На няколко пъти съм си поставял за цел да развенчавам разни митове от българската история, които вредят на националното ни самосъзнание и спъват прогреса на обществената мисъл на народа ни. Този път ще подходим към проблема от друг ъгъл. Нашата славна история е извор на много реални поводи за гордост, които, обаче, често забравяме да ценим, улисани в преследването на исторически химери. По-долу са десет такива повода за национална гордост, които е хубаво да си спомняме по-често.

1)  България е най-старата държава с непроменено име в Европа.
Най-старата държава в Европа е Сан Марино…но с една малка уловка, нейната фактическа самостоятелност е призната векове след като е създадена. От друга страна, България, макар и да прекъсва съществуването си на два пъти, се появява с това име още през 635г. Призната е от Византия посредством съюза на Ираклий и Кубрат. В последствие е повторно призната от Константин IV през 681 г. От тогава до днес, България остава най-старата държава в Европа, която никога не е носила различно име.

2) Българите са първия народ, който нанася три последователни поражения на арабските армии.
Това се случва между 717 и 718г., след като българските войски разбиват на три пъти водените от Маслама арабски сили в Тракия. Преди това, арабските войски покоряват огромни територии в Африка, Азия и Иберия, без да понесат голямо поражение в открита битка. Византия наистина съумява да ги победи и преди 717г., но никога преди 718г., ромеите не записват три последователни победи в открити сражения. Впрочем, с подобно постижение няма да може да се похвали нито един друг враг на Умаядския халифат.

3) Българският език е първия език в историята, който нарушава т.нар. Триезична догма, гласяща, че само три езика – гръцки,латински и иврит – са свещени и единствено на тях може да се извършва богослужебният ритуал.
С въвежданото на българския език като богослужебен, в съществуващата до тогава догма се създава прецедент, на базата на който, в последствие, отделните християнски общности ще могат да претендират богослужението да се извършва на местния език, а не на установените по канон латински и гръцки.

4) България е първата европейска държава, която разбива установената схема на западна и източна империи в Средновековната политическа система.
С признаването на Петър I за цар(император) през 927 г., България създава трета имперска традиция в Европа, унищожавайки съществуващия още от времето на Диоклециан модел за една Западна и една Източна имперска титла.

5) Армията на Второто Българско Царство е единствената европейска сила, побеждавала войски от три различни „модела“ в рамките на по-малко от десетилетие.
Това се случва по времето на Йоан Асен II, който, заедно с брат си Александър побеждава устроената по „западен“ образец унгарска армия, армията на Теодор Комнин, която представлява византийското военно изкуство и отрядите на монголите, които нахлуват в Европа през 1240 г.

6) Българският средновековен флот печели война с третата морска сила в Европа – Генуа.
Това се случва през 70-те години на XIV век, когато флотът на Добруджанското деспотство побеждава черноморските армади на Генуа. С победа над генуезците до тогава могат да се похвалят само две държави – Арагон и Венеция, като едната доминира Западното Средиземноморие, а другата – Източното.

7) С около 80 години активна съпротива срещу османците, българите са сред народите, най-дълго оказвали съпротива на Полумесеца.
Често се говори, че разпокъсаните ни земи са се превърнали в лесна плячка за османските нашественици. Истината е друга. След 1340г., когато набезите на турците на Балканите стават постоянни (макар все още да са в ролята на византийски наемници), българските земи, било на местно или на държавно ниво, започват да оказват изключително сериозна съпротива на турците, която продължава до 1421 г. По този показател, българите са надминати единствено от унгарците, които се сражават срещу османската империя в продължение на 130 години като независима държава, и след това още над век и половина, като погранично население в рамките на Хабсбургската монархия.

8) Българите са единственият народ, запазил своята държавна традиция, въпреки че самостоятелността ни е отнета за близо седем века.
България е безпрецедентен случай в европейската а и в световната история. Макар за около 660 години от около 1350 ние да нямаме своя собствена държава, нашия национален дух и държавна традиция остават толкова силни, че се запазват в рамките на три царства. Нито един друг народ в света не е лишаван от своя суверенитет за толкова дълго време, колкото нас и след това да е успявал да възстанови своята държавност.

9) Българите са единственият християнски народ в Османската империя, получил самостоятелен национален статут (милет).
Това ние българите постигаме сами с признаването на Българската Екзархия и проведения плебисцит за нейното разширение. Въпреки активната анти-българска политика на гръцката държава, Цариградската патриаршия и Русия, българите извоюват най-голямата, самостоятелна, културна и политическа победа в своята история, при това без да водят въоръжена борба, а единствено спазвайки законите на една чужда държава.

