Tag Archives: САЩ

Осем държави, за които не подозирате че са колониални империи

Всички са добре запознати с популярните колониални империи – Великобритания, Франция, Испания, Португалия, Холандия… Но има още няколко държави, за които широката аудитория рядко, или почти никога не се сеща, когато стане дум за колониални владения и задморски владения. Ето осем от тях:

1. Картаген

1_Kart.fw

Картаген в своя териториален зенит около 220 г. пр. Хр.

Картаген е класически пример за метрополия, която се разраства посредством създаване на мрежа от колонии, обхващащи земите от Киренайка до Гибралтар и от р. Ебро до Нумидия. Макар да не сме свикнали да разсъждаваме за античните държави като за колониални империи, Картаген отлично се вписва с концепцията, не само заради фактическите колонии, но и заради грамадната си търговска мрежа, простираща се от Финикия до Британия.

2. Норвегия 

2_Vik.fw

Норвегия и колониите й в състава на империята на Кнут Велики

Викингите достигат Северна Америка около 1000-та година и създават поредица от поселения там и в Гренландия, които просъществуват през XI век. Макар и да не е централизирана по начина, по който функционират по-късните държави, норвежката държава запазва сюзеренитет над всички земи, заети от нейни заселници.

3. Дания

3_Dan

Датската колониална империя в средата на XVIII век

В доста по-късен период, Дания също се нарежда сред колониалните сили, със своя собствена система от колонии, простиращи се от Карибите до Индийския океан. В Карибите, Дания владее островите Сен Кроа, Св. Томас и Св. Ян (дн. св. Джон, Вирджински о-ви); В Индия, датчаните притежават градовете Тарангамбади и Серампур. Още по на изток, датчаните владеят Андаманските острови; Колониалните владения се допълват от контрола върху Исландия, Фарьорските острови  и архипелага Свалбард

4. Швеция

Sweden
Подобно на Дания, Швеция също опитва своя късмет с колониалните начинания. Противно на Дания, която успява да опази повечето си колонии до края на XVIII век, шведите бързо губят своите, като част от тях стават владение на Дания, а други – на Нидерландия. Макар и по различно време, Швеция разполага със свои колонии в Гана, щата Делауеър и Карибите (о. Св. Вартоломей)

5. Курланд
Courland
Херцогство Курланд не е държава, от която бихте очаквали да притежава колонии, но се лъжете. В средата на XVII век, курландските херцози владеят няколко важни крепости в устието на р. Гамбия, а в Карибите, тяхно владение е о. Тобаго.

6. Оман

Oman

Владенията на Оман към 1700 г.

След като прогонват португалците, имамите на Оман набързо създават могъщ флот, с който успяват да поставят под своя власт източното крайбрежие на Африка, както и ключовите острови по неговото протежение, сред тях и Занзибар. Арабски търговци, учени и администратори се изселват из новите земи и създават местна елитна прослойка, която и до днес е ръководеща в някои части на старата оманска диаспора.

7. Русия

Russia

Руската империя в своя зенит – 1865 г.

Фактът, че Русия е колониална империя е неоспорим. Неоспоримо е, обаче, е че мнозина разсъждават за експанзията в Сибир като някаква форма на обичайно завоевание, а не за колонизация от типа, развит от Испания и Великобритания. В действителност, Русия разгръща един от най-мащабните колонизационни процеси в историята, овладявайки земите от Урал до Аляска. До голяма степен тази колонизация представлява частна, икономическа инициатива, направлявана от държавата.

8. САЩ
USA

Съединените Щати рядко се разглеждат като пример за колониална империя, макар да са именно такава в периода между Гражданската война (1861-65г.) и Студената война. САЩ целенасочено завземат и/или колонизират територии в Тихия и Атлантическия океан, преследвайки своята доктрина за превръщане на Западното Полукълбо в своя ексклузивна зона. За целта, САЩ завземат последните испански колонии в Куба, Пуерто Рико и Филипините и усилено се стремят д аподчинят Тихоокеанските острови преди основните европейски сили. Зенитът на американската колониална система достига около 1945 г., след което в рамките на деколонизацията част от териториите отпадат.

Advertisements

DE RE MILITARI XIX

untitled-640x375

От Руслан ТРАД и Александър СТОЯНОВ

По време на интервю за MSNBC, бившият губернатор на Ню Мексико и либертариански кандидат за президент на САЩ, Гари Джонсън, попита зачудено „Какво е Алепо?“, когато водещият му зададе въпрос за мнението му относно Сирия и Алепо.

