Tag Archives: Османска Империя

Истинската Османска империя

Untitled-2

Обикновено сме свикнали да разсъждаваме за Османската империя като за гигантско морско чудовище, простряло пипалата си на 3 континента. Други я възприемат като тумор на политическата карта на Ранномодерна Европа.
Истината е, че Османската империя била всичко друго но не и монолитна структура. Всъщност, тя повече напомня на сложна система от скачени съдове, в която единствено клапите и централната колба се намират под директния контрол на Портата, а останалите звена се радват на повече или по-малко автономно съществуване, а енергията им се впряга в общите начинания само тогава, когато Центърът разполага с достатъчно мотиви и мощност за да катализира процесите в системата.
Горната карта се опитва да илюстрира политическото многообразие на империята в нейния териториален зенит – около 1680г. единственото необходимо разяснение е, че щрихованите зони отбелязват директния контрол на администрацията върху земите, директно инкорпорирани във владенията на Портата, докато светло-зелените, нещирховани участъци обозначават условен или ограничен контрол от страна на държавната администрация. В добавка, Египет и Кюрдските територии имали специфични статути, договорени между местните вождове и Селим I през 1516-17г.
Всички останали зависими държави и квази-държави се управлявали под върховенството на падишаха с или без директното присъствие на османски гарнизони, но като цяло, във вътрешните си дела, се радвали на широка автономия, в която портата се опитвала да се намесва, подкрепяйки отделни политически фракции и използвайки ги като средство за оказване на натиск в защита на своите цели и интереси.


Битката при Люлебургас-Бунархисар

be2b1cdcab23

Конфликт: Първа Балканска война

Къде: Линията Люлебургас-Бунархисар, Източна Тракия, дн. Турция

Кога28-10 – 02-11, (15-20,10 по Стар стил) 1912г.

Кои участват:

1) Царство България

Армия: 107 600 войници (Първа и Трета армии), 116 картечници, 360 оръдия

Пълководци: Радко Димитриев (командир на Група армии), Васил Кутинчев (командир на Първа Армия)

Загуби: 20 162 убити и ранени

2) Османската империя

Армия: 129 500 (Шест армейски корпуса), 92 картечници, 342 оръдия

Пълководци: Абдулах паша, Махмут Мухтар паша

Загуби: 22-25 000 убити и ранени, в това число и 2 000 пленени

Историята накратко:

След като разгромяват османските сили в битката при Лозенград, силите на Първа и Трета армии напредват през Тракия, но след като са си позволили ненужно забавяне, което дава шанс на османците да се прегрупират на своята втора отбранителна линия – Люлебургас-Бунархисар. За разлика от предишното сражение, в което българите имат числено превъзходство, сега турските сили са подсилени с нови два корпуса, идващи от Цариград, което има дава преимущество от около 20 000 души. Това остава скрито за българското командване, което е раздвоено в своя подход. От една страна, началник-щабът ген. Иван Фичев настоява да се действа предпазливо, да се пазят фланговете и армията да напредва чрез заемане на утвърдени позиции. Командирът на Трета армия – ген. Радко Димитриев настоява за решителни действия и настъпление към Люлебургас. Той  е подведен от липсата на добро фронтово разузнаване и не предполага, че левият му фланг е застрашен от концентрацията на вражески сили около Бунархисар. Според командирът на Трета армия, османските сили отстъпват главно на юг с цел да не допуснат пътя им за отстъпление към Цариград да бъде отрязан.

Подведен от увереността на Димитриев, Фичев разработва план, съгласно който Трета армия трябва да притисне от северозапад османската концентрация около Люлебургас, а основния удар да се нанесе от Първа армия на Кутичнев, която да е чука, който да разбие вражеските сили  в наковалнята.  В изпълнение на този план, Трета армия настъпва  към Бунархисар, изтегляйки предните си отряди в състава на Преславската пехотна дивизия твърде напред, докато силите на Първа армия се движат в отстъп от 20 километра, който се увеличава поради непрекъснатия дъжд и лошите условия по пътищата. Когато предните части на Димитриев влизат в контакт с турския авангард, генералът все още изпраща донесения за „локални престрелки“, уверен, че в района на Бунархисар няма значими вражески концентрации.

