопът между Изтока и Запада и е именно това – бойно поле на всяка от големите сили в региона на Близкия изток, засилвайки техните противоречия.

Модерната история на Ливан е наситена с конфликти. Преминавайки през граждански конфликт през 1950-те, страната изпада в дълбока криза, която се засилва със засилване на бежанския поток от Палестина след войната между арабските държави и Израел през 1967 година. Няколко години по-късно, през 1975, избухва Втората гражданска война в Ливан, която продължава до 1990 година. Този конфликт бележи завинаги ливанското общество и политическата система на страната.

Днес министерски постове и ведомства се разпределят на религиозна основа по предписанията на споразумението от Таиф през 1990, сложило край на конфликта. Но днес има все повече недоволни от тази система, която предизвиква сериозни нарушения на вътрешния мир в Ливан.

Нека не забравяме и бежанската криза от Сирия и войната между бунтовници и Башар Асад. Както винаги в историята на Ливан, събитията в Дамаск се отразяват неимоверно в Бейрут. Днес Ливан има близо 2 милиона бежанци на своя територия (при население от преди войната от 4 милиона души), което предизвика трусове в страната, ръст на безработицата и политическо напрежение между партиите, подкрепящи сирийското правителство и онези, които желаят свалянето на Асад. Така, по този нежелан от самите ливанци начин, войната в Сирия се прелива в Ливан, с което от 2012 започва новият епизод от насилие и напрежение в Страната на кедрите.

БРОЙ 6 МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


De Re Militari Брой 4

1 23 4

Рано сутринта на 21 април етиопската армия започна военна операция в Южен Судан. Целта: да се издирят 108 деца, отвлечени от въоръжени мъже на 15 април, когато при същото нападение загиват близо 200 души. Учудващо за водещите на новините, не става дума за джихадистка групировка, която набира деца-войници.

Ако има конфликт, който може да разтресе тепърва Източна Африка и като цяло Сахел, но е „оставян встрани“ от новинарския поток, то това е Южен Судан.

Когато на 9 юли 2011 южната част на Судан обяви независимост и заживя свой собствен живот, учебниците трябваше да бъдат пренаписани. През последните пет години учениците изучават с една държава повече. Но Южен Судан има редица проблеми, пред които да се изправи.

Когато говорим за Судан като цяло, не може да не се сетим за конфликта в Дарфур, за който се говореше не малко дори и у нас. Избухналата през 2003 война е активна и до момента, просто за нея не чуваме.

Събитията в Дарфур се преплитат с тези в Южен Кордофан и Сини Нил – двете бунтовни судански провинции, където опозиционните сили, застанали срещу дългогодишното управление на Омар ал Башир, получават подкрепа от вече независимия Южен Судан. И ако смятате, че това звучи заплетено, погледнете към самия Южен Судан.

От 5 години в новата нация има вътрешен конфликт, в който етническо напрежение се обвързва с политически амбиции, а на дъното на всичко лежат земни богатства като петрол…

Разбира се, не сме забравили и останалите конфликти, които следим от брой 1 на журнала – Афганистан, Йемен, Либия, Сирия, Сомалия – придружени с карти и кратка информация за случилите се събития през последната седмица.

ЖУРНАЛЪТ МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:

КЛИНКЛИН

КАЛАМЕО

ACADEMIA.EDU


DE RE MILITARI III

3KORICA

Сахел – Златната мина на Ал Кайда

След като през последните две години вниманието на света бе концентрирано основно върху случващото се в Сирия и Ирак, световните медии, започнаха все по-вече да поглеждат в страни от сърцето на Ислямска държава и да следят постепенното разрастване на Ал Кайда, която след като преживя един от най-тежките си периоди през 2007-2011г., започна постепенно да се възстановява и да набира инерция. В предишния брой вече ви разказахме за подновения щурм в Афганистан и засилването в Сомалия. В настоящето издание на De Re Militari ще обърнем внимание на случващото се в Западна Африка. Там, около размирната страна Мали, в която араби, туареги и множество други народности се борят за своите земи и права, Ал Кайда и нейните съюзници в Алжир, Нигер, Кот Д’ ивоар, Мавритания и Западна Сахара развихрят безпрецедентна по мащабите си контрабанда, която им е носи около един милиард долара годишно само от продажбата на наркотици. Същевременно, трафикът на оръжия от и за Либия поддържа цяла една пустинна икономика, от която печелят както племенните лидери, така и водачите на ислямистките структури, чийто бизнес напомня доста на големите икономически магнати – парите се инвестират във всевъзможни източници на печалба и в средства за тяхното подсигуряване.

