Tag Archives: Кръстоносни походи

Битката при Арсуф (1191г.)

Густав Дюре - Ричард Лъвското сърце в битката при Арсуф

Густав Дюре – Ричард Лъвското сърце в битката при Арсуф

Кога: 07,09,1191г.

Къде: Арсуф (Аполония), близо до Тел Авив (Дн. Израел)

Кои участват:

1. Кръстоносната армия (Англия, Франция, Йерусалимското кралство, Тамплиери, Хоспиталиери, други кръстоносци)

Численост: около 20,000 души
Пълководци: Ричард I, Юг III Бургундски, Ги дьо Люзинян
Загуби: 700- 1,000 души

2. Империята на Аюбидите

Численост: около 25,000 (предимно лека кавалерия, араби и кюрди)
Пълководци: Салах ад Дин, Сайф ад Дин (Ал Адил), Мусек
Загуби: до 7,000 (но вероятно по-малко)

Историята накратко:
През юли, 1191г., Ричард превзема Акра и започва да планира следващите стъпки от своята основна цел – превземането на Йерусалим. Преди да може да нахлуе в дълбочина в Светите земи, английският владетел е наясно, че трябва  да подсигури своя тил по протежение на Средиземно море и да сложи ръка на ключовото пристанище Яфа (Яфо, дн. квартал на Тел Авив), от където да се снабдява с провизии и нови попълнения. Освен това, с пленяването на голяма част от египетския флот при превземането на Акра, Ричард може да е спокоен за своя десен фланг откъм морето и избира да следва стария крайморски път.
Изучавайки внимателно детайлите около битката при Хатин, Лъвското сърце внимателно пренарежда своята походна колона. кавалерията е оставена в средата, а флангът откъм сушата се покрива от пехота, чийто най-външни редици са съставени от арбалетчици. По време на марша на юг, Ричард внимателно подбира местата за лагеруване в близост до проверени водоизточници и освен това избягва да придвижва силите си в най-горещите часове на деня, като кръстоносците обикновено започват своето движение рано призори и спират преди обяд. Обозът се разполага откъм морето и там кралят на Англия оставя пехотни отряди, които изтегля на ротационен принцип от левия фланг. Така на пехотата се дава отдих от постоянните набези на леката вражеска кавалерия, която не спира да тормози кръстоносците по пътя им на юг. По изрична заповед на Ричард, войниците му не напускат строя и не преследват вражеския авангард.
От своя страна, Салах ад Дин постоянно търси възможност за разкъсване на вражеската колона и ликвидиране на кръстоносците на части. Владетелят на Египет и Сирия знае, че неговата лека кавалерия не е достатъчно добра за да се справи с рицарите в открито сражение и за това търси начин да заложи засада на вражеските сили. Удобно място се явява гората Арсуф, която покрива около 20 км от крайморския път. Салах ад Дин използва дърветата за да прикрие движението на своите сили и решава да атакува кръстоносците веднага щом по-голямата част от войските им излезе от гората и навлезе в хълмистата равнина южно от нея.
Когато в утрото на 7-ми септември Ричард осъзнава, че Саладин е пристигнал с цялата си армия, той внимателно разпределя силите си, подреждайки походната колона в пет ешелона. Тамплиерите поемат авангарда, следвани от аквитанци и бретонци, англичани, нормандци, французи, а в авангард са разположени хоспиталиерите. Ричард изпраща графа на Шампан напред да разузнае хълмовете около руините на Арсуф, докато той самия, заедно с Юг Бургундски оглавяват отряд от отбрани рицари, които покриват целия периметър на походния строй в очакване на вражеската атака.
Салах ад Дин разпределя силите си в три контингента, като в първите редици се разполага леката кавалерия и пехота, които да започнат атаката с лукове и копия за мятане, докато след тях идва тежката конница, набрана от Египет, Сирия, северна Месопотамия и кюрдските земи и съставена от аристократи и висши велможи. Сред леката пехота има наемници от Судан, прочути със своите умения с лъка. Мюсюлманската армия започва атаката си малко след като кръстоносците окончателно напускат своя лагер.  Последователни вълни от лека пехота и стрелци заливат кръстоносните редици, но пробив така и не е постигнат. Саладин решава да съсредоточи основната си атака срещу позициите на хоспиталиерите в тила на вражеската колона и лично повежда силите си в атака, следван от брат си Саиф ад Дин.

