Tag Archives: Йемен

DE RE MILITARI XIX

untitled-640x375

От Руслан ТРАД и Александър СТОЯНОВ

По време на интервю за MSNBC, бившият губернатор на Ню Мексико и либертариански кандидат за президент на САЩ, Гари Джонсън, попита зачудено „Какво е Алепо?“, когато водещият му зададе въпрос за мнението му относно Сирия и Алепо.

В опит да му отговори саркастично, репортер на The New York Times му обясни в публикация, че градът е „де факто столица на Ислямска държава“. Но, това също не е вярно. По-късно, авторът се поправи, но все пак се показа колко малко може би се знае за един от най-важните фронтове в света в наши дни. Сирийският град Ар Ракка е „столица“ на Ислямска държава, а в Алепо има няколко фронтови линии между сирийски бунтовници, кюрдски сили и сирийски правителствени части. Все пак, в социалните мрежи се появи хаштаг #WhatIsAleppo, през който потребители се подиграват на Гари Джонсън и всички публични личности, забравили да попитат съветниците си относно някои теми.

Не се учудваме, че дори кандидат за президент на САЩ може да няма базисни познания за ставащото в света: много теми изобщо не се появяват по новините, а ако се появят, то е без предистория. Така, пет години по-късно, хора се питат какво е Алепо и изглеждат изненадани. Сложихме кадър с изражението на Гари Джонсън, защото то освен че изразява ситуацията по абсурден начин, също така напомня, че от време на време трябва да се интересува от света, за да не изглеждаме смешни.

А фронтовете и светът ни се тресеше и през лятото. От Сирия до Афганистан и Южен Судан, местното население наблюдаваше как цели градове преминават от една в друга сила, само да сменят притежателя си на следващия ден.

Особено това важи за Сирия и Афганистан, където за изминалите два месеца, фронтовите линии взеха нови и нови жертви, а на други места се появиха нови военни зони, а талибаните са в постоянна офанзива. Темата за Афганистан продължава да отсъства от новинарския поток, а би трябвало да не е така – най-малкото заради това, че военните действия в Афганистан предизвикват голямо движение на хора. Очевидно е, че Афганистан не може да се смята за мирна и сигурна страна, както опитват да ни убедят дори родни политици.

Напрежението ескалира и в Южен Судан, където през юли зачестиха нападенията над чуждестранни представители, а хуманитарни работници бяха нападнати от войници в самия им хотел, предизвиквайки един от най-ужасяващите епизоди в този район.

В Йемен ситуацията продължаваше да се влошава и през лятото, като броят на убитите във вътрешния конфликт, вече достигна 10 000 души. Бомбардировките на водената от Саудитска Арабия коалиция върху цивилни зони, пък накара „Лекари без граници“ да предупредят, че ще изтеглят служителите си. Йемен изпада и в жестока хуманитарна криза…

С тези теми, но не само, се занимаваме в новия брой – 19-ти поред – на журнала за военни конфликти De Re Militari. В него сме поместили и текст на подп. д-р Петко Димов, изпратен ни специално за броя. В него се засяга онлайн пропагандата на „Ислямска държава“ в детайли и как тя се разви през годините. В брой 19 има също така обзорен текст на Александър Стоянов относно стратегията и тактиката в сирийската гражданска война и какво означава за двете страни – опозиция и правителство – фактът, че все повече непълнолетни се сражават по фронтовете.

БРОЙ 19 МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

ACADEMIA.EDU

CALAMEO

Реклами

DE RE MILITARI XIV

Image00001

На 28 юни, Новата сирийска армия (Джайш ал Джадид, НСА), формация специално обучена от САЩ за борба срещу „Ислямска държава“, започна концентрирана атака срещу позициите на джихадистите в района на Ал Букамал – ключов граничен град в Източна Сирия, контролиращ пътищата, свързващи Сирия и Ирак по поречието на река Ефрат и основен сегмент от линиите за комуникация на джихадистката квазидържава.

Какво знаем за операцията?

По данни на „Лос Анджелис Таймс“, които цитират източник от Сирийската обсерватория за правата на човека, формацията е разполагала с около 130 бойци, които са взели участие в операцията. След поредица първоначални успехи, бойците на НСА са били контраатакувани от части на „Ислямска държава“, които им нанасят немалки щети и ги изтласкват обратно към пустинята. Участвали са американски сили, племенни бойци. НСА разполага с добра екипировка. Те са специални части на сирийската опозиция.

