Tag Archives: Полша

Битката при Варна – 1444г.

Последната атака на Владислав III

Последната атака на Владислав III, худ. Ян Матейко

Кога: 10.11.1444г.

Къде: край Варна, Османски султанат (дн. България)

Кои участват:

1) Кръстоносната армия от  Унгария, Бохемия (Чехия), Полша, Литва, Унгария, Хърватска, Молдова, Влахия, Сърбия, папството, включително и български контингент

Армия: 25-30,000 души

Пълководци: Владислав III Ягело, Янош Хуняди, Влад II Дракул, Фружин, бан Талоци

Загуби: около 15-20,000 души

2) Османски султанат

Армия: ок. 40-50,000

Пълководци: Мурад II Коджа, Хадъм Шехабедин паша, Караджа паша

Загуби: около 15-20,000 души

Историята накратко:

След като през 1443г., кръстоносната армия навлиза в османските владения по Via Diagonalis и след поредица от кървави сражения достига София, настъпването на поредната тежка балканска зима води до прекратяване на бойните действия и подписване на примирие за срок от десет години. Мурад II, доволен че е стабилизирал границата си в Европа абдикира в полза на своя невръстен син Мехмед II (бъдещият Фатих) и се оттегля в Анадола,като преди това договаря мир и с бейлика Караман.

Уверени че новият, неопитен султан ще бъде опонент, с който лесно ще се справят, унгарците, водени от Янош Хуняди решават да организират нова експедиция, която веднъж за винаги да пречупи турското присъствие на Балканите. Идеята веднага е приета от младия полско-унгарски крал Владислав III Ягело, както и от папа Евгени IV. Част от армията, която участва в похода от 1443г. е отново събрана. Основният контингент от кръстоносните сили – около 15,000 души, е съставен от унгарци, поляци и чехи. Те са допълнени от 7,000 власи под командването на Влад II Дракул, както и от няколко по-малки контингента от Босна, Хърватска, Молдова и Рутения (Западна Украйна). В армията има и тевтонски рицари, както и български контингент, командван от Фружин Шишман.

Притеснен от надигащата се кръстоносна буря, Мехмед II призовава баща си да се върне обратно на трона, несъмнено подтикван от своите везири. Мурад първоначално отказва, но според легендата, сина му пратил писмо, в което заявил, че ако Мурад II е султантът, то той трябва да поведе войските си. Ако ли той не е султан, то тогава султан Мехмед му заповядва да дойде и да води армията в битка. От гледна точка на реалната подготовка, турците събират силите си възможно най-бързо, макар и да не успяват да мобилизират пълния си потенциал. Спахии са свикани както от Анадола, така и от Румелия, придружени от акънджии (доброволци) и от двете страни на Проливите. Османската армия се структурира около своето ядро – еничарският корпус, чиято численост трудно може да бъде фиксирана, но вероятно става дума за около 10-15 000 от „робите на падишаха“. Към тях се прибавя и контингентът от спахии на Портата. Освен редовната пехота,  османската армия разчита и на подразделения от доброволци –  пехотинци – яя/азеби.  Въпреки че съюзна флота от венециански, папски и бургундски кораби блокира Дарданелите, Мурад успява да се прехвърли през Босфора, подпомаган от генуезците и прикриван от мощна артилерия, разположена по двата бряга на пролива.

Походът на Владислав III започва доста късно – едва през септември, което, принципно, сериозно ограничава времето, с което християните разполагат за да реализират някакъв ключов успех. Кръстоносците пресичат Дунав при Оршова и поемат през Мизия. Въпреки опитите им, те не успяват да превземат нито Видин, нито Никопол, нито Търново и са принудени да оставят тези крепости в тила си. Първите успехи идват с превземането на Шумен и Провадия. Следващата им цел се  явява Варна. Хуняди несъмнено съветва краля да заеме големия морски град и спускайки се по Via Pontica да нахлуе в Тракия без да се налага да форсира Стара Планина. Този план е разгадан от Мурад II, който отлично познава пътищата в своите владения и знае, че опонентите му не биха рискували да затънат в преспите на Балкана.  По тази причина, той повежда концентрираните си сили към Несебър и на свой ред преминава през Източния Балкан, избягвайки непристъпните височини. Османската армия се движи бързо и решително. Разстоянието от Босфора до Варна е взето за по-малко от месец (15.10 – 9.11), докато кръстоносците губят два месеца и половина от форсирането на Дунав при Оршова до достигането до Варна. Това се дължи и на опитите им за превземане на мизийските крепости, които допълнително затрудняват марша им. В чисто пространствени измерения, пътят, изминат от кръстоносната армия е с около 100-150 км по-дълъг.

