Сердика, 809г.

Къде: Сердика (дн. София, България)

Кога: пролетта на 809г.

Участващи страни:

1) България

Пълководец: хан Крум

Армия: неизвестна

Загуби: неизвестни

2. Византийска империя

Пълководец: неизв.

Армия: 6 000

Загуби: 6 000 войници, множество цивилни

Историята накратко:
След като се справя с остатъците от Аварския хаганат на североизток, хан (кхан) Крум насочва вниманието си към поречието на Стримон (Струма), което се явява основен път за връзка на българите в Мизия и Куберовите българи в Македония (което звучи доста по-логично от налаганата от Соц историографията теза за присъединяване на струмските и македонски славяни). Крепостта Сердика е поставена под обсада в началото на март, 809г., като самата обсада продължава няколко седмици, в които града е напълно изолиран. Към средата на април за бранителите става ясно, че не могат да се надяват на успех или спасение от византийските войски и те решават да приемат предложението на Крум – да предадат града, а гарнизона да получи безпрепятствен път за отстъпление. Веднага щом отварят вратите на града, българите нахлуват вътре, избиват гарнизона и немалка част от населението. Множество сгради са опожарени, а градските стени са сринати до основи. Имаме основание да смятаме, че част от населението е отвлечено и продадено или на тържищата или използвано директно в българските земи, както се случва с населението на Девелт. По-знатните жители са били предложени за откуп, което е характерно за цялото европейско Средновековие.

Месемврия, 812г.

Месемврия

Къде: Месемврия (дн, Несебър, България)

Кога: октомври-ноември, 812г.

Участващи страни:

1. България

Пълководец: хан Крум, съветван от покръстен арабски математик, специалист в обсадното дело

Армия: Неизв., но армията вече разполага с обсадни машини, конструирани от арабина-специалист

Загуби: неизв.

2. Византия

Пълководец: неизв.

Армия: неизв.

Загуби: вероятно целия гарнизон и част от цивилното население

Историята накратко:

След като Михаил Рангаве отхвърля предложението на Крум за мир, ханът решава да му „даде секира“ извършвайки предварително обявеното пред василевс нападение над Месемврия. както споделя Теофан, поради глупост никой не взема мерки да спре българите или да подсили града. Крум се възползва от услугите на покръстен арабин, който бяга от Адрианопол още през 811г., прогонен от отношението на император Никифор, който отказал да го възнагради за услугите му. Арабинът идва при Крум, който има сериозна нужда от опитен специалист, който да модернизира обсадното дело. Арабинът, вероятно щедро финансиран от Крум, създава цял корпус от различни обсадни машини и вероятно обучава инженерен отряд, който да борави с тях. Крум ще ги използва с голям успех до края на управлението си, а арабинът вероятно остава като ръководител на обсадните части поне до смъртта на Крум през 814г., а може би и след това. Българската армия достига Месемврия през октомври, 812г., прилага новата обсадна техника срещу града и успява да го превземе през ноември. В града българите пленяват 36 сифона за „мятане“ на гръцки огън, както и запаси от самото запалително вещество.

Адрианопол, 813г.

Армията на Крум потегля към Константинопол, 813г.

Къде: Адрианопол (дн. Едирне/Одрин, Турция)

Кога: от края на юни до есента на 813г.

Участващи страни:

1. България

Пълководци: хан Крум, братът на хан Крум (име неизвестно), арабинът-ренегат (вероятно)

Армия: неизв., контингент от голямата армия, поела към Константинопол

Загуби: неизв.

2. Византия

Пълководец: неизв.

Армия: неизв.

Загуби: неизв., няколко хиляди са изселени или взети в плен

Историята накратко:

След като Варна, Сердика и месемврия са в блгарски ръце, а голямата византийска армия е ликвидирана във Върбишкия проход (811г.), Крум повежда своя новосформиран обсаден корпус заедно с армията си към Константинопол. Тила му явно е спокоен след ликвидирането на арабите, отсъстват сведения и за нападение от страна на хазарите. На пътя на българите лежи столицата на тема Македония – Адрианопол. Крум оставя част от армията си да обсажда крепостта, като за командир назначава своя брат. Българите блокират града, но не успяват да го превземат. След вдигането на обсадата на Константинопол, Крум се завръща начело на остатъка от армията си и основния контингент от обсадната техника и преминава към активно форсиране на вражеските укрепления. В крайна сметка, Адрианопол е превзет през есента. Според изворите, около 10 000 от жителите на града и околността са изселени в Мизия, а знатните членове на обществото били взети в плен с цел вземане на откуп. След мира между Византия и България от 814г., Адрианопол бил върнат на ромеите. Това е и първия път, в който българите трайно овладяват Адрианопол.

Варна, 1201г.

Къде: Одесос (дн. Варна, България)

Кога: март, 1201г.

Участващи страни:

1. България

Пълководец: Калоян

Армия: неизвестна

Загуби: неизв.

2. Византия

Пълководец: неизв.

Армия: неизв., част от гарнизона са западни наемници

Загуби: целия гарнизон, част от жителите

Историята накратко:

След като утвърждава властта си  в Мизия и превзема крепостта Констанца (край дн. Симеоновград), Калоян се заема да превземе Варна – последния останал византийски бастион на север от Балкана. Града се защитава от силен гарнизон, част от който е и наемен западен контингент (вероятно нормани). Българите обсаждат града по суша и използват множество обсадни съоръжения, сред които най-значима е кулата, с чиято помощ войниците на Калоян форсират рова на града и използват пробива в градските стени. Българите сломяват отбраната на града само за 3 дни. Гарнизона е избит (пленените войници са заровени живи в рова), заедно с немалка част от цивилното население. Крепостните стени на града са разрушени., а Калоян се връща в Търново начело на своята армия.