Фактите приключват до тук. Следват спекулациите.

С фактите и спекулациите около тези операции в Сирийската пустиня ще се занимаем в този брой 14 като предлагаме и ексклузивен анализ на операцията в пустинята. Споделяме също и с последното от Йемен, Ирак, Сирия и Сомалия.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


Истинската Османска империя

Untitled-2

Обикновено сме свикнали да разсъждаваме за Османската империя като за гигантско морско чудовище, простряло пипалата си на 3 континента. Други я възприемат като тумор на политическата карта на Ранномодерна Европа.
Истината е, че Османската империя била всичко друго но не и монолитна структура. Всъщност, тя повече напомня на сложна система от скачени съдове, в която единствено клапите и централната колба се намират под директния контрол на Портата, а останалите звена се радват на повече или по-малко автономно съществуване, а енергията им се впряга в общите начинания само тогава, когато Центърът разполага с достатъчно мотиви и мощност за да катализира процесите в системата.
Горната карта се опитва да илюстрира политическото многообразие на империята в нейния териториален зенит – около 1680г. единственото необходимо разяснение е, че щрихованите зони отбелязват директния контрол на администрацията върху земите, директно инкорпорирани във владенията на Портата, докато светло-зелените, нещирховани участъци обозначават условен или ограничен контрол от страна на държавната администрация. В добавка, Египет и Кюрдските територии имали специфични статути, договорени между местните вождове и Селим I през 1516-17г.
Всички останали зависими държави и квази-държави се управлявали под върховенството на падишаха с или без директното присъствие на османски гарнизони, но като цяло, във вътрешните си дела, се радвали на широка автономия, в която портата се опитвала да се намесва, подкрепяйки отделни политически фракции и използвайки ги като средство за оказване на натиск в защита на своите цели и интереси.


DE RE MILITARI X

Image00001

Крепостта на „Ислямска държава“, град Фалуджа, е заобиколена. Това заяви иракският генерал Хамид ал Малики във видео обръщение от Министерство на отбраната на Ирак, публикувано на 31 май. Съобщение, което напомни на света, че местните хора в Ирак и Сирия опитват да се справят както могат с радикалите.

Като че ли през последната година животът не беше завладян от името „Ислямска държава“. Атентатите, извършени от групировката в Брюксел и Париж напомниха, че живеем в един динамичен свят, в който старите термини и устои си отиват и е нужно да погледнем с нов поглед към световните събития.

Събития, които в Европа се пренебрегваха –избухването на сирийския бунт, последвалата го гражданска война, нахлуването на радикали и обръщането на фокуса от Асад към „Ислямска държава“, хуманитарната катастрофа в Либия, Сирия, Йемен, намесата на Русия, бежанските вълни – събития, на които обърнахме внимание едва, когато достигнаха бреговете ни.

Днес иракските сили, подкрепени по въздух от иракски и американски самолети, започнаха операция за връщането на Фалуджа. В момента има тежки сражения. Джихадистите, обаче, отвърнаха на настъплението. Тази ужасяващи всички организация се установи не само в Ирак и Сирия, но и в Либия, Йемен, Афганистан, Египет, Нигерия…Светът наблюдава, а обществото е завладяно от клиповете и пропагандата на групировката. 10 седмици по-късно, нашият журнал проследява стъпките и развитието на Даеш, за да можем да си обясним ставащото на терен и да предоставим нужната картина за по-добро разбиране на ситуацията в световен мащаб.

Следващата стъпка от операцията във Фалуджа (чието начало разгледахме в брой 9), е да се навлезе в сърцето на града, откъдето трябва да бъдат изтласкани силите на „Ислямска държава“. Дали загуби обществото интерес към събитията, не знаем. Но със сигурност, от времето, когато започнахме журнала De Re Militari в края на март 2016, бяхме скептични по множество въпроси. Днес, когато наблюдаваме, събитията в Сирия и Ирак, Либия и Йемен, виждаме, че ако има политическа воля, проблемите могат да бъдат решавани.

В този брой описваме защо е важна победата във Фалуджа, материал, който не е публикуван другаде на български за онова което се случва в Южна Сирия, офанзивите в Северна Сирия срещу „Ислямска държава“, обобщението на последните събития в Либия, Йемен и връзките на Иран с талибаните в Афганистан.