Военният съвет преди битката, худ. П. Станимиров за National Geographic България

Военният съвет преди битката, худ. П. Станимиров за National Geographic България

На 9-ти ноември, силите на Мурад успяват да обходят позициите на кръстоносците от запад и да ги притиснат между Варненското езеро, морето и платото Франга. На свиканият върховен военен съвет (нощта на 9-ти срещу 10-ти) ,папския легат Джулио Чезарини настоява армията да се прегрупира за обрана, използвайки терена в своя полза. Той залага на чехите и техния вагенбург като основно средство за контриране на евентуални вражески атаки. Чезарини вярва, че съюзната флота скоро ще достигне Варна и ще може да изтегли кръстоносците по море. Хуняди правилно оценява ситуацията и съветва краля да изостави отбраната и да поведе силите си в решително настъпление. Доводът му е прост – позицията е лесна за отбрана, но трудна за задържане поради липсата на припаси, както и поради факта, че османците биха могли да отрежат достъпа на кръстоносците към морето и да обезсмислят всякакви планове за евакуация. Трансилванският воевода залага на решително настъпление, което да доведе или до пробив на османската блокада или, в по-добрият случай, до решителен успех, който да развърже ръцете на кръстоносците за настъпление в Тракия. Владислав III, верен на рицарските идеали за доблест и решителност, се съгласява с плана на своя съветник. На сутринта на 10-ти ноември, Хуняди разгръща 25,000-та кръстоносна войска в дъга между Варненското езеро и Франгенското плато. 3,500 членове на личната гвардия на краля от поляци и унгарци с две знамена, унгарски наемници и частите на унгарските благородници заемат центъра. Влашката конница е вдясно от центъра в резерв. Десният фланг разположен по хълма към с. Каменар се състои от 6,500 мъже в пет части. Варадинският епископ Ян Доминек е начело, а Чезарини командва части от германци и босненци. Егерският епископ води собствена военна част, а военният управител на Славония Франко Талоци командва военна част от хървати. Левият фланг наброяващ 5,000 мъже, разделени на пет части, е воден от Михал Силаджи, девер на Хуняди, и се състои от трансилванците на Хуняди, българи, немски наемници и унгарци. Зад унгарците, близо до Черно море, е разположен вагенбург, защитавани от 300-600 чешки и рутенски наемници под командването на хетман Чайка. Всеки фургон се заема от 7-10 войника и е въоръжен с бомбарди.

За съжаление на християните, Мурад, който добре познава Хуняди, знае точно какво е намислил опонента му. Османците се построяват в класическия си стил -пехотата заема центъра, където еничарите, очакващи атаката на своите врагове, се окопават с две линии траншеи и полеви укрепления (точно както и при Никопол през 1396г.), като зад тях е разположен обоза на армията. Двата фланга са заети от конницата – спахии и акънджии, като анадолците се строяват на десния фланг под командването на Караджа паша, а румелийците – на левия фланг, водени от бейлербея Хадъм Шехабедин паша. Мурад, възползвайки се от численото си превъзходство, оставя един контингент от 3,000 спахии в резерв (вероятно това са ‘спахиите на Портата’, които са запазени за нанасяне на финален удар – бел. авт.), а друг резерв заема Франгенското плато, като там са разположени еничари, въоръжени с лъкове и лека кавалерия.

