Tag Archives: османци

СПИСАНИЕ ВОЕННА ИСТОРИЯ, БРОЙ 11

Voenna Istoria 11 cover

 

Здравейте,

Пред вас вече е брой 11 на списание Военна История. Преди да се отдадем на заслужена лятна почивка, решихме да ви зарадваме с няколко актуални и, надяваме се, интересни теми.

В този брой ще си говорим за това какво е ИДИС – новото бедствие, обхванало Ирак. Колегата Руслан Трад от блога Интидар ще се опита да вдигне „мъглата на войната“ от тази полумистериозна организация, която някак внезапно се оказа начело на около 20% от територията на Сирия и около 30% от тази на Ирак.

Публикуваме и една преводна статия на специалиста Малис Рутвен, посветена на историческия фон, върху който ИДИС градят своите действия. Става дума за преразпределението на Близкия Изток след края на Първата Световна война и множеството излъгани надежди, с които останали арабите.

Професор Румяна Михнева се съгласи да отговори на няколко наши въпроса за това, което се случва в Украйна и защо всъщност се стигна до открита конфронтация между рускоговорящото население в източните територии и правителствените сили.

Ще се върнем към далечния XV век за да видим кои били швейцарските копиеносци и защо всички в Европа се боели да им излязат насреща.

Обръщаме поглед към една интересна фигура с многозначно присъствие в историята на Балканите. Става дума за Лала Шахин паша, първият Бейлербей на Румелия и един от най-талантливите командири в историята на Европа за целия XIV век.

Ще ви разкажем и любопитната история на един руски войник, имал честта да служи, в продължение на над 80 години (!!!) при трима императори. Той кръстосва мечове с французите по време на Отечествената война от 1812 г. и освобождава България през 1877-78г.

Накрая, но не на последно място ще ви представим десет армейски подразделения, които служили в доста необичайни за техния произход места.

Пожелаваме ви приятно четене!

 

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СИ СВАЛИТЕ ОТ:

 

САЙТА

 

ЗАМУНДА.НЕТ

 

АРЕНАБГ.КОМ

 

КАЛАМЕО

 


Десетте най-паметни обсади в историята на Стария Свят

1. Троя – ок. 1200 г. пр.Хр.

trojan-war-2

Конфликт: Троянската война

Къде: Троя (Илион), малоазийската част на Дарданелите, дн. Турция

Кои участват:

1) Микенската империя (Микена, Спарта, Итака, Пилос, Тесалия, Крит, Аргос, Егина)

Пълководци: Агамемнон, Менелай, Ахил, Одисей, Диомед, Аякс Теламонов, Идоменей, Нестор

Армия: около 100 000 войни, хиляди кораби.

2) Троя, Ликия, тракийското племе едони, градовете по Малоазийското крайбрежие

Пълководци: Хектор, Парис, Еней, Сарпедон, Мемнон, Рез

Армия: около 50 000

Колко време: продължава: 10 години

Резултат: Троя е унищожена от ахейците. Ахейците подчиняват градовете по западното малоазийско крайбрежие.

Накратко: Троянската война е колкото легендарно, толкова и реално събитие и едва ли някога ще можем да разграничим митовете от историческите събития. Конфликта отразява борбата на Микенската империя да наложи влиянието си в Егейско море и да постави под свой контрол търговията с Черно море и Мала Азия. В един по-широк контекст, войната с Троя може да се разглежда като част от нашествията на „морските народи“ (към които спадат ахейците) срещу богатите държави и градове в Мала Азия и Близкия Изток. Троянската война бележи зенита на ахейската експанзия но и маркира началото на период на упадък, свързан с нашествието на дорийците.

2. Обсадата на Сиракуза 415-413г. пр. Хр.

IM_spartan_small

Конфликт: Пелопонеските войни (431-404г. пр. Хр.)

Къде: Сиракуза, о. Сицилия

Кои участват:

1) Атинският морски съюз

Пълководци: Никий, Ламах, Демостен, Евримедон

Армия: над 13 000 пехотинци, ок. 200 бойни и множество транспортни кораби

2) Сиракуза, Пелопонеският съюз, елинските полиси в южна Италия.