Всъщност, там са разположени повечето османски войници, чиято цел е да обходят Трета армия по фланг и да отрежат пътя й за отстъпление към Лозенград. Така, турците се опитват да приложат същата тактика, каквато и българите, но докато целта на Фичев е да притисне врага към Странджа и да прекъсне връзките им с Истанбул, Абдулах паша (който командва вражеските части) ще търси начин да прекъсне пътя на северозапад и да вклини силите си между тези на Димитриев и Кутинчев, и Втора армия, която се разполага около Одрин. Османският план е разработен под надзора на Назъм паша, османският военен министър, който е възпитаник на френската школа – същата, доминираща българския военен мироглед в периода.

Боевете между Трета армия и основните османски корпуси започват вечерта на 28-ми октомври (15-ти по стар стил) и скоро за Димитриев става ясно колко точно погрешна е преценката му за силите на врага. Преславска Четвърта дивизия първа поема тежестта на вражеските контраатаки в центъра, като скоро в боя са хвърлени и останалите части на Трета армия – Пета Дунавска дивизия (която заема левия (северен) фланг и Шеста Бдинска дивизия, която заема десния (южен) фланг, който в последствие ще се явява център на сражението с включването на Първа армия и останалите османски сили от юг.

План на боевете при Люлебургас-Бунархисар

План на боевете при Люлебургас-Бунархисар

Последвалите два дни са свързани с воденето на тежки боеве, в които предните позиции и на двете армии неколкократно сменят притежателя си. Към следобеда на 30-ти положението на фронта между Четвърта и Пета дивизии става критично и Димитриев е принуден да вкара в боя целя резерв на армията си за да задържи настъплението на вражеския XVIII корпус. В този ключов момент, главното командване взема решение, което несъмнено повлиява за успеха на българското оръжие – по заповед на ген. Фичев, Първа Армия е приведена под върховенството на Радко Димитриев, като по този начин се появява първата Група армии в историята на Европа през XX век. Същевременно е преработен и цялостния план. Сега Първа армия трябва да бъде наковалнята, а ударът срещу врага да бъде нанесен с Трета армия, която е подкрепена от дружини от силите на Кутинчев.

С пристигането на Десета Сборна дивизия на Първа армия, ситуацията на фронта се стабилизира и на 31-ви българите започват да изтласкват врага, най-напред в района на I-ви османски корпус, а в последствие и на целия Люлебургаски сектор. На 1-ви ноември (19-ти октомври стар стил), Четвърта и Пета дивизии най-сетне предприемат решително настъпление, което отхвърля окончателно врага от Бунархисар и го обръща в бягство. На следващия ден и последните вражески сили са изтласкани на изток.

Сражението отваря вратите на българите към Истанбул, но невъзможността врага да бъде преследван (конната дивизия на Назълмов настоява за почивка, макар да не участва в боевете), както и факта, че османските сили не са изтласкани на север (какъвто е планът), а са оставени да отстъпят необезпокоявани към Чаталджа, води до създаването на трета, последна отбранителна линия пред османската столица – линия, която българите няма да успеят да преминат.

Основна вина за османското поражение има тактиката, наложена от Назъм паша. Вместо да се изчака атаката на българите и да се използват наскоро модернизираните фортификации, турските войски са хвърлени в офанзива, въпреки че сред редовете им се разпространява холера, мунициите и оръжието не достигат, а шокът от загубата при Лозенград все още не е напълно отминал. Въпреки това, османската армия демонстрира хъс и добри дефанзивни възможности, които при една по-добра стиковка между отделните части и наличието на по-добре обучени войници (по-голямата част са резервисти (редиф) без сериозен опит), можеше да се превърне в сериозно препятствие за българите.

Нашата армия също е измъчвана от лошо снабдяване, липса на униформи и оръжие, както и от тежкия преход по калните пътища на Тракия и лошите условия, в които живеят войниците по време на настъплението. Ние често подценяваме грамадния разход на енергия от страна на българските пехотинци и не си даваме сметка, че победата при Лозенград е платена не само с цената на жертви и рани (съизмерими с османските), но и за сметка на физическото състояние на всички сражавали се. Това дава несъмнен отзвук в боевете при Бунархисар и Люлебургас. В своите съобщения до щаба, Радко Димитриев непрекъснато изтъква, че войниците му са уморени и имат нужда от почивка, но въпреки това настоява те да бъдат тласкани напред за постигане на решителна победа.

Литература;

Г. МарковБългария в Балканския съюз против Османската империя 1912-1913г., София, 1989г.