Сражението започва с атака на румелийската конница, която атакува силите на християните на техния десен фланг. Атаката без съмнение е отвличаща – още при първите изстрели на оръдията от вагенбурга, Шехабедин паша заповядва на своите войници да се изтеглят, което увлича опонентите им в хаотично преследване. Именно това е целял бейлербеят – християните попадат в ловкия капан и са атакувани от засада от резерва на Франгенското плато. По-голямата част от включилите се в преследването сили са разбити и едва малцина успяват да се доберат до вагенбурга. Повечето са отхвърлени в паническо бягство, като част от силите отстъпват чак до р. Камчия, преследвани по петите от силите на Шахабедин паша.

Battle_of_Varna

На срещуположния фланг нещата се развиват в полза на кръстоносците. Анадолските спахии са атакувани успешно от тежката кавалерия на Хуняди, подкрепяна от власите на Влад Дракул. Караджа паша пада убит, а войниците му бягат в безредие, преследвани в продължение на няколко километра от Хуняди. Междувременно, власите правят завой, обхождат вражеския център и вместо да го атакуват,  оплячкосват турския лагер, след което напускат бойното поле и се отправят на север към родината си.  В този момент, Хуняди изпраща послания до Владислав – да изчака завръщането му и да задържи центъра и десния фланг. Вместо да се вслуша в разума, импулсивния, млад владетел (той е едва на двадесет – бел.авт.) събира около 500 от елитните полски рицари и възнамерява да реши изхода на битката докато вражеската кавалерия отсъства от бойното поле. Противно на наложеното схващане, тази маневра, сама по себе си, не е грешна. Грешен е мащабът на силите, които Владислав взима със себе си, подценявайки силата на османската пехота. Това не бива да ни изненадва, с оглед на все още доминиращото в Европа схващане за превъзходството на конницата над пехотата при водене на открито сражение. Бляскавите победи на швейцарците са още далеч в бъдещето и подобна самоувереност не е лишена от практическа логика. Въпреки това, еничарите вече са показвали, че умеят да блокират настъпление на рицарите и Владислав несъмнено е познавал добре хода на никополската битка, водена от предшественика му Сигизмунд. От друга страна, не бива да надценяваме и възможността за бързо свикване на голям брой войници с цел нанасяне на внезапен удар. Вероятно, в хода на битката, Владислав просто не е успял да организира на време повече воини. Младежът решава да рискува с атака така, както Хуняди решава да рискува, давайки открито сражение. В крайна сметка, битката действително бива решена от неговата атака.

Първоначално, полските рицари постигат превес и разбиват челните редици на вражеската пехота, много от които несъмнено са били яя/азеби и аджеми оглани (младежи, обучаващи се за пълноправни еничари – бел. авт.). С достигане същинското ядро на корпуса, обаче, атаката губи своята инерция, а опитната османска пехота съумява да  се вклини в редиците на враговете си, с цел да ги изолира на малки групи, които да бъдат задушени една по една. На бойното поле се завръща и Шахабедин паша, който по-бързо от Хунияди осъзнава, че сражението още не е решено. Въпреки смазващото числено предимство, Владислав продължава устрема си и почти успява да достигне до позицията на Мурад II, който към този момент предприема действия за напускане на бойното поле. Съдбата протяга своя пръст и решава изхода на битката – конят на краля попада в яма, а самия владетел е свален от седлото. Краят му, вероятно, напомня този на английския владетел Ричард III – сам, с меч в ръка посреща ударите на своите врагове. Резултатът може да бъде само един – кралят е убит, а с него рухва и надеждата за победа. Полският контингент буквално е погълнат от османската пехота, която преминава в контранастъпление, подкрепяна от румелийските спахии.

Завръщането на Хуняди на бойното поле носи избавление за обречената кръстоносна армия. С цената на сериозни загуби, трансилванският княз успява да спре вражеското настъпление и под прикритието на вагенбурга да изтегли своите сили на север, отстъпвайки през Мизия към Унгария. Двете армии понасят колосални загуби, като кръстоносците губят между 50 и 70% от армията си,  а османците – около 40%. Въпреки своята победа, Мурад е на ясно, че успеха е постигнат на твърде висока цена и се отказва да преследва разгромения враг, като вместо това дава тридневна почивка на армията си, след което се заема да си върне контрола над Провадия и Шумен. Това дава възможност на Хуняди да изтегли силите си от Мизия и да се укрепи в Банат, изчаквайки ответния османски удар, който така и не идва през същата година. Разгромът на кръстоносците при Варна се явява сериозен удар за християнската кауза на Балканите. Ще минат четири години преди Хуняди да успее да организира нова армия, достатъчно силна че да предизвика турците.

