Tag Archives: Креси

сър Джон Хоукууд

Сър Джон Хоукууд (1320-1394г.), английски рицар и италиански наемнически капитан (кондотиер), служил на различни господари в продължение на шест десетилетия.

Джон е роден в обикновено семейство, баща му е боядисвал платове и/или е бил шивач. Джон е втори син и като такъв може да очаква само малка част от семейното наследство. Ето защо, когато през 1337г., Англия започва война с Франция, младежът решава да служи под знамената на Едуард III. За кариерата му в армията се знае относително малко, но Хоукууд вероятно се е сражавал при Креси (1347г.) и Поатие (1356г.), след което лично Черният Принц го посвещава в рицарство насред бойното поле. След подписването на мира от Бретини (1360г.), Джон напуска английската армия.

След повече от двадесет години по бойните полета, Хоукууд не може да се върне към стария си живот. Войната се е превърнала в неговия занаят и Джон решава да си потърси нови работодатели. Заедно с него тръгват и част от войниците, които е командвал. Първоначално заминава за Бургундия и се присъединява към местните „Свободни отряди“, а по-късно е чат от т.нар „Велик отряд“, който се сражава срещу папските войски в района на Авиньон. През 1362г., Джон, вече лидер на собствена наемническа част – Бялата рота, е нает от херцога на Монферат, който започва война със савойския граф Амадео VI Зеления (същия, който две години по-късно ще изгони османците от Галиполи и ще завладее българските градове по южното Черноморие – бел.авт.). В служба на Монферат, Джон воюва и в Северна Италия, в долината на р. По срещу Милано и другите местни барони и градове-държави.

Между 1364 и 1370г., Бялата рота служи последователно на Пиза, Перуджа и след това на Милано, сражавайки се за и срещу почти всички големи играчи в италианската политика. Между 1375 и 1378г., Хоукууд служи на Папството във Войната на Осемте светци, сражавайки се срещу Сиена, Флоренция и Милано.
През 1379г., Бялата рота отново сменя своя работодател и застава на страната на Милано, като Хоукууд се жени за незаконната дъщеря на миланския лорд. Двамата се скарват и англичанинът заминава за Флоренция (1381г.) В последствие е нает от Падуа, като в служба на падуанците, Хоукууд печели една от най-важните си победи – Битката при Кастаняро (11 март, 1387г.). Между службата си във Флоренция и тази в Падуа, Джон действа като посланик на крал Ричард II в двора на Папата.

През 1390г., Бялата рота се връща на служба при флорентинците и Джон става главнокомандващ на флорентинската армия, в която си роля за пореден път воюва с Милано. Хоукууд успява да спре миланското настъпление и е обявен за спасител на Флоренция и неин почетен гражданин.
Наемникът умира през 1394г., след като в продължение на почти шестдесет години се сражава по бойните полета на Франция и Италия. Погребан е във Флоренция, но по настояване на Ричард II, тялото му е пренесено в Лондон.

Реклами

Пет легендарни бойни формации от Средновековието

1. Паладините на Карл Велики

Франкски рицари атакуват викингски нашественици

Франкски рицари атакуват викингски нашественици

Кога: VIII-IX век.

Къде: Франкската империя

Колко: Няколко стотин

Войни: Войните на Карл Велики в Италия, Саксония, Бавария, Панония и Испания

Паметни битки: Прохода Ронсево

Защо са легендарни: Ореола на паладините се крепи най-вече на подвига на рицаря Роланд, който, за да спаси своя владетел, жертва живота си задържайки настъплението на баските планинци. Този мит в последствие е сериозно доукрасен, като в цялостния образ са привнесени елементи от легендарните. В действителност франкските паладини били каймакът на конницата на Карл Велики. Това вероятно били висши аристократи или техните наследници, снаряжени с най-добрите брони и оръжия и обучени в изкуството на войната от най-ранна възраст. Тези прото рицари били ударната сила на франкската кавалерия и били използвани за нанасяне на разгромен удар на различните опоненти на Франкската империя. Тези елитни воини са се сражавали на всички фронтове на империята, от гористите земи на Бавария и Саксония, през Пустата на Панония до планинските чукари на Васкония (Северна Испания).

