Tag Archives: Поатие

сър Джон Хоукууд

Сър Джон Хоукууд (1320-1394г.), английски рицар и италиански наемнически капитан (кондотиер), служил на различни господари в продължение на шест десетилетия.

Джон е роден в обикновено семейство, баща му е боядисвал платове и/или е бил шивач. Джон е втори син и като такъв може да очаква само малка част от семейното наследство. Ето защо, когато през 1337г., Англия започва война с Франция, младежът решава да служи под знамената на Едуард III. За кариерата му в армията се знае относително малко, но Хоукууд вероятно се е сражавал при Креси (1347г.) и Поатие (1356г.), след което лично Черният Принц го посвещава в рицарство насред бойното поле. След подписването на мира от Бретини (1360г.), Джон напуска английската армия.

След повече от двадесет години по бойните полета, Хоукууд не може да се върне към стария си живот. Войната се е превърнала в неговия занаят и Джон решава да си потърси нови работодатели. Заедно с него тръгват и част от войниците, които е командвал. Първоначално заминава за Бургундия и се присъединява към местните „Свободни отряди“, а по-късно е чат от т.нар „Велик отряд“, който се сражава срещу папските войски в района на Авиньон. През 1362г., Джон, вече лидер на собствена наемническа част – Бялата рота, е нает от херцога на Монферат, който започва война със савойския граф Амадео VI Зеления (същия, който две години по-късно ще изгони османците от Галиполи и ще завладее българските градове по южното Черноморие – бел.авт.). В служба на Монферат, Джон воюва и в Северна Италия, в долината на р. По срещу Милано и другите местни барони и градове-държави.

Между 1364 и 1370г., Бялата рота служи последователно на Пиза, Перуджа и след това на Милано, сражавайки се за и срещу почти всички големи играчи в италианската политика. Между 1375 и 1378г., Хоукууд служи на Папството във Войната на Осемте светци, сражавайки се срещу Сиена, Флоренция и Милано.
През 1379г., Бялата рота отново сменя своя работодател и застава на страната на Милано, като Хоукууд се жени за незаконната дъщеря на миланския лорд. Двамата се скарват и англичанинът заминава за Флоренция (1381г.) В последствие е нает от Падуа, като в служба на падуанците, Хоукууд печели една от най-важните си победи – Битката при Кастаняро (11 март, 1387г.). Между службата си във Флоренция и тази в Падуа, Джон действа като посланик на крал Ричард II в двора на Папата.

През 1390г., Бялата рота се връща на служба при флорентинците и Джон става главнокомандващ на флорентинската армия, в която си роля за пореден път воюва с Милано. Хоукууд успява да спре миланското настъпление и е обявен за спасител на Флоренция и неин почетен гражданин.
Наемникът умира през 1394г., след като в продължение на почти шестдесет години се сражава по бойните полета на Франция и Италия. Погребан е във Флоренция, но по настояване на Ричард II, тялото му е пренесено в Лондон.

Реклами

Битката при Тулуза – или кой спаси Европа?

Image00001

Конфликт: Арабските завоевания в Западна Европа

Къде: Тулуза, херцогство Аквитания (дн. Франция)

Кога: 09.06.721г.

Кои участват:

1) Умаядския халифат (провинция Ал Андалус)

Армия: Неизвестна (изворите говорят за стотици хиляди)

Пълководец: Ал Самх ибн Малик ал Хаулани, валия на Ал Андалус

2) Херцогство Аквитания (под номинален сюзеренитет на франките)

Армия: Неизвестна (според хронистите, разбира се, много по-малка от арабската)

Пълководец: Одо Велики, херцог на Аквитания

Сражението накратко:

След като арабите успешно плячкосват областта Септимания (дн. Лангедок-Руслийон), техния валия ал Хаулани се завръща на юг от Пиренеите за да събере нови сили, след което се отправя към Тулуза, столицата на най-силната държава в южна Франция – Аквитанското херцогство. Арабите поставят града под обсада, но преди това Одо, херцогът на Аквитания успява да се изплъзне и започва да набира армия сред своите васали за да разбие обкръжението на своята столица. Одо търси помощ и от своя сюзерен Карл Мартел, майордом на Австразия и Нейстрия ( който в последствие ще се кичи със славата на общоевропейски спасител, след победата си при Поатие през 732г.), който отказва да помогне, предпочитайки да следи от разстояние развитието на арабското нашествие. След три месеца търсене, Одо успява да събере армия и се завръща точно когато защитниците на Тулуза се готвят да се предадат.

