Tag Archives: Йоанити

Пет легендарни бойни формации от Новото време

1. Швейцарските копиеносци (Reisläufer)

SwissPikemen

Синовете на планината били готови да дадат порция стомана на всеки, срещу когото им било платено да се бият…

Къде: Западна Европа

Кога: XIV-XVIII век

Колко: Между няколко стотин и няколко хиляди в различните сражения

Войни: Швейцарската война за независимост; Швейцарско-бургундските войни; Италианските войни; Религиозните войни във Франция; Тридесетгодишната война; Войните на Луи XIV;

Паметни битки: Моргартен, Лопен, Новара, Мариняно, Бикока, Павия

Защо са легендарни: Швейцарските копиеносци са онази военна машина, която в края на XV и началото на XVI век окончателно разрушава рицарството като водеща форма на офанзивно водене на сраженията.Опитни, безскрупулни и жестоки и в бой и в плячкосване, швейцарците всявали ужас сред своите врагове. Дисциплината им и братството, което съществувало в отделните полкове, базирани на принципа на общото селище, от което идвали (както било и в българската армия до 1945г.) създавали една хомогенна ударна сила, която като валяк помитала противниците от бойното поле. Преди славата им да залезе в полята край Павия, швейцарците били разгромили всички големи армии в Западна Европа. Всъщност, единствения достоен враг, срещу когото никога не се изправили, заема второто място в този списък….

2. Еничарите (Yeniçeri)

Полумесецът от белите шапки строен на бойното поле означавал, че враговете на падишаха ги чакали сериозни проблеми...

Полумесецът от белите шапки строен на бойното поле означавал, че враговете на падишаха ги чакали сериозни проблеми…

Къде: Източна Европа, Северна Африка, Близкия Изток;

Кога: ок. 1370-1826г.

Колко: до около 55 000 в зенита на мощта им

Войни: Османската експанзия на Балканите; Османските завоевания в Западна Азия; Османските кампании в Триполитания, Тунис и Алжир; Османо-португалските войни; Османо-испанските войни; Австро-османските войни; Османско-полските войни; Руско-османските войни; Османско-персийските войни; Войната на Свещената Лига;

Паметни битки: Плочник, Косово Поле, Никопол, Анкара, Варна, Белград, Константинопол, Халдиран, Родос, Мохач, Багдад, Малта, Лепанто, Кипър (1573г.), Егер, Кандия, Виена, Зента, Морея, Багдад (1732г.), Кагул, Очаков;

Защо са легендарни: Освен че са първата професионална армия в Европа, еничарите са известни и със уникалната за Европа система за набор, въведена през 70те години на XIV век от Чандарлъ паша. еничарите били юмрукът на османската военна машина и на техните плещи били изнесени най-мащабните и бляскави победи и завоевания в историята на Османската империя. еничарите били тези, които първи щурмували вражеските крепости и пак на тях се полагало да спасят изхода на битката тогава, когато по-тежката западна кавалерия успявала да надделее на спахиите. Еничарите записали победи срещу всичките си врагове, превзели най-силните крепости срещу които заставали и всявали страх сред всичките си врагове. За добро или зло, немалка част от тези несъмнено храбри, но и жестоки мъже били българи….

3. Армията на Фландрия (El Ejército de Flandes)

Испанските войници били до един ветерани, често започнали своята воинска кариера преди да навършат пълнолетие. Мнозина от тези мъже се записвали в армията едва 13 годишни като помощници, оръженосци и барабанчици. Докато станат на 18 вече били изпечени ветерани с множество битки и рани зад гърба си. Онези от тях, които доживявали Христовата възраст са достоен еквивалент и на най-добрите съвременни командоси.

Испанските войници били до един ветерани, често започнали своята воинска кариера преди да навършат пълнолетие. Мнозина от тези мъже се записвали в армията едва 13 годишни като помощници, оръженосци и барабанчици. Докато станат на 18 вече били изпечени ветерани с множество битки и рани зад гърба си. Онези от тях, които доживявали Христовата възраст са достоен еквивалент и на най-добрите съвременни командоси.