Втората ключова тема, с която ще се занимаем са Филипините – далечен и мистериозен за масовата аудитория у нас островен свят, където ислям, маоизъм и десен консерватизъм превръщат политическия живот в същински барутен погреб, редовно изригващ на повърхността под формата на локални конфликти, които неминуемо въвличат и заинтригуваните в региона сили – Китай и САЩ (чиято бивша колония са Филипините). Последните събития в южната част на страната демонстрираха, че Ислямска държава, подкрепяща местната групировка Абу Сайяф, ще се опита да разпространи своето влияние и присъствие дори в най-отдалечените зони, в които има възможност да си съдейства с ислямистки групировки.

Няма да бъдат подминати и „редовните“ конфликтни зони – Афганистан, където Ал кайда започва своята нова пролетна офанзива в Хелманд, Йемен, където примирието остава само привидно и разбира се Сирия, в която Ислямска държава получи неочаквана, индиректна подкрепа от кюрдите в борбата си срещу Свободната сирийска армия в анклава около Азаз.

ЖУРНАЛА МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ИЛИ ДА СВАЛИТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

ACADEMICA EDU

CALAMEO

ИЛИ ДА СВАЛИТЕ ОТ ТУК


DE RE MILITARI, брой II

2KORICA

На линия е и Втори Брой на журнала De Re Militari. В този брой ще ви занимаем:

  • С развитието на конфликта в Сирия
  • С конфликта в Сомалия и кой кой е по тамошните фронтове
  • С войната в Афганистан и множеството фракции, които се борят там
  • С подновеното напрежение в Нагорни Карабах

Броят може да четете онлайн в

КЛИН КЛИН

КАЛАМЕО

ISSUU

ACADEMIA.EDU

или да свалите от ТУК


Равносметката за Сирия

След около година на превратности, нови коалиции и външни интервенции, ето какво остава от гледна точка зони на контрол.

Ravnosmetkata

Какво се набива на очи:

  • Около 85% от териториите, загубени от Ислямска държава, са отнети от бойци на Сирийската опозиция (Най-вече ССА и ИФ) и кюрдите от YPG заедно с техните съюзници в поредицата съвместни щабове – „Буркан ал Фурат“, а в последствие „Сирийските демократични сили“
  • Сирийското правителство е отнело територии на Даеш само в два ключови сектора – Палмира и източните части на Халеб (около Ас Сафира и базата Куейрес)
  • Въпреки намесата на Русия, Сирийските правителствени сили са загубили от бунтовниците повече територии, отколкото са спечелили. Това количествено измерение се компенсира в качествено отношение – загубите в Латакия и около Халедб и Нубл са далеч по-големи успехи от експанзията на ССА в пустинята източно от Суайда. От друга страна, зоните, овладени от бунтовниците в провинциите Хама, Хомс и Идлиб са с не по-малка стратегическа стойност от успехите на САА в района на Халеб. Равносметката е по-скоро патова, с лек превес за ССА.
  • Подобно е и положението в провинция Дараа, където САА успя да си върне Шейх Мискин, но загуби позиции около Шараа и Ат Таф (северно от Суайда)
  • Въпреки цялостното си свиване по фронтовете, Ислямска държава е успяла да разшири своите позиции в Централна и Южна Сирия, най-вече за сметка на правителствените сили. Отнетите зони не са ключови, но представляват сериозен тилови проблем, с който бойците на Асад ще трябва да се справят рано или късно.

De Re Militari Брой 1

2KORICA

Светът в който живеем е свят на динамика – бързо възникващи проблеми, бързо (а често и прибързано) взимане на решения и бързо разводняване на информацията. Конфликтите, които обагриха в червено земите от Западна Сахара до Иран и изпратиха към Европа най-голямата мигрантска вълна в историята на „Стария Континент“ са неделима част от нашето съвремие и до голяма степен дефинират реалността, в която живеем.