E. Erickson –  Defeat in Detail: The Ottoman Army in the Balkans, 1912-1913, Greenwood Publishing Group, 2003

R. HallThe Balkan Wars 1912-1913: Prelude to the First World War, Routledge, 2000


Балканите – 1915-17г.

Image00001


Битката при Анкара (1402г.)

Хлебовски - Тимур и плененият Баязид

Хлебовски – Тимур и плененият Баязид

Конфликт: Войните на Тимур (Тамерлан)

Кога: 20,071402г.

Къде: полето Чубук край Ангора (Анкара, дн. Турция, тогава Османски султанат)

Кои участват:

1) Империята на Тимуридите:

Пълководци: Тимур (Тамерлан), Шах Рух, Халил Султан, Миран Шах, Мохамед Султан, Тадж Ал Дин Шах и Шахан Абул Фат

Армия: 140 000 (оспорвана цифра, вероятно по-малко), цялата армия е кавалерия

Загуби: 10-25 000 убити и ранени

2) Османският султанат, Сърбия, влашки и други помощни контингенти

Пълководци: Баязид I Ялдаръм, Стефан Лазаревич, Сюлейман Челеби, Мехмед Челеби

Армия: 85 000 (оспорвана цифра, вероятно по-малко), от тях между 2 и 10 000 са сърбите, няколко хиляди татари

Загуби: 15-40 000 убити и ранени

Историята на кратко:

След като Тамерлан налага своята власт над Предна Азия и Месопотамия, завоевателят хвърля поглед на запад, където с помощта на своите васали Кара Коюнлу (Черните Овни), великият хан започва да разширява влиянието си в Армяния и източните предели на Анадола. Тук интересите му се сблъскват с тези на османския владетел Баязид I, който вече е покорил голяма част от Балканите и Мала Азия и държи във васална зависимост множество по-дребни и едри княжества, емирати и прочие държавици. Конкретният повод за конфликта между двете Сили на Изтока се оказва спор за върховенството над един от източните анатолийски емирати. Двете страни си разменят обидни ноти и писма, а всеки от владетелите събира сили за неминуемият сблъсък. В крайна сметка, през 1402г., силите на Тимур нахлуват в Сивас, завземат ир азоряват град аи поемат на запад. Баязид събира армия от всичките си васали и татарски наемници, с която да пресрещне монголите. Двете войски се срещат близо до Анкара, която Тамерлан е поставил под обсада.

Вместо да даде почивка на изнурените от дългия преход сили ( османските войски идват от Константинопол), Баязид избира да атакува врага, уверен в превъзходството на своята армия, която не е познавала поражение от както той се е възкачил на трона (1389г.) Османците се разполагат по следния начин: Анадолските спахии и татарите застават на десния фланг под командването на принц Сюлейман. В центъра се разполагат еничарите и елитните спахии на Портата под командването на самия султан и сина му Мехмед Челеби. Левия фланг е поверен на Стефан Лазаревич, който командва сръбския контингент, заедно с румелийските спахии и другите помощни части от балканите (власа, албанци и т.н.)

Тамерлан строява армията си в три ешелона, поемайки контрола над резерва. В центъра са разположени индийски слонове и войници, хвърлящи запалителни гранати с нафта. По крилата са разположени конници. Монголите, нетипично, заемат отбранителна позиция, подсилена с окопи и набити в земята колове.

Сражението е открито от османците, които се втурват в атака. Докато османския център притиска враговете си, Стефан лазаревич повежда сръбската тежка конница в атака срещу противоположния монголски фланг, разбива вражеската конница и я отхвърля в бягство. В този момент предателството на татарите се оказва решаващо. Те, подкупени предварително от Тамерлан, преминават на монголска страна и се обръщат срещу доскорошните си съюзници. Заедно с изменниците-татари, монголите атакуват крилото на Сюлейман и го разбиват. Това срива морала на османската армия. Стефан Лазаревич заповядва на своето крило да се оттегли от бойното поле.  Баязид остава сам в центъра, начело на еничарите и спахиите на Портата. Османския център спира вражеските атаки, като султана лично се проявява, посичайки мнозина от враговете. Турците постепенно са изтласкани от бойното поле. Изтощени и изтормозени от жажда (Тимур успява да отклони единствения водоизточник в района преди битката), в крайна сметка силите на Ялдаръм са разгромени, а той самия бяга заедно със няколко стотин конници и се скрива в близка планинска местност. Тимур не се отказва, обсажда планината и пленява султана.