Къде: Белгия, Холандия, Люксембург, Северна Франция,  Германия

Кога: 1568-1659г.

Колко: до около 88 000 души в своя зенит

Войни: Осемдесетгодишната война; Френските религиозни войни; Тридесетгодишната война; Испано-френската война от 1635-1659г.;

Паметни битки: Антверп, Бялата Планина, Бреда, Ньордлинген, Рьокроа, Битката при Дюните

Защо са легендарни: Като оставим на страна факта, че тази армия не спряла да воюва в продължение на 100 години, побеждавайки всичко, което се изпречи на пътя й, Армията на Фландрия заслужава да е тук, защото в редиците й служели такива войници, че армията изглеждала като отделен вид в сравнение с останалите испански войски. Фламандската армия била може би най-активната бойна формация в историята, като в сметката й има десетки полеви сражения и стотина обсади. Опит, издръжливост, доблест и ненадминати бойни умения са все характеристики на тази най-елитна сред испанските войски.

4. Крилатите Хусари (Towarzysz husarsk)

полските крилати хусари били несъмнено най-страховитата европейска конница през Новото време...

Полските крилати хусари били несъмнено най-страховитата европейска конница през Новото време…

Къде: Източна и Централна Европа

Кога: XVI – XVIII век

Колко: Няколко хиляди

Войни: Полско-руски войни; Полско-шведски войни; Полско-тевтонски войни; Полско-османски войни; Бунтът на Богдан Хмелнитски; Войната на Свещената лига; Великата Северна война; Войната за Полското наследство;

Паметни битки: Любишев, Бижина, Кокенхаусен, Кирхолм, Клюжин, Мартинов, Цричина, Очматов, Берестечко, Полонка, Чуднов, Лвов, Виена,

Защо са легендарни: Съчетание от тежка и същевременно маневрена конница е рядко явление, но именно това прави полските хусари най-опасната европейска конница в Новото време. Тяхната офанзивна тактика, съчетана с ненадминато майсторство в ездата и боя от конски гръб ги превръщали в страшилище за всеки противник. Полските крилати хусари доминирали бойните полета на Източна Европа в продължение на повече от век. В добавка трябва да отбележим и култовият им външен вид, който само допълва ефекта от представянето им на бойното поле.

5. Рицарите Хоспиталиери (Fraternitas Hospitalaria)

Вярата и мечът били основните средства за убеждаване на опонентите и закрила на поклонниците...

Вярата и мечът били основните средства за убеждаване на опонентите и закрила на поклонниците…

Къде: Родос (до 1522г.), Малта (след 1530г.)

Кога: 1309 – 1798г.

Колко: Няколко хиляди

Войни: Всички конфликти между християнските държави и османската империя в Средиземно море

Паметни битки:  Родос (1307-9г.), Александрия, Родос (1480г.), Родос (1522г.), Превеза, Малта, Лепанто

Защо са легендарни: Рицарите Йоанити или Хоспиталиерите са може би най-активния и дълголетен рицарски орден. Техните легендарни морски кампании в продължение на четири столетия пречат на мюсюлманските прати от различните части на Северна Африка да установят доминация в Средиземно море. Освен това, Хоспиталиерите изиграват решаваща роля в блокирането на османската морска експанзия и в продължение на две столетия са бастион срещу постоянните действия на османския флот. Легендарни са и поредицата от успешни обсади, които Хоспиталиерите издържат срещу многократно по-многобройни армии, като сред тях се отличава обсадата на Малта от 1566г. До самия си край през 1798г., малтийските рицари водят своеобразна морска реконкиста срещу берберските пирати и обезопасяват търговските маршрути между Ориента и Западна Европа.

Реклами

Битката при Лепанто, 1571г.

На днешната дата, през 1571г. се провежда една от най-големите битки в историята на военноморското дело – Битката при Лепанто. Съюзените флоти на Католическата монархия (Испания), Генуа, Венеция, Тоскана, Урбино, Савоя, Папството и Рицарите Йоанити от Малта (Хоспиталиерите) нанасят сериозно поражение на османската флота, командвана от Мюезинзаде Али паша. За съюзниците, командването е поделено между  дон Хуан Австрийски, Себастиано Вениер и Маркантонио Колона.