Пълководци: Хермократ от Сиракуза, Гилип

Армия: Неизвестен общ брой, но поне 1000 спартански хоплти, повече от 100 кораба.

Колко време продължава: 2 години

Резултат: Разгром на атинската експедиция.

Накратко: Експедицията срещу Сицилия и обсадата на Сиракуза са рискован ход от страна на Атина, целящ да отреже Пелопонес от богатите елински полиси в южна Италия. При евентуален успех, атиняните биха наложили  успешна блокада на Спарта и нейните съюзници и по този начин биха изтощили сериозно ресурсите на пелопонесците. Разбирайки важността на подобен ход, спартанците изпратили Гилип, начело на 1000 хоплити с цел да подсили отбраната на Сиракуза. Възползвайки се от объркването в атинското командване и допуснатите пропуски, спартано-сиракузката армия успяла да рагроми обсадата, нанасяйки сериозни поражения на атиняните, от които те така и не се възстановили до края на Пелопонеските война. Според повечето изследователи, провалът при Сиракуза предрешава изхода от Пелопонеските войни за Атина.

3) Обсадата на Картаген 149-146г. пр. Хр.

total-war-panoramic

Конфликт: Третата Пуническа война (149-146г. пр. Хр.)

Къде: Картаген, Северна Африка, дн. Тунис

Кои участват:

1) Римската република

Пълководци: Сципион Емилиан Африкански

Армия: между 80 и 90 000 души

2) Картаген

Пълководци: Хасдрубал

Армия: ок. 90 000

Колко време продължава: 3 години

Резултат: Римляните превземат и разрушават Картаген.

Накратко: Третата Пуническа война се води за унищожението на Картаген. Градът представлявал трън в петата на римляните и те решили да го завладеят за да поставят веднъж за винаги северна Африка под свой контрол. Не бива да се подценява и страха, който римляните имали от картагенците заради похода на Ханибал по време на Втората Пуническа война и поради факта, че картагенците някак успявали да се възстановят след всяко поражение. В крайна сметка африканският град бил завзет, опожарен и разрушен напълно, голяма част от жителите му били избити или продадени в робство, а земята около града била засята със сол, за да не порасне нищо там.

4) Обсадата на Константинопол 717-718г.

7209_pic_big

Конфликт: Арабо-византийските войни

Къде: Константинопол, Босфора (дн. Истанбул, Турция)

Кои участват:

1) Умаядският халифат

Пълководци: Маслама ибн Абд ал Малик, Убайда

Армия: над 120 000 души сухопътни сили, над 2000 морски съда

2) Византийска империя, Ханство България, Българскинеамници на арабска служба (куберови българи)

Пълководци: Лъв III, вероятно Кормесий, неизвестен командир на наемниците

Армия: точните цифри са въпрос на дискусия, вероятно 30 000 византийски войски в града, неизвестен общ брой българи ( 12 000 са наемническия контингент)

Колко време продължава: 1 година

Резултат: Арабските войски са разбити.

Накратко:

Арабската армия прегазва Мала Азия през 716г. и през 717г. навлиза на Балканите. Предните арабски части, улисани в грабежите на Тракия нахлуват в българските земи, където са разбити от дунавските българи. Междувременно, 12 000 български контингент (куберови българи), сражаващи се до тогава за арабите, се отричат от  службата си и разбиват личната гвардия на Маслама в Тракия. Арабите се изтеглят около Константинопол и поставят града под обсада. През октомври 717г., византийския флот унищожава голяма част от военоморските сили на Маслама в Мраморно море, а тежката зима и разразилата се епидемия допълнително смазват нашествениците, окопани в своя лагер и тормозени от атаки на българите втил. През август, 718г., арабите най-сетне вдигат обсадата, след като през пролетта пристигналите по суша и море подкрепления са разгромени от ромеите. Походът на Маслама обратно през Тракия провокира събирането на силна българска армия, начело, вероятно, с престолонаследника Кормесий, който нанася поредно поражение на мюсюлманите и ги прогонва от Европа.
Победата над арабите при Константинопол е също така важна за съдбата на Европа, както и успеха на Одо Велики срещу андалуските войски в битката при Тулуза. три години по-късно.

