Tag Archives: Палмира

DE RE MILITARI XIX

untitled-640x375

От Руслан ТРАД и Александър СТОЯНОВ

По време на интервю за MSNBC, бившият губернатор на Ню Мексико и либертариански кандидат за президент на САЩ, Гари Джонсън, попита зачудено „Какво е Алепо?“, когато водещият му зададе въпрос за мнението му относно Сирия и Алепо.

В опит да му отговори саркастично, репортер на The New York Times му обясни в публикация, че градът е „де факто столица на Ислямска държава“. Но, това също не е вярно. По-късно, авторът се поправи, но все пак се показа колко малко може би се знае за един от най-важните фронтове в света в наши дни. Сирийският град Ар Ракка е „столица“ на Ислямска държава, а в Алепо има няколко фронтови линии между сирийски бунтовници, кюрдски сили и сирийски правителствени части. Все пак, в социалните мрежи се появи хаштаг #WhatIsAleppo, през който потребители се подиграват на Гари Джонсън и всички публични личности, забравили да попитат съветниците си относно някои теми.

Не се учудваме, че дори кандидат за президент на САЩ може да няма базисни познания за ставащото в света: много теми изобщо не се появяват по новините, а ако се появят, то е без предистория. Така, пет години по-късно, хора се питат какво е Алепо и изглеждат изненадани. Сложихме кадър с изражението на Гари Джонсън, защото то освен че изразява ситуацията по абсурден начин, също така напомня, че от време на време трябва да се интересува от света, за да не изглеждаме смешни.

А фронтовете и светът ни се тресеше и през лятото. От Сирия до Афганистан и Южен Судан, местното население наблюдаваше как цели градове преминават от една в друга сила, само да сменят притежателя си на следващия ден.

Особено това важи за Сирия и Афганистан, където за изминалите два месеца, фронтовите линии взеха нови и нови жертви, а на други места се появиха нови военни зони, а талибаните са в постоянна офанзива. Темата за Афганистан продължава да отсъства от новинарския поток, а би трябвало да не е така – най-малкото заради това, че военните действия в Афганистан предизвикват голямо движение на хора. Очевидно е, че Афганистан не може да се смята за мирна и сигурна страна, както опитват да ни убедят дори родни политици.

Напрежението ескалира и в Южен Судан, където през юли зачестиха нападенията над чуждестранни представители, а хуманитарни работници бяха нападнати от войници в самия им хотел, предизвиквайки един от най-ужасяващите епизоди в този район.

В Йемен ситуацията продължаваше да се влошава и през лятото, като броят на убитите във вътрешния конфликт, вече достигна 10 000 души. Бомбардировките на водената от Саудитска Арабия коалиция върху цивилни зони, пък накара „Лекари без граници“ да предупредят, че ще изтеглят служителите си. Йемен изпада и в жестока хуманитарна криза…

С тези теми, но не само, се занимаваме в новия брой – 19-ти поред – на журнала за военни конфликти De Re Militari. В него сме поместили и текст на подп. д-р Петко Димов, изпратен ни специално за броя. В него се засяга онлайн пропагандата на „Ислямска държава“ в детайли и как тя се разви през годините. В брой 19 има също така обзорен текст на Александър Стоянов относно стратегията и тактиката в сирийската гражданска война и какво означава за двете страни – опозиция и правителство – фактът, че все повече непълнолетни се сражават по фронтовете.

БРОЙ 19 МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

ACADEMIA.EDU

CALAMEO

Реклами

DE RE MILITARI XVII

Image00001

17 юли е важна дата и трябва да бъде запомнена. На този ден бяха прекъснати последните снабдителни линии към и от държаните от бунтовници райони в град Алепо. След 5 години на опити за налагане на обсади, сирийската гражданска война вече има най-голямата обсада до сега.

По данни на ООН, над 600 000 души са подложени на блокади от правителствените сили в цялата страната. Сега, към тях ще се присъединят между 300 000 и 400 000 цивилни, останали без изход в Алепо.