В опит да му отговори саркастично, репортер на The New York Times му обясни в публикация, че градът е „де факто столица на Ислямска държава“. Но, това също не е вярно. По-късно, авторът се поправи, но все пак се показа колко малко може би се знае за един от най-важните фронтове в света в наши дни. Сирийският град Ар Ракка е „столица“ на Ислямска държава, а в Алепо има няколко фронтови линии между сирийски бунтовници, кюрдски сили и сирийски правителствени части. Все пак, в социалните мрежи се появи хаштаг #WhatIsAleppo, през който потребители се подиграват на Гари Джонсън и всички публични личности, забравили да попитат съветниците си относно някои теми.

Не се учудваме, че дори кандидат за президент на САЩ може да няма базисни познания за ставащото в света: много теми изобщо не се появяват по новините, а ако се появят, то е без предистория. Така, пет години по-късно, хора се питат какво е Алепо и изглеждат изненадани. Сложихме кадър с изражението на Гари Джонсън, защото то освен че изразява ситуацията по абсурден начин, също така напомня, че от време на време трябва да се интересува от света, за да не изглеждаме смешни.

А фронтовете и светът ни се тресеше и през лятото. От Сирия до Афганистан и Южен Судан, местното население наблюдаваше как цели градове преминават от една в друга сила, само да сменят притежателя си на следващия ден.

Особено това важи за Сирия и Афганистан, където за изминалите два месеца, фронтовите линии взеха нови и нови жертви, а на други места се появиха нови военни зони, а талибаните са в постоянна офанзива. Темата за Афганистан продължава да отсъства от новинарския поток, а би трябвало да не е така – най-малкото заради това, че военните действия в Афганистан предизвикват голямо движение на хора. Очевидно е, че Афганистан не може да се смята за мирна и сигурна страна, както опитват да ни убедят дори родни политици.

Напрежението ескалира и в Южен Судан, където през юли зачестиха нападенията над чуждестранни представители, а хуманитарни работници бяха нападнати от войници в самия им хотел, предизвиквайки един от най-ужасяващите епизоди в този район.

В Йемен ситуацията продължаваше да се влошава и през лятото, като броят на убитите във вътрешния конфликт, вече достигна 10 000 души. Бомбардировките на водената от Саудитска Арабия коалиция върху цивилни зони, пък накара „Лекари без граници“ да предупредят, че ще изтеглят служителите си. Йемен изпада и в жестока хуманитарна криза…

С тези теми, но не само, се занимаваме в новия брой – 19-ти поред – на журнала за военни конфликти De Re Militari. В него сме поместили и текст на подп. д-р Петко Димов, изпратен ни специално за броя. В него се засяга онлайн пропагандата на „Ислямска държава“ в детайли и как тя се разви през годините. В брой 19 има също така обзорен текст на Александър Стоянов относно стратегията и тактиката в сирийската гражданска война и какво означава за двете страни – опозиция и правителство – фактът, че все повече непълнолетни се сражават по фронтовете.

БРОЙ 19 МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

ACADEMIA.EDU

CALAMEO


DE RE MILITARI XVII

Image00001

17 юли е важна дата и трябва да бъде запомнена. На този ден бяха прекъснати последните снабдителни линии към и от държаните от бунтовници райони в град Алепо. След 5 години на опити за налагане на обсади, сирийската гражданска война вече има най-голямата обсада до сега.

По данни на ООН, над 600 000 души са подложени на блокади от правителствените сили в цялата страната. Сега, към тях ще се присъединят между 300 000 и 400 000 цивилни, останали без изход в Алепо.

Противно на бомбардировките, ефектът на обсадите имат забавен ефект, убивайки бавно хванатите в тях цивилни. Медийното отразяване, което така или иначе е блокирано в страната, намира трудно начини да отрази тези детайли от гражданската война. В град Мадая, намиращ се само на час от столицата Дамаск, хората са подложени на жесток глад. Снимките на изгладнели деца обиколиха света и на тях могат да се видят ефектите на една обсада: бавна смърт, в която се усеща всеки един етап към края. 400 души от Мадая поискаха да бъдат отровени, за да могат да загинат бързо и без да усещат. Заради това, че са подкрепили бунтовническите сили, правителството подлага стотици хиляди цивилни на блокада.

Бунтовническите командири твърдят, че имат припаси за месеци, въпреки скока на цените на основни продукти като домати (около 6 долара за килограм). Генераторите спират все по-често, поради трудността да се намери гориво за тях, при което местните жители имат недостиг на електричество. Те и без това тънат в мрак, тъй като ползват мазета за училища и болници. Според здравни организации, включително Световната здравна организация, Червения кръст и полумесец и „Лекари без граници“, предупреждават за ръст на болестите сред деца заради липсата на медицински консумативи и дори слънчева светлина – някои семейства седят с дни в бомбоубежища.

ООН съобщи, че имат ресурси за доставки на хуманитарна помощ за 145 000 души в Алепо. Попадналите под обсада са над 300 000.

