На днешната дата, през 1757г., пруската армия, командвана от своя крал Фридирх II Велики нанася поражение на съюзените армии на Свещената Римска империя и Франция в битката при Росбах. Пруската победа е един от най-значителните успехи в кариерата на Фридрих и служи като заключителен елемент от блестящата пруска кампания през същата година.

Атаката на пруската кавалерия при Росбах

Битката на кратко:

Конфликт: Седемгодишната война (1756-1763г.)

Къде: Росбах, електоратът Саксония (1) (дн. провинция Саксония-Анхалт, Германия)

Кога: 05,11,1757г.

Кои участват:

1) Свещената Римска империя, Франция

Численост: 42 000 войници, 45 оръдия

Пълководци: Шарл де Роан прнц Субиз, принц Йозеф Закс-Хилбургхаусен

2) Кралство Прусия

Численост: 22 000, 79 оръдия

Пълководци: Фридрих II (върховен), принц Хайнрих Пруски (пехота), генерал-майор Фридрих Вилхелм фон Зайдлиц (кавалерия)

Сражението:

Още през август Фридрих сформира армия от 22 000 души, с която потегля на югозапад за да пресрещне напредващите сили на Франция и Австрия (Свещената Римска империя) и да им отреже възможността да окупират територии в Саксония и да застрашат Бранденбург – сърцето на Пруското кралство. Пруската армия успява да измине 170 мили за тринадесет дни, извършвайки усилен марш. По заповед на Фридрих, мудния обоз е изоставен, а продоволствията се пренасят напред чрез мобилни кавалерийски части. Съюзниците се опитват да избегнат решително сражение, въпреки че силите им са два пъти по-многочислени. Двете армии маневрират една срещу друга повече от два месеца, в крайна сметка оставайки в патова ситуация.

Пруската армия се разполага между селцата Берда и Росбах (виж схемата долу), докато съюзническата армия заема позиция западно от тях, между селата Брандерода и Мюхелн.

Планът на съюзниците е да обходят левия фланг на Фридрих, да се строят перпендикулярно на пруските позиции и да проведат ограничено сражение, в което да принудят прусаците да отстъпят на североизток. Първоначално Фридрих възприема маневрата им като знак за отстъпление, но капитан Гауди, един от щабните му офицери убеждава краля, че става въпрос за маневра, целяща даване на сражение.  Ентусиазиран от шанса, който е чакал още от август, Фридрих заповядва на армията си да вдига лагер и да започне маневра в посока изток с цел пресрещане на врага. Субиз и Хилбургхаузен на свой ред се заблуждават, че прусаците са с уплашили да не бъдат обкръжени и започват изтегляне на север. Това ги кара да ускорят марша на своите колони, което предизвиква сериозно объркване в съюзническите полкове. Кавалерията, начело със самия Субиз избързва напред с цел да настигне това, което съюзниците смятат за ариергард на отстъпващата пруска армия.

План на битката при Росбах. Пунктираните правоъгълници отбелязват първоначалните позиции на двете армии.

Вместо да се строи срещу съюзниците, Фридрих се възползва от факта, че армията му се движи два пъти по-бързо от врага и използвайки хълмовете Янус и Пьолцен като прикритие и решава да атакува директно врага от марш, без да забавя войската си с излишно престрояване, сигурен че съюзниците, следвайки канона, ще се стремят към разгръщане на линейна формация. Като допълнително средство за удар, Фридрих разполага батарея от 18 тежки оръдия на хълма Янус, които в 3:15 следобед откриват огън върху левия фланг на съюзната кавалерия, която сериозно е изпреварила останалата част от армията. Генерал Зайдлиц, командир на пруската кавалерия избира този ключов момент за да хвърли в ата своите 38 ескадрона кавалерия в атака. Пруската конница помита съюзните части в жестоко меле, в което самия Зайдлиц е ранен. Част от конницата на французите и австрийците бяга, а останалите ескадрони се изтеглят обратно на запад и се реорганизират около принц Субиз. Междувременно, съюзната пехота е достигнала подножието на хълма Янус, където няколкото френски полка, опитали атака срещу прусаците са пометени от артилерията на хълма и от убийствения огън на пруската пехота. Преди съюзниците да успеят да се разгърнат в линейна формация, десния им фланг е атакуван внезапно от Зайдлиц, който се е прегрупирал след разгрома на противниковата конница и е успял да удържи войниците си от хаотично преследване на врага.

Фридрих Вилхелм фон Зайдлиц, командир на пруската кавалерия и един от най-успешните висши офицери на Фридрих II

Изправени пред атака едновременно по двата фланга и фронтално, съюзните полкове започват безредно отстъпление и въпреки опитите на Субиз и Хилбургхаузен, едва няколко полка успяват да се изтеглят в добър ред.  По-голямата част от пруската пехота не успява да изстреля и един залп, като в сражението участват не повече от седем роти. Жертвите за прусаците са символични – около 550 души. Съюзниците губят 5 000 убити и над 5 000 пленени.

(1) Държава, част от Свещената Римска империя; Саксония е една от 7-те държави, чийто владетели (курфюрсти) имали правото да избират императора на Свещената Римска империя; По време на Седемгодишната война, Саксония била окупирана от Прусия и използвана като продоволствена база. Австрия и Франция се опитвали всячески да изтласкат прусаците от Саксония, за да им отнемат възможността да събират ресурси и средства от тази държава.