Густав Дюре – Ричард Лъвското сърце в битката при Арсуф

Кога: 07,09,1191г.

Къде: Арсуф (Аполония), близо до Тел Авив (Дн. Израел)

Кои участват:

1. Кръстоносната армия (Англия, Франция, Йерусалимското кралство, Тамплиери, Хоспиталиери, други кръстоносци)

Численост: около 20,000 души
Пълководци: Ричард I, Юг III Бургундски, Ги дьо Люзинян
Загуби: 700- 1,000 души

2. Империята на Аюбидите

Численост: около 25,000 (предимно лека кавалерия, араби и кюрди)
Пълководци: Салах ад Дин, Сайф ад Дин (Ал Адил), Мусек
Загуби: до 7,000 (но вероятно по-малко)

Историята накратко:
През юли, 1191г., Ричард превзема Акра и започва да планира следващите стъпки от своята основна цел – превземането на Йерусалим. Преди да може да нахлуе в дълбочина в Светите земи, английският владетел е наясно, че трябва  да подсигури своя тил по протежение на Средиземно море и да сложи ръка на ключовото пристанище Яфа (Яфо, дн. квартал на Тел Авив), от където да се снабдява с провизии и нови попълнения. Освен това, с пленяването на голяма част от египетския флот при превземането на Акра, Ричард може да е спокоен за своя десен фланг откъм морето и избира да следва стария крайморски път.
Изучавайки внимателно детайлите около битката при Хатин, Лъвското сърце внимателно пренарежда своята походна колона. кавалерията е оставена в средата, а флангът откъм сушата се покрива от пехота, чийто най-външни редици са съставени от арбалетчици. По време на марша на юг, Ричард внимателно подбира местата за лагеруване в близост до проверени водоизточници и освен това избягва да придвижва силите си в най-горещите часове на деня, като кръстоносците обикновено започват своето движение рано призори и спират преди обяд. Обозът се разполага откъм морето и там кралят на Англия оставя пехотни отряди, които изтегля на ротационен принцип от левия фланг. Така на пехотата се дава отдих от постоянните набези на леката вражеска кавалерия, която не спира да тормози кръстоносците по пътя им на юг. По изрична заповед на Ричард, войниците му не напускат строя и не преследват вражеския авангард.
От своя страна, Салах ад Дин постоянно търси възможност за разкъсване на вражеската колона и ликвидиране на кръстоносците на части. Владетелят на Египет и Сирия знае, че неговата лека кавалерия не е достатъчно добра за да се справи с рицарите в открито сражение и за това търси начин да заложи засада на вражеските сили. Удобно място се явява гората Арсуф, която покрива около 20 км от крайморския път. Салах ад Дин използва дърветата за да прикрие движението на своите сили и решава да атакува кръстоносците веднага щом по-голямата част от войските им излезе от гората и навлезе в хълмистата равнина южно от нея.
Когато в утрото на 7-ми септември Ричард осъзнава, че Саладин е пристигнал с цялата си армия, той внимателно разпределя силите си, подреждайки походната колона в пет ешелона. Тамплиерите поемат авангарда, следвани от аквитанци и бретонци, англичани, нормандци, французи, а в авангард са разположени хоспиталиерите. Ричард изпраща графа на Шампан напред да разузнае хълмовете около руините на Арсуф, докато той самия, заедно с Юг Бургундски оглавяват отряд от отбрани рицари, които покриват целия периметър на походния строй в очакване на вражеската атака.
Салах ад Дин разпределя силите си в три контингента, като в първите редици се разполага леката кавалерия и пехота, които да започнат атаката с лукове и копия за мятане, докато след тях идва тежката конница, набрана от Египет, Сирия, северна Месопотамия и кюрдските земи и съставена от аристократи и висши велможи. Сред леката пехота има наемници от Судан, прочути със своите умения с лъка. Мюсюлманската армия започва атаката си малко след като кръстоносците окончателно напускат своя лагер.  Последователни вълни от лека пехота и стрелци заливат кръстоносните редици, но пробив така и не е постигнат. Саладин решава да съсредоточи основната си атака срещу позициите на хоспиталиерите в тила на вражеската колона и лично повежда силите си в атака, следван от брат си Саиф ад Дин.

Към ранния следобед, когато авангарда на кръстоносците навлиза в Арсуф, хоспиталиерите се оказват твърде притиснати от вражеските атаки, а пехотата им е на път да се прекърши.За да опази хората си, магистърът Гийом от Наблус решава да наруши заповедите на Ричард да не се разваля строя и се хвърля в атака, начело на своите конници, увличайки след себе си и французите. Лъвското сърце разбира, че ако не подкрепи атаката, рискува да загуби цялото сражение. Армията на Салах ад Дин става жертва на собствената си тактика – в желанието си да притисне хоспиталиерите, владетелят на Египет и Сирия оставя войниците си твърде близо и в твърде сгъстен строй до вражеските позиции. Когато кръстоносците контраатакуват, мюсюлманите нямат никакъв шанс за маневриране и десния им фланг е пометен от „бронирания валяк“.
Ричард постъпва мъдро и след около километър преследване спира атаката и заповядва на силите си да се прегрупират. Малцината рицари, които самоволно продължават да гонят арабските сили, са посечени от аюбидските части, които скоро се окопитват. Кралят на Англия съсредоточава силите си за две повторни атаки срещу останалата част от вражеската армия и скоро и останалите войници на Салах ад Дин бързат да напуснат бойното поле.

Победата при Арсуф дава шанс на Лъвското сърце да превземе Яфа и да сложи рака на Газа, Аскалон, Лида и рамла, които Саладин изоставя, ясно осъзнавайки, че няма шанс да изтласка кръстоносците от крайбрежието. Планът на Ричард да си подсигури бреговата линия е успешн, но кръстоносците така и не успяват да си върнат Йерусалим. Година по-късно, Ричард постига втора победа над Саладин, разбивайки армията му при Яфа. Последвалия мирен договор (02,09,1192г.) бележи края на Третия кръстоносен поход , гарантирайки тригодишно примирие между мюсюлмани и християни и право за свободно преминаване през Светите земи