Tag Archives: Русия

DE RE MILITARI XIV

Image00001

На 28 юни, Новата сирийска армия (Джайш ал Джадид, НСА), формация специално обучена от САЩ за борба срещу „Ислямска държава“, започна концентрирана атака срещу позициите на джихадистите в района на Ал Букамал – ключов граничен град в Източна Сирия, контролиращ пътищата, свързващи Сирия и Ирак по поречието на река Ефрат и основен сегмент от линиите за комуникация на джихадистката квазидържава.

Какво знаем за операцията?

По данни на „Лос Анджелис Таймс“, които цитират източник от Сирийската обсерватория за правата на човека, формацията е разполагала с около 130 бойци, които са взели участие в операцията. След поредица първоначални успехи, бойците на НСА са били контраатакувани от части на „Ислямска държава“, които им нанасят немалки щети и ги изтласкват обратно към пустинята. Участвали са американски сили, племенни бойци. НСА разполага с добра екипировка. Те са специални части на сирийската опозиция.

Фактите приключват до тук. Следват спекулациите.

С фактите и спекулациите около тези операции в Сирийската пустиня ще се занимаем в този брой 14 като предлагаме и ексклузивен анализ на операцията в пустинята. Споделяме също и с последното от Йемен, Ирак, Сирия и Сомалия.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


DE RE MILITARI XIII

Untitled-2

От Руслан ТРАД и Александър СТОЯНОВ

Защо въпреки всички действия срещу организацията, „Ислямска държава“ не се пречупва?

Защо сирийската армия отново допусна да бъде изтласкана от джихадистите?

Грешка ли е, че руските сили се съсредоточават прекалено много в позициите на сирийските бунтовници?

Какви уроци научиха САЩ и кое е по-успешното в офанзивата на про-кюрдските Демократични сили срещу „Ислямска държава“, в сравнение с атаките на иракската армия във Фалуджа и сирийските правителствени сили в Източна Сирия?

И не на последно място – заради грешни политики, една от най-силните бунтовнически формации – Южният фронт – е на път да се разпадне, с което може да се даде „зелена светлина“ за офанзива на джихадистки формации, застрашавайки самата столица Дамаск.

Въпроси, които мнозина коментатори на сирийската гражданска война и ситуацията в Ирак си задават, наблюдавайки непрекъсната поредица от широко тиражирани офанзиви, всяка от които обещава да сложи край на Даеш („Ислямска държава“) и да „излекува Сирия и Ирак от тумора на джихадизма“.

Точно преди един месец – в края на май – иракската армия, подкрепяна от финансираните от Иран шиитски милиции и получавайки сериозна въздушна подкрепа от САЩ, коалиционните сили в рамките на операцията Inherent Resolve и собствената си авиация, започна решителна офанзива срещу Фалуджа, която трябваше да освободи града от джихадистите и да циментира освобождението на провинция Анбар от Даеш след като преди това армията успя да си върне град Рутба. След завземането на град Рамади, което отне седмици, Иракската армия сякаш бе научила урока си – задължително сближаване с местните племена, премерена, планомерна и поетапна офанзива, която да подчини всички подстъпи към града, преди той да бъде атакуван директно, сдържане на шиитските „милиционери“ с цел да не се антагонизира местното население…

Както се оказа, теорията и практиката рязко се разминаха.

В този 13-ти поред брой на журнала De Re Militari предоставяме текстове и карти, даващи възможни отговори на горните въпроси.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ В:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMICA.EDU

Приятно четене!


De Re Militari XII

Image00001

Докато иракските правителствени сили изтласкаха джихадистките части на Даеш („Ислямска държава“) от ключови градове, завзети от групировката през 2014 година, от Иракски Кюрдистан направиха изявления, които подсказват, че дори и след премахването на заплахата от Даеш, Ирак ще бъде разделен.

Масрур Барзани, ръководител на Съвета за сигурност към правителството на Иракски Кюрдистан и син на президента на автономната област, Масуд Барзани, заяви, че

Ирак трябва да бъде поделен на отделни територии, свързани в конфедерация с три главни града, за да няма никой стоящ над останалите.

Тези думи със сигурност ще имат отражение тепърва.

През изминалата седмица, Даеш започна вълна от самоубийствени атаки, при които загинаха дузина членове на милициите от Мисрата, които влязоха миналата седмица в смятания за главен град на джихадистите, град Сирт. АП съобщи, че бойци на Даеш опитват да инфилтрират отново града. В момента се водят сражения около казарми в града, пристанището и военновъздушната база.

Директорът на ЦРУ, Джон Бренън заяви в изнесен доклад, че Даеш тренират бойци и опитват да разположат малки групи извън техните територии за нанасяне на бъдещи атаки в западни държави.