arsuf

Към ранния следобед, когато авангарда на кръстоносците навлиза в Арсуф, хоспиталиерите се оказват твърде притиснати от вражеските атаки, а пехотата им е на път да се прекърши.За да опази хората си, магистърът Гийом от Наблус решава да наруши заповедите на Ричард да не се разваля строя и се хвърля в атака, начело на своите конници, увличайки след себе си и французите. Лъвското сърце разбира, че ако не подкрепи атаката, рискува да загуби цялото сражение. Армията на Салах ад Дин става жертва на собствената си тактика – в желанието си да притисне хоспиталиерите, владетелят на Египет и Сирия оставя войниците си твърде близо и в твърде сгъстен строй до вражеските позиции. Когато кръстоносците контраатакуват, мюсюлманите нямат никакъв шанс за маневриране и десния им фланг е пометен от „бронирания валяк“.
Ричард постъпва мъдро и след около километър преследване спира атаката и заповядва на силите си да се прегрупират. Малцината рицари, които самоволно продължават да гонят арабските сили, са посечени от аюбидските части, които скоро се окопитват. Кралят на Англия съсредоточава силите си за две повторни атаки срещу останалата част от вражеската армия и скоро и останалите войници на Салах ад Дин бързат да напуснат бойното поле.

Победата при Арсуф дава шанс на Лъвското сърце да превземе Яфа и да сложи рака на Газа, Аскалон, Лида и рамла, които Саладин изоставя, ясно осъзнавайки, че няма шанс да изтласка кръстоносците от крайбрежието. Планът на Ричард да си подсигури бреговата линия е успешн, но кръстоносците така и не успяват да си върнат Йерусалим. Година по-късно, Ричард постига втора победа над Саладин, разбивайки армията му при Яфа. Последвалия мирен договор (02,09,1192г.) бележи края на Третия кръстоносен поход , гарантирайки тригодишно примирие между мюсюлмани и християни и право за свободно преминаване през Светите земи

Реклами

Пет легендарни бойни формации от Средновековието

1. Паладините на Карл Велики

Франкски рицари атакуват викингски нашественици

Франкски рицари атакуват викингски нашественици

Кога: VIII-IX век.

Къде: Франкската империя

Колко: Няколко стотин

Войни: Войните на Карл Велики в Италия, Саксония, Бавария, Панония и Испания

Паметни битки: Прохода Ронсево

Защо са легендарни: Ореола на паладините се крепи най-вече на подвига на рицаря Роланд, който, за да спаси своя владетел, жертва живота си задържайки настъплението на баските планинци. Този мит в последствие е сериозно доукрасен, като в цялостния образ са привнесени елементи от легендарните. В действителност франкските паладини били каймакът на конницата на Карл Велики. Това вероятно били висши аристократи или техните наследници, снаряжени с най-добрите брони и оръжия и обучени в изкуството на войната от най-ранна възраст. Тези прото рицари били ударната сила на франкската кавалерия и били използвани за нанасяне на разгромен удар на различните опоненти на Франкската империя. Тези елитни воини са се сражавали на всички фронтове на империята, от гористите земи на Бавария и Саксония, през Пустата на Панония до планинските чукари на Васкония (Северна Испания).

2. Варяжката гвардия на византийските василевси

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Кога: IX-XII век

Къде: Византийската империя

Колко: От няколко стотин до няколко хиляди през различните периоди

Войни: Византийската реконкиста; Въстанието на Петър Делян; Войните на Алексий Комнин; Войните на Мануил Комнин;

Паметни битки: Траянови врата, Ключ, Драч, Сердика, Манцикерт, Мириокефалон, Обсадата на Константинопол

Защо са легендарни: Варяжката гвардия започнала съществуването си като дар от руския княз Владимир към византийския император Василий и наброявали 6 000. В последствие василевсите започнали редовно да набират руски варяги, норвежци, шведи, англо-сакси и саксонци в своята лична гвардия, тъй като не се доверявали на местните бойни формации, ръководени често от представители на опозиционната аристокрация. варягите били смели, свирепи и предани до гроб на своя работодател, в замяна на което се ползвали с редица привилегии и се радвали на специално място в космополитната византийска столица. Варягите се сражавали във всички големи сражения, в които присъствали лично византийските василевси и често именно те спасявали к0жата на ромейските императори.

