Tag Archives: Лепанто

Пет легендарни бойни формации от Новото време

1. Швейцарските копиеносци (Reisläufer)

SwissPikemen

Синовете на планината били готови да дадат порция стомана на всеки, срещу когото им било платено да се бият…

Къде: Западна Европа

Кога: XIV-XVIII век

Колко: Между няколко стотин и няколко хиляди в различните сражения

Войни: Швейцарската война за независимост; Швейцарско-бургундските войни; Италианските войни; Религиозните войни във Франция; Тридесетгодишната война; Войните на Луи XIV;

Паметни битки: Моргартен, Лопен, Новара, Мариняно, Бикока, Павия

Защо са легендарни: Швейцарските копиеносци са онази военна машина, която в края на XV и началото на XVI век окончателно разрушава рицарството като водеща форма на офанзивно водене на сраженията.Опитни, безскрупулни и жестоки и в бой и в плячкосване, швейцарците всявали ужас сред своите врагове. Дисциплината им и братството, което съществувало в отделните полкове, базирани на принципа на общото селище, от което идвали (както било и в българската армия до 1945г.) създавали една хомогенна ударна сила, която като валяк помитала противниците от бойното поле. Преди славата им да залезе в полята край Павия, швейцарците били разгромили всички големи армии в Западна Европа. Всъщност, единствения достоен враг, срещу когото никога не се изправили, заема второто място в този списък….

2. Еничарите (Yeniçeri)

Полумесецът от белите шапки строен на бойното поле означавал, че враговете на падишаха ги чакали сериозни проблеми...

Полумесецът от белите шапки строен на бойното поле означавал, че враговете на падишаха ги чакали сериозни проблеми…

Къде: Източна Европа, Северна Африка, Близкия Изток;

Кога: ок. 1370-1826г.

Колко: до около 55 000 в зенита на мощта им

Войни: Османската експанзия на Балканите; Османските завоевания в Западна Азия; Османските кампании в Триполитания, Тунис и Алжир; Османо-португалските войни; Османо-испанските войни; Австро-османските войни; Османско-полските войни; Руско-османските войни; Османско-персийските войни; Войната на Свещената Лига;

Паметни битки: Плочник, Косово Поле, Никопол, Анкара, Варна, Белград, Константинопол, Халдиран, Родос, Мохач, Багдад, Малта, Лепанто, Кипър (1573г.), Егер, Кандия, Виена, Зента, Морея, Багдад (1732г.), Кагул, Очаков;

Защо са легендарни: Освен че са първата професионална армия в Европа, еничарите са известни и със уникалната за Европа система за набор, въведена през 70те години на XIV век от Чандарлъ паша. еничарите били юмрукът на османската военна машина и на техните плещи били изнесени най-мащабните и бляскави победи и завоевания в историята на Османската империя. еничарите били тези, които първи щурмували вражеските крепости и пак на тях се полагало да спасят изхода на битката тогава, когато по-тежката западна кавалерия успявала да надделее на спахиите. Еничарите записали победи срещу всичките си врагове, превзели най-силните крепости срещу които заставали и всявали страх сред всичките си врагове. За добро или зло, немалка част от тези несъмнено храбри, но и жестоки мъже били българи….

3. Армията на Фландрия (El Ejército de Flandes)

Испанските войници били до един ветерани, често започнали своята воинска кариера преди да навършат пълнолетие. Мнозина от тези мъже се записвали в армията едва 13 годишни като помощници, оръженосци и барабанчици. Докато станат на 18 вече били изпечени ветерани с множество битки и рани зад гърба си. Онези от тях, които доживявали Христовата възраст са достоен еквивалент и на най-добрите съвременни командоси.

Испанските войници били до един ветерани, често започнали своята воинска кариера преди да навършат пълнолетие. Мнозина от тези мъже се записвали в армията едва 13 годишни като помощници, оръженосци и барабанчици. Докато станат на 18 вече били изпечени ветерани с множество битки и рани зад гърба си. Онези от тях, които доживявали Христовата възраст са достоен еквивалент и на най-добрите съвременни командоси.

Къде: Белгия, Холандия, Люксембург, Северна Франция,  Германия

Кога: 1568-1659г.

