Tag Archives: Симеон

Непознатите български владетели

След 1300 + още кусур години история, понякога си мислим, че знаем всичко за миналото на народа си, за неговите славни владетели и за могъщите империи, които те са градили на Балканите. Оказва се, обаче, че нещата не стоят точно така и около нашите владетели има много енигматични факти, които недостатъчно много хора познават, а които би следвало да са трайно наложени в съзнанието на целия народ. Ето няколко от тях:

Знаете ли че…

Омуртаг е първият владетел, чиято собствена титла – канас-и-виги (или канасюбиги, както неправилно се чете от доста хора) ни е известна със сигурност. Всички други „ханове“ всъщност са назовавани в изворите с гръцката дума „архонт„, което ще рече вожд или предводител. Преди да споменете Тервел, не забравяйте, че неговата титла не е собствена българска, а е част от византийския церемонял.

Тервел е българският владетел, удостоен с най-висшата византийска дворцова титла – кесар (т.е. принц ) нито един друг български владетел не е получавал толкова високо византийско отличие.

България е имала крале. Точно така – не един, а трима. Това се дължи на простия факт, че кралската титла, дадена на Йоан (Калоян) от папа Инокентий III е единствената законно призната титла на български владетел след освобождението на страната от византийско владичество. Така, Калоян, Борил и Йоан Асен II са де факто крале. Едва през 1235 г., Вселенският патриарх, тогава живеещ в Никея, признава царската (императорска) титла на Йоан Асен II по силата на българо-никейският съюз.

Петър I, освен че е първият с това име е и първият български цар. Ние сме свикнали да отдаваме тази чест на баща му, Симеон Велики, но всъщност Петър е първият български владетел, чиято царска титла е официално призната от Византия.

Самуил е законен наследник на българския престол, а не, както някои смятат, пълководец издигнал се до този статус. Това се дължи на простия факт, че баща му, комит (или казано по модерно му – граф) Никола, е от Крумовия род и е братовчед на цар Петър.

Ивайло е единственият човек от средно или ниско потекло, заел законно европейски престол през Средните векове. До времето на Оливър Кромуел той е и единственият човек без висше аристократично потекло, който управлява голяма европейска държава. Едва през XIX век, постижението му ще бъде повторено от едрия животновъд и местен първенец Милош Обренович, който става владетел на Сърбия.

България е единствената държава след Късната Римска империя, която има едновременно, законно двама императори (в случая царе) , управляващи нейните части – Иван Шишман и Иван Страцимир.

Константин Шишман е последният легитимен владетел на България през Средновековието. Той управлява във Видин до 1418 или 1421 г..

Александър Шишман, наследник и първороден син на Иван Шишман, загива като османски пълководец и управител на град Измир. Това става през 1418г., когато приелият исляма и името Искендер бей княз, ръководи поход срещу надигане на местна дервишка секта.


Четири блестящи български победи без дългосрочни последици

Историята на военното дело е пълна с примери за отлично проведени сражения, в които едната страна нанася смазващо поражение на другата, измитайки армията й от бойното поле…след което войната прелива в поредица от нерешителни конфронтации или затихва поради изтощението на двете страни. В крайна сметка се случва така, че след бляскавата победа, в общи линии, не следва нищо дълготрайно като позитиви за победителите. Тук, разбира се, не става дума „какво щеше да стане без тази победа“ а се визира реалния резултат от ключовите събития. Българската история също дава няколко чудесни примера за това. Ето четири от тях:

xan_krum

  1. Битката при Версиникия

    Кога: 22-ри юни, 813г.
    Къде: Версиникия, недалеч от Одрин
    Кои участват:
    – България – неизвестна но значително по-малочислена армия от византийската (вероятно около 10-15,000).
    – Византия – армиите на две теми (Тракия и Македония), вероятно около 30-40,000 души под командването на Михаил Рангаве и Йоан Аплакис.
    Резултат: тактически разгром за ромеите
    Защо остава без решителни последици: Макар и за кратко да окупира части от Тракия и да ги разорява (813-4г.), България няма възможност да задържи завоеванието. Смъртта на Крум и ловките действия на Лъв Арменец принуждават новия български владетел Омуртаг да сключи мир (815г.)

    Bulgarians_defeat_the_Byzantines_at_Anchialos

  2. Битката при АхелойКога: 20-ти август, 917г.
    Къде: р. Ахелой, близо до Поморие
    Кои участват:
    -България – около 60,000 (според изворите, но вероятно по-малко) войници, командвани лично от Симеон Велики.
    -Византия – около 62,000 (според изворите, но вероятно по-малко) войници, командвани от Лъв Фока.
    Резултат: тактически разгром на ромеите
    Защо остава без решителни последици: Макар да съкрушава византийските военни ресурси на Балканите, Симеон не успява да получи никакво дълготряйно преимущество над империята. Константинопол остава недосегаем, а царската корона ще бъде дадена на сина му Петър заедно с византийска принцеса през 927г. Макар Тракия да остава открита за набези на българите, границата от 927г. фиксира реалните предели на българското присъствие южно от Стара планина.

