Tag Archives: монголи

Десет неща, с които можем да се гордеем в историята си, но не го правим достатъчно често…

На няколко пъти съм си поставял за цел да развенчавам разни митове от българската история, които вредят на националното ни самосъзнание и спъват прогреса на обществената мисъл на народа ни. Този път ще подходим към проблема от друг ъгъл. Нашата славна история е извор на много реални поводи за гордост, които, обаче, често забравяме да ценим, улисани в преследването на исторически химери. По-долу са десет такива повода за национална гордост, които е хубаво да си спомняме по-често.

1)  България е най-старата държава с непроменено име в Европа.
Най-старата държава в Европа е Сан Марино…но с една малка уловка, нейната фактическа самостоятелност е призната векове след като е създадена. От друга страна, България, макар и да прекъсва съществуването си на два пъти, се появява с това име още през 635г. Призната е от Византия посредством съюза на Ираклий и Кубрат. В последствие е повторно призната от Константин IV през 681 г. От тогава до днес, България остава най-старата държава в Европа, която никога не е носила различно име.

2) Българите са първия народ, който нанася три последователни поражения на арабските армии.
Това се случва между 717 и 718г., след като българските войски разбиват на три пъти водените от Маслама арабски сили в Тракия. Преди това, арабските войски покоряват огромни територии в Африка, Азия и Иберия, без да понесат голямо поражение в открита битка. Византия наистина съумява да ги победи и преди 717г., но никога преди 718г., ромеите не записват три последователни победи в открити сражения. Впрочем, с подобно постижение няма да може да се похвали нито един друг враг на Умаядския халифат.

3) Българският език е първия език в историята, който нарушава т.нар. Триезична догма, гласяща, че само три езика – гръцки,латински и иврит – са свещени и единствено на тях може да се извършва богослужебният ритуал.
С въвежданото на българския език като богослужебен, в съществуващата до тогава догма се създава прецедент, на базата на който, в последствие, отделните християнски общности ще могат да претендират богослужението да се извършва на местния език, а не на установените по канон латински и гръцки.

4) България е първата европейска държава, която разбива установената схема на западна и източна империи в Средновековната политическа система.
С признаването на Петър I за цар(император) през 927 г., България създава трета имперска традиция в Европа, унищожавайки съществуващия още от времето на Диоклециан модел за една Западна и една Източна имперска титла.

5) Армията на Второто Българско Царство е единствената европейска сила, побеждавала войски от три различни „модела“ в рамките на по-малко от десетилетие.
Това се случва по времето на Йоан Асен II, който, заедно с брат си Александър побеждава устроената по „западен“ образец унгарска армия, армията на Теодор Комнин, която представлява византийското военно изкуство и отрядите на монголите, които нахлуват в Европа през 1240 г.

6) Българският средновековен флот печели война с третата морска сила в Европа – Генуа.
Това се случва през 70-те години на XIV век, когато флотът на Добруджанското деспотство побеждава черноморските армади на Генуа. С победа над генуезците до тогава могат да се похвалят само две държави – Арагон и Венеция, като едната доминира Западното Средиземноморие, а другата – Източното.

7) С около 80 години активна съпротива срещу османците, българите са сред народите, най-дълго оказвали съпротива на Полумесеца.
Често се говори, че разпокъсаните ни земи са се превърнали в лесна плячка за османските нашественици. Истината е друга. След 1340г., когато набезите на турците на Балканите стават постоянни (макар все още да са в ролята на византийски наемници), българските земи, било на местно или на държавно ниво, започват да оказват изключително сериозна съпротива на турците, която продължава до 1421 г. По този показател, българите са надминати единствено от унгарците, които се сражават срещу османската империя в продължение на 130 години като независима държава, и след това още над век и половина, като погранично население в рамките на Хабсбургската монархия.

8) Българите са единственият народ, запазил своята държавна традиция, въпреки че самостоятелността ни е отнета за близо седем века.
България е безпрецедентен случай в европейската а и в световната история. Макар за около 660 години от около 1350 ние да нямаме своя собствена държава, нашия национален дух и държавна традиция остават толкова силни, че се запазват в рамките на три царства. Нито един друг народ в света не е лишаван от своя суверенитет за толкова дълго време, колкото нас и след това да е успявал да възстанови своята държавност.

