Tag Archives: Омуртаг

Непознатите български владетели

След 1300 + още кусур години история, понякога си мислим, че знаем всичко за миналото на народа си, за неговите славни владетели и за могъщите империи, които те са градили на Балканите. Оказва се, обаче, че нещата не стоят точно така и около нашите владетели има много енигматични факти, които недостатъчно много хора познават, а които би следвало да са трайно наложени в съзнанието на целия народ. Ето няколко от тях:

Знаете ли че…

Омуртаг е първият владетел, чиято собствена титла – канас-и-виги (или канасюбиги, както неправилно се чете от доста хора) ни е известна със сигурност. Всички други „ханове“ всъщност са назовавани в изворите с гръцката дума „архонт„, което ще рече вожд или предводител. Преди да споменете Тервел, не забравяйте, че неговата титла не е собствена българска, а е част от византийския церемонял.

Тервел е българският владетел, удостоен с най-висшата византийска дворцова титла – кесар (т.е. принц ) нито един друг български владетел не е получавал толкова високо византийско отличие.

България е имала крале. Точно така – не един, а трима. Това се дължи на простия факт, че кралската титла, дадена на Йоан (Калоян) от папа Инокентий III е единствената законно призната титла на български владетел след освобождението на страната от византийско владичество. Така, Калоян, Борил и Йоан Асен II са де факто крале. Едва през 1235 г., Вселенският патриарх, тогава живеещ в Никея, признава царската (императорска) титла на Йоан Асен II по силата на българо-никейският съюз.

Петър I, освен че е първият с това име е и първият български цар. Ние сме свикнали да отдаваме тази чест на баща му, Симеон Велики, но всъщност Петър е първият български владетел, чиято царска титла е официално призната от Византия.

Самуил е законен наследник на българския престол, а не, както някои смятат, пълководец издигнал се до този статус. Това се дължи на простия факт, че баща му, комит (или казано по модерно му – граф) Никола, е от Крумовия род и е братовчед на цар Петър.

Ивайло е единственият човек от средно или ниско потекло, заел законно европейски престол през Средните векове. До времето на Оливър Кромуел той е и единственият човек без висше аристократично потекло, който управлява голяма европейска държава. Едва през XIX век, постижението му ще бъде повторено от едрия животновъд и местен първенец Милош Обренович, който става владетел на Сърбия.

България е единствената държава след Късната Римска империя, която има едновременно, законно двама императори (в случая царе) , управляващи нейните части – Иван Шишман и Иван Страцимир.

Константин Шишман е последният легитимен владетел на България през Средновековието. Той управлява във Видин до 1418 или 1421 г..

Александър Шишман, наследник и първороден син на Иван Шишман, загива като османски пълководец и управител на град Измир. Това става през 1418г., когато приелият исляма и името Искендер бей княз, ръководи поход срещу надигане на местна дервишка секта.


Бащата на българското обсадно дело

През 812г., българските войски обсаждат Месемврия и използвайки най-различни стенобойни машини завземат крепостта. Това е и първата крепост, за която имаме сигурни сведения, че българите завземат използвайки обсадна техника. От създаването на България през 681г., (или 680 според други версии) до 811г., под контрола на нашите деди по падат всичко на всичко 5 големи крепости – Дъстър, Бдин, Берое, Одесос и Сердика. Дръстър и Бдин се предават на войските на Аспарух, Одесос също е взет без много шум в края на управлението на Кардам или в началото на царуването на Крум, а Берое е предадено на Тервел от Юстиниян II през 705г. заедно с областта Загоре. Сердика е единствената сериозна крепост, която българите превземат в този период и това става след като Крум подмамва гарнизона да се предаде с обещание за милост и пропускане на войниците до византийска територия. Макар българите неколократно да се доказват като страховита полева армия, изглежда обсадното дело не е било най-присъщия елемент от военното изкуство на дедите ни.

Началото на обсадното дело в България е поставено през 811г. Войната между България и Византия се вихри с пълна сила. Никифор Геник събира голяма войска с която преминава Стара планина, превзема Плиска и смята че е ликвидирал държавата на българите. Лятото на 811г. се оказва трагично за ромеите. Византийската армия е хваната в капан и изклана във Върбишкия проход, а малцината оцелели бягат чак в Константинопол. В контекста на този погром някак незабелязан остава един факт, споменат мимоходом от Теофан изповедник в неговата „Хроника“

Крум се отправил с войската си срещу Месемврия с бойни и обсадни машини, които научил да прави по вина на Никифор, погубителя на християните. Именно един покръстен арабин, който бил много опитен в математиката, бил настанен в Адрианопол от Никифор, когато този се отправил на поход. Той [Никифор] не му въздал никаква достойна награда или благодеяние, но дори му намалил заплатата, а когато [арабинът] започнал да недоволства, набил го жестоко. Отчаян от това, той [арабинът] избягал при българите и ги научил на всяко изкуство за строене на бойни машини.

