Tag Archives: мамелюци

Битката при Табор, 1799г.

Битката при планината Табор, худ. Луи Франсоа льо Жуен

Битката при планината Табор, худ. Луи Франсоа льо Жуен

Кога: 16,04,1799г.

Къде: Подножието на Планината Табор, край р. Йордан,  дн. Израел

Кои участват:

1) Френската република

Пълководци: Жан Батист Клебер, Наполеон Бонапарт

Армия: 4 000 войници (2 500 пристигат с Наполеон),

Загуби: 2 убити, 60 ранени

2) Османската империя

Пълководец: Ахмед Джезар Паша

Армия: ок. 35 000

Загуби: ок. 6 000 убити, 500 пленени

Историята накратко

Жан батист Клебер решава да спечели благоразположението на Бонапарт, извършвайки изненадващ нощен рейд срещу основните османско-мамелюкски сили, командвани от Джезар паша. Генералът не разчита добре времето си и в ранни зори на 16 април, силите му все още са далеч от османския лагер. Нещо повече, османски патрули забелязват подразделението на Клебер и цялата сила на Джезар паша атакува французите. Така, една малка френска част (около 1500 души) се оказва притисната в подножието на планината Табор от много по-голяма османска сила (ок. 30 000) . Османските сили щурмуват без успех френските позиции от призори (ок. 6 сутринта) до късния следобед (ок. 16 часа) Французите не понасят тежки загуби, а формацията каре с лекота разбива опитите на турците да пробият. Но към края на деня французите остават без муниции и е въпрос на време да бъдат пометени от позицията си.

В този кризисен момент, на бойното поле пристига Наполеон Бонапарт, начело на около 2 500 свежи войници. Той се озовава между османската позиция и турския лагер и решава да разсее врага, като изпраща едно подразделение от 300 души да плячкоса османския лагер. Диверсията се оказва неочаквано успешна дори и за Наполеон. Боейки се за вещите си, османците изоставят боя и се втурват към лагера, за да спасят каквото могат. Нещо повече, сред турците се създава впечатлението, че са обкръжени от по-голяма сила.

Клебер не губи време и заповядва атака на нож срещу отстъпващите противници, подкрепен от силите на Наполеон. Бягството на османците се превръща в разгром, а водите на Йордан потичат кървави, понесли труповете на стотици османски войници.

Реклами

Битката при Диу, 03.02.1509г.

На днешната дата, през 1509г., флотата на Португалия нанася съкрушително поражение на широка коалиция (виж по-долу) от държави и на практика си осигурява военно-морска хегемония в Индийския океан за следващите 100 години.

Diu

Конфликт: Португалската експанзия в Индийския океан

Кога: 03.02.1509г.

Къде: град Диу, о. Диу

Кои участват:

1) Кралство ПортугалияЕстадо да Индия

Численост: 18 съда ( 12 караки и 6 малки каравели), 1700 войници и моряци

Командващ: дом Франциско де Алмейда, вицекрал на Индия

Загуби: минимални

2) Султанатът Гуджрат, Мамелюкския султанат, Заморинът на Каликут, Османската империя, Венеция, Рагуза (Дубровник)

Численост: 12 кораба и над 80 бойни лодки

Командващи: амир Хюсейн ал Кюрди, Малик Аяз, Кунджали Маракар

Загуби: значителни

Битката накратко:

Португалците, в стремежа си със сила да поставят под контрол търговията с подправки в Индийския океан, настройват срещу себе си широка коалиция от противници в Северозападна Индия, подкрепени от египетските Мамелюци, Османската империя, Венеция и Рагуза, които се боят, че португалците могат да прекъснат доходната търговия с подправки през Червено море. Османците и Рагуза изпращат финансови средства, Венеция осигурява една или две галери и пари, а основната част от по-големите съюзнически съдове е предоставена от мамелюците. Местните индийски владетели осигуряват голям брой бойни съдове от по-нисък клас, предимно лодки и дребни платноходи.

