Текстът е превод през френски език на „Хроника“-та, написана на сириак (сирийски) през XII век. Пасажът се отнася до похода на Маслама срещу Константинопол (717-18г.) и участието на българите в арабо-византийската война.

Глава XVIII – За втората обсада на Константинопол

В 1026-та година, умря Уалид (1), владетеля на арабите и започна да управлява Сулайман (2). Тогава Маслама нахлу в земята на тюрките [хазарите] и се завърна с много пленници.
В годината 1027-ма, Маслама навлезе в Азия [Мала Азия]. Той завзе Пергам, Сарди и много други градове и отведе жителите им в плен. В същата година, Сулайман запоява на Маслама да се подготви за поход срещу Константинопол.
Той [Маслама] събра 200 000 войници и 5 000 кораба, които напълни с войници и провизии. Събра 12 000 работници, 6 000 камили и 6 000 магарета, които да носят храната на камилите и пътните провизии на работниците. На камилите натовари оръжията и обсадната техника. Накара [хората си] да приготвят храна за много години напред и постави начело им като генерал Умар, син на Хубейра. Сулайман се закле така : „Няма да спра да се сражавам срещу Константинопол докато не разоря земята Тайяйе [Арабия] или не го [Константинопол] завладея. Тридесет хиляди от онези, които наричат муттауа’а (3) тръгнаха с тях.  Цялата публикация

Пред Вас е новият, 16-ти брой на списание „Военна История“. Няма да преразказвам информацията, която може да прочетете редакционната статия, за това минавам директно към кратка анотация на съдържанието.

В този брой четете:

• За участието на Трета армия в Първата Световна война – статията на победителя в конкурса от миналата есен – Тодор Радев
• За участието на българската армия в Първата Световна война от младата дама Аделина Фендрина
• За участието на провадийските евреи и арменци в състава на българската войска през Първата световна война от Драгомир Георгиев
• За съдбата на Непобедимата Армада от Десислава Кайрямова
• За дивизията „Дирлевангер“ от Георги Гочев
• За спасяването на Европа и арабската обсада на Константинопол от Александър Стоянов
• За филма „Кербала“ от Денислав Кандев.

 

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ЧЕТЕТЕ ОТ:

САЙТА НИ

КАЛАМЕО

ACADEMIA.EDU

ZAMUNDA.NET

ARENABG.COM

 

 

 

 

Сердика, 809г.

Къде: Сердика (дн. София, България)

Кога: пролетта на 809г.

Участващи страни:

1) България

Пълководец: хан Крум

Армия: неизвестна

Загуби: неизвестни

2. Византийска империя

Пълководец: неизв.

Армия: 6 000

Загуби: 6 000 войници, множество цивилни

Историята накратко:
След като се справя с остатъците от Аварския хаганат на североизток, хан (кхан) Крум насочва вниманието си към поречието на Стримон (Струма), което се явява основен път за връзка на българите в Мизия и Куберовите българи в Македония (което звучи доста по-логично от налаганата от Соц историографията теза за присъединяване на струмските и македонски славяни). Крепостта Сердика е поставена под обсада в началото на март, 809г., като самата обсада продължава няколко седмици, в които града е напълно изолиран. Към средата на април за бранителите става ясно, че не могат да се надяват на успех или спасение от византийските войски и те решават да приемат предложението на Крум – да предадат града, а гарнизона да получи безпрепятствен път за отстъпление. Веднага щом отварят вратите на града, българите нахлуват вътре, избиват гарнизона и немалка част от населението. Множество сгради са опожарени, а градските стени са сринати до основи. Имаме основание да смятаме, че част от населението е отвлечено и продадено или на тържищата или използвано директно в българските земи, както се случва с населението на Девелт. По-знатните жители са били предложени за откуп, което е характерно за цялото европейско Средновековие.

Месемврия, 812г.

Къде: Месемврия (дн, Несебър, България)

Кога: октомври-ноември, 812г.

Участващи страни:

1. България

Пълководец: хан Крум, съветван от покръстен арабски математик, специалист в обсадното дело

Армия: Неизв., но армията вече разполага с обсадни машини, конструирани от арабина-специалист

Загуби: неизв.