5) Обсадата на Константинопол, 1204г.

1204consta

Конфликт: IV кръстоносен поход

Къде: Константинопол, Босфора (дн. Истанбул, Турция)

Кои участват:

1) Кръстоносна армия, Венеция

Пълководци: Баудуин Фландърски, Бонифаций Монфератски, Енрико Дандоло

Армия: 20 000 кръстоносци и венецианци, 210 венециански кораба

2) Византийска империя

Пълководци: Алексий IV Ангел

Армия: 15 000 души и 20 кораба

Колко време продължава: 5 дни

Резултат: Рицарите превземат Константинопол и поставят основите на Латинската империя.

Накратко: След като Алексий IV Ангел допуска рицарите в града за да му помогнат да си върне трона, императора осъзнава допуснатата грешка и настанява латинците в квартал Галата, отвъд златния рог. Подтиквани от венецианците, рицарите, недоволни от неизпълнените обещания, решават да завземат града и го подлагат на обсада. на 12ти април, 1204г.кръстноносците, подпомагани от силен венециански флот успяват да щурвмуват крепостните стени на града в няколко участака и превземат столицата на Византия, отдавайки се на грабежи. Поведението на рицарите съвпада с това на техните предшественици при превземането на Йерусалим (1099г.) и служи като катализатор за неприазънта между православни и католици. Голяма част от богатствата на града са отнесени във Венеция. Падането на Константинопол е повратна точка в историята на Югоизточна Европа, тъй като де факто унищожава една от най-дълголетните държави в региона и отслабва неимоверно зашитата на Проливите от евентуална инвазия от Мала Азия. Византия никога повече няма да се възстанови напълно от този удар, въпреки, че през 1261г. никейският император Михаил VIII Палеолог успява да отвоюва Константинопол и го превръща в столица на възродената византийска империя. След падането на Византия, Венеция се налага като първа морска сила в Егейско море, наследявайки византийските островни владения и голяма част от стратегическите крепости в Морея,

6) Обсадата на Орлеан 1428-29г.

Jeanne au siège d'Orléans

Конфликт: Стогодишната война (1337-1453г.)

Къде: Орлеан, Франция

Кои участват:

1) Кралство Франция

Пълководци: Жан дьо Ноа, Жил дьо Ре, Жана Д’Арк,

Армия: ок 6000 войници и ок. 3 000 въоръжени граждани

2)Кралство Англия

Пълководци: Томас Монтакю граф Солзбъри, Уилям дела Пол граф Съфък, Джон Талбот граф Шръсбъри

Армия: ок. 5000

Колко време продължава: 6 месеца

Резултат: Обсадата е вдигната от французите.

Накратко: Орлеан е една от най-важните крепости в средновековна Франция. превземането й от англичаните би сложило цяла северна и централна Франция в ръцете им. Града има и символична стойност за французите, редом с Реймс и Париж, тъй като е един от центровете на Капетингската династия, създала днешна Франция. Армията на дофина Шарл, командвана от Жан дьо Ноа и Жил дьо Ре се стреми да прекъсне обсадата, наложена от англичаните. важна роля за това изиграва Жана Д’Арк която лично щурмува английските позиции и макар ранена в битката, успява да вдъхнови французите, които нанасят тежко поражение на англичаните. Това е и първата голяма френска победа след разгрома при Ажинкур през 1415г. Неуспехът на англичаните при Орлеан бележи повратен момент в Стогодишната война, в който везните се накланят в полза на Франция. През следващото десетилетие и половина, французите постепенно успяват да изтласкат англичаните от своите земи и през 1453г. Стогодишната война завършва с победа за Шарл VII.

7) Обсадата на Константинопол 1453г.

