Tag Archives: Седемгодишна война

Битката при Цорндорф

"Фридрих Велики в битката при Цорндорф пред полковете на фон Бюлов" от Карл Рьохлинг, рисувана през 1904г.

„Фридрих Велики в битката при Цорндорф пред полковете на фон Бюлов“ от Карл Рьохлинг, рисувана през 1904г.

Кога: 25,08,1758г.

Къде: Цорндорф, маркграфство Бранденбург (дн. Сарбиново, Полша)

Конфликт: Седемгодишната война (1756-63г.)

Резултат: Пруска стратегическа победа, тактически – без победител

Кои участват:

1) Кралство Прусия

Армия: 36 000, 167 оръдия

Пълководци: Фридрих II, фон Зайдлиц,

Загуби: 13 000 убити и ранени, 26 оръдия

2) Русия

Армия: 43 500 войници и 210 оръдия

Пълководец: Вилхелм фон Фермор

Загуби: 18 000 убити и ранени, 103 оръдия, 27 бойни знамена

Историята накратко:

След като руснаците нахлуват в Силезия в началото на август 1758г., граф Фермор търси вариант да се съедини с австрийските войски, командвани от фон Даун. Фридрих добре осъзнава, че подобно съединение би било пагубно за неговата малка армия и решава да бие враговете си на части. Възползвайки се от отличните възможности за предвижване и маневриране на своята армия, Фридрих пресича пътя на Фермор и го атакува.

Битката е открита с атака на пруската пехота срещу руския авангард, съставен предимно от новобранци. Руснаците престрояват бойния си ред от походна колона в линеен строй и приемат атаката на прусаците, задържайки вражеското настъпление. Решителна ту, се оказва атаката на пруската конница, командвана от талантливия фон Зайдлиц, който разбива руската кавалерия и в последствие напада пехотата. Междувременно, на срещуположния фланг, Фридрих повежда пехотните си полкове в маневра, подобна на тази при Льойтен – кралят иска да обходи фланга на руснаците и да го „сгъне“ с мощна атака, докато фронта се държи от по-малък брой пехотинци, атакуващи руснаците челно.

Проблемния терен – насечени хълмове и блата, не позволява на прусаците да се разгърнат и пречи на руснаците да се изтеглят в по-добра позиция. В крайна сметка, сражението се превръща в брутална фронтална конфронтация между двете линии. Барутът и на двете страни скоро привършва и сражението преминава в ръкопашно меле. В крайна сметка, опита и решимостта на прусаците, водени лично от краля си надделява над руската издръжливост.

След края на сражението, часове след залез, Фридрих споделя – „По-лесно е да убиеш руснаците, отколкото да ги победиш.“

Цорндорф е едно от най-кървавите сражения за целия XVIII век в Европа. Руснаците губят около 18 000 убити и ранени, както и над 100 оръдия и 27 бойни знамена. Прусаците плащат скъпо за победата – около 13 000 (или 1/3 от цялата армия) са убити или ранени.

Двете армии остават на позиция една срещу друга и на следващия ден, като въпреки сериозните загуби, руснаците не се оттеглят. Все пак, Фермор пръв се изтегля от бойното поле и по този начин не успява да се съедини с австрийците, което де факто изпълнява задачата, заложена от Фридрих.


Тема за размисъл – Англия и нейната опитна пехота

ДНЕС ВИ ПИТАМЕ:

ЗАЩО СПОРЕД ВАС, МЕЖДУ 1337 И 1914г. АНГЛИЯ И В  ПОСЛЕДСТВИЕ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ УСПЯВА ДА ДИСЛОЦИРА НА КОНТИНЕНТА ЕДНА СУХОПЪТНА АРМИЯ, КОЯТО СЕ ПРЕДСТАВЯ АКО НЕ ОТЛИЧНО, ТО УЧУДВАЩО ДОБРЕ ВЪВ ВСЕКИ КОНФЛИКТ, В КОЙТО УЧАСТВА?

"Британската "Тънка Червена линия" спира устрема на руската кавалерия при Балаклава

Британската „Тънка Червена линия“ спира устрема на руската кавалерия при Балаклава

От 1337г., когато Англия започва Стогодишната война до 1914г., когато Първата Световна война завинаги променя лицето на военното дело в световен план, Англия и наследилата я Великобритания винаги е успявала да се включи в Континенталните войни с една изключително качествена сухопътна армия – нещо нехарактерно за страна, разположена на остров, за която е по-логично да се стреми към военноморска хегемония.

Ако направим една статистика, ще видим, че за този дълъг период от време едва ли минават и петдесет години без Англия да се включи в някой конфликт в Континентална Европа. Забележителното в случая е, във всеки от тези конфликти английската сухопътна армия демонстрира изключителни или поне задоволителни умения, нанасяйки неочаквани поражения на армии, смятани за хегемони в сухопътното военно дело. Френските рицари, испанските ветерани, холандската армия от епохата на Нидерландския Златен век, след това отново отличната армия на Стария режим във Франция, после Наполеон, а след това и руската армия на Николай I стават жертва на „червените палта“ и техните предшественици.

На какво, според вас, се дължи това високо ниво на британските сухопътни части. Включете се в дискусията в нашата Фейсбук страница и в темата в нашия ФОРУМ!!!

 


Битката при Росбах, 1757г.

На днешната дата, през 1757г., пруската армия, командвана от своя крал Фридирх II Велики нанася поражение на съюзените армии на Свещената Римска империя и Франция в битката при Росбах. Пруската победа е един от най-значителните успехи в кариерата на Фридрих и служи като заключителен елемент от блестящата пруска кампания през същата година.