От този кратък откъс научаваме няколко важни факта. Арабинът, приел християнството е избягал при българите някъде през лятото на 811г., след разгрома във Върбишкия проход и веднага е приет от Крум, който оценява чудесната възможност да попълни военния си арсенал с обсадна техника, която до тогава липсва на българите.  Само година по-късно, българите вече имат цял контингент от стенобойни машини и съответния инженерен корпус, който да ги конструира и да оперира с тях.

Армията на Крум потегля към Константинопол, 813г.

Армията на Крум потегля към Константинопол, 813г.

Но кой е този мистериозен арабин? За съжаление изворите не ни оставят неговото име. От информацията, която ни дава Теофан можем косвено да предположим няколко неща за него. На първо време, този арабин е ренегат, преминал от служба на Абасидите към византийците. Това, вероятно, става по време на войната на Византия с Халифата през 806-7г. Византийската армия се проваля в Киликия и Никифор подписва мир. Изглежда в хода на военните действия, нашият неизвестен арабин сменя страните и се присъединява към лагера на Никифор. Теофан отбелязва,че човекът е опитен математик и специалист по обсадното дело, което означава, че е заемал ръководна позиция в пограничните арабски части, които водят непрекъснати конфликти с византийците в Киликия и Армения. Именно в края на VIII и началото на IX век, двете империи постоянно се конфронтират по своите граници, като нерядко крепостите в Киликия сменят собственика си. Именно в контекста на тези и по-ранните конфронтации между араби и ромеи, мюсюлманите натрупват богат опит в обсадното дело, който е акумулиран, записан и доразвит през следващите поколения. Нашият инженер-ренегат несъмнено е минал през сериозна школовка, което означава че в никакъв случай не е бил младеж по времето, в което решава да заложи на ромеите. Вероятно става въпрос за мъж на поне 25, може би дори 30. Самият факт, че Никифор го задържа при себе си въпреки провала на кампанията и го назначава на добре платена служба в Адрианопол – една от най-важните крепости в цялата империя, означава че арабинът се ползва със солидна репутация и е доказал на практика своите умения. Дори самият факт че само за една година успява да сформира боеспособен обсаден корпус от нищото в България е предостатъчно доказателство за способностите му.

Изглежда през пролетта на 811г., когато ромейската армия се готви да нахлуе в България, Никифор и арабинът влизат в конфронтация по отношение на възнаграждението, което императора дължи на новопокръстения ренегат. Никифор, известен като суетен и нетърпящ възражения човек се отнася с презрение към инженера, заповядва да намалят заплащането му, а последвалия протест на арабина е наказан с бой, вероятно с камшик. Опозорен и жаден за мъст, ренегатът решава още веднъж да смени господарите си и след смъртта на императора или още докато ромеите са в Мизия, ренегатът се явява пред Крум предлагайки своите услуги. Самият факт, че Крум го взема при себе си така бързо (за което свидетелства скоростта, с която се изгражда обсаден корпус) означава,че владетелят трябва да е знаел кой е арабина и на какво е способен.

Войската на хан Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий (миниатюра от Манасиевата летопис)

Войската на Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий (миниатюра от Манасиевата летопис)

След разгрома на ромеите, Крум логично търси възможност за офанзива в Тракия. Ала византийските земи в тема Македония са добре укрепени. Владетелят на българите е опитен воин и добре знае, че само чрез обсадна техника може да се надява да вземе крепостите в Тракия и да задържи максимално много от тях. Разрушаването на стените на Сердика демонстрира, че Крум не желае да рискува нова обсада на града веднъж след като го е опустошил. След вземането на Месемврия (812г.) и Адрианопол (813г.) изворите вече не говорят за разрушаване на крепости, което говори само за себе си. Арабинът получава карт бланш от Крум и започва подготовката на кадри за новия инженерен корпус. Кадри едва ли са липсвали, а обучението става на гръцки, който арабинът несъмнено е владеел, както и мнозина от грамотните воини на Крум. Можем само да гадаем как и колко време е отнело на ренегатът да обучи свои помощници и да изгради ядрото на неголям инженерен корпус, който несъмнено е нараствал през годините. Фактът че през следващите 3 години армията на Крум превзема мощните крепости Месмврия и Адрианопол, заедно с редица по-малки и опитва две обсади на самата ромейска столица говори за сериозното самочувствие, което българската армия натрупва в контекста на нововъведенията в обсадното дело. В сферата на вероятно остава и ролята на арабинът в самите кампании но здравия разум диктува, че Крум води своя нов главен инженер със себе си за да надзирава работата на своите ученици. Арабинът вероятно е бил под стените на Месемврия, Адрианопол и Константинопол и е взел дейно участие в подготовката за обсадата на имперската столица през 814г.

