Когато чуваме Нигерия, се сещаме предимно за Боко Харам, екстремизъм и непреодолими африкански проблеми. Не е изненада – новинарските емисии пишат или споменават държавата и като цяло Африка предимно, когато става дума за нещо лошо. Но съществува и друга страна.

На фона на всички проблеми, с които се сблъсква страната, икономическото бъдеще на Нигерия остава оптимистично. Според проучвания през 2015 година, държавата се очаква да бъде сред десетте най-бързо развиващи се икономики в света. Много важно в поддържането на ръста е наличието на стабилност, честни избори и намаляване ролята на армията. Фактори, които все още са далеч от желания резултат.

Въпреки многобройните призиви, международната общност се забави в подпомагане на нигерийското правителство в борбата срещу Боко Харам. СС на ООН едва наскоро призна този конфликт. САЩ, Франция и Великобритания предложиха някаква подкрепа, но не достатъчно, за да повлияе на крайния резултат. Мнозина анализатори твърдят, че Нигерия се забавя с отговор на кризата. Но Боко Харам е глобален проблем, не само на Нигерия. Решението на Африканския съюз да изпрати през 2015 близо 8700 войници да се сражават с екстремистите, подчертава международния характер на кризата.

Нигерийците трябва да поемат водеща роля в борбата срещу тази заплаха. Но отвъд загубата на човешкия живот и страданието, насилието и нестабилността застрашават перспективите за икономически растеж на Нигерия. Страната направи опити да диверсифицира своята икономика от петрола и да инвестира в селското стопанство, производството и услугите. Усилието си заслужава, още повече с клатушкащите се цени на петрола в глобален план.

Нигерия е най-голямата икономика в Африка и 26-та в света. БВП на страната възлиза на 510 милиарда долара с огромен потенциал за растеж. Една стабилна и спокойна Нигерия би могла да допринесе за интеграцията и покачването на африканската икономика по отношение на световната. Заради вътрешния конфликт и други фактори, Нигерия внася близо 70% от горивата за собствени нужди при условие, че има свои залежи на петрол.

Впрочем, България също има стари отношения с Нигерия. От 1964 насам, когато се установяват официално отношенията между двете държави, София изнася всякаква продукция – от цимент до хранителни продукти. Български фирми са участвали в 70 инфраструктурни и граждански обекти в различни части на страната, включително и в новата столица Абуджа.

През 2014 президентът на САЩ Барак Обама бе домакин на африкански лидери на среща на върха във Вашингтон. Един от акцентите беше въпросът с осигуряването на възможности за развитие не само в петролния бранш, но и в развиване и износ на природни ресурси, подобряването на инфраструктурата, технологиите, потребителски стоки, агробизнес – фактори, които биха могли да създадат нови работни места и растеж на личните доходи.

За съжаление, корупцията е особено силна в Нигерия и главна причина за нестабилност в държавата. Нигерия има потенциал да бъде ключов износител на селскостопанска продукция – страната разполага с 84 милиона хектара обработваема земя, но заради вътрешните проблеми само 40% се обработва. Нигерия разполага с обилни валежи и работна сила, които могат да увеличат производството, но заради конфликта с Боко Харам и нездравата роля на армията в живота на страната, Нигерия не може да извърши нужните реформи. Северните части на страната, където Боко Харам намира поддръжници, продължават да бъдат запуснати, изоставени от правителството, а местните често са репресирани и оставяни без достъп до основни услуги. Именно от това печели радикалната група, започнала съществуването си като антивоенно студентско движение. За съжаление, през 2016 година ситуацията продължава да бъде същата, а правителствените сили предпочитат да наказват населението, пред това да осигурят алтернативи.

Политическият и военен елит на страната трябва да гарантира свободно гласуване и сигурност. Макар и с някои стъпки напред, все още това е непостижима цел. Въпреки ясната основна роля на страната заради огромните си размери, голямото си население и наличие на природни ресурси, нигерийските власти продължават да допускат стари грешки, а натискът на международната общност е минимален.