3. Самураите

Самураи от XIX век в традиционни брони

Самураи от XIX век в традиционни брони

Кога: XII-XIX век

Къде: Япония

Колко: до 10% от населението на страната

Войни: Всички конфликти от Японската история след XII век.

Паметни битки: Монголските инвазии от 1274 и 1281г.; Битката при Окехазама; Битката при Сачеон; Битката при Секигахара; Битката при Широяма;

Защо са легендарни: Самураите са смятани от мнозина за най-добрите воини в човешката история. Майстори на ръкопашния бой и фехтовката, те били основната ударна сила на всеки японски аристократ (даймьо) или на цялата японска армия, в редките случаи, когато тя се сражавала под знамената на един единствен водач. Самураите следвали свой специфичен код на честта – Бушидо, който и до днес е основополагащ за японската култура. Героизма, себеотрицанието и верността на самураите били забележителни, както и волята им да извършат самоубийство пред угрозата от позор и опетняване на честта. Самият край на тяхното съсловие – битката при Широяма е своеобразен апотеоз на вековната им традиция.

4. Мамелюците

Мамелюци, 13-14 век

Мамелюци, 13-14 век

Кога: XII-XVIII век

Къде: Египет, Сирия, Палестина

Колко: Няколко хиляди

Войни: Кръстоносните походи; Египетско-монголските войни; Египетско-кипърските войни; Османо-египетските войни;

Паметни битки: Аин Джалут; Хомс; Уади ал Хазандар; Марж ал Сафар; Марж Дабия; Битката при пирамидите;

Защо са легендарни: Създадени от пленени и продадени в робство кумани, а в последствие и други „бледолики“ пленници от Източна Европа, мамелюците се превърнали в страшна военна сила в Близкия Изток. Дори самия факт, че единствено те нанесли поражение на монголите в техния зенит е достатъчен за да ги постави в тази класация. Мамелюците доминирали близкия Изток в продължение на три века, докато през 1517г. Селим I Явуз не ги победил и не анексирал Египет. Дори тогава мамелюците не загубили властта си напълно, а били поставени на върха на местната аристокрация, като от войни, постепенно се превърнали в социалния елит на Ориента. За последно мамелюците се изправили срещу Наполеоновата армия през 1798г., но били победени от по-модерното въоръжение и бойния опит на френските войници.

5. Уелските стрелци с дълъг лък 

Стрелците с дълъг лък започнали д аизползват подострени колове за да се бранят от настъпващата вражеска конница.

Стрелците с дълъг лък започнали д аизползват подострени колове за да се бранят от настъпващата вражеска конница.

Кога: XIII-XVI век

Къде: Британските острови, Франция

Колко: Няколко хиляди

Войни: Англо-уелските войни; Англо-шотландските войни; Английските инвазии в Ирландия; Стогодишната война;

Паметни битки: Поатие; Креси; Ажинкур;

Защо са легендарни: Легендата гласи, че стрелците с дълъг лък стреляли с такава точност и сила, че пробивали дори рицарските брони. Както доказва битката при Ажинкур, това не било съвсем вярно, но е факт, че уелските стрелци били едни от най-добрите в Средновековна Европа, а техните лъкове спокойно можели да се мерят по далекобойност с най-добрите образци на степните рефлексивни лъкове. Уелските стрелци се сражавали първоначално срещу англичаните, а в последствие и за тях. След 1301г., употребата на дългия лък преминала и сред английското население, като практиката се запзила чак до времето на Хенри VIII, когато огнестрелните оръжия започнали да заменят лъковете. Стрелците с дълъг лък изиграли ключова роля в спечелването на някои от най-паметните английски победи през Средните Векове.