Силите на Одо атакуват арабите, разположени на лагер край града, но херцогът решава да имитира отстъпление без да рискува да се въвлече в решително сражение. Арабите, заблудени че са успели да разбият християнските сили се завръщат в лагера си, но не изпращат патрули, които да охраняват тила им от врага. Одо се възползва от тази грешка и използва прикритието на нощта за  да удари вражеския лагер от всички страни. По-голямата част от арабската армия е избита, а едва малцина успяват да се спасят. Валията ал Хаулани се измъква, но в последствие умира от раните си.

Разгромът край Тулуза за дълго време прекършва волята на арабите да водят решителни кампании в Аквитания и Септимания. Единадесет години по-късно Крал Мартел разбива нова голяма арабска армия при Поатие, но нямам съмнение, че именно победата на Одо при Тулуза дава шанс на майордома да доизгради своите сили и да се подготви за решителният сблъсък с арабите. Победата на аквитанският херцог е възприемана от андалуските араби като много по важна за тях самите, отколкото загубата при Поатие, на която не гледат с особен интерес. Деня на битката при Тулуза се отбелязва с възпоминание в джамниите чак до рухването на емирата Гранада през 1492г.


Пет легендарни бойни формации от Средновековието

1. Паладините на Карл Велики

Франкски рицари атакуват викингски нашественици

Франкски рицари атакуват викингски нашественици

Кога: VIII-IX век.

Къде: Франкската империя

Колко: Няколко стотин

Войни: Войните на Карл Велики в Италия, Саксония, Бавария, Панония и Испания

Паметни битки: Прохода Ронсево

Защо са легендарни: Ореола на паладините се крепи най-вече на подвига на рицаря Роланд, който, за да спаси своя владетел, жертва живота си задържайки настъплението на баските планинци. Този мит в последствие е сериозно доукрасен, като в цялостния образ са привнесени елементи от легендарните. В действителност франкските паладини били каймакът на конницата на Карл Велики. Това вероятно били висши аристократи или техните наследници, снаряжени с най-добрите брони и оръжия и обучени в изкуството на войната от най-ранна възраст. Тези прото рицари били ударната сила на франкската кавалерия и били използвани за нанасяне на разгромен удар на различните опоненти на Франкската империя. Тези елитни воини са се сражавали на всички фронтове на империята, от гористите земи на Бавария и Саксония, през Пустата на Панония до планинските чукари на Васкония (Северна Испания).

2. Варяжката гвардия на византийските василевси

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Освен ненадминати войни, саксите и викингите били същинска екзотика във ориенталската среда на Константинопол.

Кога: IX-XII век

Къде: Византийската империя

Колко: От няколко стотин до няколко хиляди през различните периоди

Войни: Византийската реконкиста; Въстанието на Петър Делян; Войните на Алексий Комнин; Войните на Мануил Комнин;

Паметни битки: Траянови врата, Ключ, Драч, Сердика, Манцикерт, Мириокефалон, Обсадата на Константинопол

Защо са легендарни: Варяжката гвардия започнала съществуването си като дар от руския княз Владимир към византийския император Василий и наброявали 6 000. В последствие василевсите започнали редовно да набират руски варяги, норвежци, шведи, англо-сакси и саксонци в своята лична гвардия, тъй като не се доверявали на местните бойни формации, ръководени често от представители на опозиционната аристокрация. варягите били смели, свирепи и предани до гроб на своя работодател, в замяна на което се ползвали с редица привилегии и се радвали на специално място в космополитната византийска столица. Варягите се сражавали във всички големи сражения, в които присъствали лично византийските василевси и често именно те спасявали к0жата на ромейските императори.

3. Самураите

Самураи от XIX век в традиционни брони

Самураи от XIX век в традиционни брони

Кога: XII-XIX век

Къде: Япония

Колко: до 10% от населението на страната

Войни: Всички конфликти от Японската история след XII век.

Паметни битки: Монголските инвазии от 1274 и 1281г.; Битката при Окехазама; Битката при Сачеон; Битката при Секигахара; Битката при Широяма;

Защо са легендарни: Самураите са смятани от мнозина за най-добрите воини в човешката история. Майстори на ръкопашния бой и фехтовката, те били основната ударна сила на всеки японски аристократ (даймьо) или на цялата японска армия, в редките случаи, когато тя се сражавала под знамената на един единствен водач. Самураите следвали свой специфичен код на честта – Бушидо, който и до днес е основополагащ за японската култура. Героизма, себеотрицанието и верността на самураите били забележителни, както и волята им да извършат самоубийство пред угрозата от позор и опетняване на честта. Самият край на тяхното съсловие – битката при Широяма е своеобразен апотеоз на вековната им традиция.