10) Българите участват в Освободителната война с почти толкова хора, колкото самостоятелните държави Сърбия и Румъния.
Българския народ заема своето достойно място в Освободителната война – с над 50,000 българи, ангажирани активно в хода на военните действия (като преводачи, снабдители, разузнавачи и доброволци), българския народ успява да застане на равни нога със своите съседи Румъния и Сърбия, които имат свои самостоятелни армии. Над 15, 000 българи дават живота си в тази освободителна война, показател, равен на броя на убитите руски войници.

Константин Бонев е роден в Търново, през 1837г. Учи във взаимните училища в Търново и Елена, след което заминава за Букурещ, където братята му се занимават с търговия и започва да учи занаят под тяхното ръководство. Чиракуването му, обаче, не продължава дълго. Към 1851г. Става ясно, че между Русия и османската империя предстои война и младия Константин бърза да се запише доброволец. Той, заедно със стотици други се записва в българския доброволчески корпус – волентирите, които се сражават в състава на руската армия. Бонев участва активно във военните действия през цялата Кримска война (1853-56г.) и въпреки възрастта си – когато войната избухва той е едва 16 годишен, Константин се сражава храбро, за което от обикновен войник се издига през фелдфебел до чин капитан – нещо необичайно за чужденец, който се сражава в доброволческа част към руската армия.

Знаме на българските доброволци в Кримската война

За проявената храброст е награден със златен медал. Веднага след края на войната, Константин заминава за Москва, където, вероятно с помощта на братята си, завършва гимназиално образование. Славянския комитет в Русия, в който членуват някои от най-видните интелектуалци на империята, забелязва младия български офицер и решава да му отпусне стипендия, с помощта на която той висше медицинско образование в Московския медицински факултет. По време на студентските си години, Бонев се превръща в лидер на българските студенти в Москва и участва в издаването на вестник „Братски Труд“.
След като завършва висшето си образование, Бонев е назначен за уезден лекар в град Подолск, московска губерния. Постът на уезден лекар е доста престижен в Руската империя и благодарение на него Бонев попада в Таблицата на Ранговете с чин надворен съветник, което го поставя в VII клас т.е. една степен под хората с място в дворянското съсловие. Този чин съответства на подполковник от пехотата и капитан в гвардията.
Бонев оставя за кратко лекарското си място и заминава за Сърбия, където през лятото на 1876г. служи като доброволец в Сръбско-турската война, обслужвайки руските доброволчески войски, командвани от генерал Черняев. Част от тези войски са и българските доброволчески батальони. След края на войната (февруари 1877г.) се връща в Русия, но не остава дълго там. Когато Русия започва постепенно да се готви за решаващ конфликт с Османската империя, българинът е забелязан от Иван Аксаков и Владимир Черкаский, които са натоварени с изготвянето на цивилната подкрепа за руските войски по време на Руско-турската война от 1877-78г. Те препоръчват Бонев на ген. Столетов, който отговаря за набирането на български доброволчески корпус. Столетов се възползва от връзките и познанствата на Бонев и го изпраща в Румъния, където Константин започва активна дейност по набиране на участници в българското Опълчение. На 18-ти април, 1877г., със заповед на Столетов, Константин Бонев е назначен за главен лекар на българското Опълчение и за лекар на I-ва дружина на Опълчението с чин подполковник. На тази длъжност К. Бонев остава през цялата Руско-Турска война.
В хода на бойните действия, др. Бонев контролира организирането на полеви болници, както и обслужването на ранените по време и след сраженията. Като лекар на I-ва дружина, др. Бонев участва във всички големия сражения на Опълчението – Казанлък, Стара Загора, Шипка, Шейново. По време на шипченската битка ръководи лазарета и заедно с останалите лекари превързва ранените буквално под свистящите турски куршуми. За проявеното геройство по време на своята служба, руското командване го награждава с три ордена за храброст – „Св. Станислав“ II-ра степен, „Св. Ана“ II-та степен с мечове, „Св. Владимир“ IV-та степен, както и възпоменателен медал.
След края на Руско-турската война, Временното руско управление преминава към създаването на българска армия, като за основа е използвано Опълчението. Така се появява Българската Земска войска. За неин главен лекар, логично, е назначен др. Константин Бонев с чин полковник. През месец март, 1880г., той става член на първия Медицински Съвет – най-висшата медицинска организация в България, която се заема с регулация на медицинските услуги и лекарската дейност. В това си качество, др. Бонев инициира създаването на Български Червен Кръст и участва в изготвянето на устава, който той лично предава на княз Батемберг през 1882г. За съжаление, др. Бонев не успява да види това свое дело завършено. На 18-ти юни, 1882г., едва 45 годишен, Константин Бонев умира в София.