Освен въздушните удари, жителите на Алепо са подложени и на страха от снайперисти, улични сражения и офанзиви от бунтовници и правителствени сили. Според Сирийската мрежа за човешки права и „Лека без граници“, над Алепо има 200 въздушни удара дневно.

В същото време, иракските сили се подготвят за обсада на Мосул – най-големият град в ръцете на „Ислямска държава“. По данни на ООН военните действия ще засегнат 1 500 000 души.

Офанзивата, която трябва да върне Мосул в ръцете на иракското правителство, се подготвя от месеци, но от миналата седмица тя придоби някакви рамки. Проблемът е, че има огромно цивилно население в плен на джихадистите, а също и всекидневни въздушни удари, които настройват местните срещу водената от САЩ коалиция.

Багдад има и още един проблем – политическа криза, довела да оставките на 7 министри само за изминалата седмица…

Върху тези въпроси се фокусираме в този брой на журнала De Re Militari, който може да прочетете в края на публикацията. Правим обзор на последните новини от Сирия и Ирак, както и дипломатическите ходове покрай кризата с „Ислямска държава“.

ЖУРНАЛЪТ МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН ИЛИ ДА СВАЛИТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

КАЛАМЕО

ACADEMIA.EDU


DE RE MILITARI XVI

Image00001

През изминалата седмица се случиха няколко важни събития около Сирия, които ни хванаха вниманието – на нас, и на международните анализатори.

На първо време, САЩ и Русия се сближиха все повече по отношение на стратегията си в Сирия. Повод стана отново групировката „Ислямска държава“.

Също така, Турция реши да отвори вратата за подобряване на отношенията с Русия, но и…с Асад. Или поне така прозвуча на 13 юли в своето изявление премиерът на Турция. Ден по-късно, когато мнозина зададоха въпроса „нормализиране на отношенията със Сирия какво означава“, Анкара допълни, че става дума за нормализиране „след падането на Асад“. При всички положения, на дипломатическия фронт събитията ще се отразят със сигурност на терен, където обаче ситуацията има други правила. Ще проследим и следващата седмица дипломатическите маневри, които за пореден път показват колко струват принципите на една или друга държава.

В брой 16 проследихме ставащото в Алепо, където над 300 000 цивилни са поставени под обсада, а сраженията не спират от 8 юли насам.

По изчисления, дневно се падат по 150 въздушни удари и обстрел с артилерия, а цената се плаща от цивилното население, което е изправено пред хуманитарна катастрофа.

Отправяме поглед и към неразрешените ирански вътрешни проблеми и най-вече за надигащия се отново след десет годишно прекъсване арабски сепаратизъм, който допълни напрежението в Иран, създало се след като кюрдските бойци от ПКК отново се появиха в Северозападен Иран.

Предоставили сме карти на Алепо, фронтът при Каяра в Ирак, както и на провинция Анбар.

ЖУРНАЛЪТ Е ДОСТЪПЕН ОНЛАЙН В:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU

Приятно четене!


DE RE MILITARI XIV

Image00001

На 28 юни, Новата сирийска армия (Джайш ал Джадид, НСА), формация специално обучена от САЩ за борба срещу „Ислямска държава“, започна концентрирана атака срещу позициите на джихадистите в района на Ал Букамал – ключов граничен град в Източна Сирия, контролиращ пътищата, свързващи Сирия и Ирак по поречието на река Ефрат и основен сегмент от линиите за комуникация на джихадистката квазидържава.

Какво знаем за операцията?

По данни на „Лос Анджелис Таймс“, които цитират източник от Сирийската обсерватория за правата на човека, формацията е разполагала с около 130 бойци, които са взели участие в операцията. След поредица първоначални успехи, бойците на НСА са били контраатакувани от части на „Ислямска държава“, които им нанасят немалки щети и ги изтласкват обратно към пустинята. Участвали са американски сили, племенни бойци. НСА разполага с добра екипировка. Те са специални части на сирийската опозиция.

Фактите приключват до тук. Следват спекулациите.

С фактите и спекулациите около тези операции в Сирийската пустиня ще се занимаем в този брой 14 като предлагаме и ексклузивен анализ на операцията в пустинята. Споделяме също и с последното от Йемен, Ирак, Сирия и Сомалия.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОТ:

КЛИН КЛИН

CALAMEO

ACADEMIA.EDU


DE RE MILITARI, брой II

2KORICA

На линия е и Втори Брой на журнала De Re Militari. В този брой ще ви занимаем:

  • С развитието на конфликта в Сирия
  • С конфликта в Сомалия и кой кой е по тамошните фронтове
  • С войната в Афганистан и множеството фракции, които се борят там
  • С подновеното напрежение в Нагорни Карабах

Броят може да четете онлайн в

КЛИН КЛИН

КАЛАМЕО

ISSUU

ACADEMIA.EDU

или да свалите от ТУК


De Re Militari Брой 1

2KORICA

Светът в който живеем е свят на динамика – бързо възникващи проблеми, бързо (а често и прибързано) взимане на решения и бързо разводняване на информацията. Конфликтите, които обагриха в червено земите от Западна Сахара до Иран и изпратиха към Европа най-голямата мигрантска вълна в историята на „Стария Континент“ са неделима част от нашето съвремие и до голяма степен дефинират реалността, в която живеем.