Battle_of_Lepanto_1571

Битката при Лепанто. Маслено платно от края на XVI век

След като Хайредин Барбароса разгромява християнската лига при Превеза (1538г.), Средиземно море се превръща в зона, доминирана от османския флот и техните съюзници от Берберския бряг (дн. Алжир и Тунис). Започналата през 1570г. война между Венеция и османската империя се развива зле за венецианците, които губят Кипър в началото на 1571г. Разтревожен от развоя на събитията, папата призовава католиците да откликтнат в защита на Сияйната република. Пръв се отзовава кралят-католик Фелипе II (1556-1598г.) който се заема да организира широка коалиция, насочена срещу османците. Традиционния испански съюзник Генуа откликва веднага, заедно с рицарите хоспиталиери от Малта, които са тясно свързани с Испания след като Карлос I им подарява Малта през 1530г. Савоя, която също е традиционен съюзник на испанците се включва, заедно с новоизгряващата икономическа сила на Апенините – Херцогство Тоскана, което се страхува за сигурността на новосъздадения търговски център в Ливорно. Логично, в инициативата взема участие и папството, заедно с херцогство Урбино, което е стар поддръжник на Светия престол.

Съюзната флота се събира в Месина от където поема на изток за да пресрещне османската ескадра, която се насочва към венецианските владения в Адриатика. Дох Хуан, който от висотата на своя произход, седи начело на експедицията бързо осъзнава, че християнските сили се крепят на крехък баланс поради множеството скрити противоречия между различните участници. Когато съюзната флота достига Кефалония на 6 ти октомври, дон Хуан решава да атакува османците при първа възможност, за да не рискува интегритета на своята флота. Този ход съвпадал с официалните заповеди, които Мюезинзаде бил получил от султана. Двата флота се срещнали край градчето Лепанто и помежду им се разиграла последната голяма морска битка, водена с гребни кораби.

Европа в навечерието на  Лепанто - в оранжево - Свещената лига; в зелено - Османската империя и нейните берберски васали;

Европа в навечерието на Лепанто – в оранжево – Свещената лига; в зелено – Османската империя и нейните берберски васали;

Османците имали предимство в броя на корабите, но християнската флота разполагала с два пъти повече оръдия, а екипажите на корабите били съставени от най-опитните моряци в Средиземноморието. Двете армии се подредили аналогично в център и две крила по подобие на сухопътните строеве, характерни за Средновековието.  При сблъска на флотите първоначално предимството било на страната на османците, но постепено християните успели да стабилизират фронта и да преминат в контранастъпление в центъра, където се разиграл яростен на палубата на османския флагмански съд Султана. Еничари и войници от прочутите испански терции се сражавали на живот и смърт. Слугите на Портата отбили първите два щурма, но испанците постигнали превес при третата атака, подкрепени от генуезци от десния фланг, където османските кораби, командвани от Улудж Али се били изтеглили от сражението. В разигралия се ракопашен бой, Мюезинзаде бил убит и обезглавен, което се оказало фатално за морала на османците. Останките от флотата им отплували безславно, оставяйки християните да оберат плодовете на своята победа. Османците загубили 50 кораба, а други 137 били пленени. 20 000 души били убити, а няколко хиляди християни, държани като роби-гребци били освободени. Сред тях бил и Мигел де Сервантес, който по-късно ще напише „Дон Кихот“.

Победителите при Лепанто - от ляво на дясно - дон Хуан Австрийски,  Маркантонио Колона, Себастиано Верниер

Победителите при Лепанто – от ляво на дясно – дон Хуан Австрийски, Маркантонио Колона, Себастиано Верниер