Конфронтацията на сили, политики и ресурси е безпрецедентна за рамките на Леванта и Магреба. Цели поколения са превърнати в „нации под оръжие“ подобно на французите от времето на своята Революция или американците – от епохата на гражданската си война. Икономическите, политическите и стратегическите интереси на Великите сили се преплитат с трупани в продължение на десетилетия вътрешни проблеми и неотмъстени престъпления.

Логично беше тази взривоопасна смес да експлодира в това, което днешните медии наричат „Арабска пролет“ (въпреки че започна през зимата – бел. авт.). Искрата, която възпламени Тунис се пренесе на изток, обхващайки Либия, Египет, Сирия, Ирак и Йемен и засягайки всички останали страни от Близкия Изток по един или друг начин. Цялата тази лавинообразна вълна от насилие, доведе до неминуема хуманитарна катастрофа, която Европа пропусна да разпознае в зародиш и с която и до днес не успява да се справи по адекватен и успешен начин. Нещо повече, терорът, който до скоро гледахме по улиците на Багдад, Дамаск и Кайро, се пренесе в сърцето на Стария Континент, първо в Париж, а сега и в Брюксел. Изглежда, Запада пропуска нещо много важно, но все още не осъзнава какво е то.

Същевременно, активизирането на руската външна политика в нейната по-агресивна форма (Украйна, Крим, а преди това и Грузия), доведе до пренареждане на фигурите на гео-стратегическата дъска в Близкия Изток. Москва показа, че ще се стреми да компенсира забавящите се икономически темпове с бомбастични интервенции, целящи да докажат, че задният двор на Кремъл е с голяма площ и че „братушките“ са способни да го косят така, както пасва на тяхното гео-политическо фън шуи. Или поне това е картината, която Владимир Путин иска да изложи на постамент пред света. В действителност, събитията ясно доказаха, че Великите Сили водят многопластова политика, чиято повърхност – на човеколюбиви интервенции в името на реда, всъщност крие мрачни утроби, изпълнени със сиви сделки за оръжие, петрол и политическо влияние. Докато две успоредни коалиции се борят поотделно с един и същи враг, поредица от телефонни разговори на най-висше ниво преначерта Изтока в момент, в който мнозина по-наивни наблюдатели вече се готвеха за неминуема Световна война.

Всички тези задкулисни ходове се прикриваха както зад стандартната политическа фасада на дипломацията, така и зад една нова форма на конфронтация – т.нар. „хибридна война“. Този нов мотив от противопоставянето на „лагерите“ се свързва с ловка манипулация на общодостъпната информация – медии, сайтове, блогове, влогове и репортажи чрез всички възможни интелектуални и технически средства. Хибридната война се води на широк, най-вече виртуален, фронт и е прийом, използван от всички страни – било то малки и големи.

Именно в контекста на тази масова дезинформация, причинена от обслужването на определени политически (западни и източни) лобита, двама ентусиасти решиха да търсят средния път. Проектът, който официално стартира днес носи името „De Re Militari” или казано по нашенски „За Военните дела“ и е нагла (от наша страна – бел.авт.) заемка от името на най-популярния военен трактат, дело на римския автор Вегеций. Името се оказа твърде подходящо за обрисуването на съвременната обстановка, защото именно дело е ключовата дума в описването на настоящите конфликти. Сложна комбинация от икономика, шпионаж, медийни атаки и политически валсове, войната днес е много повече дело, отколкото стратегическо начертание.

De Re Militari” си поставя за цел да следи основните военни конфликти, които касаят настоящето и бъдещето на Европа и да представя кратка, ясна и неутрална информация относно развитието на военните и политически процеси, формиращо общия гео-политически пейзаж. Броевете ще излизат ежеседмично и ще предлагат обзор на основните събития от разглежданите страни в комбинация с прецизни карти, отразяващи стратегическата ситуация във всяка една от конфликтните зони.

За разлика от множество експерти по въпросите на Изтока и Африка, авторите ще се задоволят само с краткосрочни предвиждания с цел по-ясното и сигурно анализиране на съответните процеси. Историята вече ясно доказа, че в XXI век, да се опиташ да отгатнеш хода на определен конфликт за една година напред е, като да познаеш дали националите ни ще играят добре или зле в следващия си мач.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ В:
КАЛАМЕО ИЛИ ACADEMIA.EDU

ИЛИ ДА ГО СВАЛИТЕ ДИРЕКТНО ОТ  ТУК


Ситуацията в провинция Дара’а, Сирия

Daraa