9) Българите са единственият християнски народ в Османската империя, получил самостоятелен национален статут (милет).
Това ние българите постигаме сами с признаването на Българската Екзархия и проведения плебисцит за нейното разширение. Въпреки активната анти-българска политика на гръцката държава, Цариградската патриаршия и Русия, българите извоюват най-голямата, самостоятелна, културна и политическа победа в своята история, при това без да водят въоръжена борба, а единствено спазвайки законите на една чужда държава.

10) Българите участват в Освободителната война с почти толкова хора, колкото самостоятелните държави Сърбия и Румъния.
Българския народ заема своето достойно място в Освободителната война – с над 50,000 българи, ангажирани активно в хода на военните действия (като преводачи, снабдители, разузнавачи и доброволци), българския народ успява да застане на равни нога със своите съседи Румъния и Сърбия, които имат свои самостоятелни армии. Над 15, 000 българи дават живота си в тази освободителна война, показател, равен на броя на убитите руски войници.


Битката при Анкара (1402г.)

Хлебовски - Тимур и плененият Баязид

Хлебовски – Тимур и плененият Баязид

Конфликт: Войните на Тимур (Тамерлан)

Кога: 20,071402г.

Къде: полето Чубук край Ангора (Анкара, дн. Турция, тогава Османски султанат)

Кои участват:

1) Империята на Тимуридите:

Пълководци: Тимур (Тамерлан), Шах Рух, Халил Султан, Миран Шах, Мохамед Султан, Тадж Ал Дин Шах и Шахан Абул Фат

Армия: 140 000 (оспорвана цифра, вероятно по-малко), цялата армия е кавалерия

Загуби: 10-25 000 убити и ранени

2) Османският султанат, Сърбия, влашки и други помощни контингенти

Пълководци: Баязид I Ялдаръм, Стефан Лазаревич, Сюлейман Челеби, Мехмед Челеби

Армия: 85 000 (оспорвана цифра, вероятно по-малко), от тях между 2 и 10 000 са сърбите, няколко хиляди татари

Загуби: 15-40 000 убити и ранени

Историята на кратко:

След като Тамерлан налага своята власт над Предна Азия и Месопотамия, завоевателят хвърля поглед на запад, където с помощта на своите васали Кара Коюнлу (Черните Овни), великият хан започва да разширява влиянието си в Армяния и източните предели на Анадола. Тук интересите му се сблъскват с тези на османския владетел Баязид I, който вече е покорил голяма част от Балканите и Мала Азия и държи във васална зависимост множество по-дребни и едри княжества, емирати и прочие държавици. Конкретният повод за конфликта между двете Сили на Изтока се оказва спор за върховенството над един от източните анатолийски емирати. Двете страни си разменят обидни ноти и писма, а всеки от владетелите събира сили за неминуемият сблъсък. В крайна сметка, през 1402г., силите на Тимур нахлуват в Сивас, завземат ир азоряват град аи поемат на запад. Баязид събира армия от всичките си васали и татарски наемници, с която да пресрещне монголите. Двете войски се срещат близо до Анкара, която Тамерлан е поставил под обсада.

Вместо да даде почивка на изнурените от дългия преход сили ( османските войски идват от Константинопол), Баязид избира да атакува врага, уверен в превъзходството на своята армия, която не е познавала поражение от както той се е възкачил на трона (1389г.) Османците се разполагат по следния начин: Анадолските спахии и татарите застават на десния фланг под командването на принц Сюлейман. В центъра се разполагат еничарите и елитните спахии на Портата под командването на самия султан и сина му Мехмед Челеби. Левия фланг е поверен на Стефан Лазаревич, който командва сръбския контингент, заедно с румелийските спахии и другите помощни части от балканите (власа, албанци и т.н.)

Тамерлан строява армията си в три ешелона, поемайки контрола над резерва. В центъра са разположени индийски слонове и войници, хвърлящи запалителни гранати с нафта. По крилата са разположени конници. Монголите, нетипично, заемат отбранителна позиция, подсилена с окопи и набити в земята колове.

