Tag Archives: пруска армия

Битката при Молвиц

Атака на пруската пехота

Атака на пруската пехота

Кога: 10,04,1741г.

Къде: Молвиц, Силезия (дн. Малюйовице, Полша)

Конфликт: Войната за Австрийското наследство

Резултат: Пруска победа

Участващи страни:

1) Австрийската империя

Пълководец: Вилхелм Рейнхард фон Нейперг

Армия: 19 000

Загуби:  ок. 4 500 убити, ранени  или пленени.

2) Прусия

Пълководци: Фридрих II, граф Шверин

Армия: 21 600

Загуби:  ок. 4 800 убити, ранени или пленени

Историята на кратко: 

Молвиц е една от първите битки във Войната за Австрийското наследство и е първа в кариерата на Фрдирих II. Битката остава в историята със сериозните пропуски както от страна на младия „крал в Прусия“, така и на австрийския му опонент. В крайна сметка, по-добрата дисциплина, по-високата мобилност и хладнокръвието на граф Шверин спасяват прусаците и им донасят трудна победа над имперските сили.

План на битката

План на битката

Прусаците откриват битка с атака на част от своята линия, но тя е контрирана от вихрен удар на 4-5 000 австрийки конници, които помитат пруската кавалерия на десния фланг и атакуват пехотата. В този ключов момент Фридрих, следвайки съвета на граф Шверин, напуска бойното поле, оставяйки графа начело на армията. Първоначалния удар на австрийската кавалерия предизвиква  паника в десния фланг на прусаците, но мущровката от времето на Фридрих Вилхелм си казва думата. Без да получава команда, пруската пехота започва по своя инициатива да се престроява и посреща австрийската кавалерия с поредица от убийствени залпове.

Шверин възстановява реда в дясно, а пруската кавалерия на левия фланг разбива австрийската конница, която пробва да дублира атаката на своето ляво крило. Графът заповядва пълно настъпление на пруската линия. Прусаците, възползвайки се от способността си да стрелят по-бързо (4-5 изстрела в минута срещу 2-3 за австрийците), притискат своите опоненти и австрийците са изтласкани от бойното поле.

Пруският крал се разкайва за решението си да напусне бойното поле и се заклева никога повече да не изоставя мъжете си в битка – клетва, която спазва. За разлика от австрийците, Фридрих извлича доста поуки от битката и пренастройва тактиката си с цел максимално да се възползва от офанзивната мощ на своите войски. В следствие на битката, прусаците окупират Силезия, която в крайна сметка ще стане тяхно владение.


Битката при Седан

Battle-of-Sedan

Конфликт: Френско-Пруската война от 1870-71г.

Къде: Седан, Североизточна Франция

Кога: 01,09,1870г.

Кои участват:

1) Кралство Прусия, Кралство Бавария

Пълководци:Хелмут граф фон Молтке, Лудвих Фрайер фон дер Тан

Армия: 200 000, 774 оръдия

2) Втората френска империя

Пълководци: Наполеон III, Патрис Макмахон, Огюст Александър Дюкро, Емануел фон Вимпфен

Армия: 120 000, 564 оръдия

Историята на кратко:

През 1870г. Прусия е поставила Германската конфедерация в джоба си. Победите над Дания (1864) и Австрия (1866г.) издигат Прусия до ранга на една от водещите Велики Сили в Европа. Последната преграда пред утвърждаването на кралството като основен политически субект на Континента и легитимен център на германските земи остава Франция и нейната активна външна политика, целяща да балансира враждите на останалите сили, докато самата тя преследва издигане чрез амбициозни проекти за колониална експанзия.