4. Мамелюците

Мамелюци, 13-14 век

Мамелюци, 13-14 век

Кога: XII-XVIII век

Къде: Египет, Сирия, Палестина

Колко: Няколко хиляди

Войни: Кръстоносните походи; Египетско-монголските войни; Египетско-кипърските войни; Османо-египетските войни;

Паметни битки: Аин Джалут; Хомс; Уади ал Хазандар; Марж ал Сафар; Марж Дабия; Битката при пирамидите;

Защо са легендарни: Създадени от пленени и продадени в робство кумани, а в последствие и други „бледолики“ пленници от Източна Европа, мамелюците се превърнали в страшна военна сила в Близкия Изток. Дори самия факт, че единствено те нанесли поражение на монголите в техния зенит е достатъчен за да ги постави в тази класация. Мамелюците доминирали близкия Изток в продължение на три века, докато през 1517г. Селим I Явуз не ги победил и не анексирал Египет. Дори тогава мамелюците не загубили властта си напълно, а били поставени на върха на местната аристокрация, като от войни, постепенно се превърнали в социалния елит на Ориента. За последно мамелюците се изправили срещу Наполеоновата армия през 1798г., но били победени от по-модерното въоръжение и бойния опит на френските войници.

5. Уелските стрелци с дълъг лък 

Стрелците с дълъг лък започнали д аизползват подострени колове за да се бранят от настъпващата вражеска конница.

Стрелците с дълъг лък започнали д аизползват подострени колове за да се бранят от настъпващата вражеска конница.

Кога: XIII-XVI век

Къде: Британските острови, Франция

Колко: Няколко хиляди

Войни: Англо-уелските войни; Англо-шотландските войни; Английските инвазии в Ирландия; Стогодишната война;

Паметни битки: Поатие; Креси; Ажинкур;

Защо са легендарни: Легендата гласи, че стрелците с дълъг лък стреляли с такава точност и сила, че пробивали дори рицарските брони. Както доказва битката при Ажинкур, това не било съвсем вярно, но е факт, че уелските стрелци били едни от най-добрите в Средновековна Европа, а техните лъкове спокойно можели да се мерят по далекобойност с най-добрите образци на степните рефлексивни лъкове. Уелските стрелци се сражавали първоначално срещу англичаните, а в последствие и за тях. След 1301г., употребата на дългия лък преминала и сред английското население, като практиката се запзила чак до времето на Хенри VIII, когато огнестрелните оръжия започнали да заменят лъковете. Стрелците с дълъг лък изиграли ключова роля в спечелването на някои от най-паметните английски победи през Средните Векове.


Битката при Поатие, 1356г.

На тази дата през 1356г. Войските на Едуард Черния Принц разгромяват французите при Поатие, пленявайки френския крал Жан II Добрия. Битката бележи повратен момент в Стогодишната война (1337-1453г.) и води до период на английска експанзия в Гаскония и Нормандия. Битката при Поатие се нарежда сред най-знаменитите сражения на Средновековието, заедно с Ажинкур (1415г.), Креси (1346г.), Рим (537-8г.), Поатие (732г.) и Ахелой (917г.).

В началото на сражението, англичаните изоставят своя обоз, което кара французите да предположат, че враговете им се готвят да напуснат бойното поле. Това води до бърза атака от страна ан френските рицари, посрещната с дъжд от английски стрели. Рицарската броня се оказва непреодолимо препятствие за английските стрелци и те променят тактиката, целейки се в конете на врага. Това дава резултат и няколко последователни френски атаки са отблъснати, не и без помощта на набързо издигнатите от англичаните прегради от набодени в земята колове. Неуспеха на атаките сериозно разколебава французите и последния им щурм, воден лично от крал Жан II не успява да разбие английската линия, в която в ролята на пехотинци са се включили и английските стрелци, чийто муниции били почти изчерпани. В този ключов за изхода на сражението момент отряд английски конници, които Черния Принц държи в резерв прави обход по десния фланг и заплашва да обкръжи френските сили. Крал Жан изпраща назад двамата си по-големи синове и херцога на Орлеан заедно с част от армията. Те успяват да се изтеглят, но самия крал е пленен заедно с голяма част от френската аристокрация.

king-john-france

Френският крал Жан II се предава на английските войски след като заедно с личната си свита оказва сериозна съпротива на враговете си.

Пленничеството на Жан II продължава цели 4 години и едва през 1360г. той е освободен в замяна на 3 милиона екю и целите провинции Гаскония и Аквитания. За Англия откупа е от огромна полза – парите държат английската хазна пълна чак до времето на Хенри V (1413-1422г.)