Разгромната победа се оказва тежка, почти фатална за Османската държава, която е хвърлена в кървава гражданска война, продължила едно десетилетие. Тамерлан опустошава Анадола и възстановява някои от старите емири и бейове, прогонени от османците, но бързо губи интерес към Анатолия и заминава на изток, където планира да завладее Китай.


Османската империя в 1850г.

Османската империя и нейните съседи, 1850г.

Османската империя и нейните съседи, 1850г.


Десетте най-колосални противопоставяния в историята

Световната история изобилства от примери на велики империи, които побеждават мнозина опоненти или рухват в прахта, сринати от коалиции от врагове или нашествия на варвари. Ала има един определен аспект от историята на конфликтите – било то „студени“ или г“горещи“ – противопоставянията на два „титана“, които винаги са оставяли незаличима диря в историята. Ето и десетте най-паметни:

1) Новото царство (Египет) срещу империята на Хетите

Egypt and the Hittite Empire

Кога: ок.XIII-XII век пр. Хр. (два века)

Къде: Финикия, Палестина (днес Израел, Палестина, Ливан, Сирия)

Най – паметни моменти: Битката при Кадеш (1274г. пр. Хр.)

2) Рим срещу Картаген

SecondPunicWarMap

Кога: 264-146г. пр. Хр. (118г.)

Къде: Западното Средиземноморие (днес Испания, Франция, Италия, Тунис)

Най-паметни моменти:  Миле (260г. пр.Хр.), Лилибеум(250г. пр.Хр.), Требия (218г. пр. Хр.), Кана (216г. пр. Хр.), Зама (202г. пр. Хр.), Картаген (146г. пр. хр.)

3. Византия срещу България

Bg-Byz_927

Кога: 680-1332г. (652г.)

Къде: Балканите (днес България, Гърция, Турция, Сърбия, Албания, Македония)

Най-паметни моменти:  Онгъла (680-1г.), Върбишкия проход (811г.), Ахелой (917г.), Преслав (971г.), Траянови врата (976г.), Ключ (1014г.), Обсадата на Ловеч (1187г.), Клокотница (1231г.), Девина (1279г.), Росокастро (1332г.)

4. Византия срещу Арабския халифат и неговите наследници

Byzantine-Arab_naval_struggle

Кога: 634 – 1024г. (390г.)

Къде: Близкият Изток (днес Сирия, Ливан, Израел, Палестина, Египет, Ирак, Турция)

Най-паметни моменти:  Ярмук (636г.), Александрия (641г.), Обсадата на Константинопол (717-18г.), Акронион (740г.), Лалакаон (863г.), Солун (904г.), Антиохия (968-69г.)

5. Англия срещу Франция

map14_15

Кога: 1337-1453г. (116г.)

Къде: Западна Европа (днес Испания, Португалия, Франция)

Най-паметни моменти: Креси (1346г.), Поатие (1356г.), Нахера (1367г.), Аженкур (1415г.), Орлеан (1428-29г.), Кастийон (1453г.)

6. Османската империя срещу  Империята на Хабсбургите 

map-15-03

Кога: 1526 – 1791г. (265г.)

Къде: Средиземномоерието, Централна Европа, Червено море, Персийски залив

Най-паметни моменти: Виена (1529г.), Тунис (1635г.), Превеза (1538г.), Триполи (1551г.) Лепанто (1571г.), Виена (1683г.), Зента (1697г.), Петроварадин (1716г.)

7. Франция срещу Шестте Коалиции

guerras_napoleonicas_en

Кога: 1792-1815г. (23г.)

Къде: Цяла Европа от Лисабон до Москва

Най-паметни моменти: Тулон (1793г.), Експедицията в Египет (1798г.), Улм (1805г.), Йена-Аустерлиц (1806г.), Фридланд (1807г.), Ваграм (1809г), Бородино (1812г.), Лайпциг (1813г.), Ватерлоо (1815г.), Виенският мир (1815г.)

8. Антантата срещу Централните сили

world-war-I-map-EM.W76.WWI

Кога: 1914-1919г. (5г.)

