Краят на Първата Световна война поставя Османската империя на прага на унищожението. Изтощена от пет години постоянна война на два фронта, империята рухва напълно и икономически, и във военно отношение. По-голямата част от страната е окупирана от вражески войски, правителството е пречупено, а малкото останали свободни територии, са заплашени от гръцка инвазия. Останалите съюзници на Османците – Германия, Австро-Унгария и България, са излезли от войната в доста по-благоприятна ситуация. Германия капитулира без на нейна територия да има вражеска армия. Същото се случва с Австро-Унгария, а България се предава след съюзнически пробив на петдесетина километра навътре в територията й. Всички те капитулират една след друга, примирени с поражението, предали се под диктата на победителите. Този диктат е наложен и на Османската империя чрез Севърския договор (10.08.1920г.), но за разлика от своите бивши съюзници, турците отказват да се примирят. Генералът от османската армия и герой от защитата на Дарданелите – Мустафа Кемал паша се изтегля в все още свободните територии, отхвърля властта на султана като изчерпана и старомодна и обявява намерението си да спаси държавата от катастрофата в която се намира. Противно на очакванията, човекът, който ще бъде наречен „баща на турците”, успява да надиграе съдбата и да реализира намеренията си. Цялата публикация