Според Бренън, групировката ще разчита повече на партизански тип военни действия, заради загубата на територии в Сирия и Ирак. Според изследванията, Даеш разширяват мрежата си и пропагандата си към т.нар. „вълци единаци“. Клонът в Либия, според американското разузнаване, е по-силно развит и има опити за влияние върху по-големи територии от Африка, въпреки загубите в град Сирт.

След атаката срещу нощен клуб в американския град Орландо, при която загинаха 50 души, много медии посочиха, че през агенцията си Амак, Даеш са поели отговорност за извършеното. Амак не са пускали съобщение с това съдържание. Онова, което беше публикувано, обаче, показва нещо по-тревожно дори от това наистина от Даеш да бяха поели отговорност.

Всички тези теми разгледахме накратко в брой 12 на журнала De Re Militari. Приятно четене!

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ИЛИ ДА СВАЛИТЕ ОТ

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


DE RE MILITARI XI

ManbidjOffensive_08-09062016

Брой 11 на журнала De Re Militari излиза на фона на важни новини. 

Вечерта на 9 юни либийските сили завзеха град Сирт, смятан за „главен град“ на „Ислямска държава“ в Либия. С тази победа джихадистите губят териториалното си влияние в Либия – поне засега.

Либийският флот, американски самолети и милиции от град Мисрата, подкрепено от формираното от ООН правителство, нападнаха града от три страни, смазвайки съпротивата на „Ислямска държава“…

Все още не се знае с колко и къде още разполагат сили джихадистите, като това тепърва ще се изчислява и предполага. В новия брой на журнала сме описали как е преминала атаката, която завърши буквално преди два часа (21:00 българско време).

В броя също така сме описали последните събития от Ирак и Сирия с детайлни карти на офанзивите в Манбидж в Сирия и Фалуджа в Ирак, които сериозно удрят силите на „Ислямска държава“.

Приятно и ползотворно четене!

БРОЯ МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ИЛИ ДА СВАЛИТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


DE RE MILITARI X

Image00001

Крепостта на „Ислямска държава“, град Фалуджа, е заобиколена. Това заяви иракският генерал Хамид ал Малики във видео обръщение от Министерство на отбраната на Ирак, публикувано на 31 май. Съобщение, което напомни на света, че местните хора в Ирак и Сирия опитват да се справят както могат с радикалите.

Като че ли през последната година животът не беше завладян от името „Ислямска държава“. Атентатите, извършени от групировката в Брюксел и Париж напомниха, че живеем в един динамичен свят, в който старите термини и устои си отиват и е нужно да погледнем с нов поглед към световните събития.

Събития, които в Европа се пренебрегваха –избухването на сирийския бунт, последвалата го гражданска война, нахлуването на радикали и обръщането на фокуса от Асад към „Ислямска държава“, хуманитарната катастрофа в Либия, Сирия, Йемен, намесата на Русия, бежанските вълни – събития, на които обърнахме внимание едва, когато достигнаха бреговете ни.

Днес иракските сили, подкрепени по въздух от иракски и американски самолети, започнаха операция за връщането на Фалуджа. В момента има тежки сражения. Джихадистите, обаче, отвърнаха на настъплението. Тази ужасяващи всички организация се установи не само в Ирак и Сирия, но и в Либия, Йемен, Афганистан, Египет, Нигерия…Светът наблюдава, а обществото е завладяно от клиповете и пропагандата на групировката. 10 седмици по-късно, нашият журнал проследява стъпките и развитието на Даеш, за да можем да си обясним ставащото на терен и да предоставим нужната картина за по-добро разбиране на ситуацията в световен мащаб.

Следващата стъпка от операцията във Фалуджа (чието начало разгледахме в брой 9), е да се навлезе в сърцето на града, откъдето трябва да бъдат изтласкани силите на „Ислямска държава“. Дали загуби обществото интерес към събитията, не знаем. Но със сигурност, от времето, когато започнахме журнала De Re Militari в края на март 2016, бяхме скептични по множество въпроси. Днес, когато наблюдаваме, събитията в Сирия и Ирак, Либия и Йемен, виждаме, че ако има политическа воля, проблемите могат да бъдат решавани.

В този брой описваме защо е важна победата във Фалуджа, материал, който не е публикуван другаде на български за онова което се случва в Южна Сирия, офанзивите в Северна Сирия срещу „Ислямска държава“, обобщението на последните събития в Либия, Йемен и връзките на Иран с талибаните в Афганистан.

10 седмици по-късно, в De Re Militari сме публикували 66 специално изработени карти за всеки брой и 214 страници анализи и новини от ставащото на терен в Сирия, Ирак, Либия, Йемен, Судан, Афганистан, Нигерия, Южен Судан, Мали, Сомалия, Филипини, Мексико, Индокитай…Да се надяваме, че след още 10 броя ще имаме повече позитивни новини и поводи за оптимизъм.

