Tag Archives: Русия

Значението на Санстефанския Мир

На 18-ти февруари (Защото още не са били приели Григорианския календар тогава), през 1878 г., е подписан Санстефанският мирен договор. С този договор, Османската империя признава съществуването на отделна българска държава върху по-голямата част от националното землище на нашия народ.
142 години по-късно, може да срещнете всякакви оценки за договора, който е разглеждан както като триумф на руската подкрепа за националния идеал на българите, така и като опасна химера, която обрича народа ни на две национални катастрофи.

Каква е истината за Санстефанските граници? Виновни ли са те наистина за националните катастрофи на българите?

Цялата публикация


Осем държави, за които не подозирате че са колониални империи

Всички са добре запознати с популярните колониални империи – Великобритания, Франция, Испания, Португалия, Холандия… Но има още няколко държави, за които широката аудитория рядко, или почти никога не се сеща, когато стане дум за колониални владения и задморски владения. Ето осем от тях:

1. Картаген

1_Kart.fw

Картаген в своя териториален зенит около 220 г. пр. Хр.

Картаген е класически пример за метрополия, която се разраства посредством създаване на мрежа от колонии, обхващащи земите от Киренайка до Гибралтар и от р. Ебро до Нумидия. Макар да не сме свикнали да разсъждаваме за античните държави като за колониални империи, Картаген отлично се вписва с концепцията, не само заради фактическите колонии, но и заради грамадната си търговска мрежа, простираща се от Финикия до Британия.

2. Норвегия 

2_Vik.fw

Норвегия и колониите й в състава на империята на Кнут Велики

Викингите достигат Северна Америка около 1000-та година и създават поредица от поселения там и в Гренландия, които просъществуват през XI век. Макар и да не е централизирана по начина, по който функционират по-късните държави, норвежката държава запазва сюзеренитет над всички земи, заети от нейни заселници.

3. Дания

3_Dan

Датската колониална империя в средата на XVIII век

В доста по-късен период, Дания също се нарежда сред колониалните сили, със своя собствена система от колонии, простиращи се от Карибите до Индийския океан. В Карибите, Дания владее островите Сен Кроа, Св. Томас и Св. Ян (дн. св. Джон, Вирджински о-ви); В Индия, датчаните притежават градовете Тарангамбади и Серампур. Още по на изток, датчаните владеят Андаманските острови; Колониалните владения се допълват от контрола върху Исландия, Фарьорските острови  и архипелага Свалбард

4. Швеция

Sweden
Подобно на Дания, Швеция също опитва своя късмет с колониалните начинания. Противно на Дания, която успява да опази повечето си колонии до края на XVIII век, шведите бързо губят своите, като част от тях стават владение на Дания, а други – на Нидерландия. Макар и по различно време, Швеция разполага със свои колонии в Гана, щата Делауеър и Карибите (о. Св. Вартоломей)

5. Курланд
Courland
Херцогство Курланд не е държава, от която бихте очаквали да притежава колонии, но се лъжете. В средата на XVII век, курландските херцози владеят няколко важни крепости в устието на р. Гамбия, а в Карибите, тяхно владение е о. Тобаго.

6. Оман

Oman

Владенията на Оман към 1700 г.

След като прогонват португалците, имамите на Оман набързо създават могъщ флот, с който успяват да поставят под своя власт източното крайбрежие на Африка, както и ключовите острови по неговото протежение, сред тях и Занзибар. Арабски търговци, учени и администратори се изселват из новите земи и създават местна елитна прослойка, която и до днес е ръководеща в някои части на старата оманска диаспора.

7. Русия

Russia

Руската империя в своя зенит – 1865 г.

Фактът, че Русия е колониална империя е неоспорим. Неоспоримо е, обаче, е че мнозина разсъждават за експанзията в Сибир като някаква форма на обичайно завоевание, а не за колонизация от типа, развит от Испания и Великобритания. В действителност, Русия разгръща един от най-мащабните колонизационни процеси в историята, овладявайки земите от Урал до Аляска. До голяма степен тази колонизация представлява частна, икономическа инициатива, направлявана от държавата.