Колко: до около 88 000 души в своя зенит

Войни: Осемдесетгодишната война; Френските религиозни войни; Тридесетгодишната война; Испано-френската война от 1635-1659г.;

Паметни битки: Антверп, Бялата Планина, Бреда, Ньордлинген, Рьокроа, Битката при Дюните

Защо са легендарни: Като оставим на страна факта, че тази армия не спряла да воюва в продължение на 100 години, побеждавайки всичко, което се изпречи на пътя й, Армията на Фландрия заслужава да е тук, защото в редиците й служели такива войници, че армията изглеждала като отделен вид в сравнение с останалите испански войски. Фламандската армия била може би най-активната бойна формация в историята, като в сметката й има десетки полеви сражения и стотина обсади. Опит, издръжливост, доблест и ненадминати бойни умения са все характеристики на тази най-елитна сред испанските войски.

4. Крилатите Хусари (Towarzysz husarsk)

полските крилати хусари били несъмнено най-страховитата европейска конница през Новото време...

Полските крилати хусари били несъмнено най-страховитата европейска конница през Новото време…

Къде: Източна и Централна Европа

Кога: XVI – XVIII век

Колко: Няколко хиляди

Войни: Полско-руски войни; Полско-шведски войни; Полско-тевтонски войни; Полско-османски войни; Бунтът на Богдан Хмелнитски; Войната на Свещената лига; Великата Северна война; Войната за Полското наследство;

Паметни битки: Любишев, Бижина, Кокенхаусен, Кирхолм, Клюжин, Мартинов, Цричина, Очматов, Берестечко, Полонка, Чуднов, Лвов, Виена,

Защо са легендарни: Съчетание от тежка и същевременно маневрена конница е рядко явление, но именно това прави полските хусари най-опасната европейска конница в Новото време. Тяхната офанзивна тактика, съчетана с ненадминато майсторство в ездата и боя от конски гръб ги превръщали в страшилище за всеки противник. Полските крилати хусари доминирали бойните полета на Източна Европа в продължение на повече от век. В добавка трябва да отбележим и култовият им външен вид, който само допълва ефекта от представянето им на бойното поле.

5. Рицарите Хоспиталиери (Fraternitas Hospitalaria)

Вярата и мечът били основните средства за убеждаване на опонентите и закрила на поклонниците...

Вярата и мечът били основните средства за убеждаване на опонентите и закрила на поклонниците…

Къде: Родос (до 1522г.), Малта (след 1530г.)

Кога: 1309 – 1798г.

Колко: Няколко хиляди

Войни: Всички конфликти между християнските държави и османската империя в Средиземно море

Паметни битки:  Родос (1307-9г.), Александрия, Родос (1480г.), Родос (1522г.), Превеза, Малта, Лепанто

Защо са легендарни: Рицарите Йоанити или Хоспиталиерите са може би най-активния и дълголетен рицарски орден. Техните легендарни морски кампании в продължение на четири столетия пречат на мюсюлманските прати от различните части на Северна Африка да установят доминация в Средиземно море. Освен това, Хоспиталиерите изиграват решаваща роля в блокирането на османската морска експанзия и в продължение на две столетия са бастион срещу постоянните действия на османския флот. Легендарни са и поредицата от успешни обсади, които Хоспиталиерите издържат срещу многократно по-многобройни армии, като сред тях се отличава обсадата на Малта от 1566г. До самия си край през 1798г., малтийските рицари водят своеобразна морска реконкиста срещу берберските пирати и обезопасяват търговските маршрути между Ориента и Западна Европа.

Advertisements

Битката при Лепанто, 1571г.

На днешната дата, през 1571г. се провежда една от най-големите битки в историята на военноморското дело – Битката при Лепанто. Съюзените флоти на Католическата монархия (Испания), Генуа, Венеция, Тоскана, Урбино, Савоя, Папството и Рицарите Йоанити от Малта (Хоспиталиерите) нанасят сериозно поражение на османската флота, командвана от Мюезинзаде Али паша. За съюзниците, командването е поделено между  дон Хуан Австрийски, Себастиано Вениер и Маркантонио Колона.

Battle_of_Lepanto_1571

Битката при Лепанто. Маслено платно от края на XVI век

След като Хайредин Барбароса разгромява християнската лига при Превеза (1538г.), Средиземно море се превръща в зона, доминирана от османския флот и техните съюзници от Берберския бряг (дн. Алжир и Тунис). Започналата през 1570г. война между Венеция и османската империя се развива зле за венецианците, които губят Кипър в началото на 1571г. Разтревожен от развоя на събитията, папата призовава католиците да откликтнат в защита на Сияйната република. Пръв се отзовава кралят-католик Фелипе II (1556-1598г.) който се заема да организира широка коалиция, насочена срещу османците. Традиционния испански съюзник Генуа откликва веднага, заедно с рицарите хоспиталиери от Малта, които са тясно свързани с Испания след като Карлос I им подарява Малта през 1530г. Савоя, която също е традиционен съюзник на испанците се включва, заедно с новоизгряващата икономическа сила на Апенините – Херцогство Тоскана, което се страхува за сигурността на новосъздадения търговски център в Ливорно. Логично, в инициативата взема участие и папството, заедно с херцогство Урбино, което е стар поддръжник на Светия престол.