Къде: Европа, Азия, Африка

Най-паметни моменти: Таненберг (1914г.), Марна (1914г.), Ипър (1915г.), Галиполската кампания (1915-16), Вердюн (1916г.), Ютланд (1916г.), Пашандейл (1917г.), Мирът от брест-Литовск (1918г.), Дойран (1918г.), Стоте дни (1918г.), Паржките мирни договори (1919г.)

9. Оста срещу Съюзниците

Unit10_map_WW2_Axis_medium

Кога: 1939-1945г. (6г.)

Къде: Европа, Азия, Африка, Океания

Най-паметни моменти: Инвазията на Полша (1939г.), Руско-Финската война (1939-40г.), Инвазията в Дания и Норвегия (1940г.), Ардените (1940г.), Битката за Британия (1940г.), Балканската кампания (1940-1г.), Операция Барбароса (1941г.), Ленинград (1941-44г.), Пърл Харбър (1941г.), Мидуей (1942г.), Ел Аламейн (1942г.), Сталинград (1942-43г.),  Курск (1943г.), Инвазията на Италия (1943г.), Нормандия, (1944г.), Берлин (1945г.), Окинава (1945г.), Хирошима и Нагасаки (1945г.), Парижкият мир (1947г.)

10. Съюзниците срещу СССР (НАТО срещу ОВД след 1955г.)

cold_war___1980_by_fenn_o_manic-d4dpzzp

Кога: (1947-1991г.)

Къде: Целият Свят

Най-паметни моменти: Гръцката гражданска война (1946-49г.), Доктрината Труман и Планът Маршал (1947-48г.), Блокадата на Берлин (1948-49г.), Гражданската война в Китай (1946-50г.), Корейската война (1950-53г.), Унгарската революция (1956г.), Суецката криза (1956г.), Кубинската революция (1953-59г.), Берлинската криза (1961г.), Карибската криза (1962г.), Виетнамската война (1955-1975г.), Войната в Афганистан (1979-1991г.), Войната между Ирак и Иран (1980-88г.), Инвазията на Гренада (1983г.), Разпадането на ОВД (1989-1991г.), Разпадане на СССР (1991г.)


Битката при Табор, 1799г.

Битката при планината Табор, худ. Луи Франсоа льо Жуен

Битката при планината Табор, худ. Луи Франсоа льо Жуен

Кога: 16,04,1799г.

Къде: Подножието на Планината Табор, край р. Йордан,  дн. Израел

Кои участват:

1) Френската република

Пълководци: Жан Батист Клебер, Наполеон Бонапарт

Армия: 4 000 войници (2 500 пристигат с Наполеон),

Загуби: 2 убити, 60 ранени

2) Османската империя

Пълководец: Ахмед Джезар Паша

Армия: ок. 35 000

Загуби: ок. 6 000 убити, 500 пленени

Историята накратко

Жан батист Клебер решава да спечели благоразположението на Бонапарт, извършвайки изненадващ нощен рейд срещу основните османско-мамелюкски сили, командвани от Джезар паша. Генералът не разчита добре времето си и в ранни зори на 16 април, силите му все още са далеч от османския лагер. Нещо повече, османски патрули забелязват подразделението на Клебер и цялата сила на Джезар паша атакува французите. Така, една малка френска част (около 1500 души) се оказва притисната в подножието на планината Табор от много по-голяма османска сила (ок. 30 000) . Османските сили щурмуват без успех френските позиции от призори (ок. 6 сутринта) до късния следобед (ок. 16 часа) Французите не понасят тежки загуби, а формацията каре с лекота разбива опитите на турците да пробият. Но към края на деня французите остават без муниции и е въпрос на време да бъдат пометени от позицията си.

В този кризисен момент, на бойното поле пристига Наполеон Бонапарт, начело на около 2 500 свежи войници. Той се озовава между османската позиция и турския лагер и решава да разсее врага, като изпраща едно подразделение от 300 души да плячкоса османския лагер. Диверсията се оказва неочаквано успешна дори и за Наполеон. Боейки се за вещите си, османците изоставят боя и се втурват към лагера, за да спасят каквото могат. Нещо повече, сред турците се създава впечатлението, че са обкръжени от по-голяма сила.

Клебер не губи време и заповядва атака на нож срещу отстъпващите противници, подкрепен от силите на Наполеон. Бягството на османците се превръща в разгром, а водите на Йордан потичат кървави, понесли труповете на стотици османски войници.