Атаката на пруската кавалерия при Росбах

Атаката на пруската кавалерия при Росбах

Битката на кратко:

Конфликт: Седемгодишната война (1756-1763г.)

Къде: Росбах, електоратът Саксония (1) (дн. провинция Саксония-Анхалт, Германия)

Кога: 05,11,1757г.

Кои участват:

1) Свещената Римска империя, Франция

Численост: 42 000 войници, 45 оръдия

Пълководци: Шарл де Роан прнц Субиз, принц Йозеф Закс-Хилбургхаусен

2) Кралство Прусия

Численост: 22 000, 79 оръдия

Пълководци: Фридрих II (върховен), принц Хайнрих Пруски (пехота), генерал-майор Фридрих Вилхелм фон Зайдлиц (кавалерия)

Сражението:

Още през август Фридрих сформира армия от 22 000 души, с която потегля на югозапад за да пресрещне напредващите сили на Франция и Австрия (Свещената Римска империя) и да им отреже възможността да окупират територии в Саксония и да застрашат Бранденбург – сърцето на Пруското кралство. Пруската армия успява да измине 170 мили за тринадесет дни, извършвайки усилен марш. По заповед на Фридрих, мудния обоз е изоставен, а продоволствията се пренасят напред чрез мобилни кавалерийски части. Съюзниците се опитват да избегнат решително сражение, въпреки че силите им са два пъти по-многочислени. Двете армии маневрират една срещу друга повече от два месеца, в крайна сметка оставайки в патова ситуация.

Пруската армия се разполага между селцата Берда и Росбах (виж схемата долу), докато съюзническата армия заема позиция западно от тях, между селата Брандерода и Мюхелн.

Планът на съюзниците е да обходят левия фланг на Фридрих, да се строят перпендикулярно на пруските позиции и да проведат ограничено сражение, в което да принудят прусаците да отстъпят на североизток. Първоначално Фридрих възприема маневрата им като знак за отстъпление, но капитан Гауди, един от щабните му офицери убеждава краля, че става въпрос за маневра, целяща даване на сражение.  Ентусиазиран от шанса, който е чакал още от август, Фридрих заповядва на армията си да вдига лагер и да започне маневра в посока изток с цел пресрещане на врага. Субиз и Хилбургхаузен на свой ред се заблуждават, че прусаците са с уплашили да не бъдат обкръжени и започват изтегляне на север. Това ги кара да ускорят марша на своите колони, което предизвиква сериозно объркване в съюзническите полкове. Кавалерията, начело със самия Субиз избързва напред с цел да настигне това, което съюзниците смятат за ариергард на отстъпващата пруска армия.

План на битката при Росбах. Пунктираните правоъгълници отбелязват първоначалните позиции на двете армии.

План на битката при Росбах. Пунктираните правоъгълници отбелязват първоначалните позиции на двете армии.

Вместо да се строи срещу съюзниците, Фридрих се възползва от факта, че армията му се движи два пъти по-бързо от врага и използвайки хълмовете Янус и Пьолцен като прикритие и решава да атакува директно врага от марш, без да забавя войската си с излишно престрояване, сигурен че съюзниците, следвайки канона, ще се стремят към разгръщане на линейна формация. Като допълнително средство за удар, Фридрих разполага батарея от 18 тежки оръдия на хълма Янус, които в 3:15 следобед откриват огън върху левия фланг на съюзната кавалерия, която сериозно е изпреварила останалата част от армията. Генерал Зайдлиц, командир на пруската кавалерия избира този ключов момент за да хвърли в ата своите 38 ескадрона кавалерия в атака. Пруската конница помита съюзните части в жестоко меле, в което самия Зайдлиц е ранен. Част от конницата на французите и австрийците бяга, а останалите ескадрони се изтеглят обратно на запад и се реорганизират около принц Субиз. Междувременно, съюзната пехота е достигнала подножието на хълма Янус, където няколкото френски полка, опитали атака срещу прусаците са пометени от артилерията на хълма и от убийствения огън на пруската пехота. Преди съюзниците да успеят да се разгърнат в линейна формация, десния им фланг е атакуван внезапно от Зайдлиц, който се е прегрупирал след разгрома на противниковата конница и е успял да удържи войниците си от хаотично преследване на врага.

Фридрих Вилхемлм фон Зайдлиц, командир на пруската кавалерия и един от най-успешните висши офицери на Фридрих II

Фридрих Вилхелм фон Зайдлиц, командир на пруската кавалерия и един от най-успешните висши офицери на Фридрих II

Изправени пред атака едновременно по двата фланга и фронтално, съюзните полкове започват безредно отстъпление и въпреки опитите на Субиз и Хилбургхаузен, едва няколко полка успяват да се изтеглят в добър ред.  По-голямата част от пруската пехота не успява да изстреля и един залп, като в сражението участват не повече от седем роти. Жертвите за прусаците са символични – около 550 души. Съюзниците губят 5 000 убити и над 5 000 пленени.

(1) Държава, част от Свещената Римска империя; Саксония е една от 7-те държави, чийто владетели (курфюрсти) имали правото да избират императора на Свещената Римска империя; По време на Седемгодишната война, Саксония била окупирана от Прусия и използвана като продоволствена база. Австрия и Франция се опитвали всячески да изтласкат прусаците от Саксония, за да им отнемат възможността да събират ресурси и средства от тази държава.