10 седмици по-късно, в De Re Militari сме публикували 66 специално изработени карти за всеки брой и 214 страници анализи и новини от ставащото на терен в Сирия, Ирак, Либия, Йемен, Судан, Афганистан, Нигерия, Южен Судан, Мали, Сомалия, Филипини, Мексико, Индокитай…Да се надяваме, че след още 10 броя ще имаме повече позитивни новини и поводи за оптимизъм.

Приятно четене на брой 10!

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


De Re Militari VII

7KORICA.jpg

Когато чуваме Нигерия, се сещаме предимно за Боко Харам, екстремизъм и непреодолими африкански проблеми. Не е изненада – новинарските емисии пишат или споменават държавата и като цяло Африка предимно, когато става дума за нещо лошо. Но съществува и друга страна.

На фона на всички проблеми, с които се сблъсква страната, икономическото бъдеще на Нигерия остава оптимистично. Според проучвания през 2015 година, държавата се очаква да бъде сред десетте най-бързо развиващи се икономики в света. Много важно в поддържането на ръста е наличието на стабилност, честни избори и намаляване ролята на армията. Фактори, които все още са далеч от желания резултат.

Въпреки многобройните призиви, международната общност се забави в подпомагане на нигерийското правителство в борбата срещу Боко Харам. СС на ООН едва наскоро призна този конфликт. САЩ, Франция и Великобритания предложиха някаква подкрепа, но не достатъчно, за да повлияе на крайния резултат. Мнозина анализатори твърдят, че Нигерия се забавя с отговор на кризата. Но Боко Харам е глобален проблем, не само на Нигерия. Решението на Африканския съюз да изпрати през 2015 близо 8700 войници да се сражават с екстремистите, подчертава международния характер на кризата.

Нигерийците трябва да поемат водеща роля в борбата срещу тази заплаха. Но отвъд загубата на човешкия живот и страданието, насилието и нестабилността застрашават перспективите за икономически растеж на Нигерия. Страната направи опити да диверсифицира своята икономика от петрола и да инвестира в селското стопанство, производството и услугите. Усилието си заслужава, още повече с клатушкащите се цени на петрола в глобален план.

Нигерия е най-голямата икономика в Африка и 26-та в света. БВП на страната възлиза на 510 милиарда долара с огромен потенциал за растеж. Една стабилна и спокойна Нигерия би могла да допринесе за интеграцията и покачването на африканската икономика по отношение на световната. Заради вътрешния конфликт и други фактори, Нигерия внася близо 70% от горивата за собствени нужди при условие, че има свои залежи на петрол.

Впрочем, България също има стари отношения с Нигерия. От 1964 насам, когато се установяват официално отношенията между двете държави, София изнася всякаква продукция – от цимент до хранителни продукти. Български фирми са участвали в 70 инфраструктурни и граждански обекти в различни части на страната, включително и в новата столица Абуджа.

През 2014 президентът на САЩ Барак Обама бе домакин на африкански лидери на среща на върха във Вашингтон. Един от акцентите беше въпросът с осигуряването на възможности за развитие не само в петролния бранш, но и в развиване и износ на природни ресурси, подобряването на инфраструктурата, технологиите, потребителски стоки, агробизнес – фактори, които биха могли да създадат нови работни места и растеж на личните доходи.

За съжаление, корупцията е особено силна в Нигерия и главна причина за нестабилност в държавата. Нигерия има потенциал да бъде ключов износител на селскостопанска продукция – страната разполага с 84 милиона хектара обработваема земя, но заради вътрешните проблеми само 40% се обработва. Нигерия разполага с обилни валежи и работна сила, които могат да увеличат производството, но заради конфликта с Боко Харам и нездравата роля на армията в живота на страната, Нигерия не може да извърши нужните реформи. Северните части на страната, където Боко Харам намира поддръжници, продължават да бъдат запуснати, изоставени от правителството, а местните често са репресирани и оставяни без достъп до основни услуги. Именно от това печели радикалната група, започнала съществуването си като антивоенно студентско движение. За съжаление, през 2016 година ситуацията продължава да бъде същата, а правителствените сили предпочитат да наказват населението, пред това да осигурят алтернативи.