1007589914_1371820879

Конфликт: Османските завоевания на Балканите

Къде: Константинопол, Босфора (дн. Истанбул, Турция)

Кои участват:

1) Османски султанат

Пълководци: Мехмед II

Армия: около 80 000 души

2) Византийска империя, Генуа

Пълководци: Константин XI Драгаш, Джовани Джустиниани

Армия: около 10 000 души

Колко време продължава: 1 месец

Резултат: Османците превземат Константинопол и унищожават Византийската империя.

Накратко: Превземането на Константинопол е въпрос на време. Сама по себе си тази обсада е важна не толкова защото се случва, а защото е натоварена със сериозна символика. Последната останка от Римската империя изчезва от картата на Европа, за да бъде заменена от последната могъща ислямска империя, която тепърва щяха да заплашва Стария свят. Изходът от обсадата е повече от логичен – бранителите са многократно по-малко, а от никъде нямало да дойде помощ. Същевременно Мехмед II „си е написал домашното“ – Босфора е изцяло блокиран, построени са специални батареи, които да бомбардират стените, кораби са блокирали града по море и са готови да извършат десант през Златния рог. Дори във външнополитическо отношение обсадата е подсигурена – Мала Азия е омиротворена, Сърбия е поставена на колене, а Унгария няма да предприеме нов поход за спасяването на Константинопол. Превземането на вторият Рим от османците е вододел в историята на Европа и според някои изследователи може да се приеме като граница между Средновековието и Новото Време. Падането на Константинопол, също така, бележи важен етап в историята на на османската държава и нейния преход от султанат към империя.

8) Обсадата на Кандия 1648-1669г.

d5159367l

Конфликт: Критската война (1645-1669г.)

Къде: Кандия, о. Крит

Кои участват:

1) Османската империя

Пълководци: Фезил Ахмед Кьопрюлю паша

Армия: 80 000 войници, сапьори и поддържащи части

2) Венеция, Малтийските рицари

Пълководци: Франческо Моросини

Армия: около 20 000 войници и жители на града

Колко време продължава: 21 години (най-дългата обсада в историята!!!)

Резултат: Османците завладяват Крит

Накратко: Обсадата на Кандия е най-дългата обсада в човешката история и дори само този факт е достатъчен за да я постави в настоящата класация. Причината за продължителността й се крие в успехите на венецианския флот срещу османците и невъзможността на обсаждащите сили да наложат пълна блоокада на града. едва след реформите в османската флота (1657-1659г.) и последвалите победи срещу Венеция по море, Фезил Ахмед Кьопрюлю паша успява да изолира о. Крит и да блокира пристанището на Кандия. От тук на сетне, падането на града става въпрос на време. Не можем да отречем и таланта на Франческо моросини, който се проявява като б;естящ бранител и тактик и използвайки значително по-малките си сили успява да държи в патова ситуация грамадната османска армия, принудена да води тежко съществуване на о. Крит, често страдаща от липса на припаси и епидемии. Падането на Крит през 1669г. бележи един от върховите етапи в цялостната османска експанзия и също така бележи окончателното отстъпление на Венеция от егейско море.

9) Обсадата на Севастопол, 1854-1855г.

Panorama_dentro

Конфликт: Кримската война 1853-1856г.

Къде: Севастопол, Кримски полуостров

Кои участват:

1) Великобритания, Франция, Османска империя,Сардиния

Пълководци: Франсоа Канробер заменен от Жан Жак Пелисие (Франция), лорд Раглан заменен от сър Джеймс Симпсън (Великобритания), Омар паша, Искендер паша (Османска империя), Алфонсо ла Мармора (Сардиния)