В брой 7 на журнала De Re Militari, който можете да изтеглите и прочетете по-долу, разглеждаме Нигерия и в частност Боко Харам като структура, финансиране и идеология. А също така, броят предлага и станалите вече периодични карти на Йемен, Сирия, Либия, Ирак…Приятно четене!

ЖУРНАЛЪТ МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU

Подобно на Сирийската Опозиция, за която вече казахме няколко думи, силите, подкрепящи президента Асад не са еднозначни, но са далеч по-мнонолитни в своята позиция…или поне така изглежда на пръв поглед

Сирийската армия, наброяваща около 150 000 души в началото на годината, Сирийската армия претърпя поредица от тежки поражения както в материален така и в кадрови план. В началото на войната, Асад разполагаше с двойно повече хора под оръжие, но тяхното количество скоро започна да се топи, както поради значителните загуби, така и заради дезертьорство от страна на цели подразделения. Към момента, подпомагани стабилно от Иран и Русия, правителствените части се опитват да съживят своята мощ. Сирийската армия е единствената, местна сила, разполагаща с ВВС и ВМС от някакъв по-значителен мащаб, което й два предимство при провеждане на операции и при снабдяване на отдалечени пунктове, като Деир ез Зор например. Основен противник на СА през последните четири години се явява коалицията от Свободната Сирийска армия и Ислямски фронт, срещу които са насочени и по-голямата част от офанзивите, извършени от силите на Асад. Доста по-опасен, но по-малко атакуван опонент се явява Ислямска държава, с която сирийското правителство влиза в периодични конфронтации, най-вече в източните части на страната, където битката за Палмира и Деир ез Зор продължават с месеци (в първия случай) и с години (във втория). Въпреки това, тези фронтове не с атака интензивни, колкото настъпленията на СА срещу Алепо (Халеб) и бунтовническо-джихадистките позиции между Хама и Хомс и в района на Дараа.

Освен редовните сили на армията, правителството на Асад се подкрепя от десетки паравоенни формирования, немалко от които  са шиитски. Тези бригади и части служат навред из страната редом с редовната армия. Трудно е да се даде някаква точна оценка за тяхната численост, но вероятно броя им надхвърля 20 000 бойци. Отделно от тях, в Сирия оперират и около 12 000 ирански войници и бойци, съсредоточени най-вече около Дамаск и по фронта северно от Хама.

Хизбула – една от най-мощните ислямистки организации през XX век, Съставена от множество крила, някои политически, други военни, Хизбула използват своето мощно влияние в Ливан и използват страната като своя оперативна база. Бидейки шиитска структура и получавайки редовни субсидии от Техеран, Хизбула е директен проводник на иранската политика в Сирия и Ливан и, логично, подкрепя правителството на Асад, което е в тесни връзки с иранците. Към момента, Хизбула използва значителна част от своя военен потенциал за да помага на правителствените сили в редица ключови за СА сектори (виж картата), освен това, определени погранични райони се намират под директния контрол на организацията. Трудно е да се прецени колко точно бойци на Хизбула се сражават в Сирия, тъй като различни източници дават различен брой. Минималното число е 2000, но вероятно става дума  за два пъти повече. Според френски и израелски източници, става дума за около 4-5 000 бойци, което е, грубо, около 25% от общата численост на въоръжените сили на организацията.

Русия – преди броени дни, Москва започна своята активна намеса в страната. излишно е да ви представяме Русия като фактор. Достатъчно тук е да споменем видовете техника, които Путин изпрати в помощ на Дамаск: 12 СУ 24 , 12 СУ 25 , 6 СУ 34, 4 СУ 30, няколко стотин морски пехотинци. В момента, Русия ограничава своята активна намеса до нанасяне на множество въздушни удари срещу цели на Ан Нусра и Ислямска Държава, въпреки, че отделни източници посочват, че руските изтребители се целят и в позиции на ССА.