Източници:

Batte of Varna

Битката при Варна  

Кюмюрджиев Л. – Великата битка на народите – Варна 1444г., National Geographic

Стоянов А. – Враг пред портите: Османската военна еволюция 1300-1453г., „Военна История“, Брой 7

Реклами

Пет легендарни бойни формации от Новото време

1. Швейцарските копиеносци (Reisläufer)

SwissPikemen

Синовете на планината били готови да дадат порция стомана на всеки, срещу когото им било платено да се бият…

Къде: Западна Европа

Кога: XIV-XVIII век

Колко: Между няколко стотин и няколко хиляди в различните сражения

Войни: Швейцарската война за независимост; Швейцарско-бургундските войни; Италианските войни; Религиозните войни във Франция; Тридесетгодишната война; Войните на Луи XIV;

Паметни битки: Моргартен, Лопен, Новара, Мариняно, Бикока, Павия

Защо са легендарни: Швейцарските копиеносци са онази военна машина, която в края на XV и началото на XVI век окончателно разрушава рицарството като водеща форма на офанзивно водене на сраженията.Опитни, безскрупулни и жестоки и в бой и в плячкосване, швейцарците всявали ужас сред своите врагове. Дисциплината им и братството, което съществувало в отделните полкове, базирани на принципа на общото селище, от което идвали (както било и в българската армия до 1945г.) създавали една хомогенна ударна сила, която като валяк помитала противниците от бойното поле. Преди славата им да залезе в полята край Павия, швейцарците били разгромили всички големи армии в Западна Европа. Всъщност, единствения достоен враг, срещу когото никога не се изправили, заема второто място в този списък….

2. Еничарите (Yeniçeri)

Полумесецът от белите шапки строен на бойното поле означавал, че враговете на падишаха ги чакали сериозни проблеми...

Полумесецът от белите шапки строен на бойното поле означавал, че враговете на падишаха ги чакали сериозни проблеми…

Къде: Източна Европа, Северна Африка, Близкия Изток;

Кога: ок. 1370-1826г.

Колко: до около 55 000 в зенита на мощта им

Войни: Османската експанзия на Балканите; Османските завоевания в Западна Азия; Османските кампании в Триполитания, Тунис и Алжир; Османо-португалските войни; Османо-испанските войни; Австро-османските войни; Османско-полските войни; Руско-османските войни; Османско-персийските войни; Войната на Свещената Лига;

Паметни битки: Плочник, Косово Поле, Никопол, Анкара, Варна, Белград, Константинопол, Халдиран, Родос, Мохач, Багдад, Малта, Лепанто, Кипър (1573г.), Егер, Кандия, Виена, Зента, Морея, Багдад (1732г.), Кагул, Очаков;

Защо са легендарни: Освен че са първата професионална армия в Европа, еничарите са известни и със уникалната за Европа система за набор, въведена през 70те години на XIV век от Чандарлъ паша. еничарите били юмрукът на османската военна машина и на техните плещи били изнесени най-мащабните и бляскави победи и завоевания в историята на Османската империя. еничарите били тези, които първи щурмували вражеските крепости и пак на тях се полагало да спасят изхода на битката тогава, когато по-тежката западна кавалерия успявала да надделее на спахиите. Еничарите записали победи срещу всичките си врагове, превзели най-силните крепости срещу които заставали и всявали страх сред всичките си врагове. За добро или зло, немалка част от тези несъмнено храбри, но и жестоки мъже били българи….

3. Армията на Фландрия (El Ejército de Flandes)

Испанските войници били до един ветерани, често започнали своята воинска кариера преди да навършат пълнолетие. Мнозина от тези мъже се записвали в армията едва 13 годишни като помощници, оръженосци и барабанчици. Докато станат на 18 вече били изпечени ветерани с множество битки и рани зад гърба си. Онези от тях, които доживявали Христовата възраст са достоен еквивалент и на най-добрите съвременни командоси.