Противно на бомбардировките, ефектът на обсадите имат забавен ефект, убивайки бавно хванатите в тях цивилни. Медийното отразяване, което така или иначе е блокирано в страната, намира трудно начини да отрази тези детайли от гражданската война. В град Мадая, намиращ се само на час от столицата Дамаск, хората са подложени на жесток глад. Снимките на изгладнели деца обиколиха света и на тях могат да се видят ефектите на една обсада: бавна смърт, в която се усеща всеки един етап към края. 400 души от Мадая поискаха да бъдат отровени, за да могат да загинат бързо и без да усещат. Заради това, че са подкрепили бунтовническите сили, правителството подлага стотици хиляди цивилни на блокада.

Бунтовническите командири твърдят, че имат припаси за месеци, въпреки скока на цените на основни продукти като домати (около 6 долара за килограм). Генераторите спират все по-често, поради трудността да се намери гориво за тях, при което местните жители имат недостиг на електричество. Те и без това тънат в мрак, тъй като ползват мазета за училища и болници. Според здравни организации, включително Световната здравна организация, Червения кръст и полумесец и „Лекари без граници“, предупреждават за ръст на болестите сред деца заради липсата на медицински консумативи и дори слънчева светлина – някои семейства седят с дни в бомбоубежища.

ООН съобщи, че имат ресурси за доставки на хуманитарна помощ за 145 000 души в Алепо. Попадналите под обсада са над 300 000.

Освен въздушните удари, жителите на Алепо са подложени и на страха от снайперисти, улични сражения и офанзиви от бунтовници и правителствени сили. Според Сирийската мрежа за човешки права и „Лека без граници“, над Алепо има 200 въздушни удара дневно.

В същото време, иракските сили се подготвят за обсада на Мосул – най-големият град в ръцете на „Ислямска държава“. По данни на ООН военните действия ще засегнат 1 500 000 души.

Офанзивата, която трябва да върне Мосул в ръцете на иракското правителство, се подготвя от месеци, но от миналата седмица тя придоби някакви рамки. Проблемът е, че има огромно цивилно население в плен на джихадистите, а също и всекидневни въздушни удари, които настройват местните срещу водената от САЩ коалиция.

Багдад има и още един проблем – политическа криза, довела да оставките на 7 министри само за изминалата седмица…

Върху тези въпроси се фокусираме в този брой на журнала De Re Militari, който може да прочетете в края на публикацията. Правим обзор на последните новини от Сирия и Ирак, както и дипломатическите ходове покрай кризата с „Ислямска държава“.

ЖУРНАЛЪТ МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ИЛИ ДА СВАЛИТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

КАЛАМЕО

ACADEMIA.EDU


DE RE MILITARI XV

Untitled-2

Докато въпросът „Как Франция победи Германия!?“ посреща невярващите фенове в Европа, ние от De Re Militari ще обобщим, че последните седмици показаха, че светът е нагоре с краката. Серия от атентати разтърсиха няколко държави – от Дака в Бангладеш до Багдад в Ирак и Истанбул в Турция, атаките отнеха живота на близо 500 души. Над 200 000 са блокираните цивилни в Северна Сирия, журналисти продължават да бъдат убивани в раздираната от война страна, хуманитарните конвои са обстрелвани, а през това време…

Русия, Турция и САЩ сближиха позициите си около Сирия, загърбвайки по този начин две години на нападки, обвинения, показни акции и дипломатически рекет.

Всичко за сметка  на сирийците, опозиционните сили и всеки активист, който някога е вярвал, че отвън ще дойде помощ. Очевидно Великите имат своите интереси и те винаги ще излизат на преден план.

На фона на всички тези новини, „Ислямска държава“ отново напомня за себе си и не само с кървавите атентати, които извършва. На терен, радикалите показват устойчивост и все още са далеч от смъртния одър.

Джихадистите не се страхуват да бъдат обградени, дори всичко да е срещу тях на терен. Те показват завидни умения и тактика, която неведнъж през последните две години, смущава враговете им.

Защо „Ислямска държава“ не се страхува да бъде обградена?

На този въпрос търсим отговор в новия брой 15 на журнала De Re Militari. Тази седмица предоставяме обобщение и анализ на тактиката и стратегията на групировката, която й позволява не само да успява да оцелее, но и да използва преимуществото на врага.