2. Византия

Пълководец: неизв.

Армия: неизв.

Загуби: вероятно целия гарнизон и част от цивилното население

Историята накратко:

След като Михаил Рангаве отхвърля предложението на Крум за мир, ханът решава да му „даде секира“ извършвайки предварително обявеното пред василевс нападение над Месемврия. както споделя Теофан, поради глупост никой не взема мерки да спре българите или да подсили града. Крум се възползва от услугите на покръстен арабин, който бяга от Адрианопол още през 811г., прогонен от отношението на император Никифор, който отказал да го възнагради за услугите му. Арабинът идва при Крум, който има сериозна нужда от опитен специалист, който да модернизира обсадното дело. Арабинът, вероятно щедро финансиран от Крум, създава цял корпус от различни обсадни машини и вероятно обучава инженерен отряд, който да борави с тях. Крум ще ги използва с голям успех до края на управлението си, а арабинът вероятно остава като ръководител на обсадните части поне до смъртта на Крум през 814г., а може би и след това. Българската армия достига Месемврия през октомври, 812г., прилага новата обсадна техника срещу града и успява да го превземе през ноември. В града българите пленяват 36 сифона за „мятане“ на гръцки огън, както и запаси от самото запалително вещество.

Адрианопол, 813г.

Къде: Адрианопол (дн. Едирне/Одрин, Турция)

Кога: от края на юни до есента на 813г.

Участващи страни:

1. България

Пълководци: хан Крум, братът на хан Крум (име неизвестно), арабинът-ренегат (вероятно)

Армия: неизв., контингент от голямата армия, поела към Константинопол

Загуби: неизв.

2. Византия

Пълководец: неизв.

Армия: неизв.

Загуби: неизв., няколко хиляди са изселени или взети в плен

Историята накратко:

След като Варна, Сердика и месемврия са в блгарски ръце, а голямата византийска армия е ликвидирана във Върбишкия проход (811г.), Крум повежда своя новосформиран обсаден корпус заедно с армията си към Константинопол. Тила му явно е спокоен след ликвидирането на арабите, отсъстват сведения и за нападение от страна на хазарите. На пътя на българите лежи столицата на тема Македония – Адрианопол. Крум оставя част от армията си да обсажда крепостта, като за командир назначава своя брат. Българите блокират града, но не успяват да го превземат. След вдигането на обсадата на Константинопол, Крум се завръща начело на остатъка от армията си и основния контингент от обсадната техника и преминава към активно форсиране на вражеските укрепления. В крайна сметка, Адрианопол е превзет през есента. Според изворите, около 10 000 от жителите на града и околността са изселени в Мизия, а знатните членове на обществото били взети в плен с цел вземане на откуп. След мира между Византия и България от 814г., Адрианопол бил върнат на ромеите. Това е и първия път, в който българите трайно овладяват Адрианопол.

Варна, 1201г.

Къде: Одесос (дн. Варна, България)

Кога: март, 1201г.

Участващи страни:

1. България

Пълководец: Калоян

Армия: неизвестна

Загуби: неизв.

2. Византия

Пълководец: неизв.

Армия: неизв., част от гарнизона са западни наемници

Загуби: целия гарнизон, част от жителите

Историята накратко:

След като утвърждава властта си  в Мизия и превзема крепостта Констанца (край дн. Симеоновград), Калоян се заема да превземе Варна – последния останал византийски бастион на север от Балкана. Града се защитава от силен гарнизон, част от който е и наемен западен контингент (вероятно нормани). Българите обсаждат града по суша и използват множество обсадни съоръжения, сред които най-значима е кулата, с чиято помощ войниците на Калоян форсират рова на града и използват пробива в градските стени. Българите сломяват отбраната на града само за 3 дни. Гарнизона е избит (пленените войници са заровени живи в рова), заедно с немалка част от цивилното население. Крепостните стени на града са разрушени., а Калоян се връща в Търново начело на своята армия.

1) Термопилите. 480г. пр. Хр.

Конфликт: Гръко-персийските войни (499-449г.)