2. Варяжката гвардия на византийските василевси

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Кога: IX-XII век

Къде: Византийската империя

Колко: От няколко стотин до няколко хиляди през различните периоди

Войни: Византийската реконкиста; Въстанието на Петър Делян; Войните на Алексий Комнин; Войните на Мануил Комнин;

Паметни битки: Траянови врата, Ключ, Драч, Сердика, Манцикерт, Мириокефалон, Обсадата на Константинопол

Защо са легендарни: Варяжката гвардия започнала съществуването си като дар от руския княз Владимир към византийския император Василий и наброявали 6 000. В последствие василевсите започнали редовно да набират руски варяги, норвежци, шведи, англо-сакси и саксонци в своята лична гвардия, тъй като не се доверявали на местните бойни формации, ръководени често от представители на опозиционната аристокрация. варягите били смели, свирепи и предани до гроб на своя работодател, в замяна на което се ползвали с редица привилегии и се радвали на специално място в космополитната византийска столица. Варягите се сражавали във всички големи сражения, в които присъствали лично византийските василевси и често именно те спасявали к0жата на ромейските императори.

3. Самураите

Самураи от XIX век в традиционни брони

Самураи от XIX век в традиционни брони

Кога: XII-XIX век

Къде: Япония

Колко: до 10% от населението на страната

Войни: Всички конфликти от Японската история след XII век.

Паметни битки: Монголските инвазии от 1274 и 1281г.; Битката при Окехазама; Битката при Сачеон; Битката при Секигахара; Битката при Широяма;

Защо са легендарни: Самураите са смятани от мнозина за най-добрите воини в човешката история. Майстори на ръкопашния бой и фехтовката, те били основната ударна сила на всеки японски аристократ (даймьо) или на цялата японска армия, в редките случаи, когато тя се сражавала под знамената на един единствен водач. Самураите следвали свой специфичен код на честта – Бушидо, който и до днес е основополагащ за японската култура. Героизма, себеотрицанието и верността на самураите били забележителни, както и волята им да извършат самоубийство пред угрозата от позор и опетняване на честта. Самият край на тяхното съсловие – битката при Широяма е своеобразен апотеоз на вековната им традиция.

4. Мамелюците

Мамелюци, 13-14 век

Мамелюци, 13-14 век

Кога: XII-XVIII век

Къде: Египет, Сирия, Палестина

Колко: Няколко хиляди

Войни: Кръстоносните походи; Египетско-монголските войни; Египетско-кипърските войни; Османо-египетските войни;

Паметни битки: Аин Джалут; Хомс; Уади ал Хазандар; Марж ал Сафар; Марж Дабия; Битката при пирамидите;

Защо са легендарни: Създадени от пленени и продадени в робство кумани, а в последствие и други „бледолики“ пленници от Източна Европа, мамелюците се превърнали в страшна военна сила в Близкия Изток. Дори самия факт, че единствено те нанесли поражение на монголите в техния зенит е достатъчен за да ги постави в тази класация. Мамелюците доминирали близкия Изток в продължение на три века, докато през 1517г. Селим I Явуз не ги победил и не анексирал Египет. Дори тогава мамелюците не загубили властта си напълно, а били поставени на върха на местната аристокрация, като от войни, постепенно се превърнали в социалния елит на Ориента. За последно мамелюците се изправили срещу Наполеоновата армия през 1798г., но били победени от по-модерното въоръжение и бойния опит на френските войници.

5. Уелските стрелци с дълъг лък 

Стрелците с дълъг лък започнали д аизползват подострени колове за да се бранят от настъпващата вражеска конница.

Стрелците с дълъг лък започнали д аизползват подострени колове за да се бранят от настъпващата вражеска конница.

Кога: XIII-XVI век

Къде: Британските острови, Франция

Колко: Няколко хиляди

Войни: Англо-уелските войни; Англо-шотландските войни; Английските инвазии в Ирландия; Стогодишната война;

Паметни битки: Поатие; Креси; Ажинкур;

Защо са легендарни: Легендата гласи, че стрелците с дълъг лък стреляли с такава точност и сила, че пробивали дори рицарските брони. Както доказва битката при Ажинкур, това не било съвсем вярно, но е факт, че уелските стрелци били едни от най-добрите в Средновековна Европа, а техните лъкове спокойно можели да се мерят по далекобойност с най-добрите образци на степните рефлексивни лъкове. Уелските стрелци се сражавали първоначално срещу англичаните, а в последствие и за тях. След 1301г., употребата на дългия лък преминала и сред английското население, като практиката се запзила чак до времето на Хенри VIII, когато огнестрелните оръжия започнали да заменят лъковете. Стрелците с дълъг лък изиграли ключова роля в спечелването на някои от най-паметните английски победи през Средните Векове.