Сражението е открито от османците, които се втурват в атака. Докато османския център притиска враговете си, Стефан лазаревич повежда сръбската тежка конница в атака срещу противоположния монголски фланг, разбива вражеската конница и я отхвърля в бягство. В този момент предателството на татарите се оказва решаващо. Те, подкупени предварително от Тамерлан, преминават на монголска страна и се обръщат срещу доскорошните си съюзници. Заедно с изменниците-татари, монголите атакуват крилото на Сюлейман и го разбиват. Това срива морала на османската армия. Стефан Лазаревич заповядва на своето крило да се оттегли от бойното поле.  Баязид остава сам в центъра, начело на еничарите и спахиите на Портата. Османския център спира вражеските атаки, като султана лично се проявява, посичайки мнозина от враговете. Турците постепенно са изтласкани от бойното поле. Изтощени и изтормозени от жажда (Тимур успява да отклони единствения водоизточник в района преди битката), в крайна сметка силите на Ялдаръм са разгромени, а той самия бяга заедно със няколко стотин конници и се скрива в близка планинска местност. Тимур не се отказва, обсажда планината и пленява султана.

Разгромната победа се оказва тежка, почти фатална за Османската държава, която е хвърлена в кървава гражданска война, продължила едно десетилетие. Тамерлан опустошава Анадола и възстановява някои от старите емири и бейове, прогонени от османците, но бързо губи интерес към Анатолия и заминава на изток, където планира да завладее Китай.


Битката при Куликовското поле

Дмитрий Донски повежда своите воини в атака

Дмитрий Донски повежда своите воини в атака

Конфликт: Руско-монголските войни

Кога: 08,09,1380

Къде: Куликовско поле, по поречието на р. Дон

Кои участват:

1) Московското княжество:

Пълководци: великия княз Дмитрий Иванович

Армия: 50-60 000, но по-нови изчисления предполагат 30 000

2) Златната орда

Пълководци: хан мамай

Армия: 50-60 000, но по-нови  изчисления предполагат 30 000

Историята на кратко

Армиите на Мамай – претендент за трона на Златната Орда и обединените руски сили, командвани от великия княз на Москва и Владимир Дмитрий заемат бойното поле призори на 8ми септември, но падналата по течението на Волга мъгла възпрепятства началото на битката и армиите изчакват. Около час преди обяд мъглата започва да се разсейва и двете сили започват да се придвижват една срещу друга.

Битката започва с единоборството между монаха Алексей Пересвет и Темир-мирза

Битката започва с единоборството между монаха Александър Пересвет и Темир-мирза

Сблъсъкът започва по рицарски – един от монасите на Ростовския манастир – Александър Пересвет се изправил срещу татарския благородник Темир-мирза (известен още като Темир Челеби или Челе-бей). Двамата препуснали един срещу друг и се пронизали взаимно. Темир паднал от коня, но тялото на монаха останало на седлото. Това било изтълкувано като знак за победа от християнската армия.

Двете армии - руска и татарска

Двете армии – руска и татарска

Армиите се сблъскват в кърваво противоборство, като руснаците заемат отбранителна позиция, а татарите атакуват с обичайната си практика – на вълни, изстрелващи залп от стрели, а в последствие атакувайки отблизо. Тъй като Дмитрий знаел, че огъня на противниковите стрелци ще е съсредоточен срещу неговата позиция, той разменя доспехите си с един от младите московски боляри и заема позиция сред войниците си. Боляринът пада убит докато брани знамето на Дмитрий, а самия княз участва в най-горещите точки на сражението, мобилизирайки морала на своите воини. След повече от три часа, в които руснаците одържат вражеския напор, монголите започват да губят своя устрем. Именно в този ключов момент, руснаците вкарват в боя последния си резерв и атакуват фланга на татарската армия. Изтощените монголи не издържат на удара и панически напускат бойното поле, 

Победата при Куликово повишава престижа на Дмитрий, но не означава отхвърляне на монголския сюзеренитет. Две години след Куликово, през 1382г. хан Токтемиш превзема и опожарява Москва, затвърждавайки върховенството си над руските земи. Едва през 1480г. Московското князество отхвърля окончателно татарския сюзеренитет и се утвърждава като единствена сила в североизточните предели на Европа.


Пет легендарни бойни формации от Средновековието

1. Паладините на Карл Велики

Франкски рицари атакуват викингски нашественици

Франкски рицари атакуват викингски нашественици

Кога: VIII-IX век.

