Конфликт: Византийско-селджушките войни

Кога: 26,08,1071г.

Къде: Манцикерт, Източна Анатолия, близо до езерото Ван (дн. Малазгирт)

Кои участват:

1) Византийската империя

Пълководец: Роман IV Диоген, Никифор Бриен, Теодор Алиат, Андроник Дука

Армия: ок. 50 000

2) Империя на Селджукидите

Пълководец: Алп Арслан, Афшин, Артук, Сюлейман шах

Армия: ок. 30 000

Историята накратко:

Сблъсъкът между Византийската империя и Селджукидите започва още през 1060г., когато турците започват първите си набези в Армения. До 1068г., селджуците са завладели по-голямата част от тази провинция, заедно със главните градове Ани и Кесарея. Константин IX и Константин X – и двамата далеч от висотата на воините императори, които извели до победен край ромейската реконкиста, не успели да противодействат на засилващото се турско настъпление. С възкачването на трона на енергичния Роман IV Диоген, византийците започнали поредица от стъпки за да се възвърнат загубените позиции в Северна Сирия и Източна Анатолия. Една византийска армия успява да изтласка турците от Сирия, макар да е победена в последна сметка след личната намеса на султан Алп Арслан. Въпреки това владетелят на селджуците избира да сключи мир (1069г.) и да насочи вниманието си към могъщия Фатимидски халифат в Египет.

През 1071г. Роман Диоген решава привидно да поднови мира с Алп Арслан, докато тайно подготвя силна армия, с която да нахлуе в Армения. Алп Арслан доволен от опцията да подсигури десния си фланг при евентуална война с Фатимидите приема предложението, вдига обсадата на византийската крепост Едеса и поема срещу Алепо, който се намирал в ръцете на египетските владетели. Роман се възползват от това отклоняване на вниманието и нахлул в Армения. Обсадил Манцикерт с половината си армия (около 20-25 000 души), а останалите войници, сред които голяма част от варяжката гвардия, франкските и печенезките наемници, били изпратени да обсадят крепостта Хилат, командвани от стратега Йосиф Тарханиот. действията на ромеите не остават скрити за Алп Арслан и той набързо организира 30 000 армия, събирайки конници от Сирия, Ирак и взимайки част от собствената си армия, обсаждаща Алепо. Турците бързо достигат езерото Ван докато византийския преход през Анатолия се оказва бавен и труден. В крайна сметка, когато Роман IV започва обсадата на Манцикерт, той не е подготвен за появата на селджуците, чийто разузнавачи отлично проучват разположението на византийската армия.

Възползвайки се от разделянето на византийските сили на две, Алп Арслан атакува изненадващо армията на Йосиф Тарханиот и я разбива напълно, след което започва да тормози останалите византийски войски, разположени в превзетия от ромеите Манцикерт. Роман допуска грешка, подценявайки числеността на селджуците, смятайки че става дума за авангардна сила. Императорът започва да изпраща армията си на части срещу врага и по този начин губи по-голямата част от конницата си, както и арменските отряди, които подкрепят ромеите. Византийската пехота успява да отблъсне селджушката конница през първия ден, но не и да постигне някаква решителна победа. Два дни по-късно (26,08), Роман решава да даде открито сражение, построявайки силите си в класическа формация – ляво-център-дясно в една линия и резерв. Селджуците се строяват в грамаден полумесец, използвайки стрелци и набези по фланговете за да тормозят настъпващите ромеи. Византийската пехота успява да превземе лагера на врага, но селджукидите изтеглят конницата си и използвайки стрелци продължават на принципа“удряй и бягай“ да отслабват крилата на своите опоненти, като същевременно „рогата“ на полумесеца започват да се затварят към тила на византийците. Поставен в това неудобно положение, Роман заповядва отстъпление към Манцикерт. Андроник Дука, който бил политически опонент на Диоген започнал д аизтегля своя резерв без да дочака основните сили. Същевременно в предаването на командата станало объркване и дясното крило на ромеите останало на място. Турците се възползвали от настъпилото объркване и спускащия се мрак и атакували разпокъсаната византийска армия. Крилата били пометени, а центъра обкръжен и разбит. Роман IV бил пленен, а варяжките му гвардейци – убити докато го защитават.

Загубите на Византия в периода 1072-1078г. Остава спорен въпроса до колко гражданската война между Роман IV и рода Дука е по-основна причина за бързия успех на турците, отколкото победата в една единствена битка

Няколко седмици след битката, Алп Арслан освободил Роман IV, който се завърнал в Константинопол, но се оказал въвлечен в гражданска война с рода Дука, водени от Андроник. Макар Алп Арслан да не се възползвал веднага от междуособиците, след смъртта му (1072г.), неговите наследници нахлули в Анатолия и в рамките само на пет години покорили цяла Мала Азия. Според мнозина историци, загубата на Мала Азия в края на XI век е основната причина за постепенното рухване на Византийската империя. Макар много от проблемите, с които Византия се сблъсква след тази дата да са плод на загубата, самия факт, че Източната Римска империя преживява още близо 400 години, като дори губи столицата си за 60 от тях поставя подобни генерални заключения като по-скоро прибързани. Комниновата реставрация доказва, че Византия е повече от способна да възстанови своите възможности и да си възвърне загубените позиции, но Манцикерт неминуемо остава като една от най-мрачните страници в ромейската история. От друга страна, заслужава си да се замислим дали причината за бързия турски успех не се дължи по-скоро на разцеплението в империята във връзка с войната между Роман IV и семейство Дука, отколкото на загубата в една единствена битка.

На днешната дата, през 1176г. войските на византийският император Мануил I Комнин са победени от селджушките турци, водени от иконийския султан Килидж II Арслан. Тази битка бележи повратна точка в т.нар. „Комнинова реконкиста“, свързана с изтласкването на турците от Мала Азия, В резултат от поражението, византийският натиск на изток е прекратен и ромеите завинаги загубват инициативата в Анатолия. Самата битка няма решаващо значение за директна промяна на границите, но след нея и след разпадането на Византия през 1204г., византийците завинаги губят шанса си да си възвърнат контрола над Мала Азия и да възстановят своите позиции в региона.

За любителите на алтернативната история, можем да кажем че евентуална византийска победа в това сражение можеше да промени историята на целия регион, тъй като щеше да доведе до окончателното рухване на Иконйският султанат и циментирането на византийската власт в Мала Азия.

Селджушките войски обстрелват хванатата в капан византийска армия

Византийската армия, чиято цел била турската столица Коня, попаднала в добре заложената от турците засада. Макар и доста по-малобройни от ромеите, селджуците успели да се възползват напълно от ситуацията и нанесли сериозни поражение на ромейските сили. Авангарда и част от основните сили на ромеите били обкръжени докато преминавали в дълга колона през планинския проход. Обоза бил унищожен, заедно с голяма част от обсадната техника, предназначена за стените на Коня. Императорът също се оказал в сериозна опасност, но офицерите му успели да го извадят от състоянието на паника, в което се оказал в началото на турската атака. Византиийците се организирали в отбранителна формация и успели да си пробият път към ариергарда на армията, който останал извън прохода с цел да построи укрепен лагер в единия му край.  Турците провели две атаки с конни стрелци срещу лагера, последвани от две византийски контраатаки, но до нов, по-сериозен сблъсък така и не се стигнало. Въпреки че загубил немалко войници, пораженията върху обоза и разрушаването на обсадната техника се оказали факторите, които принудили Мануил да заповяда изтегляне обратно към византийската територия.