Противно на масовата представа за ментално ограничени, брадати хора, облечени в черно, които обичат да стрелят с „Калашников“ във въздуха, бойците на „Ислямска държава“ и най-вече техните командни структури, демонстрират постоянно своята висока тактическа и стратегическа грамотност.

Опасното подценяване на тази организация отново и отново води до трагични последици както за правителствените сили на Багдад и Дамаск, така и за опозиционните, ислямистки и бунтовнически фракции, които се сражават срещу джихадистите.

В този брой обобщаваме и промените на дипломатическия фронт около Сирия, които показват за пореден път колко важно значение има войната в страната за цялостното положение в международните отношения.

Русия, Турция и САЩ на една страна? Да, и още как.

Преди да ви оставим да прочетете новия брой, ще обобщим всичко споменато досега с древните, но все още актуални думи на Еврипид, „Няма по-голяма сила от отчаяната необходимост.“ 

ЖУРНАЛЪТ МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН В:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


DE RE MILITARI XIII

Untitled-2

От Руслан ТРАД и Александър СТОЯНОВ

Защо въпреки всички действия срещу организацията, „Ислямска държава“ не се пречупва?

Защо сирийската армия отново допусна да бъде изтласкана от джихадистите?

Грешка ли е, че руските сили се съсредоточават прекалено много в позициите на сирийските бунтовници?

Какви уроци научиха САЩ и кое е по-успешното в офанзивата на про-кюрдските Демократични сили срещу „Ислямска държава“, в сравнение с атаките на иракската армия във Фалуджа и сирийските правителствени сили в Източна Сирия?

И не на последно място – заради грешни политики, една от най-силните бунтовнически формации – Южният фронт – е на път да се разпадне, с което може да се даде „зелена светлина“ за офанзива на джихадистки формации, застрашавайки самата столица Дамаск.

Въпроси, които мнозина коментатори на сирийската гражданска война и ситуацията в Ирак си задават, наблюдавайки непрекъсната поредица от широко тиражирани офанзиви, всяка от които обещава да сложи край на Даеш („Ислямска държава“) и да „излекува Сирия и Ирак от тумора на джихадизма“.

Точно преди един месец – в края на май – иракската армия, подкрепяна от финансираните от Иран шиитски милиции и получавайки сериозна въздушна подкрепа от САЩ, коалиционните сили в рамките на операцията Inherent Resolve и собствената си авиация, започна решителна офанзива срещу Фалуджа, която трябваше да освободи града от джихадистите и да циментира освобождението на провинция Анбар от Даеш след като преди това армията успя да си върне град Рутба. След завземането на град Рамади, което отне седмици, Иракската армия сякаш бе научила урока си – задължително сближаване с местните племена, премерена, планомерна и поетапна офанзива, която да подчини всички подстъпи към града, преди той да бъде атакуван директно, сдържане на шиитските „милиционери“ с цел да не се антагонизира местното население…

Както се оказа, теорията и практиката рязко се разминаха.

В този 13-ти поред брой на журнала De Re Militari предоставяме текстове и карти, даващи възможни отговори на горните въпроси.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ В:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMICA.EDU

Приятно четене!


De Re Militari XII

Image00001

Докато иракските правителствени сили изтласкаха джихадистките части на Даеш („Ислямска държава“) от ключови градове, завзети от групировката през 2014 година, от Иракски Кюрдистан направиха изявления, които подсказват, че дори и след премахването на заплахата от Даеш, Ирак ще бъде разделен.

Масрур Барзани, ръководител на Съвета за сигурност към правителството на Иракски Кюрдистан и син на президента на автономната област, Масуд Барзани, заяви, че

Ирак трябва да бъде поделен на отделни територии, свързани в конфедерация с три главни града, за да няма никой стоящ над останалите.

Тези думи със сигурност ще имат отражение тепърва.

През изминалата седмица, Даеш започна вълна от самоубийствени атаки, при които загинаха дузина членове на милициите от Мисрата, които влязоха миналата седмица в смятания за главен град на джихадистите, град Сирт. АП съобщи, че бойци на Даеш опитват да инфилтрират отново града. В момента се водят сражения около казарми в града, пристанището и военновъздушната база.