Къде: Франкската империя

Колко: Няколко стотин

Войни: Войните на Карл Велики в Италия, Саксония, Бавария, Панония и Испания

Паметни битки: Прохода Ронсево

Защо са легендарни: Ореола на паладините се крепи най-вече на подвига на рицаря Роланд, който, за да спаси своя владетел, жертва живота си задържайки настъплението на баските планинци. Този мит в последствие е сериозно доукрасен, като в цялостния образ са привнесени елементи от легендарните. В действителност франкските паладини били каймакът на конницата на Карл Велики. Това вероятно били висши аристократи или техните наследници, снаряжени с най-добрите брони и оръжия и обучени в изкуството на войната от най-ранна възраст. Тези прото рицари били ударната сила на франкската кавалерия и били използвани за нанасяне на разгромен удар на различните опоненти на Франкската империя. Тези елитни воини са се сражавали на всички фронтове на империята, от гористите земи на Бавария и Саксония, през Пустата на Панония до планинските чукари на Васкония (Северна Испания).

2. Варяжката гвардия на византийските василевси

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Кога: IX-XII век

Къде: Византийската империя

Колко: От няколко стотин до няколко хиляди през различните периоди

Войни: Византийската реконкиста; Въстанието на Петър Делян; Войните на Алексий Комнин; Войните на Мануил Комнин;

Паметни битки: Траянови врата, Ключ, Драч, Сердика, Манцикерт, Мириокефалон, Обсадата на Константинопол

Защо са легендарни: Варяжката гвардия започнала съществуването си като дар от руския княз Владимир към византийския император Василий и наброявали 6 000. В последствие василевсите започнали редовно да набират руски варяги, норвежци, шведи, англо-сакси и саксонци в своята лична гвардия, тъй като не се доверявали на местните бойни формации, ръководени често от представители на опозиционната аристокрация. варягите били смели, свирепи и предани до гроб на своя работодател, в замяна на което се ползвали с редица привилегии и се радвали на специално място в космополитната византийска столица. Варягите се сражавали във всички големи сражения, в които присъствали лично византийските василевси и често именно те спасявали к0жата на ромейските императори.

3. Самураите

Самураи от XIX век в традиционни брони

Самураи от XIX век в традиционни брони

Кога: XII-XIX век

Къде: Япония

Колко: до 10% от населението на страната

Войни: Всички конфликти от Японската история след XII век.

Паметни битки: Монголските инвазии от 1274 и 1281г.; Битката при Окехазама; Битката при Сачеон; Битката при Секигахара; Битката при Широяма;

Защо са легендарни: Самураите са смятани от мнозина за най-добрите воини в човешката история. Майстори на ръкопашния бой и фехтовката, те били основната ударна сила на всеки японски аристократ (даймьо) или на цялата японска армия, в редките случаи, когато тя се сражавала под знамената на един единствен водач. Самураите следвали свой специфичен код на честта – Бушидо, който и до днес е основополагащ за японската култура. Героизма, себеотрицанието и верността на самураите били забележителни, както и волята им да извършат самоубийство пред угрозата от позор и опетняване на честта. Самият край на тяхното съсловие – битката при Широяма е своеобразен апотеоз на вековната им традиция.

4. Мамелюците

Мамелюци, 13-14 век

Мамелюци, 13-14 век

Кога: XII-XVIII век

Къде: Египет, Сирия, Палестина

Колко: Няколко хиляди

Войни: Кръстоносните походи; Египетско-монголските войни; Египетско-кипърските войни; Османо-египетските войни;

Паметни битки: Аин Джалут; Хомс; Уади ал Хазандар; Марж ал Сафар; Марж Дабия; Битката при пирамидите;

Защо са легендарни: Създадени от пленени и продадени в робство кумани, а в последствие и други „бледолики“ пленници от Източна Европа, мамелюците се превърнали в страшна военна сила в Близкия Изток. Дори самия факт, че единствено те нанесли поражение на монголите в техния зенит е достатъчен за да ги постави в тази класация. Мамелюците доминирали близкия Изток в продължение на три века, докато през 1517г. Селим I Явуз не ги победил и не анексирал Египет. Дори тогава мамелюците не загубили властта си напълно, а били поставени на върха на местната аристокрация, като от войни, постепенно се превърнали в социалния елит на Ориента. За последно мамелюците се изправили срещу Наполеоновата армия през 1798г., но били победени от по-модерното въоръжение и бойния опит на френските войници.