Къде: прохода Термопили, Централна Гърция

Кои участват:

1) Спарта, Теспия

Пълководци: Леонид

Армия: ок. 8 000 души в началото, 300 в края на битката.

2) Персийска империя

Пълководци: Ксеркс, Мардоний, Хидам

Армия: около 70 000 души

Резултат; Персийска победа

Героизмът накратко: Няма нужда да навлизаме в прекомерни описания. Историята и легендата отдавна са дали на спартанците заслужения ореол на герои и мъченици, загинали за своето отечество. Фактът че 300 души са имали смелостта да застанат срещу 70 000 и да не отстъпят казва всичко. За по-подробно разсъждение върху битката, четете тук.

2) Масада, 72-73г.

Конфликт: Първата римско-еврейска война (66-73г.)

Къде: Масада, дн. Израел

Кои участват:

1) Римската империя

Пълководци: Луций Флавий Силва

Армия: ок. 10 000

2) Евреите – зилоти

Пълководци: Елезар бен Йаир

Армия: 960 войни и техните семейства

Резултат: Самоубийство на евреите, римска победа.

Героизмът накратко: След като Йерусалим бил разрушен, а опита на евреите да прогонят римляните от своята Обетована земя се провалил, малък контингент от най-фанатизираните бойци – зилотите, се укрепили в непристъпната Масада и се заклели да не се дадат живи на своите врагове. Което и сторили. След продължила една година обсада, зилотите взели решение да се самоубият заедно с целите си семейства, оставяйки складове пълни с храна и вода, като свидетелство към римляните, че те сами били господари на живота си и напуснали света по свой собствен избор, а не защото били на път да умрат от глад и жажда. До колко този жест трогнал римляните остава загадка, но самият факт че 960 души успели да удържат една крепост срещу десетократно по-голям враг в продължение на година им печели заслуженото място в тази класация.

3) Стамфорд бридж, 1066г.

Конфликт: Викингските нашествия в Англия

Къде: мостът Самфорд, на 7 км западно от Йорк, дн. Великобритания

Кои участват:

1) Кралство Англия

Пълководци: Харолд Годуинсън

Армия: ок. 15 000 души

2) Кралство Норвегия, графство Ъркни

Пълководци: Харолд Хадрада, Тостиг Годуинсън

Армия: ок. 9000, от които 3000 се включили на по-късен етап, 300 кораба

Резултат: Английска победа

Героизмът накратко: Героизмът в тази битка не е свързан с разбитите скандинавски сили като цяло. Всъщност в тяхната загуба няма нищо героично, Пияни, неподготвени и уморени от внезапната английска жега, викингите забравили да си донесат брони, а и въобще не очаквали появата на англичаните (саксонците), водени от техния крал Харалд Годуинсън, Героизмът идва от един безименен викингски берсерк, който сам преградил моста Стамфорд, избил над 40 вражески войни и по този начин дал време на разхайтените си другари да сформират някакво подобие на боен ред. Викингъг бил убит едва след като саксонците изпратили лодка под моста, от където с помощта на копие обезумелия скандинавец бил пронизан в слабините. След това англичаните атакували  норвежката позиция и в крайна сметка унищожили цялата противникова армия. Явно берсеркът е бил само един…

4) Битката на златните шпори, 1302г.

Конфликт: Фламандско-френската война (1297-1305г.)

Къде: близо до Кортайк, Фландрия, дн. Белгия

Кои участват:

1) Кралство Франция

Пълководци: Робер II граф Артоа, Жак дьо Шатильон, Жан I граф Дамартин, Раул II де Клермон

Армия: 8 000 души

2) Графство Фландрия

Пълководци: Вилем фан Гулик, Ги дьо Намюр, Пйетер де Коник, Ян Борлуут, Ян фан Ренесе