одрин

3.Битката при Одрин

Кога: 14-ти април, 1205г.
Къде: край Адрианопол (Одрин)
Кои участват:
– България: Вероятно около 5-10,000, командвани от Калоян (прието е да се смятат около 40,000 заедно с 14,000 кумани, но тази цифра е нереалистична; Някои нови калкулации дори намекват за възможност за паритет между двете армии от гледна точка на численост.)
– Латинската империя: около 4,000 души, от които 300 рицари.
Резултат: тактическа българска победа
Защо няма решителни последици: Победата над латините е тежко поражение за тях, но реално не дава дългосрочни позитиви за България. Тракийската ромейска аристокрация се съюзява с наследника на Баудуин – Анри и две години по-късно кръстоносците минават в решително контранастъпление, като през 1209г., те вече са господари на цяла Тракия.

be2b1cdcab23

4.Битката при Люлебургас-Бунархисар

Кога:28ти окттомври– 2ри ноември, (15-20 октомври по Стар стил) 1912г.
Къде; Линията Люлебургас-Бунархисар
Кои участва:
– България – Трета и Първа армии под командването на Радко Димитриев и Васил Кутинчев – 107,000 войници
– Османската империя – Шест армейски корпуса – 129,000 войници, под командването на Абдулах паша и Махмуд Мухтар паша
Резултат: тактическа българска победа
Защо няма решителни последици: Отговорът на този въпрос е прост и тъжен – защото българите пропускат всички възможности да развият успеха си и да спечелят войната с един блестящ ход. Никакви външни фактори – Велики Сили или Османската империя и нейната разгромена и колабираща армия могат да бъдат обвинявани за стратегическия амок на българския Генерален щаб.

Добре, но кои тогава са онези тактически успехи на българите, които са последвани и от значителни, дългосрочни резултати? Ето четири от тях за да балансираме:

1. Битката при Онгъла

AsparuhBulgarite_atlas_Hofart.jpg

Кога: 680г.
Къде: в района на Дунавската делта
Кои участват:
– България – Неизвестен брой бойци, вероятно до 20,000, командвани от (вероятно) Аспарух
– Византия – около 50,000 (според изворите, вероятно по-малко) византийски войници, командвани от Константин IV Погонат
Резултат: тактически византийски разгром
Защо има дълготрайни последици: Победата де факто води до създаването на Дунавска България, която след 1300г. си е все така тук.

2. Битката при Буг

Кога: 897г.
Къде: р. Буг, дн. Молдова
Кои участват:
– България – неизвестна по размер армия, включваща и печенежки контингент, под командването на Симеон Велики
– Маджарите – неизвестен по размер маджарски контингент
Резултат: тактически маджарски разгром
Защо има дълготрайни последици: Заедно с победата на печенезите над маджарите в Украйна, победата при Буг води до цялостно изселване на унгарците на запад. През следващите десетилетия те ще се ориентират към набези в Централна Европа, оставяйки северната българска граница относително спокойна.

3. Битката при Клокотница

38520d76ad1b28db4339d1cb8c66bd0e

Кога: 9-ти март, 1230г.
Къде: край Асеновград
Кои участват:
– България – неизвестна като размер армия, вероятно около 10 000, командвана от Йоан Асен II
– Епирското деспотство – неизвестна като размер армия, вероятно около 20-30 000, командвани от Теодор Комнин
Резултат: тактически епирски разгром
Защо има дълготрайни последици: Само с една победа, Йоан Асен успява да удвои размерите на своята държава и да я превърне в първостепенна военна и политическа сила на Балканите за повече от десетилетие.

4. Битката при Сливница

Battle_of_Slivnitsa

Кога17-19ти ноември (5-7 ноември Стар стил), 1885г.
Къде: Сливница
Кои участват:
– България – 32 000 войници (12 000 в началото) под общото командване на Александър Батенберг
– Сърбия – 40 000 войници (25 000) в началото под общото командване на Милан Обренович
Резултат: тактически сръбски разгром
Защо има дълготрайни последици: Българската победа гарантира Съединението на Княжеството и Румелия, ликвидира всякаква възможност за сръбски териториални компенсации и издига престижа на България като водеща сила сред малките балкански държави.

 

 


Mapa Mundi, Anno Domini 927

Untitled-2


Нови Карти

Подсещаме ви за обновената секция АТЛАС в Сайта ( менюто горе в средата, бутонът, в крайно дясно)

 

Може да разгледате:

България в края на управлението на Йоан Асен II

България в края на управлението на Йоан Асен II

Атлас Българска История

Византийската империя в края на управлението на Юстиниан, 565г.

Византийската империя в края на управлението на Юстиниан, 565г.

Атлас Византийска история


Ами България?

В класацията за най-голяма империя, България се нарежда в средата на класирането със своите около 800 000 квадратни километра по времето на Симеон Велики.

671662aa0da6

Въпреки това, страната ни изпреварва Австро-Унгария и Франкското кралство на Меровингите, както и почти всички средновековни европейски държави и част от големите индийски царства. За наша радост или не, завоеванията на Симеон Велики са задминати от империята на Вожките Българи, която надхвърля 900 000 квадратни километра по времето на своя зенит през XII век.

Волжка България, съпоставена със Симеонова България и Старата Велика България на Кубрат.

Волжка България, съпоставена със Симеонова България и Старата Велика България на Кубрат.

 

Макар и не толкова колосални, колкото някои от съвременниците си, българските империи са сред топ 10 на държавите във своето време и имат сериозен принос за развитието на културата в Източна и Югоизточна Европа.