5. Уелските стрелци с дълъг лък 

Стрелците с дълъг лък започнали д аизползват подострени колове за да се бранят от настъпващата вражеска конница.

Стрелците с дълъг лък започнали д аизползват подострени колове за да се бранят от настъпващата вражеска конница.

Кога: XIII-XVI век

Къде: Британските острови, Франция

Колко: Няколко хиляди

Войни: Англо-уелските войни; Англо-шотландските войни; Английските инвазии в Ирландия; Стогодишната война;

Паметни битки: Поатие; Креси; Ажинкур;

Защо са легендарни: Легендата гласи, че стрелците с дълъг лък стреляли с такава точност и сила, че пробивали дори рицарските брони. Както доказва битката при Ажинкур, това не било съвсем вярно, но е факт, че уелските стрелци били едни от най-добрите в Средновековна Европа, а техните лъкове спокойно можели да се мерят по далекобойност с най-добрите образци на степните рефлексивни лъкове. Уелските стрелци се сражавали първоначално срещу англичаните, а в последствие и за тях. След 1301г., употребата на дългия лък преминала и сред английското население, като практиката се запзила чак до времето на Хенри VIII, когато огнестрелните оръжия започнали да заменят лъковете. Стрелците с дълъг лък изиграли ключова роля в спечелването на някои от най-паметните английски победи през Средните Векове.


Позабравени победи от българската история

Българската история е славна, достойна и величествена. Тя също така е и трагична и печална. За съжаление, също така, е пълна с хиперболи, недоглеждания и митологизации. Освен това често като коне с капаци се забиваме в една точка и изпускаме останалите детайли в по-голямата картинка. Такъв е и случая с военната ни история. Хората говорят за Ахелой, Одрин и Дойран, но в сянката на тези няколко битки, остават доста други, които са не по-малко значими и достойни за националната ни памет. Ето някои от тях, за които се сещаме рядко или почти никога:

Битката при Буг (896г.)

Южната Понтийска степ към 896г. В червено - походът на Симеон; В зелено - нашествието на пече незите; В оранжево - контраатаките на маджарите; В синьо - отстъплението на маджарите към Панония;

Южната Понтийска степ към 896г. В червено – походът на Симеон; В зелено – нашествието на печенезите; В оранжево – контраатаките на маджарите; В синьо – отстъплението на маджарите към Панония;

Къде:  река Буг, дн. Украйна

Кои се сражават:

1) Първо Българско царство

Пълководци: Симеон Велики, Борис I Михаил

Численост: Неизвестна

2) Маджарите

Пълководец: неизвестен

Численост: неизвестна

След като в продължение на десетилетия българи и маджари воюват по югозападните предели на Понтийската степ, Симеон, възползвайки се от враждата между маджари и печенези привлича последните на своя страна. Печенезите атакуват сърцето на Маджарския племенен съюз, разположено по поречието на Днепър, което дава шанс на Симеон да нанесе удар в гръб, атакувайки от юг. Преди битката Симеон мотивира армията си, заповядва всеобщ пост сред войниците и организира полеви литургии, молейки Бог за помощ. Това само доказва сериозността на врага, срещу който българите се изправят. Сражението, вероятно, се води от предимно кавалерийски части, за които било по-лесно да маневрират в откритите поречия на южна Украйна. Унгарците, вероятно, са разполагали предимно с лека конница и множество конни стрелци, докато в българските части е имало и отреди тежка кавалерия. Битката при Буг се описва като жестока и оспорвана, и двете страни дават доста сериозни загуби. Победата на българите е паметна и изиграва сериозна роля в разгрома на Маджарския племенен съюз (Етелкьоз). В следствие на победата, Симеон ликвидира опасността по североизточната си граница, което му дава шанс да съсредоточи цялата си армия в Тракия, където нанася поражение на ромеите при Булгарофигон, печелейки т.нар. Търговска война с Византия. От своя страна маджарите са принудени да напуснат Украйна и масово се изселват в Панония, където живеят и до днес.

Битката при Тесалоники, 995г.