Политическият и военен елит на страната трябва да гарантира свободно гласуване и сигурност. Макар и с някои стъпки напред, все още това е непостижима цел. Въпреки ясната основна роля на страната заради огромните си размери, голямото си население и наличие на природни ресурси, нигерийските власти продължават да допускат стари грешки, а натискът на международната общност е минимален.

В брой 7 на журнала De Re Militari, който можете да изтеглите и прочетете по-долу, разглеждаме Нигерия и в частност Боко Харам като структура, финансиране и идеология. А също така, броят предлага и станалите вече периодични карти на Йемен, Сирия, Либия, Ирак…Приятно четене!

ЖУРНАЛЪТ МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


De Re Militari V

5KORICA

Какво ви хрумва, когато ви кажат „Мексико“? Със сигурност освен плажовете, веднага се сещате за наркотиците, картелите, кокаина, екзотичните босове, кадри от GTA Vice City или GTA San Andreas и едва тогава нещо от богатата и древна история на страната…

Проблемът не е у вас. За Мексико се чува най-вече покрай картелите, за съжаление. Последният случай – на отвлечени 43 младежи – придоби световна популярност с предполагаемата съдба на тези момчета и момичета, но и с невъзможността мексиканското правителство да се справи с едно от най-ужасните събития в модерната история на Мексико – Нарковойната.

Тази война, макар да изглежда невидима за много хора, е напълно активен конфликт като всеки друг – с армии, жертви, завземане на територии и много, много интереси. Както всяка друга война и в тази има намесени външни играчи и наемници.

Има и нещо друго – практиката да се публикуват обезглавявания, мъчения и екзекуции в Интернет с цел пропаганда, датира именно от началото на тази война, като картелите носят патента за тези методи много преди да го направят джихадистките групировки. Ако потърсите в Google „Los Zetas“ ще откриете кадри с отрязани глави и всякакъв тип жестокост.

А дали има връзка между картели и радикали в Африка и Близкия изток? Именно в опит да отговорим и на този въпрос, решихме акцент на този брой да е Мексико. Ще се изненадате от информацията.

Ще кажем само това преди да ви оставим да се запознаете със съдържанието на брой 5 на журнала De Re Militari – до 2016 убитите в Мексико в тази война са над 180 000, десетки хиляди са безследно изчезнали, над 1,6 милиона са загубили домовете си. А войната продължава.

В броя сме публикували и карти на Сирия, Сомалия, Либия, Ирак, Йемен и Афганистан. През последната седмица Ирак беше разтърсен от серия атентати, а в Йемен саудитските въздушни удари унищожиха важни позиции на Ал Кайда на Арабския полуостров.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


De Re Militari Брой 4

1 23 4

Рано сутринта на 21 април етиопската армия започна военна операция в Южен Судан. Целта: да се издирят 108 деца, отвлечени от въоръжени мъже на 15 април, когато при същото нападение загиват близо 200 души. Учудващо за водещите на новините, не става дума за джихадистка групировка, която набира деца-войници.

Ако има конфликт, който може да разтресе тепърва Източна Африка и като цяло Сахел, но е „оставян встрани“ от новинарския поток, то това е Южен Судан.

Когато на 9 юли 2011 южната част на Судан обяви независимост и заживя свой собствен живот, учебниците трябваше да бъдат пренаписани. През последните пет години учениците изучават с една държава повече. Но Южен Судан има редица проблеми, пред които да се изправи.

Когато говорим за Судан като цяло, не може да не се сетим за конфликта в Дарфур, за който се говореше не малко дори и у нас. Избухналата през 2003 война е активна и до момента, просто за нея не чуваме.

Събитията в Дарфур се преплитат с тези в Южен Кордофан и Сини Нил – двете бунтовни судански провинции, където опозиционните сили, застанали срещу дългогодишното управление на Омар ал Башир, получават подкрепа от вече независимия Южен Судан. И ако смятате, че това звучи заплетено, погледнете към самия Южен Судан.

От 5 години в новата нация има вътрешен конфликт, в който етническо напрежение се обвързва с политически амбиции, а на дъното на всичко лежат земни богатства като петрол…

Разбира се, не сме забравили и останалите конфликти, които следим от брой 1 на журнала – Афганистан, Йемен, Либия, Сирия, Сомалия – придружени с карти и кратка информация за случилите се събития през последната седмица.

ЖУРНАЛЪТ МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:

КЛИНКЛИН

КАЛАМЕО

ACADEMIA.EDU