Значението на битката при Лепанто било по-скоро психологическо, отколкото реално. Османците бързо възстановили изгубените кораби и през 1573г. излезли победители от войната с Венеция, която се принудила да им отстъпи Кипър. Но мъртвите екипажи и разбития престиж нямо да пораснат толкова бързо колкото брадата на Селим III (Селим коментирал Лепанто по следния начин – „Когато аз загубих при Лепанто, християните отрязаха брадата ми. Когато аз спечелих Кипър – аз отрязах ръката им. Моята брада ще порасне отново…„). Въпреки това натискът, който флотите на Полумесеца оказвали над Средиземно море намалял сериозно. Едва след 1660г. османския флот отново се превърнал в заплаха за Венеция и Испания. Същевременно испанците им се наложило да обърнат вниманието си другаде и също не успели да се възползват от победата. Същото се отнасяло и за Венеция, която, оставена сама след Лепанто, загубила войната с османците, а в последствие ий с еналожило да брани своите владения в Северна Италия от Хабсбургите. Големият победител от следлепантовото Средиземно море били алжирските пирати, които чак до XVIII век останали ненаказани и редовно грабели съдовете на Франция, Испания и италианските държави.


Десетте най-героични отпора в историята на Стария Свят

1) Термопилите. 480г. пр. Хр.

IM_spartan_small

Конфликт: Гръко-персийските войни (499-449г.)

Къде: прохода Термопили, Централна Гърция

Кои участват:

1) Спарта, Теспия

Пълководци: Леонид

Армия: ок. 8 000 души в началото, 300 в края на битката.

2) Персийска империя

Пълководци: Ксеркс, Мардоний, Хидам

Армия: около 70 000 души

Резултат; Персийска победа

Героизмът накратко: Няма нужда да навлизаме в прекомерни описания. Историята и легендата отдавна са дали на спартанците заслужения ореол на герои и мъченици, загинали за своето отечество. Фактът че 300 души са имали смелостта да застанат срещу 70 000 и да не отстъпят казва всичко. За по-подробно разсъждение върху битката, четете тук.

2) Масада, 72-73г.

Скалата Масада с руините на крепостта на върха.

Скалата Масада с руините на крепостта на върха.

Конфликт: Първата римско-еврейска война (66-73г.)

Къде: Масада, дн. Израел

Кои участват:

1) Римската империя

Пълководци: Луций Флавий Силва

Армия: ок. 10 000

2) Евреите – зилоти

Пълководци: Елезар бен Йаир

Армия: 960 войни и техните семейства

Резултат: Самоубийство на евреите, римска победа.

Героизмът накратко: След като Йерусалим бил разрушен, а опита на евреите да прогонят римляните от своята Обетована земя се провалил, малък контингент от най-фанатизираните бойци – зилотите, се укрепили в непристъпната Масада и се заклели да не се дадат живи на своите врагове. Което и сторили. След продължила една година обсада, зилотите взели решение да се самоубият заедно с целите си семейства, оставяйки складове пълни с храна и вода, като свидетелство към римляните, че те сами били господари на живота си и напуснали света по свой собствен избор, а не защото били на път да умрат от глад и жажда. До колко този жест трогнал римляните остава загадка, но самият факт че 960 души успели да удържат една крепост срещу десетократно по-голям враг в продължение на година им печели заслуженото място в тази класация.

3) Стамфорд бридж, 1066г.

Безименният викингски берсерк печели точки преди да иде във Влахала

Безименният викингски берсерк печели точки преди да иде във Влахала

Конфликт: Викингските нашествия в Англия

Къде: мостът Самфорд, на 7 км западно от Йорк, дн. Великобритания

Кои участват:

1) Кралство Англия

Пълководци: Харолд Годуинсън

Армия: ок. 15 000 души

2) Кралство Норвегия, графство Ъркни

Пълководци: Харолд Хадрада, Тостиг Годуинсън

Армия: ок. 9000, от които 3000 се включили на по-късен етап, 300 кораба

Резултат: Английска победа

Героизмът накратко: Героизмът в тази битка не е свързан с разбитите скандинавски сили като цяло. Всъщност в тяхната загуба няма нищо героично, Пияни, неподготвени и уморени от внезапната английска жега, викингите забравили да си донесат брони, а и въобще не очаквали появата на англичаните (саксонците), водени от техния крал Харалд Годуинсън, Героизмът идва от един безименен викингски берсерк, който сам преградил моста Стамфорд, избил над 40 вражески войни и по този начин дал време на разхайтените си другари да сформират някакво подобие на боен ред. Викингъг бил убит едва след като саксонците изпратили лодка под моста, от където с помощта на копие обезумелия скандинавец бил пронизан в слабините. След това англичаните атакували  норвежката позиция и в крайна сметка унищожили цялата противникова армия. Явно берсеркът е бил само един…

4) Битката на златните шпори, 1302г.

