След около година на превратности, нови коалиции и външни интервенции, ето какво остава от гледна точка зони на контрол.

Какво се набива на очи:

• Около 85% от териториите, загубени от Ислямска държава, са отнети от бойци на Сирийската опозиция (Най-вече ССА и ИФ) и кюрдите от YPG заедно с техните съюзници в поредицата съвместни щабове – „Буркан ал Фурат“, а в последствие „Сирийските демократични сили“
• Сирийското правителство е отнело територии на Даеш само в два ключови сектора – Палмира и източните части на Халеб (около Ас Сафира и базата Куейрес)
• Въпреки намесата на Русия, Сирийските правителствени сили са загубили от бунтовниците повече територии, отколкото са спечелили. Това количествено измерение се компенсира в качествено отношение – загубите в Латакия и около Халедб и Нубл са далеч по-големи успехи от експанзията на ССА в пустинята източно от Суайда. От друга страна, зоните, овладени от бунтовниците в провинциите Хама, Хомс и Идлиб са с не по-малка стратегическа стойност от успехите на САА в района на Халеб. Равносметката е по-скоро патова, с лек превес за ССА.
• Подобно е и положението в провинция Дараа, където САА успя да си върне Шейх Мискин, но загуби позиции около Шараа и Ат Таф (северно от Суайда)
• Въпреки цялостното си свиване по фронтовете, Ислямска държава е успяла да разшири своите позиции в Централна и Южна Сирия, най-вече за сметка на правителствените сили. Отнетите зони не са ключови, но представляват сериозен тилови проблем, с който бойците на Асад ще трябва да се справят рано или късно.