Португалците разполагат с осемнадесет съда, базирани в пристанището Кочин, на югоизток от Диу. Техните съдове са добре екипирани с най-добрите оръдия и екипажи достъпни на португалската корона, а морската пехота, въоръжена с качествена броня, модерни (за времето си аркебузи) и гранати (направени от изпечена глина и барут) превъзхождат противниковите екипажи и като качество на подготовката и като боен опит.

Португалските владения в Индия преди битката при Диу.

Португалските владения в Индия преди битката при Диу

Мамелюците, притеснени от португалската огнева мощ решават да затворят съдовете си в пристанището Диу с цел да използват градската крепост с нейните оръдия. Оказва се, че направили добра услуга на португалците, чийто оръдия били по-далекобойни и мощни от тези на коалицията. Португалските кораби блокирали пристанището, провели първоначална мащабна бомбардировка на вражеските съдове и на крепостта, след което преминали в атака съд-в-съд. По-високите палуби на португалските съдове попречили на коалиционните сили да извършват успешен абордаж, а португалските морски пехотинци имали предимството на по-високата позиция и използвайки своите аркебузи и гранати нанесли сериозни поражения на вражеските съдове и екипажи.

Португалците печелят блестяща победа. В плен попадат три султански флага на мамелюците и стотици моряци и войници от Гуджрат и Египет, които са измъчвани и избити по заповед на дом Франциско Алмейда ( заповядва да ги вържат за дулата на оръдията и да произведат изстрели), който търсел отмъщение за смъртта на сина си в битката при Чаул (1508г.) Същевременно египтяните предали пленените при Чаул португалци, за които по време на пленничеството им били полагани специални грижи. Владетеля на Гуджрат изплатил значителната сума от 300 000 ксерафима като обезщетение.


Пет легендарни бойни формации от Средновековието

1. Паладините на Карл Велики

Франкски рицари атакуват викингски нашественици

Франкски рицари атакуват викингски нашественици

Кога: VIII-IX век.

Къде: Франкската империя

Колко: Няколко стотин

Войни: Войните на Карл Велики в Италия, Саксония, Бавария, Панония и Испания

Паметни битки: Прохода Ронсево

Защо са легендарни: Ореола на паладините се крепи най-вече на подвига на рицаря Роланд, който, за да спаси своя владетел, жертва живота си задържайки настъплението на баските планинци. Този мит в последствие е сериозно доукрасен, като в цялостния образ са привнесени елементи от легендарните. В действителност франкските паладини били каймакът на конницата на Карл Велики. Това вероятно били висши аристократи или техните наследници, снаряжени с най-добрите брони и оръжия и обучени в изкуството на войната от най-ранна възраст. Тези прото рицари били ударната сила на франкската кавалерия и били използвани за нанасяне на разгромен удар на различните опоненти на Франкската империя. Тези елитни воини са се сражавали на всички фронтове на империята, от гористите земи на Бавария и Саксония, през Пустата на Панония до планинските чукари на Васкония (Северна Испания).

2. Варяжката гвардия на византийските василевси

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Кога: IX-XII век

Къде: Византийската империя

Колко: От няколко стотин до няколко хиляди през различните периоди

Войни: Византийската реконкиста; Въстанието на Петър Делян; Войните на Алексий Комнин; Войните на Мануил Комнин;

Паметни битки: Траянови врата, Ключ, Драч, Сердика, Манцикерт, Мириокефалон, Обсадата на Константинопол

Защо са легендарни: Варяжката гвардия започнала съществуването си като дар от руския княз Владимир към византийския император Василий и наброявали 6 000. В последствие василевсите започнали редовно да набират руски варяги, норвежци, шведи, англо-сакси и саксонци в своята лична гвардия, тъй като не се доверявали на местните бойни формации, ръководени често от представители на опозиционната аристокрация. варягите били смели, свирепи и предани до гроб на своя работодател, в замяна на което се ползвали с редица привилегии и се радвали на специално място в космополитната византийска столица. Варягите се сражавали във всички големи сражения, в които присъствали лично византийските василевси и често именно те спасявали к0жата на ромейските императори.

