На днешната дата, през 1805г., Напоелон Бонапарт нанася съкрушително поражение на Руско-австрийската армия, командвана от Михаил Иларионович Кутузов. Френската победа слага край на Войната на Третата Коалиция (1803-1806г.) и бележи един от върховите моменти в кариерата на Бонапарт.

Битката:

Кога: 02.12.1805г.

Кой конфликт: Войната на Третата колаиция (1803-1805г.)

Къде: Аустерлиц, Моравия (дн. Славков у Брна, Чехия)

Кои се сражават:

1) Третата Коалиция – Русия, Свещената Римска империя

Численост: 85 000

Пълководец: Михаил Иларионович Кутузов

2) Франция

Численост: 73 000

Пълководец: Наполеон Бонапарт

Сражението накратко:

Съюзническата армия предприема марш с цел да пресрещне французите и да се срази с тях. Даву, командващ десният френски фланг успява да увлече след себе си съюзниците и те хвърлят голяма част от своите полкове в атака срещу Телниц. Въпреки численият превес, съюзническите части не успяват да синхронизират своето включване в боя и французите отблъскват полковете и ескадроните един по един, подпомагани от френската артилерия в центъра.

Кутузов задържа своите части в центъра, с цел да задържи височините около Працен, който руският генерал оценява като важна позиция за спечелване на сражението. До същото заключение достига и Наполеон, но неопитният Александър I не оценява ситуацията и заповядва на армията да напусне праценските височини, което провокира Наполеон да придвижи центъра си, командван от Султ с цел овладяване на позицията.  Генералите Вандам и Сенхилер щурмуват височините в центъра и с цената на сериозни жертви успяват да изтласкат съюзническите части и да заемат по-високата позиция.

Наполеон, уверен в победата премества щаба си на Праценските височини и заповядва на Вандам и Сенхилер да продължат настъплението. Съюзниците, осъзнавайки слабостта си в центъра хвърлят в атака Императорската гвардия, командвана от великия княз Константин Павлович.  Руснаците притискат силите на Вандам и Наполеон бърза да прати собствената си Гвардейска тежка кавалерия за да спаси положението. Оказали се една срещу друга, двете елитни части влизат в сложна схватка, която на пръв поглед изглежда патова.

Паралелно с това, Наполеон заповядва на Бернадот да придвижи напред левия фланг и да подпомогне разбиването на противниковия център. Частите на Бернадот пристигат  точно навреме, тъй като руската кавалерия започва да нанася сериозни поражения на френските си съперници. Прикривани от мощен огън на полевата артилерия и подновения френски натиск.  Французите успяват да пробият и преследват бягащите руски части в продължение на няколко километра.

В най-северната секция на бойното поле, Келерман се оказва притиснат от тежката кавалерия на фон Лихтенщайн, но подпомогнат от пехотата на Гафарели, Келрман удържа достатъчно дълго и Мюра, който командва северната секция на бойното поле успява да пренасочи няколко кирасирски ескадрона, които обръщат хода на сражението. Командването на левия френски фланг е поето от Лан, който започва цялостно настъпление срещу останалите руски части, командвани от Баградтион. В завързалото се сражение, двете страни дават най-доброто от себе си, но французите излизат крайни победители. Багратион се изтегля от бойното поле, но Мюра не позволява на Лан да извърши преследване.

На десния френски фланг Даву, възползвайки се от мелето в центъра и липсата на координация сред съюзниците, преминава в мощна контраатака, концентрирайки своите пехотни части. Французите, подпомогнати от своята артилерия в центъра успяват да отблъснат руските части и ги обръщат в бяг. Мнозина руски войници и десетки оръдия пропадат в заамръзналите езера, разположени в южната част на бойното поле докато бягат от масирания френски огън.

Французите губят около 8 000 души убити и ранени, докато съюзниците дават над 27 000 убити, ранени и пленени, а също така губят около 180 оръдия и 50 знамена. Победата окончателно изважда Австрия от войната и подготвя почвата за разгрома на Прусия на следващата година.