Директорът на ЦРУ, Джон Бренън заяви в изнесен доклад, че Даеш тренират бойци и опитват да разположат малки групи извън техните територии за нанасяне на бъдещи атаки в западни държави.

Според Бренън, групировката ще разчита повече на партизански тип военни действия, заради загубата на територии в Сирия и Ирак. Според изследванията, Даеш разширяват мрежата си и пропагандата си към т.нар. „вълци единаци“. Клонът в Либия, според американското разузнаване, е по-силно развит и има опити за влияние върху по-големи територии от Африка, въпреки загубите в град Сирт.

След атаката срещу нощен клуб в американския град Орландо, при която загинаха 50 души, много медии посочиха, че през агенцията си Амак, Даеш са поели отговорност за извършеното. Амак не са пускали съобщение с това съдържание. Онова, което беше публикувано, обаче, показва нещо по-тревожно дори от това наистина от Даеш да бяха поели отговорност.

Всички тези теми разгледахме накратко в брой 12 на журнала De Re Militari. Приятно четене!

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ИЛИ ДА СВАЛИТЕ ОТ

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


DE RE MILITARI VIII

 

Image00001

През 1498 година, няколко португалски галеона, носени напред от мусонните ветрове и теченията в Западния Индийски океан, достигат до град Каликут в Индия. Там пристигането им предизвиква такава сензация, че те са моментално поканени в двореца на местния владетел – саморинът.

Вашку да Гама и момчетата му преминават по улиците на многолюдния град, оглеждайки с почуда пазарите и улиците, сградите и къщите, отделяйки внимание на укрепленията. Когато достигат в двореца и са приети в залата за аудиенции, там се засичат инцидентно с група арабски търговци, идващи от Мароко.

Арабите са толкова изумени да видят иберийци в Индия, че един от тях неволно възкликва – „Вие пък какво правите тук!?“.

През следващите четири века и половина, присъствието на европейците в политиката и търговията на Азия ще бъде всичко друго, но не и инцидентно и случайно. Португалия, Испания, Холандия, Франция и Великобритания ще изплетат поредица от сложни политико-икономически мрежи, с които Азия ще бъде постепенно принизена до статуса на депо за суровини (живи и неживи) за развиващите се с главоломни темпове западни индустрии. Ала както всяка друга история, и европейската приказка си има край. Той идва бурно, грубо и безпощадно с края на Втората световна война и деколонизацията на Азия. Този процес е свързан с поредица от граждански и военни противоборства, които, в определени страни, все още не са затихнали.

След като през 1990 година, двуполюсният модел, който реално никога не бе съществувал, рухна, Азия пое по нов път на развитие – път, свързан с неминуемото преминаване на политическата и икономическата инициатива в ръцете на местните нации и регионални сили…

В новия брой 8 на журнала De Re Militari разглеждаме за първи път сблъсъка между Индия и Китай в тяхната битка за влияние в Азия. В началото на броя разглеждаме с исторически контекст как започва този сблъсък и развитието му в едно икономическо състезание, разпростиращо се до Централна Азия. Тази тема ще развиваме и в други броеве на журнала.

В брой 8 сме пуснали и две нови карти на Сирия, които показват в детайли битките около Палмира в Източна Сирия и Алепо в Северна Сирия. Също така, добавили сме карта на петролните полета в Либия с фокус върху Източна Либия – онези, към които се стреми „Ислямска държава“. И не на последно място – новините от Ирак, придружени с карта…

БРОЯТ МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ИЛИ ДА ИЗТЕГЛИТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU

Приятно четене!


DE RE MILITARI, брой II

2KORICA

На линия е и Втори Брой на журнала De Re Militari. В този брой ще ви занимаем:

  • С развитието на конфликта в Сирия
  • С конфликта в Сомалия и кой кой е по тамошните фронтове
  • С войната в Афганистан и множеството фракции, които се борят там
  • С подновеното напрежение в Нагорни Карабах

Броят може да четете онлайн в

КЛИН КЛИН

КАЛАМЕО

ISSUU

ACADEMIA.EDU

или да свалите от ТУК