8. САЩ
USA

Съединените Щати рядко се разглеждат като пример за колониална империя, макар да са именно такава в периода между Гражданската война (1861-65г.) и Студената война. САЩ целенасочено завземат и/или колонизират територии в Тихия и Атлантическия океан, преследвайки своята доктрина за превръщане на Западното Полукълбо в своя ексклузивна зона. За целта, САЩ завземат последните испански колонии в Куба, Пуерто Рико и Филипините и усилено се стремят д аподчинят Тихоокеанските острови преди основните европейски сили. Зенитът на американската колониална система достига около 1945 г., след което в рамките на деколонизацията част от териториите отпадат.


Десет неща, с които можем да се гордеем в историята си, но не го правим достатъчно често…

На няколко пъти съм си поставял за цел да развенчавам разни митове от българската история, които вредят на националното ни самосъзнание и спъват прогреса на обществената мисъл на народа ни. Този път ще подходим към проблема от друг ъгъл. Нашата славна история е извор на много реални поводи за гордост, които, обаче, често забравяме да ценим, улисани в преследването на исторически химери. По-долу са десет такива повода за национална гордост, които е хубаво да си спомняме по-често.

1)  България е най-старата държава с непроменено име в Европа.
Най-старата държава в Европа е Сан Марино…но с една малка уловка, нейната фактическа самостоятелност е призната векове след като е създадена. От друга страна, България, макар и да прекъсва съществуването си на два пъти, се появява с това име още през 635г. Призната е от Византия посредством съюза на Ираклий и Кубрат. В последствие е повторно призната от Константин IV през 681 г. От тогава до днес, България остава най-старата държава в Европа, която никога не е носила различно име.

2) Българите са първия народ, който нанася три последователни поражения на арабските армии.
Това се случва между 717 и 718г., след като българските войски разбиват на три пъти водените от Маслама арабски сили в Тракия. Преди това, арабските войски покоряват огромни територии в Африка, Азия и Иберия, без да понесат голямо поражение в открита битка. Византия наистина съумява да ги победи и преди 717г., но никога преди 718г., ромеите не записват три последователни победи в открити сражения. Впрочем, с подобно постижение няма да може да се похвали нито един друг враг на Умаядския халифат.

3) Българският език е първия език в историята, който нарушава т.нар. Триезична догма, гласяща, че само три езика – гръцки,латински и иврит – са свещени и единствено на тях може да се извършва богослужебният ритуал.
С въвежданото на българския език като богослужебен, в съществуващата до тогава догма се създава прецедент, на базата на който, в последствие, отделните християнски общности ще могат да претендират богослужението да се извършва на местния език, а не на установените по канон латински и гръцки.

4) България е първата европейска държава, която разбива установената схема на западна и източна империи в Средновековната политическа система.
С признаването на Петър I за цар(император) през 927 г., България създава трета имперска традиция в Европа, унищожавайки съществуващия още от времето на Диоклециан модел за една Западна и една Източна имперска титла.

5) Армията на Второто Българско Царство е единствената европейска сила, побеждавала войски от три различни „модела“ в рамките на по-малко от десетилетие.
Това се случва по времето на Йоан Асен II, който, заедно с брат си Александър побеждава устроената по „западен“ образец унгарска армия, армията на Теодор Комнин, която представлява византийското военно изкуство и отрядите на монголите, които нахлуват в Европа през 1240 г.

6) Българският средновековен флот печели война с третата морска сила в Европа – Генуа.
Това се случва през 70-те години на XIV век, когато флотът на Добруджанското деспотство побеждава черноморските армади на Генуа. С победа над генуезците до тогава могат да се похвалят само две държави – Арагон и Венеция, като едната доминира Западното Средиземноморие, а другата – Източното.