"Съжаляваме, граф Артоа, но ние не говорим френски..."

„Съжаляваме, граф Артоа, но ние не говорим френски…“

Конфликт: Фламандско-френската война (1297-1305г.)

Къде: близо до Кортайк, Фландрия, дн. Белгия

Кои участват:

1) Кралство Франция

Пълководци: Робер II граф Артоа, Жак дьо Шатильон, Жан I граф Дамартин, Раул II де Клермон

Армия: 8 000 души

2) Графство Фландрия

Пълководци: Вилем фан Гулик, Ги дьо Намюр, Пйетер де Коник, Ян Борлуут, Ян фан Ренесе

Армия: 9 000 градска милиция

Резултат: Победа за фламандците

Героизмът накратко: По всички правила на средновековното военно дело, рицарската армия на Франция трябвало да премине като нагорещен ноже през масло и да измете фламандските градски милиции от бойното поле. Уверени в мощта на своите бронирани рицар, опитни скуайъри, предимството на стрелците с арбалет, копиеносците и помощните си части (въобще, френската армия била окомплектована като по учебник), французите смело атакували строената в гъсти редици фламандска пехота, въоръжена с копия и боздугани…и били пометени от смятаните за неопитни, низши и негодни за бой граждани на Гент, Антверпен и Брюж. Всъщност белгийските граждани се гордеели с факта, че редовно тренирали бойни формации, упражнявали се със своите дълги копия и боздугани и смятали себе си за повече от достойни да се справят със всеки аристократ, готов да посегне на градските им свободи. Така и станало. И четиримата водачи на французите били убити в сражението ( Робер II опитал да моли за живота си, но фламандците го убили с думите „Съжаляваме, но не говорим френски„), а славната армия на Филип IV Красивия си тръгнала с подвити опашки, напускайки фламандските земи.

5)Хълмът Витков, 1420г.

Adolf_Liebscher_-_Bitva_na_hoře_Vítkově_dne_14._července_roku_1420

Това не е сцена от холивудска продукция….

Конфликт: Хуситските войни (1419-1437г.)

Къде: Хълмът Витков край Прага, дн. Чехия

Кои участват:

1) Хуситите

Пълководци: Ян Жижка

Армия: 76 войници и стрелци, 3 жени, Ян Жижка

2) Кралство Унгария и Бохемия

Пълководци: Сигизмунд Люксембургски, император на Свещената Римска империя, крал на Унгария и Бохемия (Чехия)

Армия: 7-8 000 рицари и лека кавалерия

Резултат: Хуситска победа

Героизмът накратко: Ако цифрите и картинката по-горе не са достатъчни, ето и няколко думи. Сигизмунд се опитал да превземе Прага за да изтласка хуситите от столицата на Бохемия (Чехия) и за целта довел армия от около 50-60 000 рицари и пехотинци. Срещу тях чехите разполагали с общо 12 000 души, които да бранят целия град. Хълмът Витков била малка укрепена позиция (става дума за добре заковани една за друга дървени талпи, подсилени с камъни и слоеве кал), която контролирала някои от основните пътища, водещи към града. Загубата на хълма можела да коства на чехите цялата обсада. Ян Жижка и шепата смелчаци, които пазели хълма добре осъзнавали този факт и решили да не се дават лесно на враговете. Сигизмунд (който чехите наричат Жигмонд) също разбирал значението на хълма и решил да не поема излишни рискове, тъй като вече си патил от хуситите. ето защо изпратил контингент от 7-8 000 конници, които трябвало буквално да прегазят бранителите и да осигурят позицията. Атаката на рицарите започнала, само за да се разбие като в скала, срещайки яростната съпротива на шепата бранители. 80 души успели да задържат 8 000 достатъчно дълга, че от Прага да пристигне допълнителна хуситска част, която атакувала обърканите рицари и те бързо отстъпили, а мнозина се издавили в близката река Витава. Общо в сражението загинали над 300 рицари и неизвестен брой други войници.