Балканите след битката при Тесалоника; В защтриховано - земи, завладени от Самуил сред победата над византийците;

Балканите след битката при Тесалоника; В защриховано – земи, завладени от Самуил сред победата над византийците;

Къде: близо до Тесалоника (дн. Тесалоники/Солун)

Кои участват:

1) Първо Българско царство

Пълководци: Самуил, Гаврил Радомир

Численост: неизвестна

2) Византийска империя

Пълководци: Григорий  Таронит, Ашот Таронит

Численост: неизвестна:

След като побеждава Василий II при Траянови врата, Самуил се възползва от избухналите междуособици във империята и подема поредица от кампании в Македония и Мизия, които целят да отслабят византийското присъствие на Балканите и да възстановят земите, загубени след падането на Преслав през 971г. Самуил събира компактна армия  и потегля на юг, следвайки поречието на Струма. Целта му е втория по-големина град във Византия – Солун (за това, че числеността на българските войски не е сериозна личи от факта, че Самуил не обсажда Солун, а се стреми да изкара гарнизона на града и да го примами в капан – т.е. силите на българите едва ли са надвишавали градския гарнизон на Тесалоника). Българската армия се разполага в хълмовете, северозападно от града, а малък авангард е изпратен напред за да атакува и подмами основните византийски сили в капана. Григорий от Тарон, арменски княз, преминал на византийска служба и дукс на Тесалоника, изпраща сина си Ашот начело на авангард, чиято цел е да се справи с българския отряд и да разузнае позицията на основните български сили. Ашот успява да надделее над слабия български контингент, но не успява да удържи силите си от преследване и попада в капана на Самуил. Григорий повежда основните си сили в опит да спаси сина си, но е убит докато войниците му се опитват да пробият българското обкръжение. Останали без пълководци (Ашот е пленен), византийците се изтеглят панически от бойното поле и се затварят в Солун. Самуил правилно отказва да обсажда силната крепост, а продължава стремителния си поход на юг, покорявайки Тесалия, Беотия и достигайки Коринт през 996г. Победата при Солун ликвидира византийската заплаха в Елада и развързва ръцете на Самуил за кампания срещу сърбите и хърватите, които царят покорява през следващите две години.

Битката при Видин,  1233г.

Завоевания на България след победите при Видин и Клокотница

Завоевания на България след победите при Видин и Клокотница

Къде: край Видин

Кои участват:

1) Второ Българско царство

Пълководци: севастократор Александър

Численост: Неизвестна

2) Кралство Унгария

Пълководци: неизвестен

Численост: неизвестна

През 1232г. унгарският крал Андей II се възползва от войната между България и Епирското деспотство и навлиза с голяма армия в северозападните български земи, окупирайки областите Стрем, Белград, Браничево, Олтения и Видинско. Категоричната победа на Иван Асен II при Клокотница развързва ръцете на царя за ответен удар срещу унгарците. Начело на силна българска армия застава брата на царя – Александър, който по-рано същата година е издигнат до ранг севастократор и е назначен за управител на Софийско, което му е предадено  като лично владение в рамките на династията Асеневци (апанаж). Историята ни мълчи за Александър и неговите умения като водач, но можем да извлечем няколко заключения от оскъдните факти, които знаем. Първо, Александър, заедно с Иван Асен II  бяга във Волиния след смъртта на Калоян и възкачването на Борил на трона през 1207г. Там младите царски синове стават част и се обучават в двора на най-мощното руско княжество по онова време. Александър се завръща заедно с брат си, начело на силен варяжки отряд, с помощта на който двамата свалят Борил и Иван Асен II заема престола. През следващите десет години Александър играе активна роля в налагането на своя брат над полунезависимите аристократи от времето на Борил. Фактът. че веднага след Клокотница Александър е издигнат до ранг севастократор доказва, че царския брат играе важна роля в победата над епирския деспот Теодор Комнин, както и, че севастократорът е присъствал в битката при Клокотница и вероятно е ръководел част от армията. От тук и доверието, с което Иван Асен II се отнася към брат си, поставяйки го начело на армията, която трябва да отвоюва северозападните български земи от унгарците – една от основните военно-политически сили в цяла източна Европа. За съжаление не е известно по какъв начин протича сражението край Видин, но Александър очевидно нанася сериозно поражение на унгарците, тъй като в рамките на същата 1233г. успява да ги победи в още две битки – в Олтения и край Браничево, като това вероятно са остатъците от първоначалната унгарска армия, победена край Видин. Освен българи, в армията на Александър може да са присъствали и кумански отряди, както и част от епирските сили, пленени от Иван Асен II при Клокотница, вече в ролята им на български васали.

Победата на Иван Асен II над татарите, пролетта на 1241г.

Монголите - най-страшните нашественици, дошли от Азия, които също попадат в списъка с победени от българите врагове...

Монголите – най-страшните нашественици, дошли от Азия, които също попадат в списъка с победени от българите врагове…

Къде: Вероятно дн. Молдова

Кои участват:

1) Второ Българско царство

Пълководци: Иван Асен II

Численост: неизвестна

2) Част от ордите на хан Бату

Пълководец: неизвестен

Численост: неизвестна

След като опустошават Унгария, Босна и Хърватия през 1240г., татарите внезапно се изтеглят обратно към понтийската степ и на връщане част от силите им преминават през българските владения отвъд Дунав. Известен за появата им, Иван Асен II събира армия и се отправя срещу тях, като двете армии най-вероятно се засичат в дн. Молдова (или румънската част на Молдова). Единственото, което знаем от изворите е, че Иван Асен „почти разбил татарите“, което може да се тълкува многозначително. Аз предлагам следното тълкование – Българските войски локализират татарските части и ги атакуват докато форсират някоя от множеството реки, които пресичат Молдова, може би дори Буг или Днестър. Българите успяват да разгромят по-голямата част от татарските сили, а малка част се спасява през реката и достига в последствие монголските владения в южна Украйна. Числеността и значимостта на татарската армия често се подценяват, но е факт, че точно година по-късно татарска наказателна експедиция нахлува и разорява североизточните български земи. Изглежда Иван Асен сериозно е настъпил Бату хан по мазола и монголският пълководец е сметнал, че българите са достатъчно сериозна заплаха, за да изпрати армия срещу тях. За това може да е спомогнала и славата на волжките българи, които десетилетие по-рано нанасят първото сериозно поражение на монголските армии.

Битката при Девина, 1279г.

Армията на Ивайло овладява поредното бойно поле

Армията на Ивайло овладява поредното бойно поле

Къде: Недалеч от Девина, Котелско

Кои участват:

1) Армията на Ивайло (Второ Българско царство)

Пълководци: Ивайло

Численост: неизвестна, но по-малка от византийската

2) Византийската империя

Пълководци: Мурин

Численост: 10 000

След като отблъсква татарските сили при обсадата на Дръстър (Силистра), Ивайло се отправя към Търново за да си възвърне трона, който столичната аристокрация дава на Иван Асен III. Армията от селяни-ветерани обсажда столицата, но поради липсата на обсадна техника не успява да вземе града. междувременно, византийският император МИхаил VIII Палеолог решава да подпомогне своето протеже Иван Асен III и изпраща 10 000 армия начело с протовестиарият Мурин, която да премине Стара Планина и да приклещи армията на селския цар, докато той обсажда Търново. Ивайло разгадава плановете на своите опоненти, изтегля войските си от столицата и поема на юг за да пресрещне ромеите. Силите на Ивайло умело се възползват от пресечения терен в Котелския проход, изненадват по-многобройната ромейска армия и я разгромяват напълно. Повечето византийски войници са избити в сражението, а пленените са изклани по заповед на Ивайло. След тази победа Ивайло разбива нова, 5 000 ромейска армия и окончателно осуетява плановете на Михаил Палеолог да сложи своя марионетка на трона в Търново. Въпреки че се проваля в опита да си върне трона и е изместен от богатия деспот Георги тертер, ивайло нанася решително поражение на отслабващата Византийска империя и ромеите никога повече не успяват да си върнат инициативата в борбата с България. Ивайло доказва това, което хуситските войни ще потвърдят 150 години по-късно, добре мотивирани, натрупали опит и безкомпромисни, селските армии са способни да нанасят страховити поражения на феодалните войнства, които различни монарси изпращали срещу тях. Много е вероятно оръжия, за които се смята че са изобретени от хуситите чрез пригодяване на селски сечива (като например коси, млатове за жито, чукове, сърпове и т.н.), да са били част от арсенала на Ивайловата армия още век и половина преди това!