7) С около 80 години активна съпротива срещу османците, българите са сред народите, най-дълго оказвали съпротива на Полумесеца.
Често се говори, че разпокъсаните ни земи са се превърнали в лесна плячка за османските нашественици. Истината е друга. След 1340г., когато набезите на турците на Балканите стават постоянни (макар все още да са в ролята на византийски наемници), българските земи, било на местно или на държавно ниво, започват да оказват изключително сериозна съпротива на турците, която продължава до 1421 г. По този показател, българите са надминати единствено от унгарците, които се сражават срещу османската империя в продължение на 130 години като независима държава, и след това още над век и половина, като погранично население в рамките на Хабсбургската монархия.

8) Българите са единственият народ, запазил своята държавна традиция, въпреки че самостоятелността ни е отнета за близо седем века.
България е безпрецедентен случай в европейската а и в световната история. Макар за около 660 години от около 1350 ние да нямаме своя собствена държава, нашия национален дух и държавна традиция остават толкова силни, че се запазват в рамките на три царства. Нито един друг народ в света не е лишаван от своя суверенитет за толкова дълго време, колкото нас и след това да е успявал да възстанови своята държавност.

9) Българите са единственият християнски народ в Османската империя, получил самостоятелен национален статут (милет).
Това ние българите постигаме сами с признаването на Българската Екзархия и проведения плебисцит за нейното разширение. Въпреки активната анти-българска политика на гръцката държава, Цариградската патриаршия и Русия, българите извоюват най-голямата, самостоятелна, културна и политическа победа в своята история, при това без да водят въоръжена борба, а единствено спазвайки законите на една чужда държава.

10) Българите участват в Освободителната война с почти толкова хора, колкото самостоятелните държави Сърбия и Румъния.
Българския народ заема своето достойно място в Освободителната война – с над 50,000 българи, ангажирани активно в хода на военните действия (като преводачи, снабдители, разузнавачи и доброволци), българския народ успява да застане на равни нога със своите съседи Румъния и Сърбия, които имат свои самостоятелни армии. Над 15, 000 българи дават живота си в тази освободителна война, показател, равен на броя на убитите руски войници.


Списание „Военна История“, брой XVIII

cover_VoennaIstoria18

Неусетно изминаха пет години от онзи първи брой на списание „Военна История“, който се появи в Интернет пространството през февруари, 2012 г. От тогава излязоха още шестнадесет, вече оформени с вещата намеса на безценният за нашата кауза Петьо Георгиев, чиято всеотдайна и про боно работа през тези години едва ли някога ще успея да компенсирам освен с безкрайната си благодарност и уважение към вложения от него труд. Пред вас вече е осемнадесетият пореден брой на списание „Военна История“. Тъй като е юбилеен, той е и по-специален. В него са поместени статии на всички хора, които бяха неотклонно до нас през изминалите години и с труда си спомогнаха за просъществуването и популяризирането на списанието. И така, какво ви предстои да прочетете:

  • Започваме с интервю с многообещаващия и ентусиазиран екип на проекта „Историограф“ – група млади българи, които не питат какво прави за тях историята на народа им, а какво те биха могли да направят за нея.

  • Продължаваме с творческото бижу на колегата Георги Марков, който се съгласи да напише един наистина академичен по своето качество материал за експедицията на Атиняните срещу Сиракуза в хода на Пелопонеските войни.

  • Продължаваме с един по-различен поглед към военното дело в Османската империя и ролята на бизнеса, икономиката и частната инициатива за възхода на Високата Порта.

  • Радослав Тодоров се включва с един чудесен обзор на военните действия на българската армия в Добруджа в рамките на Първата Световна война.

  • Явор Генов от екипа на „Историограф“ прави дебют на страниците на „Военна История“ със статия, посветена на дейността на австро-унгарския речен флот по време на Първата Световна война.

  • Юлиян Недев изнамира и разказва историята на Феликс фон Люкнер, наричан последният класически пират, оперирал срещу Антантата в хода на Голямата война.

