Конфликт: Османо-унгарските войни
Кога: 29,08,1526г.
Къде: Мохач, Южна Унгария
Кои участват:
1) Османската империя
Пълководци: Сюлейман I Кануни
Армия:ок. 50 000 – 100 000, 160 оръдия*
2) Кралство Унгария, Кралство Бохемия, Хърватия, подкрепяни от Полша, Папството и Свещената Римска империя
Пълководци: Лайош II**, Пал Тамори, Кръсто Франкопан, Янош Заполя
Армия: ок. 40 000, 85 оръдия (в самата битка участват едва около 25 000 и 53 оръдия, останалите не успяват да пристигнат навреме)
Историята на кратко:
След като превзема Белград (1521г.) и подчинява Родос (1522г.), Сюлейман Великолепни насочва вниманието си към Унгария – последната останала сила в Югоизточна Европа, която може да представлява заплаха за османците. Първоначално Сюлейман предлага на унгарците да се превърнат в негови васали, по примера на Влашко и Молдова, но, разбира се, унгарците категорично отказват. Същевременно, след разгрома на французите при Павия (1525г.), крал Франсоа I успява да сключи договор със Сюлейман, насочен срещу Хабсбургите и техните съюзници. Франсоа, притиснат в Италия и Фландрия, моли Сюлейман да насочи армията си срещу Виена, з ада отклони вниманието на Хабсбургите. Това пасва идеално на плана на султана, който е решил да нахлу е Унгария и да прекърши веднъж за винаги враговете по северната си граница.
През април 1526г. Сюлейман организира своята армия в Истанбул и поема на поход. Унгарците реагират мудно. едва в началото на юли, когато враговете вече наближават Белград, Лайош II започва да свиква своите войски. Набързо организираната унгарска армия е два пъти по-малобройна от османската, а част от помощните армии, които са разположени в Хърватия и Трансилвания не успяват да пристигнат навреме.
Битката започва около обяд на 29,08,1526г. Унгарската армия е разположена в две линии – основна: център – наемническа пехота, фланкирана от кавалерия, а във втората линия е разположена тежката пехота Османците строяват в центъра на своята първа линия ирегулярните части от Румелия – акънджии и яя, а на втора линия поставят еничарите, подкрепени от спахиите по крилата. Първоначалната атака на османските нередовни части е отблъсната от унгарския десен фланг, командван от Пал Тамори. Епископът започва да преследва отстъпващите части и дори достига центъра на османската армия. Според някои сведения, няколко вражески куршума улучват бронята на самия Сюлейман. Именнов този момент еничарите се престрояват в първа линия и атакуват унгарците. Помитат разпилените сили на Тамори, след което атакуват целия унгарски фронт, разчитайки на превъзходството си в огнева мощ. Унгарската пехота понася сериозни щети и се пропуква първо в лявото си крило. Съчетанието от огнева мощ и вихрени атаки на спахиите по крилата се оказва фатално. Тежката унгарска конница остава неефективна и с нищо не допринася за развитието на битката. В крайна сметка по-голямата част от унгарската армия (поне 14 000) са избити. Лайош успява да напусне бойното поле, но е хвърлен от коня си, и повлечен от бронята си се удавя в река Кселе. Сюлейман остава изумен, че тази нищожна сила е единственото, което унгарците ще изправят срещу него.
Победата при Мохач се оказва ключов за османците. Те превземат около 1/2 от цяла Унгария без сериозни затруднения. Трансилвания и част от земите между Дунав и Тиса остават в ръцете на династията Заполя, които османците подкрепят като васални крале на Унгария. Най-западните унгарски земи, заедно с Моравия и Бохемия отхвърлят Заполя и признават за свой владетел Карл V, владетелят на Свещената Римска империя, а в последствие и брат му Фердинанд I. Войните за контрола над Унгария продължават с променлив успех през следващите двеста години, като често пъти князете на Трансилвания, наследници на Янош II Заполя претендират за кралската титла на Унгария, подкрепяни от османците. Съдбата на Унгария се решава окончателно от мира от Карловац (1699г.), според чийто клаузи цяла Унгария, Хърватия и Трансилвания стават владение на Хабсбургите.
* според някои по-нови изчисления, османската армия наброява около 100 000, докато 50 000 е цифрата, с която историците работят през 90-те години
** Лайош II е крал на Унгария и Бохемия, а във владенията му се включват още Хърватия, Моравия и Трансилвания