Средновековна Месемврия

Средновековна Месемврия

Какво се случва с арабинът след подписания през 814г. „вечен“ мир с Византия е още по-труден за отгатване въпрос. Съдейки по мащабното укрепително дело, предприето от Омуртаг, не звучи невероятно ако арабинът, който помага на Крум да взема крепости след това да помага сина му да строи нови. Историята изобилства от множество примери за подобни личности, които с лекота вземат и издигат крепости, превръщайки изкуството на обсадата в монета с две лица. Ако приемем, че към 811г., нашият арабин-ренегат е на около 30-35 години, нищо не пречи все още да е бил жив през 835г. за да помага на Маламир със съветите си при превземането на Пловдив и дори в ранните походи на Персиян в Македония след 836г.  Подобно на легендарния „сив кардинал“ кавкан Исбул, арабинът -ренегат е едно от качествените лица, които успешно действат в сянката на Крумовата династия.


Бащата на българското обсадно дело

През 812г., българските войски обсаждат Месемврия и използвайки най-различни стенобойни машини завземат крепостта. Това е и първата крепост, за която имаме сигурни сведения, че българите завземат използвайки обсадна техника. От създаването на България през 681г., (или 680 според други версии) до 811г., под контрола на нашите деди по падат всичко на всичко 5 големи крепости – Дъстър, Бдин, Берое, Одесос и Сердика. Дръстър и Бдин се предават на войските на Аспарух, Одесос също е взет без много шум в края на управлението на Кардам или в началото на царуването на Крум, а Берое е предадено на Тервел от Юстиниян II през 705г. заедно с областта Загоре. Сердика е единствената сериозна крепост, която българите превземат в този период и това става след като Крум подмамва гарнизона да се предаде с обещание за милост и пропускане на войниците до византийска територия. Макар българите неколократно да се доказват като страховита полева армия, изглежда обсадното дело не е било най-присъщия елемент от военното изкуство на дедите ни.

Началото на обсадното дело в България е поставено през 811г. Войната между България и Византия се вихри с пълна сила. Никифор Геник събира голяма войска с която преминава Стара планина, превзема Плиска и смята че е ликвидирал държавата на българите. Лятото на 811г. се оказва трагично за ромеите. Византийската армия е хваната в капан и изклана във Върбишкия проход, а малцината оцелели бягат чак в Константинопол. В контекста на този погром някак незабелязан остава един факт, споменат мимоходом от Теофан изповедник в неговата „Хроника“

Крум се отправил с войската си срещу Месемврия с бойни и обсадни машини, които научил да прави по вина на Никифор, погубителя на християните. Именно един покръстен арабин, който бил много опитен в математиката, бил настанен в Адрианопол от Никифор, когато този се отправил на поход. Той не му въздал никаква достойна награда или благодеяние, но дори му намалил заплатата, а когато започнал да недоволства. набил го жестоко. Отчаян от това, той избягал при българите и ги научил на всяко изкуство за строене на бойни машини.

От този кратък откъс научаваме няколко важни факта. Арабинът, приел християнството е избягал при българите някъде през лятото на 811г., след разгрома във Върбишкия проход и веднага е приет от Крум, който оценява чудесната възможност да попълни военния си арсенал с обсадна техника, която до тогава липсва на българите.  Само година по-късно, българите вече имат цял контингент от стенобойни машини и съответния инженерен корпус, който да ги конструира и да оперира с тях.

Армията на Крум потегля към Константинопол, 813г.

Армията на Крум потегля към Константинопол, 813г.