  • Отново на колегата Недев трябва да благодарим и за интересния материал, посветен на десетте най-важни нововъведения в РККА, вдъхновени от съприкосновението на Червената армия с Вермахта на Източния фронт.

  • Венцислав Божев ще ни разкаже в сбит и изчерпателен вид за първата война между арабските държави и Израел, посяла ветрове, от които и до днес Ориента жъне бури.

  • Младен Манев ще ни представи отвличането на полет AF8960 на Еър Франс от терористи в Алжир и операцията по неговото спасяване.

  • Руслан Трад прави отличен обзор на политиките на Иран и Русия по отношение на арабските страни от Ориента и Северна Африка.

  • Денислав Кандев ни оказва честта да присъства в броя със свое пространно ревю на новия филм на Мел Гибсън Hacksaw Ridge.

Пожелаваме Ви Приятно четене!

Александър Стоянов


СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ИЗТЕГЛИТЕ ОТ:


САЙТА НИ


CALAMEO.ORG


ACADEMIA.EDU


ZAMUNDA.NET


ZELKA.ORG


ARENABG.COM


Битката при Нарва, 1700г.

b0yrhceimaeefwh

Конфликт: Великата Северна война (1700-1721г.)

Къде: Нарва, провинция Ингрия (дн. Естония)

Кога: 30.11.1700г.

Резултат: Решителна шведска победа

Кои участват:
1. Русия

Армия: 34-40,000 войници, 190 оръдия
Пълководци: Херцог Карл-Ойген де Круа, Борис Шереметев,Иван Трубецкой, Адам Вейд, Иван Бутурлин, Автоном Головин
Загуби: 6-7,000 убити и ранени, 1000 пленени, 190 оръдия – пленени, 200 знамена – пленени.
2. Швеция
Армия: 9,000 войници, 37 оръдия
Пълководци: Карл XII, Ото Велинг, Кал Густаф фон Реншьолд
Загуби: 680 убити, 1,200 ранени
Цялата публикация


DE RE MILITARI XIX

untitled-640x375

От Руслан ТРАД и Александър СТОЯНОВ

По време на интервю за MSNBC, бившият губернатор на Ню Мексико и либертариански кандидат за президент на САЩ, Гари Джонсън, попита зачудено „Какво е Алепо?“, когато водещият му зададе въпрос за мнението му относно Сирия и Алепо.

В опит да му отговори саркастично, репортер на The New York Times му обясни в публикация, че градът е „де факто столица на Ислямска държава“. Но, това също не е вярно. По-късно, авторът се поправи, но все пак се показа колко малко може би се знае за един от най-важните фронтове в света в наши дни. Сирийският град Ар Ракка е „столица“ на Ислямска държава, а в Алепо има няколко фронтови линии между сирийски бунтовници, кюрдски сили и сирийски правителствени части. Все пак, в социалните мрежи се появи хаштаг #WhatIsAleppo, през който потребители се подиграват на Гари Джонсън и всички публични личности, забравили да попитат съветниците си относно някои теми.

Не се учудваме, че дори кандидат за президент на САЩ може да няма базисни познания за ставащото в света: много теми изобщо не се появяват по новините, а ако се появят, то е без предистория. Така, пет години по-късно, хора се питат какво е Алепо и изглеждат изненадани. Сложихме кадър с изражението на Гари Джонсън, защото то освен че изразява ситуацията по абсурден начин, също така напомня, че от време на време трябва да се интересува от света, за да не изглеждаме смешни.

А фронтовете и светът ни се тресеше и през лятото. От Сирия до Афганистан и Южен Судан, местното население наблюдаваше как цели градове преминават от една в друга сила, само да сменят притежателя си на следващия ден.