Съюзната флота се събира в Месина от където поема на изток за да пресрещне османската ескадра, която се насочва към венецианските владения в Адриатика. Дох Хуан, който от висотата на своя произход, седи начело на експедицията бързо осъзнава, че християнските сили се крепят на крехък баланс поради множеството скрити противоречия между различните участници. Когато съюзната флота достига Кефалония на 6 ти октомври, дон Хуан решава да атакува османците при първа възможност, за да не рискува интегритета на своята флота. Този ход съвпадал с официалните заповеди, които Мюезинзаде бил получил от султана. Двата флота се срещнали край градчето Лепанто и помежду им се разиграла последната голяма морска битка, водена с гребни кораби.

Европа в навечерието на  Лепанто - в оранжево - Свещената лига; в зелено - Османската империя и нейните берберски васали;

Европа в навечерието на Лепанто – в оранжево – Свещената лига; в зелено – Османската империя и нейните берберски васали;

Османците имали предимство в броя на корабите, но християнската флота разполагала с два пъти повече оръдия, а екипажите на корабите били съставени от най-опитните моряци в Средиземноморието. Двете армии се подредили аналогично в център и две крила по подобие на сухопътните строеве, характерни за Средновековието.  При сблъска на флотите първоначално предимството било на страната на османците, но постепено християните успели да стабилизират фронта и да преминат в контранастъпление в центъра, където се разиграл яростен на палубата на османския флагмански съд Султана. Еничари и войници от прочутите испански терции се сражавали на живот и смърт. Слугите на Портата отбили първите два щурма, но испанците постигнали превес при третата атака, подкрепени от генуезци от десния фланг, където османските кораби, командвани от Улудж Али се били изтеглили от сражението. В разигралия се ракопашен бой, Мюезинзаде бил убит и обезглавен, което се оказало фатално за морала на османците. Останките от флотата им отплували безславно, оставяйки християните да оберат плодовете на своята победа. Османците загубили 50 кораба, а други 137 били пленени. 20 000 души били убити, а няколко хиляди християни, държани като роби-гребци били освободени. Сред тях бил и Мигел де Сервантес, който по-късно ще напише „Дон Кихот“.

Победителите при Лепанто - от ляво на дясно - дон Хуан Австрийски,  Маркантонио Колона, Себастиано Верниер

Победителите при Лепанто – от ляво на дясно – дон Хуан Австрийски, Маркантонио Колона, Себастиано Верниер

Значението на битката при Лепанто било по-скоро психологическо, отколкото реално. Османците бързо възстановили изгубените кораби и през 1573г. излезли победители от войната с Венеция, която се принудила да им отстъпи Кипър. Но мъртвите екипажи и разбития престиж нямо да пораснат толкова бързо колкото брадата на Селим III (Селим коментирал Лепанто по следния начин – „Когато аз загубих при Лепанто, християните отрязаха брадата ми. Когато аз спечелих Кипър – аз отрязах ръката им. Моята брада ще порасне отново…„). Въпреки това натискът, който флотите на Полумесеца оказвали над Средиземно море намалял сериозно. Едва след 1660г. османския флот отново се превърнал в заплаха за Венеция и Испания. Същевременно испанците им се наложило да обърнат вниманието си другаде и също не успели да се възползват от победата. Същото се отнасяло и за Венеция, която, оставена сама след Лепанто, загубила войната с османците, а в последствие ий с еналожило да брани своите владения в Северна Италия от Хабсбургите. Големият победител от следлепантовото Средиземно море били алжирските пирати, които чак до XVIII век останали ненаказани и редовно грабели съдовете на Франция, Испания и италианските държави.


Влиянието на Военноморската мощ върху историята 1300-1600г.

400px-BattleOfVirginiaCapes

Военноморската мощ на една страна е от съществено значение за нейните международни претенции. Съвременната концепция за военноморска мощ се заражда в Новото Време и е пряко свързана с формирането на колониалните империи. Каква е била ролята на флота за изграждането на тези империи и печеленето на войните, ще разберем заедно на 3ти април от 18:00 часа, 83та аудитория, Южно Крило, Софийски Университет, етаж 4. Заповядайте!