Армия: над 175 000 души

2) Руска империя

Пълководци:  Владимир Корнилов – убит, заменен от Павел Нахимов, Едуард Тотлебен

Армия: над 80 000 души

Колко време продължава: 11 месеца

Резултат: Съюзниците превземат Севастопол

Накратко: Обсадата на Севастопол е една от най-драматичните сцени във военната история на XIXвек. Свързана с проява на безмерен героизъм и безмерна глупост, обсадата ражда герои в следствие на допуснатите от командването грешки. В крайна сметка съюзниците губят над 128 000 души убити и ранени, а руснаците – над 102 000 убити ранени, което превръща обсадата в една от най-кървавите в историята до тогава. Севастопол, подобно на Константинопол (1453г.) е натоварена по-скоро със символика, отколкото със прекомерно стратегическо значение. Въпреки това, загубата на града изиграва своята роля прекратяването на войната и подписването на унизителния за Русия Парижки мир (1856г.). В по-широк аспект, в следствие на обсадата се заражда и модерната медицинска помощ в следствие дейността на лейди Флорънс Найтингейл, която създава първия корпус медицински сестри, поели грижата за ранените войници.

10) Обсадата на Сталинград, 23,08-02,02,1943г.

Battle-of-Stalingrad

Конфликт: Втората Световна война (1939-1945г.), Източен фронт.

Къде: Сталинград (дн. Волгоград), Русия

Кои участват:

1) Германия, Италия, Унгария, Румъния, Хърватска

Пълководци: Ерих фон Манщайн, Фридирх Паулус, Волфрам фон Рихтхофен, Петре Думитреску, Константин Константинеску, Итало Гариболди, Густав Яни, Виктор Павчич

Армия: 1 040 000 войници, 10 250 оръдия, 500 танка, 732 самолета

2) СССР

Пълководци: Георги Жуков, Николай Воронов, Александър Василйевски, Андрей Йеременко, Константин Рокосовски, Николай Ватутин, Василий Чуйков, Никита Хрушчов

Армия: 2 500 000 души, 13 491 оръдия, 4 000 танка, 1115 самолета

Колко време продължава: 6 месеца

Резултат: Унищожаване на 6та армия на Германия, вдигане обсадата на Сталинград, преобръщане хода на войната на Източния фронт.

Накратко: Обсадата на Сталинград е един от ключовите моменти във Втората Световна война, а според някои изследователи е и повратна точка в най-кървавия конфликт в човешката история. След загубата на Германия, хода на войната се обръща безвъзвратно и Червената армия започва своето бавно, но методично настъпление към Берлин. Обсадата на Сталинград е сред най-мащабните (ако не и най-мащабната) обсади в човешката история, като в нея участват над 3 500 000 души, повече от 25 000 оръдия, над 4000 танка и повече от 1800 самолети от двете страни. В състава на германските сили се сражават части на всички немски съюзници с изключение на България. Комбинацията от логистични и стратегически грешки, допуснати от немското командване, съчетана с упоритостта на съветската отбрана и вкарването на безпрецедентен човешки ресурс изиграват своята роля и водят до провала на операцията, чиято цел е да се блокира река Волга и да се прекъсне връзката на Москва с Кавказ и Сибир.


Битката при Черномен, 1371г.

На днешната дата през 1371г., край Черномен войските на сръбските деспоти Вълкашин и Углеша са разгромени от османците, водени от Лала Шахин. Победата на османците стабилизира позицията им на Балканите и на практика ликвидира единствената съпротива източно от Ниш. През следващото десетилетие османските владения на балканите ще се разширяват постоянно, чак до 1387г., когато при Плочник силите на Мурад I са победени от съюзените армии на Сърбия и Босна. За България, победата на османците означава надвисване на неминуема заплаха, която съвпада със смъртта на Иван Александър няколко месеца по-рано.

Когато през 1364г. Амадео Савойски превзема Галиполи, османските владения са дефакто разделени на две части – Румелия, където се намира столицата Едирне и Анадолъ – османските владения в Мала Азия. Изворите и историците изказват различни предположения за това къде се намира османския владетел Мурад в периода, през който Дарданелите са извън османския контрол. Но най-вероятно султанът е бил „изолиран“ в Мала Азия, докато владенията му в Европа са се намирали под контрола на водачите на различните отряди гази (виж статията за ранната Османска армия в последния брой на „Военна История“). Основен водач на тези войни-авантюристи бил Лала Шахин, учител и верен служител на Мурад. Лала Шахин  се проявил като талантлив пълководец и въпреки ограничените средства с които разполагал успял да стабилизира и опази османските владения на Балканите докато през 1374г. византийците не върнали Цимпе и Галиполи на османците. Ключова роля за тази стабилизация изиграла победата при Черномен.

