Кога: 09,03,1230г.

Къде: Клокотница, близо до Хасково

Кои участват:

1)Царство България

Пълководец: Йоан II Асен

Армия:Неизвестна, включва около 1000 кумани

Загуби:незначителни

2) Епирско деспотство

Пълководец: Теодор Комнин

Армия:Неизвестна но значителна, част от армията са „италиянски“ (латински) контингенти

Загуби: Цялата армия е пленена

Историята:

След като епирците слагат ръка на Тракия и овладяват Адрианопол (Одрин), Теодор Комнин решава да продължи своята програма максимум – завземането на Константинопол от латините. По пътя му остава само една основна пречка – неговият тъст Йоан II Асен, царят на българите. България и Епир са се съюзили през 1225г., след като дъщерята на Йоан Асен – Мария става съпруга на Мануил Комнин. До 1225г., двете държави нямат обща граница (Г.Акрополит, История, 25) и следователно нямат и преки политически противоречия. Разширяването на Епир предизвиква опасенията на Йоан Асен и сериозно накърнява собствените му амбиции за разширение в Тракия за сметка на отслабващата Латинска империя. Влизането на Комнин в Константинопол ще значи, че България би била следващата естествена цел. За това, не е случайно, че когато през 1230г., епирския деспот обявява своя поход към латинската столица, Йоан Асен събира собствена армия и „излиза на война в Романия“ (Търновски надпис)

Новината за раздвижването на българите застига Теодор Комнин докато армията му се движи в района на Адрианопол (Г. Акрополит, История, 25). Ситуацията се нажежава сериозно и пред Теодор Комнин остават два варианта, да подходи дипломатично към българите и да търси някакво ново съглашение с Йоан Асен или да атакува пръв и в случай на успех да получи лъвския пай, без да му се налага да се съобразява със своите доскорошни съюзници. Комнин, горди и самоуверен човек (Г. Акрополит, И., 25), решава да наруши договора и уверен в своите скорошни успехи и липсата на сериозна външнополитическа активност от страна на България, завива покрай Адрианопол, следвайки пътя по течението на Марица (Хеброс). Целта му е да предизвика българите да му дадат открито сражение. Увереността в победата се допълва и от присъствието на силен „италиански“ контингент, съставен, вероятно, от рицари, пратени от Фридирх II Хохенщауфен година по-рано (R. Marcides (ed.), George Acropolites – History, (New York, Oxford University Press, 2007, 180, бележка 4). Противно на това, което чичо му Калоян прави през 1204г., Йоан Асен решава да посрещне вражеската армия в открито сражение. Противно на масово битуващата представа, че българите са многократно по-малко, изворите не предлагат възможност за подобно тълкуване. Акрополит, който ни дава основното сведения заявява, че „Йоан Асен, който разчиташе повече на измяната на Теодор Ангел и на погазените клетви, отколкото на собствената си армия, взе малък помощен контингент от не повече от 1000 скити [кумани] и се включи в сражението съвсем дръзко…“ (Г. Акрополит, И., 25). От тази информация става по-скоро ясно, че армията на българите не е била по-голяма от ромейската, но това по никакъв начин не означава, че е била доста по-малка. Несъмнено Теодор Комнин е имал предимство в числеността, но предвид развоя на сражението, не оставя особено съмнение, че българските войски не са отстъпвали на своите опоненти твърде много.

Ходът на битката често е интерпретиран свободно от историци и картографи, но всъщност, ние можем само да гадаем как точно е протекло самото сражение. (виж картата) Това, което знаем със сигурност, е че българите успели да надхитрят ромеите, обкръжили ги и пленили цялата им армия. Теодор Комнин и висшата епирска аристокрация остават в ръцете на Йоан Асен, а обикновените войници са пуснати да се приберат по домовете си, което доста улеснява последвалата светкавична експанзия на Второто Българско царство, което на практика удвоява своята площ в рамките на месеци.Българските загуби вероятно са минимални, а успехът е доста вероятно да е дошъл след като някаква част от българската конница е успяла да пробие командните позиции и да сложи ръка на самия деспот. (Подобен е развоя на битката при Сейнт Албънс (1455г.), която приключва веднага щом малък контингент на граф Уорик пленява крал Хенри VI, въпреки че армията на Ланкастърския крал е далеч по-значителна от тази на претендента Ричард от Йорк – бел.авт.)

Победата при Клокотница е най-блестящата в средновековната българска история, съчетавайки тотален тактически превес над врага с дългосрочни стратегически и политически последици, надминаващи многократно резултатите от Върбишкия проход, Ахелой или Одрин.Последвалият две години по-късно успех срещу унгарците в Браничевска област циментира България като първостепенна балканска сила, за чийто съседи Йоан II Асен спокойно ще заяви че „те се покоряваха под ръката [скиптъра] на моето царство, понеже нямаха друг цар освен мене и благодарение на мене прекарваха дните си…“ (Търновски надпис)