6) Обсадата на Малта, 1565г.

Ла Валет и рицарите благодарят на Бог след изтеглянето на османците

Ла Валет и рицарите благодарят на Бог след изтеглянето на османците

Конфликт: Османската експанзия в Средиземно море

Къде: о.Малта

Кои участват:

1) Османската империя

Пълководци: Мустафа паша, Пиали паша, Драгут рейс, Салих рейс, Улудж рейс

Армия: 30-40 000 души

2) Малтийският орден, Испания

Пълководци: Жан дьо ла Валет

Армия: 7-8 000

Резултат: Малтийска победа

Героизмът накратко: След като е победил всички, които можело да бъдат победени и е завзел всичко, което е имало да се завзема, Сюлейман Великолепни решава, че ще добави и Малта към дългия списък със завоевания, за да може след това да почива спокойно в мир. А и той вече има опит със завземането на хоспиталиерски крепости – през 1522г. османците превземат Родос и прогонват рицарите от там. Останалите „бездомни“ хоспиталиери се местят в Малта, където испанският крал Карлос I им отстъпва острова в замяна на тяхната служба в защита на Средиземно море от мюсюлманските пирати от Магреба. Малтийските рицари вършат работата си съвестно и са трън в очите на османците и техния султан, който вече разсъждава за себе си като „повелител на хоризонтите“. Последното черно петно на Сюлеймановия хоризонт остава Малта и падишахът решава да го премахне. За целта се събира голяма и добре снаряжена армия, съответното количество кораби, а начело на експедицията застават двама паши и трима адмирали, По всичко личи, че дните на Ордена са преброени. Но хоспиталиерите имат други планове за бъдещето си и османците не присъстват в тях. Малта била превърната в непристъпна крепост – поредица от бастиони, фортове и крепостни стени, изградени по последния писък на крепостното строителство. Макар и доста по-малобройни от османците, малтийците били професионални воини и знаели как да бранят крепости. Османците атакували поредицата от ключови укрепления, а някои позиции сменили своя притежател нееднократно, въпреки това до критичен пробив така и не се стигнало. С промяната на времето през септември османците опитали един последен щурм, но малтийците удържали със сетни сили. В крайна сметка испанците успели да изпратят помощ – отряд от 8 000 пехотинци, който акостирал във фланг на османците и ги принудил да се изтеглят от острова. След пет месеца интензивни военни действия, малтийците издържали, отнемайки живота на над 10 000 противникови войници. Два века по-късно, Волтер заявява „че няма нищо по-известно от обсадата на Малта“.

7) Остров Св. Йоан, 1629г.

Казашки кораб и неговия екипаж - т.нар. "чайка"

Казашки кораб и неговия екипаж – т.нар. „чайка“

Конфликт: Казашки пиратски набези в Черно море

Къде: о. Св. Йоан край Созопол, дн. България

Кои участват:

1) Донски и Запорожки казаци

Пълководци: ???

Армия: 150 души

2) Османската империя

Пълководци: ???

Армия: 4500 еничари от Истанбулския гарнизон, 15 галери

Резултат: Казаците се измъкват от обсадата.

Героизмът накратко: Поредният пиратски набег сериозно изнервя властите в Истанбул и за да се справят с проблема, 4 500 еничари са натоварени на 15 галери и изпратни в посока Созопол, където за последно са забелязани казаците-пирати. Еничарите успяват да разделят 300-те казаци и пленяват половината на брега. Останалите 150 се укрепяват в гръцкия манастир на о. Св. Иван, където са обсадени от турците. Обсадата продължава цели 8 дни, когато най-неочаквано от морето пристига цяла флотилия от 80 лодки, с около 4000 казаци на борда, които атакуват еничарите, пробиват блокадата и измъкват своите побратими, пленявайки две турски галери в процеса, след което всички заедно отплават към изгрева….

8) Гибралтар, 1779-1783г.

Джордж Огъстъс елитъ командва потапянето на испанските плаващи батареи.

Джордж Огъстъс Елиът командва потапянето на испанските плаващи батареи.