Армия: 9 000 градска милиция

Резултат: Победа за фламандците

Героизмът накратко: По всички правила на средновековното военно дело, рицарската армия на Франция трябвало да премине като нагорещен ноже през масло и да измете фламандските градски милиции от бойното поле. Уверени в мощта на своите бронирани рицар, опитни скуайъри, предимството на стрелците с арбалет, копиеносците и помощните си части (въобще, френската армия била окомплектована като по учебник), французите смело атакували строената в гъсти редици фламандска пехота, въоръжена с копия и боздугани…и били пометени от смятаните за неопитни, низши и негодни за бой граждани на Гент, Антверпен и Брюж. Всъщност белгийските граждани се гордеели с факта, че редовно тренирали бойни формации, упражнявали се със своите дълги копия и боздугани и смятали себе си за повече от достойни да се справят със всеки аристократ, готов да посегне на градските им свободи. Така и станало. И четиримата водачи на французите били убити в сражението ( Робер II опитал да моли за живота си, но фламандците го убили с думите „Съжаляваме, но не говорим френски„), а славната армия на Филип IV Красивия си тръгнала с подвити опашки, напускайки фламандските земи.

5)Хълмът Витков, 1420г.

Конфликт: Хуситските войни (1419-1437г.)

Къде: Хълмът Витков край Прага, дн. Чехия

Кои участват:

1) Хуситите

Пълководци: Ян Жижка

Армия: 76 войници и стрелци, 3 жени, Ян Жижка

2) Кралство Унгария и Бохемия

Пълководци: Сигизмунд Люксембургски, император на Свещената Римска империя, крал на Унгария и Бохемия (Чехия)

Армия: 7-8 000 рицари и лека кавалерия

Резултат: Хуситска победа

Героизмът накратко: Ако цифрите и картинката по-горе не са достатъчни, ето и няколко думи. Сигизмунд се опитал да превземе Прага за да изтласка хуситите от столицата на Бохемия (Чехия) и за целта довел армия от около 50-60 000 рицари и пехотинци. Срещу тях чехите разполагали с общо 12 000 души, които да бранят целия град. Хълмът Витков била малка укрепена позиция (става дума за добре заковани една за друга дървени талпи, подсилени с камъни и слоеве кал), която контролирала някои от основните пътища, водещи към града. Загубата на хълма можела да коства на чехите цялата обсада. Ян Жижка и шепата смелчаци, които пазели хълма добре осъзнавали този факт и решили да не се дават лесно на враговете. Сигизмунд (който чехите наричат Жигмонд) също разбирал значението на хълма и решил да не поема излишни рискове, тъй като вече си патил от хуситите. ето защо изпратил контингент от 7-8 000 конници, които трябвало буквално да прегазят бранителите и да осигурят позицията. Атаката на рицарите започнала, само за да се разбие като в скала, срещайки яростната съпротива на шепата бранители. 80 души успели да задържат 8 000 достатъчно дълга, че от Прага да пристигне допълнителна хуситска част, която атакувала обърканите рицари и те бързо отстъпили, а мнозина се издавили в близката река Витава. Общо в сражението загинали над 300 рицари и неизвестен брой други войници.

6) Обсадата на Малта, 1565г.

Конфликт: Османската експанзия в Средиземно море

Къде: о.Малта

Кои участват:

