Битката при Чалдъран, миниатюра

Кога: 23.08.1514г.

Къде: Чалдъран, северен Иран

Конфликт: Османо-персийските войни

Кои участват: 

1) Османската империя

Пълководец: султан Селим I Явуз

Армия: Вероятно около 60 000, сред тях еничарския корпус и голям брой оръдия

2) Сафавидската империя

Пълководец: шах Исмаил I Сафави

Армия: Вероятно между 40 и 60 000 души, повечето от тях кавалерия, сред които прочутите казълбаши („червените шапки“)

Историята на кратко:

След като през 1502г., духовния водач на сафавидската секта – Исмаил Сафави започва да разпространява своето влияние в северозападен Иран, около него постепенно се събира мощна клика от поддържници. Обявявайки се в защита на шиизма срещу наложения от кюрдската династия на Белите Овни сунитски ислям, Исмаил започва мащабна военна кампания срещу различните владетели и феодали в обширните територии, разположени от Сирия на запад до Афганистан на изток. Ядрото на сафавидската армия – туркоманите-казълбаши („червените шапки“), всяват ужас сред своите опоненти със своя религиозен фанатизъм и отлични умения в боя от конски гръб. Сафавидската армия успява да се разправи с повечето си опоненти и дори нанася тежко поражение на могъщата държава на узбеките – ханството Хива, чийто владетел Мухамад Шайбани, загива в бой с иранците, въпреки че преди това успява да пречупи последните Тимуридски принцове в Афганистан, Бухара и Фергана.
Засилването на шиитското присъствие в Ирак и Азербайджан силно тревожи османския султан Селим I Явуз, който вижда в падането на Белите Овни както заплаха за своите владения в Анадола, така и шанс за експанзия на изток. Разгромът на еретиците шиити щял да му донесе огромен престиж, особено с оглед на плановете на Селим за експанзия в Сирия и Египет.

Битката:

Двете армии се срещат в хълмистите земи на северен Иран. Османците разполагат своята артилерия и еничари в центъра, укрепявайки позицията им с вагенбург от бойни каруци – тактика, добре усвоена от дядото на Селим – Мехмед II Фатих. Сафавидите атакуват първи, хвърляйки казълбашите във флангова атака с цел да избегнат огневата мощ на врага в центъра. Османските топчии се оказват на ниво, бързо пренареждат артилерията си и гюлетата им буквално разкъсват атаката на туркоманите. Последвалата контра атака, както и мощната стрелба от страна на еничарите, въоръжени с най-добрите за времето си мускети, се оказва фатална за персите. Армията им е разгромена, шах Исмаил е тежко ранен и за малко не попада в плен. Селим успява да плени харема му и раздава жените на шаха като награда на своите велможи, запазвайки най-добрата плячка за себе си.

След краха на персийската армия, османците превземат и опожаряват столицата на Сафавидите – Табриз. Исмаил е принуден да бяга на югоизток и се установява в Исфахан, която остава столица на Персия до XVIII век. Победата на Селим му осигурява контрола над цяла Анатолия, циментирайки завоеванието на шиитското емирство Дулкадир. Кюрдските племена в Северен Ирак и Азербайджан попадат под властта на османците. Селим сключва с тях спогодба, като в замяна на автономията им, те се задължават да пазят източните граници на империята.

Близкия изток към 1514г. В защриховано са териториите, които Селим отнема от Сафавидите след битката при Халдъран