Но кой е този мистериозен арабин? За съжаление изворите не ни оставят неговото име. От информацията, която ни дава Теофан можем косвено да предположим няколко неща за него. На първо време, този арабин е ренегат, преминал от служба на Абасидите към византийците. Това, вероятно, става по време на войната на Византия с Халифата през 806-7г. Византийската армия се проваля в Киликия и Никифор подписва мир. Изглежда в хода на военните действия, нашият неизвестен арабин сменя страните и се присъединява към лагера на Никифор. Теофан отбелязва,че човекът е опитен математик и специалист по обсадното дело, което означава, че е заемал ръководна позиция в пограничните арабски части, които водят непрекъснати конфликти с византийците в Киликия и Армения. Именно в края на VIII и началото на IX век, двете империи постоянно се конфронтират по своите граници, като нерядко крепостите в Киликия сменят собственика си. Именно в контекста на тези и по-ранните конфронтации между араби и ромеи, мюсюлманите натрупват богат опит в обсадното дело, който е акумулиран, записан и доразвит през следващите поколения. Нашият инженер-ренегат несъмнено е минал през сериозна школовка, което означава че в никакъв случай не е бил младеж по времето, в което решава да заложи на ромеите. Вероятно става въпрос за мъж на поне 25, може би дори 30. Самият факт, че Никифор го задържа при себе си въпреки провала на кампанията и го назначава на добре платена служба в Адрианопол – една от най-важните крепости в цялата империя, означава че арабинът се ползва със солидна репутация и е доказал на практика своите умения. Дори самият факт че само за една година успява да сформира боеспособен обсаден корпус от нищото в България е предостатъчно доказателство за способностите му.

Изглежда през пролетта на 811г., когато ромейската армия се готви да нахлуе в България, Никифор и арабинът влизат в конфронтация по отношение на възнаграждението, което императора дължи на новопокръстения ренегат. Никифор, известен като суетен и нетърпящ възражения човек се отнася с презрение към инженера, заповядва да намалят заплащането му, а последвалия протест на арабина е наказан с бой, вероятно с камшик. Опозорен и жаден за мъст, ренегатът решава още веднъж да смени господарите си и след смъртта на императора или още докато ромеите са в Мизия, ренегатът се явява пред хан Крум предлагайки своите услуги. Самият факт, че Крум го взема при себе си така бързо (за което свидетелства скоростта, с която се изгражда обсаден корпус) означава,ч е ханът трябва да е знаел кой е арабина и на какво е способен.

Войската на хан Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий (миниатюра от Манасиевата летопис)

Войската на хан Крум преследва и ранява Никифоровия син и приемник Ставракий (миниатюра от Манасиевата летопис)

След разгрома на ромеите, Крум логично търси възможност за офанзива в Тракия. Ала византийските земи в тема Македония са добре укрепени. Ханът е опитен воин и добре знае, че само чрез обсадна техника може да се надява да вземе крепостите в Тракия и да задържи максимално много от тях. Разрушаването на стените на Сердика демонстрира, че Крум не желае да рискува нова обсада на града веднъж след като го е опустошил. След вземането на Месемврия (812г.) и Адрианопол (813г.) изворите вече не говорят за разрушаване на крепости, което говори само за себе си. Арабинът получава карт бланш от Крум и започва подготовката на кадри за новия инженерен корпус. Кадри едва ли са липсвали, а обучението става на гръцки, който арабинът несъмнено е владеел, както и мнозина от грамотните воини на Крум. Можем само да гадаем как и колко време е отнело на ренегатът да обучи свои помощници и да изгради ядрото на неголям инженерен корпус, който несъмнено е нараствал през годините. Фактът че през следващите 3 години армията на Крум превзема мощните крепости Месмврия и Адрианопол, заедно с редица по-малки и опитва две обсади на самата ромейска столица говори за сериозното самочувствие, което българската армия натрупва в контекста на нововъведенията в обсадното дело. В сферата на вероятно остава и ролята на арабинът в самите кампании но здравия разум диктува, че Крум води своя нов главен инженер със себе си за да надзирава работата на своите ученици. Арабинът вероятно е бил под стените на Месемврия, Адрианопол и Константинопол и е взел дейно участие в подготовката за обсадата на имперската столица през 814г.

Средновековна Месемврия

Средновековна Месемврия

Какво се случва с арабинът след подписания през 814г. „вечен“ мир с Византия е още по-труден за отгатване въпрос. Съдейки по мащабното укрепително дело, предприето от Омуртаг, не звучи невероятно ако арабинът, който помага на Крум да взема крепости след това да помага сина му да строи нови. Историята изобилства от множество примери за подобни личности, които с лекота вземат и издигат крепости, превръщайки изкуството на обсадата в монета с две лица. Ако приемем, че към 811г., нашият арабин-ренегат е на около 30-35 години, нищо не пречи все още да е бил жив през 835г. за да помага на Маламир със съветите си при превземането на Пловдив и дори в ранните походи на Пресиян в Македония след 836г.  Подобно на легендарния „сив кардинал“ кавхан Исбул, арабинът -ренегат е едно от качествените лица, които успешно действат в сянката на Крумовата династия.