Приятно четене на брой 10!

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


De Re Militari V

5KORICA

Какво ви хрумва, когато ви кажат „Мексико“? Със сигурност освен плажовете, веднага се сещате за наркотиците, картелите, кокаина, екзотичните босове, кадри от GTA Vice City или GTA San Andreas и едва тогава нещо от богатата и древна история на страната…

Проблемът не е у вас. За Мексико се чува най-вече покрай картелите, за съжаление. Последният случай – на отвлечени 43 младежи – придоби световна популярност с предполагаемата съдба на тези момчета и момичета, но и с невъзможността мексиканското правителство да се справи с едно от най-ужасните събития в модерната история на Мексико – Нарковойната.

Тази война, макар да изглежда невидима за много хора, е напълно активен конфликт като всеки друг – с армии, жертви, завземане на територии и много, много интереси. Както всяка друга война и в тази има намесени външни играчи и наемници.

Има и нещо друго – практиката да се публикуват обезглавявания, мъчения и екзекуции в Интернет с цел пропаганда, датира именно от началото на тази война, като картелите носят патента за тези методи много преди да го направят джихадистките групировки. Ако потърсите в Google „Los Zetas“ ще откриете кадри с отрязани глави и всякакъв тип жестокост.

А дали има връзка между картели и радикали в Африка и Близкия изток? Именно в опит да отговорим и на този въпрос, решихме акцент на този брой да е Мексико. Ще се изненадате от информацията.

Ще кажем само това преди да ви оставим да се запознаете със съдържанието на брой 5 на журнала De Re Militari – до 2016 убитите в Мексико в тази война са над 180 000, десетки хиляди са безследно изчезнали, над 1,6 милиона са загубили домовете си. А войната продължава.

В броя сме публикували и карти на Сирия, Сомалия, Либия, Ирак, Йемен и Афганистан. През последната седмица Ирак беше разтърсен от серия атентати, а в Йемен саудитските въздушни удари унищожиха важни позиции на Ал Кайда на Арабския полуостров.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


DE RE MILITARI, брой II

2KORICA

На линия е и Втори Брой на журнала De Re Militari. В този брой ще ви занимаем:

  • С развитието на конфликта в Сирия
  • С конфликта в Сомалия и кой кой е по тамошните фронтове
  • С войната в Афганистан и множеството фракции, които се борят там
  • С подновеното напрежение в Нагорни Карабах

Броят може да четете онлайн в

КЛИН КЛИН

КАЛАМЕО

ISSUU

ACADEMIA.EDU

или да свалите от ТУК


Равносметката за Сирия

След около година на превратности, нови коалиции и външни интервенции, ето какво остава от гледна точка зони на контрол.

Ravnosmetkata

Какво се набива на очи:

  • Около 85% от териториите, загубени от Ислямска държава, са отнети от бойци на Сирийската опозиция (Най-вече ССА и ИФ) и кюрдите от YPG заедно с техните съюзници в поредицата съвместни щабове – „Буркан ал Фурат“, а в последствие „Сирийските демократични сили“
  • Сирийското правителство е отнело територии на Даеш само в два ключови сектора – Палмира и източните части на Халеб (около Ас Сафира и базата Куейрес)
  • Въпреки намесата на Русия, Сирийските правителствени сили са загубили от бунтовниците повече територии, отколкото са спечелили. Това количествено измерение се компенсира в качествено отношение – загубите в Латакия и около Халедб и Нубл са далеч по-големи успехи от експанзията на ССА в пустинята източно от Суайда. От друга страна, зоните, овладени от бунтовниците в провинциите Хама, Хомс и Идлиб са с не по-малка стратегическа стойност от успехите на САА в района на Халеб. Равносметката е по-скоро патова, с лек превес за ССА.
  • Подобно е и положението в провинция Дараа, където САА успя да си върне Шейх Мискин, но загуби позиции около Шараа и Ат Таф (северно от Суайда)
  • Въпреки цялостното си свиване по фронтовете, Ислямска държава е успяла да разшири своите позиции в Централна и Южна Сирия, най-вече за сметка на правителствените сили. Отнетите зони не са ключови, но представляват сериозен тилови проблем, с който бойците на Асад ще трябва да се справят рано или късно.

De Re Militari Брой 1

2KORICA

Светът в който живеем е свят на динамика – бързо възникващи проблеми, бързо (а често и прибързано) взимане на решения и бързо разводняване на информацията. Конфликтите, които обагриха в червено земите от Западна Сахара до Иран и изпратиха към Европа най-голямата мигрантска вълна в историята на „Стария Континент“ са неделима част от нашето съвремие и до голяма степен дефинират реалността, в която живеем.