Особено това важи за Сирия и Афганистан, където за изминалите два месеца, фронтовите линии взеха нови и нови жертви, а на други места се появиха нови военни зони, а талибаните са в постоянна офанзива. Темата за Афганистан продължава да отсъства от новинарския поток, а би трябвало да не е така – най-малкото заради това, че военните действия в Афганистан предизвикват голямо движение на хора. Очевидно е, че Афганистан не може да се смята за мирна и сигурна страна, както опитват да ни убедят дори родни политици.

Напрежението ескалира и в Южен Судан, където през юли зачестиха нападенията над чуждестранни представители, а хуманитарни работници бяха нападнати от войници в самия им хотел, предизвиквайки един от най-ужасяващите епизоди в този район.

В Йемен ситуацията продължаваше да се влошава и през лятото, като броят на убитите във вътрешния конфликт, вече достигна 10 000 души. Бомбардировките на водената от Саудитска Арабия коалиция върху цивилни зони, пък накара „Лекари без граници“ да предупредят, че ще изтеглят служителите си. Йемен изпада и в жестока хуманитарна криза…

С тези теми, но не само, се занимаваме в новия брой – 19-ти поред – на журнала за военни конфликти De Re Militari. В него сме поместили и текст на подп. д-р Петко Димов, изпратен ни специално за броя. В него се засяга онлайн пропагандата на „Ислямска държава“ в детайли и как тя се разви през годините. В брой 19 има също така обзорен текст на Александър Стоянов относно стратегията и тактиката в сирийската гражданска война и какво означава за двете страни – опозиция и правителство – фактът, че все повече непълнолетни се сражават по фронтовете.

БРОЙ 19 МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

ACADEMIA.EDU

CALAMEO


DE RE MILITARI XVIII

Untitled-2
В брой 18 на журнала De Re Militari продължаваме с фокуса си върху това как се отразява върху цивилните войната и сраженията в северния сирийска град Алепо. 300 000 са в капан на сблъсъците. В това издание пускаме обобщение на последните удари върху болници и клиники, които са жизненоважни за оцеляването на цивилното население в обсадения град. В този обзор сме включили статистика и предистория на т.нар.стратегия на изтощението, което се прилага в сирийската гражданска война. Близо 1 000 000 сирийци са подложени на обсади. Правителството в Сирия официално нарича тази тактика „коленичи или гладувай“.

Всички сили на терен – опозиция, джихадисти, правителство – използват обсади и атаки върху жилищни райони като средство за натиск. Удрянето на болници се превърна в оръжие на войната.

В началото на седмицата дузина въздушни удари поразиха цели в град Атареб, провинция Алепо. Общо 26 удара удариха държания от бунтовници град, убивайки 17 цивилни. След въздушните удари са поразени болница и клиники за първа помощ, като само болницата е ударена 4 пъти.

Клиниките и болницата предоставяха грижи за вътрешноразселени сирийци, загубили домовете си при сражения и бомбардировки. През изминалия месец в Алепо също бяха ударени няколко болници в бунтовническите райони.

Годините на въздушни удари сринаха почти изцяло болничната инфраструктура в най-големия сирийски град, Алепо. 5 от 8 болнични заведения в бунтовническите райони на града са затворени след като станаха неизползваеми.

Последните атаки върху болници и клиники бяха на 23 юли, когато руски и сирийски самолети поразиха 5 болнични заведения и банка за кръв в рамките на 24 часа.

За последните 3 месеца всяка болница в Алепо е била ударена поне веднъж. Това показват данните от терен, представени от „Лекари без граници“, Червеният кръст и медицински работници в Гражданска защита.

Между юни 2012 и април 2016, правителствените сили и техните съюзници са извършили 50 въздушни нападения срещу болнични заведения в самия град Алепо.

За същият период, опозиционните групи са атакували 3 болници в държаните от правителството райони в Алепо.