Испанските войници били до един ветерани, често започнали своята воинска кариера преди да навършат пълнолетие. Мнозина от тези мъже се записвали в армията едва 13 годишни като помощници, оръженосци и барабанчици. Докато станат на 18 вече били изпечени ветерани с множество битки и рани зад гърба си. Онези от тях, които доживявали Христовата възраст са достоен еквивалент и на най-добрите съвременни командоси.

Къде: Белгия, Холандия, Люксембург, Северна Франция,  Германия

Кога: 1568-1659г.

Колко: до около 88 000 души в своя зенит

Войни: Осемдесетгодишната война; Френските религиозни войни; Тридесетгодишната война; Испано-френската война от 1635-1659г.;

Паметни битки: Антверп, Бялата Планина, Бреда, Ньордлинген, Рьокроа, Битката при Дюните

Защо са легендарни: Като оставим на страна факта, че тази армия не спряла да воюва в продължение на 100 години, побеждавайки всичко, което се изпречи на пътя й, Армията на Фландрия заслужава да е тук, защото в редиците й служели такива войници, че армията изглеждала като отделен вид в сравнение с останалите испански войски. Фламандската армия била може би най-активната бойна формация в историята, като в сметката й има десетки полеви сражения и стотина обсади. Опит, издръжливост, доблест и ненадминати бойни умения са все характеристики на тази най-елитна сред испанските войски.

4. Крилатите Хусари (Towarzysz husarsk)

полските крилати хусари били несъмнено най-страховитата европейска конница през Новото време...

Полските крилати хусари били несъмнено най-страховитата европейска конница през Новото време…

Къде: Източна и Централна Европа

Кога: XVI – XVIII век

Колко: Няколко хиляди

Войни: Полско-руски войни; Полско-шведски войни; Полско-тевтонски войни; Полско-османски войни; Бунтът на Богдан Хмелнитски; Войната на Свещената лига; Великата Северна война; Войната за Полското наследство;

Паметни битки: Любишев, Бижина, Кокенхаусен, Кирхолм, Клюжин, Мартинов, Цричина, Очматов, Берестечко, Полонка, Чуднов, Лвов, Виена,

Защо са легендарни: Съчетание от тежка и същевременно маневрена конница е рядко явление, но именно това прави полските хусари най-опасната европейска конница в Новото време. Тяхната офанзивна тактика, съчетана с ненадминато майсторство в ездата и боя от конски гръб ги превръщали в страшилище за всеки противник. Полските крилати хусари доминирали бойните полета на Източна Европа в продължение на повече от век. В добавка трябва да отбележим и култовият им външен вид, който само допълва ефекта от представянето им на бойното поле.

5. Рицарите Хоспиталиери (Fraternitas Hospitalaria)

Вярата и мечът били основните средства за убеждаване на опонентите и закрила на поклонниците...

Вярата и мечът били основните средства за убеждаване на опонентите и закрила на поклонниците…

Къде: Родос (до 1522г.), Малта (след 1530г.)

Кога: 1309 – 1798г.

Колко: Няколко хиляди

Войни: Всички конфликти между християнските държави и османската империя в Средиземно море

Паметни битки:  Родос (1307-9г.), Александрия, Родос (1480г.), Родос (1522г.), Превеза, Малта, Лепанто

Защо са легендарни: Рицарите Йоанити или Хоспиталиерите са може би най-активния и дълголетен рицарски орден. Техните легендарни морски кампании в продължение на четири столетия пречат на мюсюлманските прати от различните части на Северна Африка да установят доминация в Средиземно море. Освен това, Хоспиталиерите изиграват решаваща роля в блокирането на османската морска експанзия и в продължение на две столетия са бастион срещу постоянните действия на османския флот. Легендарни са и поредицата от успешни обсади, които Хоспиталиерите издържат срещу многократно по-многобройни армии, като сред тях се отличава обсадата на Малта от 1566г. До самия си край през 1798г., малтийските рицари водят своеобразна морска реконкиста срещу берберските пирати и обезопасяват търговските маршрути между Ориента и Западна Европа.