Tag Archives: Обсад ана Константинопол

Михаил Сирийски – Из „Хроника“

 

 

[137] „След като Филипик управлява две години, го ослепиха пратиха в изгание. След него Анастасий (1) управлява две години. По същото време умря ал Уалид и две години управлява Сулайман (2). В същата тази година [714 г.] Маслама завзе Галатия и всички крепости в нея. Анастасий изпрати свой войски от запад, но те се разбунтуваха и убиха командира си. Войските издигнаха за император Теодосий (3), а Анастасий избяга в Никея.

Маслама отиде в земята на тюрките [хазарите] и се завърна с голямо количество плячка. Той потегли срещу Азия, завзе Сарди и Пергам, и залови множество пленници и плячка. Тогава Маслама се почувства горд и реши да потегли срещу Константинопол. Събра 200 000 конници и 5 000 напълно снаряжени кораба. В допълнение взе със себе си 12 000 българи, 6 000 камили и 6 000 мулета, натоварени с необходимите припаси, които бе приготвил според многогодишния си опит. Назначи за командир на войските (4) Умар и се закле да унищожи Константинопол. В допълнение, с него имаше още 30 000 бойци доброволци (захиди). Разполагаше с две армии. Едната се движеше по суша, а другата по море. Изпрати пред себе си цялото множество войници, а сам той се придвижваше бавно заедно с 12 000 други бойци. Той обсади Никея и обеща пощада и неприкосновеност за всеки, който се предаде и премине на негова страна. Тогава, за това научи Лъв (5), един от генералите на Теодосий и дойде при Маслама. Маслама му се закле, че ако Лъв успее да влезе в Константинопол, ще може да стане император. Тогава Лъв влезе в Константинопол. Арабите докато минаваха през провинциите и областите, сключваха мир с тях. Тогава, халифът Сулайман лично дойде под стените на Никея с 12 000 бойци и обсади града.

Император Теодосий научи за предателството на Лъв, плени семейството му и ги вкара в затвора. Като научи за това, Лъв отиде при Сулайман. Взе 6 000 конници и се спусна срещу град Аморион, сключвайки тайна клетва с жителите на града. Лъв им казал „Аз само се преструвам че съм заедно с тях [арабите]“. Жителите на града му върнали семейството.(6) Тогава отново се насочили срещу Константинопол на два фронта. (7) Както напредвали, от града се вдиганли войници, които отишли при Лъв и му се заклели във вярност. Войниците предали на Лъв сина на Теодосий. Като научил за това, Теодосий подстригал косата си и станал монах.

[138] Когато достигнали града, Лъв казал на арабите „почакайте ме тук, а зще вляза в града и ще свърша вашата работа. Така Лъв управлявал като император. Когато Сулайман научил за това, той много се възрадвал, поеже смятал че Лъв ще му предаде града. Но Лъв започнал д аго мами с думи и да укрепява града. Когато Маслама разбра, че Лъв го мами, той прекоси от другата страна [в Европа], а войските му вървяха пред него. Той вървеше след тях с 4 000 войни. Ала тогава българските наемници се надигнаха срещу него и го атакуваха. Самият Маслама се спаси. Той отиде при останалите си войски и се присъедини към арабските сили в западната част на града, срещу Златната порта, където се случи сражение.

Сега имаше 30 000 войници в морето, които пазеха корабите и още 20 000 охраняващи от българската страна. И те се биха срещу града по суша и море. Тогава българите се надигнаха и избиха мнозина от арабите. Арабите се ужасиха, понеже зимата наближаваше. И те бяха обхванати от страх от морето, от българите и от самия град. Сред арабите се възцари глад и те ядяха боклуци и пиеха собствената си урина. Докато тези бедствия се случваха, Сулайман, халифът на арабите умря и Умар(8) пое властта над халифата. Той изпрати послание до Маслама и му каза да изостави града и да се върне. Маслама се завърна с малцина бойци, докато останалите бяха покосени от глада. След това, Умар започна да преследва християните, сякаш поражението беше по тяхна вина, заради молитвите, които отправяха в своите църкчи и се стремеше да ги обърне в своята собствена вяра…“

БЕЛЕЖКИ:

1 – император Анастасий II – 713-715 г. – истинското му име е Артемий. След като тракийските елитни войски (опсикии) свалят Филипик Вардан, те издигат за василевс дотогавашния имперски секретар Артемий.

2 – Сулайман би Абд ал Малик ( р. 674 г.) е халиф на Умаядския халифат от 715 до 717 г. Умира на 22 септември, 717 г. По негово време халифатът се разширява в източен Иран и Афганистан, както и в посока Касписко море, където е превзета провинция Табаристан. През 717 г., войските пратени от Сулайман в подкрепа на източните тибетски царства са разгромени от китайските войски на династията Тан в битката при Аксу.

3 – Теодосий III (715-717 г.) е провузгласен за император, след като опсикийте, пратени на експедиция срещу о. Родос се разбонтуват и свалят Анастасий II. В последствие, Теодосий е свален със свъместите усилия на двама свои стратези – Лъв Сириец (тогава стратег на тема Анатоликон) и Артабазд (стратег на тема Арменикон). Двамата със сина му Теодосий постъпват в манастир през март, 717 г.

4 – тук става дума за помощник главнокомандващ

5 – Лъв III Сириец (наричан и Исавър) управлява от 717 до 741 г. – един от най-успешните византийски василевси. слага край на двете десетилетия вътрешна нестабилност. С успеха си над арабите гарантира сигурността на империята. Създател ан Исаврийската динстия и основоположник на иконоборството.

6 – Според разновидност на текста, император Теодосий III връша семейството му за да спаси Аморион от отмъщението на Лъв.

7 – в английския превод пгрешно е вмъкнато неопределеното „Тогава [войниците] отново се насочили…“ Всъщност става дума за арабите на Маслама и онези, които се движат заедно с Лъв Сириец.

8 – Умар II ибн Абд ал Азиз (р. 682), управлявал 717-720 г. Той е братовчед на ал Уалид абд ал Малик, Сулайман абд ал Малик и Маслама абд ал Малик, син е на Абд ал Азиз, брат на халифа Абд ал Малик ибн Маруан (упр. 685-705 г.). За краткото си царуване успява да реформира данъчната система на халифата, поземлената система, забранява на държавните чиновници да имат частен бизнес и съкращава финансовите субидии, отпускани от държавата на членовете на Умаядския род. Заради непопулярните сред аристокрацията реформи, Умар е отровен. На смъртния си одър научава за заговора, опрощава греха на подкупения слуга, който го отравя, а финансовото възмездие, което слугата му дължи, Умар завещава на държавната хазна.

Източник: ХРОНИКА НА МИХАИЛ СИРИЙСКИ

Advertisements