Конфликт: Американската война за независимост (1774-1783г.)

Къде: Гибралтар, южната част на Пиренейския полуостров,

Кои участват:

1) Бурбонският съюз ( Кралство Франция, Кралство Испания)

Пълководци: Луи Крильон херцог Махон, Луис де Кордова и Кородва

Армия: 66 000 войници, моряци и морски пехотинци, 86 оръдия, 44 кораба, 10 плаващи батареи

2) Великобритания и Хановер

Пълководци: Гордж Огъстъс Елиът

Армия: 7 500 войници, 96 оръдия, 12 кораба

Резултат: Британците одържат Гибралтар

Героизмът накратко: Наричана „Великата обсада на Гибралтар“, четиринадесетата поред обсада на средиземноморският бастион трае цели 4 години и ангажира сериозни френско-испански сили, които иначе биха били насочени срещу Британските острови или Хановер. Освен непреклонната съпротива на сухопътния гарнизон, трябва да отбележим, че издръжливостта на британците до голяма степен се дължала и на неколкократните доставки на сили и ресурси по море и на невъзможността на съюзниците да се наложат над британския флот, който им нанесъл няколко поражения. На 13ти септември, 1782г., съюзниците решават да излеят пълната си мощ върху Гибралтар – над 60 000 войници, десетки кораби, 86 оръдия и мортири и 10 плаващи батареи. Британци отвръщат с тактиката на нагорещените снаряди – гюлетата се нагряват предварително, след което се поставят в дулата и се изстрелват с цел запалването на вражеските кораби и униформи. Тактиката се оказва успешна – десетте батареи са или повредени или потопени, флота е сериозно повреден, а пехотните атаки са отбити след кървав бой. Няколко дни по-късно, възползвайки се от морска буря, която разпилява френско-испанския флот, адмирал Хауи успява да стовари нови 7 000 войници в Гибралтар, заедно с припаси и муниции. Обсадата продължава до подписването на Парижкия мир през 1783г., но британските позиции никога повече не са застрашени.

9) Шипка, август 1877г.

"Грабвайте телата!"

„Грабвайте телата!“

Конфликт: Руско-турската война от 1877-78г.

Къде: Проходът Шипка, Стара планина, дн. България

Кои участват:

1) Руската империя, Българското опълчение

Пълководци: ген. Столетов, ген. Радецки

Армия: 7 500 вдуши

2) Османската империя

Пълководци: Сюлейман паша

Армия: 30 000 души

Резултат: Българи и руснаци одържат прохода

Героизмът накратко: Отбраната на Шипченският проход е един от най-паметните и героични моменти в цялата българска история. Историята е позната на всеки истински българин и би било смешно да се налага да я описваме тук. Факт е, обаче, че нашите опълченци и техните руски братя по оръжие извършват подвиг, който им отрежда вечно място в историята на храбрите подвизи и чутовните дела. Поклон!

10) Ленинград, 08.09.1941 – 27.01.1944

В обсадения град

В обсадения град

Конфликт: Втората Световна война, Източен фронт

Къде: Ленинград (дн. Санкт Петербург), Русия

Кои участват:

1) Германия, Финландия, Италия, Синята дивизия (Испания)

Пълководци: Вилхелм Ритер фон Лееб, Гьорг фон Клюхер, Карл Густав Емил Манерхайм

Армия: над 720 000 души

2) СССР

Пълководци: Маркиан Попов, Климент Ворошилов

Армия: над 900 000 души

Резултат: Победа на СССР и изтегляне на немските сили

Героизмът накратко: Продължилата 872  дни блокада на втория по големина град в СССР е едно от най-трагичните събития в историята на Втората Световна война. Упоритостта и непреклонността на руската отбрана, търпението и страданието, понесени от цивилните в продължение на почти три години трудно подлежат на описание. Същото се отнася и до непреклонността на немската армия, която води своите операции в тежки зимни условия и през по-голямата част от блокадата налага ефективно пълно обкръжение на Ленинград. Цената, платена от руснаците за успешното удържане на града е огромна – стотициi хиляди ранени и убити и над милион измрели от глад.