1) Османската империя

Пълководци: Мустафа паша, Пиали паша, Драгут рейс, Салих рейс, Улудж рейс

Армия: 30-40 000 души

2) Малтийският орден, Испания

Пълководци: Жан дьо ла Валет

Армия: 7-8 000

Резултат: Малтийска победа

Героизмът накратко: След като е победил всички, които можело да бъдат победени и е завзел всичко, което е имало да се завзема, Сюлейман Великолепни решава, че ще добави и Малта към дългия списък със завоевания, за да може след това да почива спокойно в мир. А и той вече има опит със завземането на хоспиталиерски крепости – през 1522г. османците превземат Родос и прогонват рицарите от там. Останалите „бездомни“ хоспиталиери се местят в Малта, където испанският крал Карлос I им отстъпва острова в замяна на тяхната служба в защита на Средиземно море от мюсюлманските пирати от Магреба. Малтийските рицари вършат работата си съвестно и са трън в очите на османците и техния султан, който вече разсъждава за себе си като „повелител на хоризонтите“. Последното черно петно на Сюлеймановия хоризонт остава Малта и падишахът решава да го премахне. За целта се събира голяма и добре снаряжена армия, съответното количество кораби, а начело на експедицията застават двама паши и трима адмирали, По всичко личи, че дните на Ордена са преброени. Но хоспиталиерите имат други планове за бъдещето си и османците не присъстват в тях. Малта била превърната в непристъпна крепост – поредица от бастиони, фортове и крепостни стени, изградени по последния писък на крепостното строителство. Макар и доста по-малобройни от османците, малтийците били професионални воини и знаели как да бранят крепости. Османците атакували поредицата от ключови укрепления, а някои позиции сменили своя притежател нееднократно, въпреки това до критичен пробив така и не се стигнало. С промяната на времето през септември османците опитали един последен щурм, но малтийците удържали със сетни сили. В крайна сметка испанците успели да изпратят помощ – отряд от 8 000 пехотинци, който акостирал във фланг на османците и ги принудил да се изтеглят от острова. След пет месеца интензивни военни действия, малтийците издържали, отнемайки живота на над 10 000 противникови войници. Два века по-късно, Волтер заявява „че няма нищо по-известно от обсадата на Малта“.

7) Остров Св. Йоан, 1629г.

Конфликт: Казашки пиратски набези в Черно море

Къде: о. Св. Йоан край Созопол, дн. България

Кои участват:

1) Донски и Запорожки казаци

Пълководци: ???

Армия: 150 души

2) Османската империя

Пълководци: ???

Армия: 4500 еничари от Истанбулския гарнизон, 15 галери

Резултат: Казаците се измъкват от обсадата.

Героизмът накратко: Поредният пиратски набег сериозно изнервя властите в Истанбул и за да се справят с проблема, 4 500 еничари са натоварени на 15 галери и изпратни в посока Созопол, където за последно са забелязани казаците-пирати. Еничарите успяват да разделят 300-те казаци и пленяват половината на брега. Останалите 150 се укрепяват в гръцкия манастир на о. Св. Иван, където са обсадени от турците. Обсадата продължава цели 8 дни, когато най-неочаквано от морето пристига цяла флотилия от 80 лодки, с около 4000 казаци на борда, които атакуват еничарите, пробиват блокадата и измъкват своите побратими, пленявайки две турски галери в процеса, след което всички заедно отплават към изгрева….

8) Гибралтар, 1779-1783г.

Конфликт: Американската война за независимост (1774-1783г.)

Къде: Гибралтар, южната част на Пиренейския полуостров,

Кои участват:

1) Бурбонският съюз ( Кралство Франция, Кралство Испания)

Пълководци: Луи Крильон херцог Махон, Луис де Кордова и Кородва

Армия: 66 000 войници, моряци и морски пехотинци, 86 оръдия, 44 кораба, 10 плаващи батареи

2) Великобритания и Хановер

Пълководци: Гордж Огъстъс Елиът

Армия: 7 500 войници, 96 оръдия, 12 кораба

Резултат: Британците одържат Гибралтар

Героизмът накратко: Наричана „Великата обсада на Гибралтар“, четиринадесетата поред обсада на средиземноморският бастион трае цели 4 години и ангажира сериозни френско-испански сили, които иначе биха били насочени срещу Британските острови или Хановер. Освен непреклонната съпротива на сухопътния гарнизон, трябва да отбележим, че издръжливостта на британците до голяма степен се дължала и на неколкократните доставки на сили и ресурси по море и на невъзможността на съюзниците да се наложат над британския флот, който им нанесъл няколко поражения. На 13ти септември, 1782г., съюзниците решават да излеят пълната си мощ върху Гибралтар – над 60 000 войници, десетки кораби, 86 оръдия и мортири и 10 плаващи батареи. Британци отвръщат с тактиката на нагорещените снаряди – гюлетата се нагряват предварително, след което се поставят в дулата и се изстрелват с цел запалването на вражеските кораби и униформи. Тактиката се оказва успешна – десетте батареи са или повредени или потопени, флота е сериозно повреден, а пехотните атаки са отбити след кървав бой. Няколко дни по-късно, възползвайки се от морска буря, която разпилява френско-испанския флот, адмирал Хауи успява да стовари нови 7 000 войници в Гибралтар, заедно с припаси и муниции. Обсадата продължава до подписването на Парижкия мир през 1783г., но британските позиции никога повече не са застрашени.