Когато през 1355г. умрял най-забележителния сръбски владетел – Стефан Урош IV, наричан Душан, неговото кралство започнало да се разпада, като обширните територии в Македония и северна Гърция били поделени между различни, полунезависими, деспоти, сродени с управляващата династия на Неманичите. Някои от тези деспоти били до такава степен самостоятелни, че дори претендирали за собствени кралски титли. Именно такъв бил случая с братята Вълкашин и Углеша Мрнявчевич, които контролирали териториите на днешната република Македония. Вълкашин претендирал за титлата „крал на сърби и гърци“, която преди това използвал Душан като опозиция на душановия син Стефан Урош V Слаби.

крал Вълкашин

крал Вълкашин

След като през четиридесетте години на XIV османците успели да унищожат владенията на войводата Момчил, който контролирал Беломорска Тракия и Родопите, те продължили експанзията си със завземането на Дидимотика (Димотика) и Аркадиопол (Люлебургаз), с което окончателно се утвърдили в Тракия. Скоро банди гази започнали да атакуват владенията на македонските деспоти и  Вълкашин и Углеша,  почувствали се застрашени от новия враг, се заели да съберат армия, с която да разгромят османците и да ги прогонят от Адрианопол (Едирне). След като през 1364г. Амадео Савойски успял д апревземе Галиполи и Цимпе, османската позиция на Балканите била сериозно разклатена. Това бил сигнал за Углеша и Вълкашин и те започнали да събират необходимите средства за провеждането на поход. Армията била готова през 1371г., макар нейната численост да остава неясна. Според различните извори цифрата варира от 20 до 70 000 хиляди, но вероятно и двете предположения са грешни. Не бива да забравяме, че братя Мрнявевич, макар и най-силни сред македонските деспоти, разполагали с ограничени ресурси. Четири десетилетия по-рано, Михаил Шишман, начело на все още обединената българска държава събрал не повече от 17 000 души за кампанията срещу сърбите, като голяма част от тях били наемници. Да предполагаме, че двама деспоти с ограничена територия биха могли да мобилизират повече армия от българския цар, който наследил пълна хазна от Тертерите би било наивно. Логистиката, за която споменахме вчера, също играе своята роля. В този смисъл можем по-скоро да предположим, че деспотите едва ли са могли да съберат повече от 10-12 000 души, цифра, която сама по себе си била внушителна имайки се предвид фрагментацията на балканските територии.

От своя страна числеността на османците е силно подценена, като някои историци разчитат единствено на османските извори и предлагат цифра от 800 души. Подобно твърдение е смехотворно, поради простата причина, че дори с нощна атака, както става при Черномен, 800 души биха нанесили поражения на врага, но не и да го разгромят и обърнат в пълно бягство. Противното би предполагало, че османците са разполагали с някакъв вид командоси, които са притежавали необикновени за времето си бойни умения, оръжия и координация. От друга страна, всички са единодушни, макар и чрез различни цифри, че размерът на османските сили бил на половината на този на сърбите. Разликата идвала в качеството. За разлика от зле дисциплинираните опълчения, които допълвали сръбската тежка кавалерия, османците разполагали с армия, съставена предимно от професионални войни с дълъг опит в битките, грабежите, засадите и надхитрянето на врага. Съдейки от успехите, постигнати от Лала Шахин преди и след битката при Черномен, можем да заключим, че османските сили, останали „откъснати“ на Балканите били съставени от по-опитната част от газите, служещи на Мурад. В това има сериозна доза логика, като се има предвид, че Балканите били основния театър на османската експанзия и именно тук газите се сблъсквали с най-сериозна съпротива и получавали по-сериозна плячка. Логично, най-опитните войни били привлечени към този фронт с цел постигане на слава и завоюването на богатства, както и достигане на място в рая чрез война с неверниците. Следователно, османците разполагали с по-малобройна, но и по-добре подготвена армия.