Прусия не се колебае да нападне своя опонент, възползвайки се от благоприятната политическа ситуация – Австрия е заета със своите вътрешни преобразувания, Русия е в изолация след Кримската война, а Великобритания е обърнала погледа си по-скоро към Индия и разгръщането на руската експанзия в Централна Азия (т.нар. Голяма игра). Пруските войски и техните германски съюзници атакуват французите и след поредица от успехи започват да ги изтласкват към вътрешността на Франция. Най-голямата военна групировка на французите – Рейнската армия (150 000 души, командвани от марша Базен) е обсадена в Мец. Наполеон III и генерал Макмахон решават да сформират нова армия – Армията на Шалон и да се опитат да деблокират силите на Базен, след което да се съединят и да атакуват пруския фланг, прекъсвайки линиите за комуникация през Рейн. Наполеон, обаче, се страхува да рискува тежки загуби за новата си армия и решава да маневрира, избягвайки основното германско настъпление с поредица от маршове в посока белгийската граница. Това изтощава Армията на Шалон и дава шанс на граф Молтке да пренареди своите планове за справяне с императора и неговата нова армия. Молтке остава 1-ва и 2-ра армии да обсаждат Мец, а начело на 3та армия и Армията на Маас започва маневра за прихващане и обкръжаване на френските части, водени лично от Наполеон. На 30ти август, германците успяват да надвият французите при Бомон-ан-Аргон, нанасяйки им 5 000 души загуби и 40 оръдия. Французите се изтеглят към Седан, където Наполеон III планира прегрупиране и повторно изтегляне към по-удобни позиции на запад. Молтке, обаче, не дава никакъв шанс на французите и на следващия 1-ви септември обкръжава позициите им при Седан.

Битката започва когато френската армия прави опит да пробие пруския обръч. Французите избират за точка на пробива градчето Ла Монсел, но за тяхно нещастие, германците избират същата локация за нанасяне на своя собствен удар. Частите на Гьорг Саксонски са насочени към тази точка, заедно с баварските корпуси, командвани от барон Тан, чиято задача е да атакува Базен от другата страна на Маас.

sedan

Сраженията започват сутринта на 1ви септември, в 04:00 часа. Баварците атакуват Базей, но срещат упорите съпротива от страна на френските части, които са барикадирали улиците на градчето. Към 08:00 часа пристига подкрепление в лицето на VIII-ма пруска пехотна дивизия, а Тан успява да предислоцира част от артилерията си и към 09:00 часа атакува с подновена сила френските позиции с цел да осъществи необходимия пробив.

Боевете при ла Монсел започват в 06:00 часа и пруски части са изпратени за да подкрепят баварската атака, която подобно на боевете при Базай се натъква на сериозната съпротива на барикадираните френски войници. По време на сражението генерал Макмахон е ранен и назначава Дюкро за свой заместник.  Дюкро дава заповед за изтегляне от ла Монсел, но заповедта му е пренебрегната от генерал фон Вимпфен, който използва своя резерв, контраатакува и отхвърля баварците и саксонците. Краткия френски пробив е спрян с падането на Базей и прехвърлянето на свежи пруски части в помощ на баварците и саксонците. Контраатаката на Вимпфен отшумява, последвана от повторно германско настъпление. Към обяд германската артилерия подлага французите на убийствен обстрел и те са принудени да се изтеглят все по-навътре към Седан, с което де факто се оказват в обкръжение. Трите кавалерийски атаки в северния сектор при Флуен, ръководени от генерал Жан Маргьорит се провалят, отбити от настъпващия IX пруски корпус.

В края на следобеда, Наполеон III осъзнава безнадежността на ситуацията и прекратява опитите за пробив. Французите губят 17 000 убити и ранени срещу около 9 000 убити и ранени от страна на германските сили. На следващия 2ри септември, Наполеон III заповядва да се развее бялото знаме и предава цялата Армия на Шалон в ръцете на Молтке и кайзера.

Пленения Наполеон III разговаря с Ото фон Бисмарк след битката при Седан

Плененият Наполеон III разговаря с Ото фон Бисмарк след битката при Седан

Седан е едно от най-унизителните сражения в историята на Франция. Пленяването на Наполеон и разгрома на френските армии в Шампан и Лорен де факто предрешава края на войната. Сгромолясването на Втората империя е последвано от създаването на провинциално правителство, което се опитва да оказва съпротива още пет месеца, от който период датира и прочутата обсада на Париж. Прусия и нейните германски сателити доминират над Франция и й налагат унизителни мирни условия – изплащане на грамадна репарация и предаването на областите Елзас и Лорен (Лотарингия) във владение на новосформираната Германска империя. Унижението, понесено от Франция във Войната от 1870-71г. лежи в основата на Първата Световна война.

Според договора от Франкфурт (1871г.), Германия щяла д апродължи да окупира североизтоична Франция до изплащане на репарациите в размер на 5 милиарда френски златни франка за срок от 5 години. Франция изплаща цялата сума само за 2 години.

Според договора от Франкфурт (1871г.), Германия щяла да продължи да окупира североизтоична Франция до изплащане на репарациите в размер на 5 милиарда френски златни франка за срок от 5 години. Франция изплаща цялата сума само за 2 години.