Конфронтацията на сили, политики и ресурси е безпрецедентна за рамките на Леванта и Магреба. Цели поколения са превърнати в „нации под оръжие“ подобно на французите от времето на своята Революция или американците – от епохата на гражданската си война. Икономическите, политическите и стратегическите интереси на Великите сили се преплитат с трупани в продължение на десетилетия вътрешни проблеми и неотмъстени престъпления.

Логично беше тази взривоопасна смес да експлодира в това, което днешните медии наричат „Арабска пролет“ (въпреки че започна през зимата – бел. авт.). Искрата, която възпламени Тунис се пренесе на изток, обхващайки Либия, Египет, Сирия, Ирак и Йемен и засягайки всички останали страни от Близкия Изток по един или друг начин. Цялата тази лавинообразна вълна от насилие, доведе до неминуема хуманитарна катастрофа, която Европа пропусна да разпознае в зародиш и с която и до днес не успява да се справи по адекватен и успешен начин. Нещо повече, терорът, който до скоро гледахме по улиците на Багдад, Дамаск и Кайро, се пренесе в сърцето на Стария Континент, първо в Париж, а сега и в Брюксел. Изглежда, Запада пропуска нещо много важно, но все още не осъзнава какво е то.

Същевременно, активизирането на руската външна политика в нейната по-агресивна форма (Украйна, Крим, а преди това и Грузия), доведе до пренареждане на фигурите на гео-стратегическата дъска в Близкия Изток. Москва показа, че ще се стреми да компенсира забавящите се икономически темпове с бомбастични интервенции, целящи да докажат, че задният двор на Кремъл е с голяма площ и че „братушките“ са способни да го косят така, както пасва на тяхното гео-политическо фън шуи. Или поне това е картината, която Владимир Путин иска да изложи на постамент пред света. В действителност, събитията ясно доказаха, че Великите Сили водят многопластова политика, чиято повърхност – на човеколюбиви интервенции в името на реда, всъщност крие мрачни утроби, изпълнени със сиви сделки за оръжие, петрол и политическо влияние. Докато две успоредни коалиции се борят поотделно с един и същи враг, поредица от телефонни разговори на най-висше ниво преначерта Изтока в момент, в който мнозина по-наивни наблюдатели вече се готвеха за неминуема Световна война.

Всички тези задкулисни ходове се прикриваха както зад стандартната политическа фасада на дипломацията, така и зад една нова форма на конфронтация – т.нар. „хибридна война“. Този нов мотив от противопоставянето на „лагерите“ се свързва с ловка манипулация на общодостъпната информация – медии, сайтове, блогове, влогове и репортажи чрез всички възможни интелектуални и технически средства. Хибридната война се води на широк, най-вече виртуален, фронт и е прийом, използван от всички страни – било то малки и големи.

Именно в контекста на тази масова дезинформация, причинена от обслужването на определени политически (западни и източни) лобита, двама ентусиасти решиха да търсят средния път. Проектът, който официално стартира днес носи името „De Re Militari” или казано по нашенски „За Военните дела“ и е нагла (от наша страна – бел.авт.) заемка от името на най-популярния военен трактат, дело на римския автор Вегеций. Името се оказа твърде подходящо за обрисуването на съвременната обстановка, защото именно дело е ключовата дума в описването на настоящите конфликти. Сложна комбинация от икономика, шпионаж, медийни атаки и политически валсове, войната днес е много повече дело, отколкото стратегическо начертание.

De Re Militari” си поставя за цел да следи основните военни конфликти, които касаят настоящето и бъдещето на Европа и да представя кратка, ясна и неутрална информация относно развитието на военните и политически процеси, формиращо общия гео-политически пейзаж. Броевете ще излизат ежеседмично и ще предлагат обзор на основните събития от разглежданите страни в комбинация с прецизни карти, отразяващи стратегическата ситуация във всяка една от конфликтните зони.

За разлика от множество експерти по въпросите на Изтока и Африка, авторите ще се задоволят само с краткосрочни предвиждания с цел по-ясното и сигурно анализиране на съответните процеси. Историята вече ясно доказа, че в XXI век, да се опиташ да отгатнеш хода на определен конфликт за една година напред е, като да познаеш дали националите ни ще играят добре или зле в следващия си мач.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ В:
КАЛАМЕО ИЛИ ACADEMIA.EDU

ИЛИ ДА ГО СВАЛИТЕ ДИРЕКТНО ОТ  ТУК


Сирия преди и след руската интервенция

nowandthen

В ляво – Сирия в края на октомври 2015г. (след месец на официално руско присъствие); В дясно – Сирия на 14.03.2016г., в деня, в който Путин обяви, че интервенцията е постигнала основните си задачи.