Вълкашин и Углеша решили да се възползват от оссъствието на Мурад и от ограничения брой противникови части и да завлядеят Едирне с което да ликвидират османската заплаха. Планът им бил да проведат таен поход и да нападнат неочаквано враговете. За целта армията им следвала поречието на Марица. Лала Шахин, стар ветеран и опитен в боевет в пресечен терен се задействал д апредотврати напредването на врага. Изпратил необходимите съгледвачи, нещо, което непредпазливите сърби не сторили и се заел да изчака удобен момент да нанесе пръв удар срещу враговете. Този търсен момент се появил в нощта на 25 срещу 26ти септември, когато разположените на лагер край Марица християнски войски се отдали на пиршества и забравили да поставят постове, уверени в своето числено предимство. Силите на Лала Шахин изчакали враговете им да се напият порядъчно и в ранните часове на 26ти, османците атакували своите полузаспали, пияни врагове. Последвала поголовна сеч, в която загинали и Вълашин и Углеша, а онази част от армията им, която не била изклана се издавила, бягайки към река Марица. С един единствен удар Лала Шахин ликвидирал цяла една армия, лишавайки завинаги македонските деспоти от възможността да съберат нова подобна сила. Наистина, през следващите десет години не бил воден нов поход към Македония, но когато София паднала през 1382г, и армиите на Мурад поели на запад, земите по поречието на Вардар били покорени бързо и без сериозна съпротива. Единствен Марко, син на Вълкашин запазил временно своите владения, служейки като верен васал на Мурад, а после и на сина му Баязид. Същият този Марко по-късно се покрил със славата на народен герой за сърби и българи под името Крали Марко.


СПИСАНИЕ „ВОЕННА ИСТОРИЯ“, БРОЙ 7

       p 0 VoennaIstoria7Cover1

 В разгара на лятото е време за почивка и забавление. Ние във „Военна История“ също ще се отдадем на лятото, но не и преди да ви поднесем един брой, който, надяваме се, ще бъде колкото полезен, толкова и разнообразен. В настоящото седмо издание на списанието ще ви разкажем за османската армия и нейното развитие през най-ранния период от историята на южните ни съседи – 1300-1453 г. Ще ви представим и една нова рубрика – „Пълководци в сянка“, където занапред ще разказваме за живота и делото на различни воини, които са оставали в сянката на големите имена на своето време, но са допринесли значително за развоя на конфликтите, в които са участвали. Първият представен ще бъде Хуан Франсиско де Леде – белгийски благородник, служил в испанската армия в началото на XVIII в. Ще може да прочетете и втората част на подробното изследване на късноримските федерати и тяхната роля за развитието, упадъка и запазването на Римската империя във всичките й форми и метаморфози.

Втората част от списанието е посветена на стогодишнината от едно славно и трагично събитие – Втората балканска (Междусъюзническа) война. Колегата от Българска Наука Радослав Тодоров ни представя накратко основния ход на военните действия, докато др. Станка Георгиева представя една изключително полезна библиографска статия, насочена към проблемите на Междусъюзническата война – задължително четиво за всеки, който иска да се занимава по-подробно с периода.

Накрая, но съвсем не на последно място, обявяваме, че скромния ни колектив вече си има коректор в лицето на Десислава Михайлова, на която разчитаме да се справи с основния бич на нашето издание до сега – пунктуацията! Очаквайте значително подобрение в тази насока!

Искам да напомня на всички, които използват информацията от списанието в свои научни текстове, курсови или дипломни задания и т.н. – ЦИТИРАЙТЕ НИ КОРЕКТНО!!! По този начин ни помагате да добием популярност и още повече хора да се възползват от информацията, която ви предоставяме.

МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ СПИСАНИЕТО ОТ:

НАШАТА СТРАНИЦА

КАЛАМЕО

АРЕНА БГ

ЗАМУНДА.НЕТ

ЗАМУНДА.СЕ

 Приятночетене!

Александър Стоянов