На днешната дата през 331г. пр. Хр. Александър Македонски нанася последно голямо поражение на персийските войски при Гавгамела и де факто слага край на организираната персийска съпротива срещу македонската инвазия. Победата при Гавгамела е един от върховете в кариерата на Александър Велики и е една от най-значимите битки за цялата Античност.

Мозайка, изобразяваща атаката на Александър (в ляво) срещу позицията на Дарий III (в дясно, с протегната ръка)

След като побеждава персите при Граник и Исос, Александър поема на юг през Финикия, заладявайки Тир през 332г. пр. Хр., а в последствие и Египет. След покоряването на Египет, Палестина и Финикия, войските на македонския цар поемат на изток към една от четирите имперски столици на Персия – Вавилон. Решен да спаси града и да се справи веднъж за винаги с македонците, Дарий III мобилизира всички останали сили под негово командване, пръв заема позиция недалеч от Вавилон, край Гавгамела и дори успява да извърши подготовка на бойното поле – подравняване на терена и изграждане на специални позиции, преди македонците да успеят да пристигнат.

Числеността на двете армии търпи различни тълкувания. Що се отнася до силите на Александър, историците като цяло приемат цифрата 47 000 – 40 000 пехотинци и 7 000 конници. Проблемът идва от персийската армия. Тя била по-голяма от македонската, но с колко? Според древните автори, персите наброявали над 800 000, но както сами се досещате подобна цифра е неправдоподобна. По-съвременни интерпретации поставят персийските сили в размер между 60 и 100 000 души. Във всеки случай Дарий имал числено предимство, както и предимство по отношение на терена, тъй като персите били тези, които избрали мястото на сражението.

Битката при гавгамела – 1ви етап – в червено – персите, в синьо – македонците; В плътен цвят е изобразена пехотата, кавалерията е дадена в правоъгълник, пресечен от диагонална линия. Специфичния знак от три последователни черти, който по принцип се ползва да означи артилерията тук представлява бойните колесници на персите.

Македонската армия настъпила първа, придвижвайки се в особена формация, с фланговете извити на 45 градуса с цел да предизвикат персийската кавалерия да атакува. Целта на Александър била да извърши дълаг марш със своята елитна конница, която да увлече персийската кавалерия към македонското дясно крило и по този начин персийския център да остане оголен за решителна атака срещу позицията на самия Дарий III. Царят на царете се опитвал да избегне нуждата да атакува прибързано своите врагове, но маневрата на Александър дала резултат и първо колесниците, а в последствие и останалата част от персийската армия преминала в атака. За да се справят с колесниците, чийто колела били снаряжени с коси, македонските леки копиеносци разработили тактика, която отваряла нарочни празнини в първите редове на фалангата, в които колесниците попадали и по този начин били обкръжавани от три страни. Изплашените и хванати в капан коне отказвали да се подчиняват на своите кочияши и колесниците се превръщали в лесна плячка за мекедонците.

Втори етап на битката – атаката на Александър по десния фланг и пречупването на лявото македонско крило.

Изпълнявайки първоначалния си замисъл, Александър оставил своите хетайри да продължат маневрата в дясно и да пресрещнат вражеската кавалерия, а той самия повел македонския център, вече подреден в клиновидна формация и атакувал позицията на Дарий III с цел да залови лично шах-ин-шаха. Атаката на македонците успяла да пробие линията на персите и Александър се насочил към Дарий, стремейки се лично да залови персийския владетел. 

Междувременно, на левия фланг нещата не изглеждали добре за македонците, командвани от Парменион. След изтеглянето на центъра и дясното крило, левия македонски фланг останал изолиран и персийската кавалерия на десния фланг успяла да се възползва от отворилата се пролука, като част от индийската конница дори достигнала македонския лагер. Заплашен от обкръжение, Парменион призовал Александър на помощ. Царят, решен да опази войските си, се отказал да преследва Дарий и насочил своята армия срещу десния персийски фланг. Усилието му било подпомогнато от масовото отстъпление на персите по левия фланг и центъра, Когато персийската коннциа на свой ред била заплашена от обкръжение, нейните отряди бързо се обърнали в бягство и напуснали бойното поле.

След победата при Гавгамела Месопотамия била изцяло завладяна от македонците. Директната плячка от битката възлизала на над 4 000 таланта сребро, пленени били личната колесница на Дарий и неговото снаряжение. Шахът избягал, но скоро след това бил убит по заповед на бактрийския сатрап Бес. След смъртта на Дарий, Александър повел армията си на изток и след като превзел и опожарил Персеполис, се отправил към Бактрия в преследване на Бес и в опит да се завоюват последните остатъци от Ахеменидската империя.

Империята на Александър Велики. с червена стрелка е отбелязан пътя на армиите му.