Конфронтацията на сили, политики и ресурси е безпрецедентна за рамките на Леванта и Магреба. Цели поколения са превърнати в „нации под оръжие“ подобно на французите от времето на своята Революция или американците – от епохата на гражданската си война. Икономическите, политическите и стратегическите интереси на Великите сили се преплитат с трупани в продължение на десетилетия вътрешни проблеми и неотмъстени престъпления.

Логично беше тази взривоопасна смес да експлодира в това, което днешните медии наричат „Арабска пролет“ (въпреки че започна през зимата – бел. авт.). Искрата, която възпламени Тунис се пренесе на изток, обхващайки Либия, Египет, Сирия, Ирак и Йемен и засягайки всички останали страни от Близкия Изток по един или друг начин. Цялата тази лавинообразна вълна от насилие, доведе до неминуема хуманитарна катастрофа, която Европа пропусна да разпознае в зародиш и с която и до днес не успява да се справи по адекватен и успешен начин. Нещо повече, терорът, който до скоро гледахме по улиците на Багдад, Дамаск и Кайро, се пренесе в сърцето на Стария Континент, първо в Париж, а сега и в Брюксел. Изглежда, Запада пропуска нещо много важно, но все още не осъзнава какво е то.

Същевременно, активизирането на руската външна политика в нейната по-агресивна форма (Украйна, Крим, а преди това и Грузия), доведе до пренареждане на фигурите на гео-стратегическата дъска в Близкия Изток. Москва показа, че ще се стреми да компенсира забавящите се икономически темпове с бомбастични интервенции, целящи да докажат, че задният двор на Кремъл е с голяма площ и че „братушките“ са способни да го косят така, както пасва на тяхното гео-политическо фън шуи. Или поне това е картината, която Владимир Путин иска да изложи на постамент пред света. В действителност, събитията ясно доказаха, че Великите Сили водят многопластова политика, чиято повърхност – на човеколюбиви интервенции в името на реда, всъщност крие мрачни утроби, изпълнени със сиви сделки за оръжие, петрол и политическо влияние. Докато две успоредни коалиции се борят поотделно с един и същи враг, поредица от телефонни разговори на най-висше ниво преначерта Изтока в момент, в който мнозина по-наивни наблюдатели вече се готвеха за неминуема Световна война.

Всички тези задкулисни ходове се прикриваха както зад стандартната политическа фасада на дипломацията, така и зад една нова форма на конфронтация – т.нар. „хибридна война“. Този нов мотив от противопоставянето на „лагерите“ се свързва с ловка манипулация на общодостъпната информация – медии, сайтове, блогове, влогове и репортажи чрез всички възможни интелектуални и технически средства. Хибридната война се води на широк, най-вече виртуален, фронт и е прийом, използван от всички страни – било то малки и големи.

Именно в контекста на тази масова дезинформация, причинена от обслужването на определени политически (западни и източни) лобита, двама ентусиасти решиха да търсят средния път. Проектът, който официално стартира днес носи името „De Re Militari” или казано по нашенски „За Военните дела“ и е нагла (от наша страна – бел.авт.) заемка от името на най-популярния военен трактат, дело на римския автор Вегеций. Името се оказа твърде подходящо за обрисуването на съвременната обстановка, защото именно дело е ключовата дума в описването на настоящите конфликти. Сложна комбинация от икономика, шпионаж, медийни атаки и политически валсове, войната днес е много повече дело, отколкото стратегическо начертание.

De Re Militari” си поставя за цел да следи основните военни конфликти, които касаят настоящето и бъдещето на Европа и да представя кратка, ясна и неутрална информация относно развитието на военните и политически процеси, формиращо общия гео-политически пейзаж. Броевете ще излизат ежеседмично и ще предлагат обзор на основните събития от разглежданите страни в комбинация с прецизни карти, отразяващи стратегическата ситуация във всяка една от конфликтните зони.

За разлика от множество експерти по въпросите на Изтока и Африка, авторите ще се задоволят само с краткосрочни предвиждания с цел по-ясното и сигурно анализиране на съответните процеси. Историята вече ясно доказа, че в XXI век, да се опиташ да отгатнеш хода на определен конфликт за една година напред е, като да познаеш дали националите ни ще играят добре или зле в следващия си мач.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ В:
КАЛАМЕО ИЛИ ACADEMIA.EDU

ИЛИ ДА ГО СВАЛИТЕ ДИРЕКТНО ОТ  ТУК