3. Самураите

Самураи от XIX век в традиционни брони

Самураи от XIX век в традиционни брони

Кога: XII-XIX век

Къде: Япония

Колко: до 10% от населението на страната

Войни: Всички конфликти от Японската история след XII век.

Паметни битки: Монголските инвазии от 1274 и 1281г.; Битката при Окехазама; Битката при Сачеон; Битката при Секигахара; Битката при Широяма;

Защо са легендарни: Самураите са смятани от мнозина за най-добрите воини в човешката история. Майстори на ръкопашния бой и фехтовката, те били основната ударна сила на всеки японски аристократ (даймьо) или на цялата японска армия, в редките случаи, когато тя се сражавала под знамената на един единствен водач. Самураите следвали свой специфичен код на честта – Бушидо, който и до днес е основополагащ за японската култура. Героизма, себеотрицанието и верността на самураите били забележителни, както и волята им да извършат самоубийство пред угрозата от позор и опетняване на честта. Самият край на тяхното съсловие – битката при Широяма е своеобразен апотеоз на вековната им традиция.

4. Мамелюците

Мамелюци, 13-14 век

Мамелюци, 13-14 век

Кога: XII-XVIII век

Къде: Египет, Сирия, Палестина

Колко: Няколко хиляди

Войни: Кръстоносните походи; Египетско-монголските войни; Египетско-кипърските войни; Османо-египетските войни;

Паметни битки: Аин Джалут; Хомс; Уади ал Хазандар; Марж ал Сафар; Марж Дабия; Битката при пирамидите;

Защо са легендарни: Създадени от пленени и продадени в робство кумани, а в последствие и други „бледолики“ пленници от Източна Европа, мамелюците се превърнали в страшна военна сила в Близкия Изток. Дори самия факт, че единствено те нанесли поражение на монголите в техния зенит е достатъчен за да ги постави в тази класация. Мамелюците доминирали близкия Изток в продължение на три века, докато през 1517г. Селим I Явуз не ги победил и не анексирал Египет. Дори тогава мамелюците не загубили властта си напълно, а били поставени на върха на местната аристокрация, като от войни, постепенно се превърнали в социалния елит на Ориента. За последно мамелюците се изправили срещу Наполеоновата армия през 1798г., но били победени от по-модерното въоръжение и бойния опит на френските войници.

5. Уелските стрелци с дълъг лък 

Стрелците с дълъг лък започнали д аизползват подострени колове за да се бранят от настъпващата вражеска конница.

Стрелците с дълъг лък започнали д аизползват подострени колове за да се бранят от настъпващата вражеска конница.

Кога: XIII-XVI век

Къде: Британските острови, Франция

Колко: Няколко хиляди

Войни: Англо-уелските войни; Англо-шотландските войни; Английските инвазии в Ирландия; Стогодишната война;

Паметни битки: Поатие; Креси; Ажинкур;

Защо са легендарни: Легендата гласи, че стрелците с дълъг лък стреляли с такава точност и сила, че пробивали дори рицарските брони. Както доказва битката при Ажинкур, това не било съвсем вярно, но е факт, че уелските стрелци били едни от най-добрите в Средновековна Европа, а техните лъкове спокойно можели да се мерят по далекобойност с най-добрите образци на степните рефлексивни лъкове. Уелските стрелци се сражавали първоначално срещу англичаните, а в последствие и за тях. След 1301г., употребата на дългия лък преминала и сред английското население, като практиката се запзила чак до времето на Хенри VIII, когато огнестрелните оръжия започнали да заменят лъковете. Стрелците с дълъг лък изиграли ключова роля в спечелването на някои от най-паметните английски победи през Средните Векове.


Кипърско-хоспиталиерската война против мамелюкския султанат, 1360-1370

ferrandus_bertelli_1562_1

 

През XIV век последния кръстоносен бастион в Изтока – Кипър се изправя пред нарастващата военноморска мощ ма мамелюците в Египет. Изхода от техния сблъсък ще сложи край на цяла една епоха…

Очакваме ви на 16ти април, вторник, от 18:00 часа в Аудитория 83, Софийски Университет, Южно крило, Етаж 4. Заповядайте!

Лектор:д-р Владислав Иванов