В този брой накратко обобщаваме и хаотичната картина в Южна Сирия, тъй като там се случват важни събития, които може да повлияят на динамиката на сирийската гражданска война. Също така, включили сме карти на Ирак и Сирия, а също и локални карти на фронтовите линии при Алепо и ситуацията в Южна Сирия. Брой 18 ще е последният преди кратка почивка до края на август, когато отново ще сме на линия. През това време, може да следите страницата на De Re Militari във Facebook, където ще публикуваме видео, снимки и новини от конфликтни зони по света.

БРОЙ 18 МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


DE RE MILITARI XVII

Image00001

17 юли е важна дата и трябва да бъде запомнена. На този ден бяха прекъснати последните снабдителни линии към и от държаните от бунтовници райони в град Алепо. След 5 години на опити за налагане на обсади, сирийската гражданска война вече има най-голямата обсада до сега.

По данни на ООН, над 600 000 души са подложени на блокади от правителствените сили в цялата страната. Сега, към тях ще се присъединят между 300 000 и 400 000 цивилни, останали без изход в Алепо.

Противно на бомбардировките, ефектът на обсадите имат забавен ефект, убивайки бавно хванатите в тях цивилни. Медийното отразяване, което така или иначе е блокирано в страната, намира трудно начини да отрази тези детайли от гражданската война. В град Мадая, намиращ се само на час от столицата Дамаск, хората са подложени на жесток глад. Снимките на изгладнели деца обиколиха света и на тях могат да се видят ефектите на една обсада: бавна смърт, в която се усеща всеки един етап към края. 400 души от Мадая поискаха да бъдат отровени, за да могат да загинат бързо и без да усещат. Заради това, че са подкрепили бунтовническите сили, правителството подлага стотици хиляди цивилни на блокада.

Бунтовническите командири твърдят, че имат припаси за месеци, въпреки скока на цените на основни продукти като домати (около 6 долара за килограм). Генераторите спират все по-често, поради трудността да се намери гориво за тях, при което местните жители имат недостиг на електричество. Те и без това тънат в мрак, тъй като ползват мазета за училища и болници. Според здравни организации, включително Световната здравна организация, Червения кръст и полумесец и „Лекари без граници“, предупреждават за ръст на болестите сред деца заради липсата на медицински консумативи и дори слънчева светлина – някои семейства седят с дни в бомбоубежища.

ООН съобщи, че имат ресурси за доставки на хуманитарна помощ за 145 000 души в Алепо. Попадналите под обсада са над 300 000.

Освен въздушните удари, жителите на Алепо са подложени и на страха от снайперисти, улични сражения и офанзиви от бунтовници и правителствени сили. Според Сирийската мрежа за човешки права и „Лека без граници“, над Алепо има 200 въздушни удара дневно.

В същото време, иракските сили се подготвят за обсада на Мосул – най-големият град в ръцете на „Ислямска държава“. По данни на ООН военните действия ще засегнат 1 500 000 души.

Офанзивата, която трябва да върне Мосул в ръцете на иракското правителство, се подготвя от месеци, но от миналата седмица тя придоби някакви рамки. Проблемът е, че има огромно цивилно население в плен на джихадистите, а също и всекидневни въздушни удари, които настройват местните срещу водената от САЩ коалиция.

Багдад има и още един проблем – политическа криза, довела да оставките на 7 министри само за изминалата седмица…

Върху тези въпроси се фокусираме в този брой на журнала De Re Militari, който може да прочетете в края на публикацията. Правим обзор на последните новини от Сирия и Ирак, както и дипломатическите ходове покрай кризата с „Ислямска държава“.

ЖУРНАЛЪТ МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ИЛИ ДА СВАЛИТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

КАЛАМЕО

ACADEMIA.EDU


DE RE MILITARI XVI

Image00001

През изминалата седмица се случиха няколко важни събития около Сирия, които ни хванаха вниманието – на нас, и на международните анализатори.

На първо време, САЩ и Русия се сближиха все повече по отношение на стратегията си в Сирия. Повод стана отново групировката „Ислямска държава“.