9) Шипка, август 1877г.

Конфликт: Руско-турската война от 1877-78г.

Къде: Проходът Шипка, Стара планина, дн. България

Кои участват:

1) Руската империя, Българското опълчение

Пълководци: ген. Столетов, ген. Радецки

Армия: 7 500 вдуши

2) Османската империя

Пълководци: Сюлейман паша

Армия: 30 000 души

Резултат: Българи и руснаци одържат прохода

Героизмът накратко: Отбраната на Шипченският проход е един от най-паметните и героични моменти в цялата българска история. Историята е позната на всеки истински българин и би било смешно да се налага да я описваме тук. Факт е, обаче, че нашите опълченци и техните руски братя по оръжие извършват подвиг, който им отрежда вечно място в историята на храбрите подвизи и чутовните дела. Поклон!

10) Ленинград, 08.09.1941 – 27.01.1944

Конфликт: Втората Световна война, Източен фронт

Къде: Ленинград (дн. Санкт Петербург), Русия

Кои участват:

1) Германия, Финландия, Италия, Синята дивизия (Испания)

Пълководци: Вилхелм Ритер фон Лееб, Гьорг фон Клюхер, Карл Густав Емил Манерхайм

Армия: над 720 000 души

2) СССР

Пълководци: Маркиан Попов, Климент Ворошилов

Армия: над 900 000 души

Резултат: Победа на СССР и изтегляне на немските сили

Героизмът накратко: Продължилата 872  дни блокада на втория по големина град в СССР е едно от най-трагичните събития в историята на Втората Световна война. Упоритостта и непреклонността на руската отбрана, търпението и страданието, понесени от цивилните в продължение на почти три години трудно подлежат на описание. Същото се отнася и до непреклонността на немската армия, която води своите операции в тежки зимни условия и през по-голямата част от блокадата налага ефективно пълно обкръжение на Ленинград. Цената, платена от руснаците за успешното удържане на града е огромна – стотициi хиляди ранени и убити и над милион измрели от глад.

На тази дата, през 634г. арабския пълководец Халид ибн ал Уалид превзема Дамаск, превръщайки го в първия голям византийски град, попаднал в ръцете на разрастващия се Халифат. Падането на Дамаск и последвалата битка при Ярмук (636г.) бележат началото на арабската експанзия в региона на Близкия Изток и северна Африка, довели до създаването на една от най-големите империи в световната история, както и до разселването на арабите върху територии, в които и до днес те са преобладаваща част от населението.

Тъй като арабите не разполагали с обсадна техника, Халид обкръжава града изцяло, прекъсвайки всички възможни връзки за снабдяване и комуникация. Към края на август, 634г., Дамаск е напълно обкръжен и арабите започват да чакат глада и жаждата да принудят бранителите да се предадат. В началото на септември, с риск да оголи своите позиции около града, ал Уалид събира армия от около 10 000 и пресреща византийската армия, пратена от император Ираклий с цел да вдигне обсадата. Арабите успяват да атакуват византийските сили от две страни и им нанасят поражение. Възползвайки се от бързината на своята конница, ал Уалид успява да се завърне под стените на Дамаск преди обсадения гарнизон да опита пробив. Седмица по-късно Тома, командира на дамаския гарнизон решава да проведе атака с цел да разбие арабския обръч около града. Атаката се провежда на две вълни в два последователни дни, но се проваля, а Тома е ранен в окото от вражеска стрела.

 

В нощта на 18 срещу 19 септември, възползвайки се от честването на празник в града, Халид ал Уалид лично повежда щурм срещу една от портите и успява да влезе в града. Тома решава да спаси града си от плячкосване и се договаря с втория командир на арабската армия – Абу Убадая, който успява да убеди Уалид да пощади града за да не настрои останалите християни в Сирия срещу настъпващите арабски сили. В крайна сметка Уалид се съгласява и града е окупиран без да се разрушават християнски храмове и без да се поробва местното населени.