Tag Archives: Мюра

Битката при Дрезен

 

Slag bij Dresden 26 augustus 1813

 

Конфликт: Войната на Шестата Коалиция (Наполеоновите войни)

Кога: 26-27 август, 1813г.

Къде: Дрезден, Саксония (дн. Германия)

Кои участват:

1) Френската империя

Пълководци: Наполеон I, Сен Сир, Ней, Мюра, Мортиер, Виктор, Мармон

Армията: 135 000

2) Шестата коалиция – Русия, Австрийската империя, кралство Прусия

Пълководци: Шварценберг, Милорадович, Витгенщайн, Дюлай, Колоредо, Бианхи, Клайст, Шателер

Армия: 214 000

Историята на кратко:

В средата на август, 1813г., Наполеон заповядва на Сен Сир да заеме Дрезден и да укрепи града, с цел д аго превърне в опорен пункт, от който императорът да атакува в дълбочина своите опоненти от Шестата коалиция. Наполеон планирал да напада противниковите части по единично и така да компенсира числения превес на враговете си ( общо 300 000 френски войници срещу 450 000 съюзнически). Коалиционното командване, от своя страна, решава да избягва сражение срещу частите, командвани лично от Наполеон и избира да атакува неговите подчинени. Така, на 22,08,1813г. опри Гросбеерен, Луи Никола Бернадот, вече известен като кронпринц Карл Шведски побеждава своя стар боен другар Удино, а на 26-ти  маршал Блюхер разбива частите на маршал Макдоналд при Кацбах.

На 26-ти август, същия ден в който Блюхер излиза победител при Кацбах, принц Шварценберг, командир на австрийските армии в Бохемия атакува позициите на Сен Сир край Дрезден, начело на над 200 000 войници. Заедно с армията се движат и тримата владетели Александър I, Франц II и Фридрих Вилхелм III. Въпреки сериозното числено превъзходство, френските войници, макар да се изтеглят все по-навътре към града, успяват да не разкъсат своите отбранителни линии и задържат напора на коалиционните части. Подкрепленията, за които отчаяно се моли маршал Сен Сир идват в лицето на сaмия Наполеон, който пристига изненадващо за своите опоненти, начело на свежа сила. Бонапарт атакува вражеските позиции и изтласква съюзниците почти до същите позиции, от които започва сражението в началото на деня.

dresden

Рано сутринта на 27-ми, въпреки че е превъзхождан в съотношение 2:3, Наполеон избира да атакува пръв. В помощ се оказва и придошлата река Вейсериц, чийто ръкави разделят съюзническата армия и пречат на ефективната комуникация и взаимодействие между отделните й части. Мюра атакува откъснатото ляво крило, на което са разположени австрийски части и помита както кавалерията, така и пехотните блокове, пленявайки 13 000 души и 50 знамена. Разразилата се по време на кавалерийската атака буря дава допълнителен шанс на Мюра – пехотата на Дюлай се оказва с подгизнал барут и не успява да окаже съпротива на връхлетялата я френска кавалерия.

Йоаким Мюра, човеккът, донесъл победата при Дрезден обичал лично да ръководи кавалерийските атаки. Тази картина го представя по време на битката при йена (1806г.))

Йоаким Мюра, човекът, донесъл победата при Дрезден, обичал лично да ръководи кавалерийските атаки. Тази картина го представя по време на битката при Йена (1806г.)

Само шанса спасява съюзниците от тотален погром – Наполеон получава криза на гастрита и се налага да напусне бойното поле, което дава шанс на Шварценберг да изтегли армията си. Стомашни болки мъчат и голяма част от френското командване, най-вероятно причинени от изстиване заради проливните дъждове, на които били изложени по време на постоянните маршове

Два дни след победата при Дрезден, френския успех е сериозно подкопан от поражението при Кулм, където армията на Доминик Вандам е разбита от съюзническата армия, командвана от Остерман-Толстой. Победата дава шанс на Коалицията да реорганизира и прегрупира силите си и да поднови своето настъпление на запад.

 

 


Битката при Аустерлиц

 

33969

На днешната дата, през 1805г., Напоелон Бонапарт нанася съкрушително поражение на Руско-австрийската армия, командвана от Михаил Иларионович Кутузов. Френската победа слага край на Войната на Третата Коалиция (1803-1806г.) и бележи един от върховите моменти в кариерата на Бонапарт.

Битката:

Кога: 02.12.1805г.

Кой конфликт: Войната на Третата колаиция (1803-1805г.)

Къде: Аустерлиц, Моравия (дн. Славков у Брна, Чехия)

Кои се сражават:

1) Третата Коалиция – Русия, Свещената Римска империя

Численост: 85 000

Пълководец: Михаил Иларионович Кутузов

2) Франция

Численост: 73 000

Пълководец: Наполеон Бонапарт

Сражението накратко:

Съюзническата армия предприема марш с цел да пресрещне французите и да се срази с тях. Даву, командващ десният френски фланг успява да увлече след себе си съюзниците и те хвърлят голяма част от своите полкове в атака срещу Телниц. Въпреки численият превес, съюзническите части не успяват да синхронизират своето включване в боя и французите отблъскват полковете и ескадроните един по един, подпомагани от френската артилерия в центъра.

Кутузов задържа своите части в центъра, с цел да задържи височините около Працен, който руският генерал оценява като важна позиция за спечелване на сражението. До същото заключение достига и Наполеон, но неопитният Александър I не оценява ситуацията и заповядва на армията да напусне праценските височини, което провокира Наполеон да придвижи центъра си, командван от Султ с цел овладяване на позицията.  Генералите Вандам и Сенхилер щурмуват височините в центъра и с цената на сериозни жертви успяват да изтласкат съюзническите части и да заемат по-високата позиция.

Наполеон, уверен в победата премества щаба си на Праценските височини и заповядва на Вандам и Сенхилер да продължат настъплението. Съюзниците, осъзнавайки слабостта си в центъра хвърлят в атака Императорската гвардия, командвана от великия княз Константин Павлович.  Руснаците притискат силите на Вандам и Наполеон бърза да прати собствената си Гвардейска тежка кавалерия за да спаси положението. Оказали се една срещу друга, двете елитни части влизат в сложна схватка, която на пръв поглед изглежда патова.

Паралелно с това, Наполеон заповядва на Бернадот да придвижи напред левия фланг и да подпомогне разбиването на противниковия център. Частите на Бернадот пристигат  точно навреме, тъй като руската кавалерия започва да нанася сериозни поражения на френските си съперници. Прикривани от мощен огън на полевата артилерия и подновения френски натиск.  Французите успяват да пробият и преследват бягащите руски части в продължение на няколко километра.

В най-северната секция на бойното поле, Келерман се оказва притиснат от тежката кавалерия на фон Лихтенщайн, но подпомогнат от пехотата на Гафарели, Келрман удържа достатъчно дълго и Мюра, който командва северната секция на бойното поле успява да пренасочи няколко кирасирски ескадрона, които обръщат хода на сражението. Командването на левия френски фланг е поето от Лан, който започва цялостно настъпление срещу останалите руски части, командвани от Баградтион. В завързалото се сражение, двете страни дават най-доброто от себе си, но французите излизат крайни победители. Багратион се изтегля от бойното поле, но Мюра не позволява на Лан да извърши преследване.

На десния френски фланг Даву, възползвайки се от мелето в центъра и липсата на координация сред съюзниците, преминава в мощна контраатака, концентрирайки своите пехотни части. Французите, подпомогнати от своята артилерия в центъра успяват да отблъснат руските части и ги обръщат в бяг. Мнозина руски войници и десетки оръдия пропадат в заамръзналите езера, разположени в южната част на бойното поле докато бягат от масирания френски огън.

Французите губят около 8 000 души убити и ранени, докато съюзниците дават над 27 000 убити, ранени и пленени, а също така губят около 180 оръдия и 50 знамена. Победата окончателно изважда Австрия от войната и подготвя почвата за разгрома на Прусия на следващата година.