Също така, Турция реши да отвори вратата за подобряване на отношенията с Русия, но и…с Асад. Или поне така прозвуча на 13 юли в своето изявление премиерът на Турция. Ден по-късно, когато мнозина зададоха въпроса „нормализиране на отношенията със Сирия какво означава“, Анкара допълни, че става дума за нормализиране „след падането на Асад“. При всички положения, на дипломатическия фронт събитията ще се отразят със сигурност на терен, където обаче ситуацията има други правила. Ще проследим и следващата седмица дипломатическите маневри, които за пореден път показват колко струват принципите на една или друга държава.

В брой 16 проследихме ставащото в Алепо, където над 300 000 цивилни са поставени под обсада, а сраженията не спират от 8 юли насам.

По изчисления, дневно се падат по 150 въздушни удари и обстрел с артилерия, а цената се плаща от цивилното население, което е изправено пред хуманитарна катастрофа.

Отправяме поглед и към неразрешените ирански вътрешни проблеми и най-вече за надигащия се отново след десет годишно прекъсване арабски сепаратизъм, който допълни напрежението в Иран, създало се след като кюрдските бойци от ПКК отново се появиха в Северозападен Иран.

Предоставили сме карти на Алепо, фронтът при Каяра в Ирак, както и на провинция Анбар.

ЖУРНАЛЪТ Е ДОСТЪПЕН ОНЛАЙН В:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU

Приятно четене!


DE RE MILITARI XV

Untitled-2

Докато въпросът „Как Франция победи Германия!?“ посреща невярващите фенове в Европа, ние от De Re Militari ще обобщим, че последните седмици показаха, че светът е нагоре с краката. Серия от атентати разтърсиха няколко държави – от Дака в Бангладеш до Багдад в Ирак и Истанбул в Турция, атаките отнеха живота на близо 500 души. Над 200 000 са блокираните цивилни в Северна Сирия, журналисти продължават да бъдат убивани в раздираната от война страна, хуманитарните конвои са обстрелвани, а през това време…

Русия, Турция и САЩ сближиха позициите си около Сирия, загърбвайки по този начин две години на нападки, обвинения, показни акции и дипломатически рекет.

Всичко за сметка  на сирийците, опозиционните сили и всеки активист, който някога е вярвал, че отвън ще дойде помощ. Очевидно Великите имат своите интереси и те винаги ще излизат на преден план.

На фона на всички тези новини, „Ислямска държава“ отново напомня за себе си и не само с кървавите атентати, които извършва. На терен, радикалите показват устойчивост и все още са далеч от смъртния одър.

Джихадистите не се страхуват да бъдат обградени, дори всичко да е срещу тях на терен. Те показват завидни умения и тактика, която неведнъж през последните две години, смущава враговете им.

Защо „Ислямска държава“ не се страхува да бъде обградена?

На този въпрос търсим отговор в новия брой 15 на журнала De Re Militari. Тази седмица предоставяме обобщение и анализ на тактиката и стратегията на групировката, която й позволява не само да успява да оцелее, но и да използва преимуществото на врага.

Противно на масовата представа за ментално ограничени, брадати хора, облечени в черно, които обичат да стрелят с „Калашников“ във въздуха, бойците на „Ислямска държава“ и най-вече техните командни структури, демонстрират постоянно своята висока тактическа и стратегическа грамотност.

Опасното подценяване на тази организация отново и отново води до трагични последици както за правителствените сили на Багдад и Дамаск, така и за опозиционните, ислямистки и бунтовнически фракции, които се сражават срещу джихадистите.

В този брой обобщаваме и промените на дипломатическия фронт около Сирия, които показват за пореден път колко важно значение има войната в страната за цялостното положение в международните отношения.

Русия, Турция и САЩ на една страна? Да, и още как.

Преди да ви оставим да прочетете новия брой, ще обобщим всичко споменато досега с древните, но все още актуални думи на Еврипид, „Няма по-голяма сила от отчаяната необходимост.“ 

ЖУРНАЛЪТ МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН В:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU