Пред вас е осмият пореден брой на списание „Военна История“. Този брой е специален с това, че излиза точно 3 години след началото Клуб „Военна История“. Ако трябва да правим някаква равносметка, за последните три години постигнахме, поне по наше скромно мнение, доста. Над 13 000 пъти са били изтегляни броевете на списанието от Интернет. Успяхме в продължение на две години и половина да организираме редовни сбирки на хора, стремящи се да научат и споделят своя опит в областта на военната история и в повечето случаи аудиторията ни надминаваше тази на редовните учебни занимания в Софийски университет, което може само да ни радва. Тази година се наложи да направим промяна в дейността си и поне за тази есен да прекратим редовните срещи на клуба. Макар че, сега като се замисля, клуб звучи дори някак помпозно, поради простата причина, че нашите сбирки и нашето списание са и ваши, отворени за всеки, който иска да участва. Това е един клуб, на който всички вие, които ни подкрепяте сте членска маса. Голямата ни мъка остава обратната връзка…изглежда в България хората обичат да четат, но не обичат да вземат отношение. Въпреки това, вече преминахме 2 500 „фенове“ във Фейсбук, което за група с относително ограничен интерес, каквато е военната история, е доста добро попадение според нас.
Започнаха да се чуват гласове, че пренебрегваме епизоди от българската история когато пускаме публикации в сайта си и в социалните мрежи. Бързам да отговоря, че ние не ги пренебрегваме. Истината е, че, поне според мен, е срамно в Интернет да се появяват банални публикации за едни и същи исторически събития и личности от нашата история, като едва ли не всеки месец трябва да ни се напомня къде е Дойран, кой е Ботев и защо се е създало Опълчението. Не знам за вас, но мен лично ще ме е срам ако трябва и ние да пускаме статии и публикации, в които разказваме на своите читатели за емблематични личности и събития от българската военна история. Иска ми се да вярвам, че хората, които следят нашата страница и нашия сайт знаят тези неща, гордеят се с личностите и събитията, заради които ние с вас днес сме тук, говорим на родния си език и живеем в държава, кръстена на народа, който я населява. Ако има нужда да ви разказваме подробно за Шипка, за Ахелой и за генерал Вазов, значи това не е страница за военна история, а учебник за 6-ти клас. Аз лично смятам че в България са предостатъчно хората, които пишат учебници.
За сметка на сбирките, които се наложиха да прекъснат, в момента работим върху няколко други идеи, които, ако се осъществят, сериозно ще разширят кръга от дейности на „Военна История“. Но да не изпреварваме събитията – всяко нещо по реда си. А сега, какво може да прочетете в настоящия брой. Започваме с едно интервю, любезно предоставено ни от гл. ас. др. Димитър Григоров, преподавател в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“, редактор на списание „Анамнезис“ и специалист по съвременна балканска история. Той хвърля малко светлина върху начина, по който сърбите възприемат първата си конфронтация с нас българите, случила се през ноември, 1885г. Следва още едно интервю с колегата Петър Теодосиев от „Българска Наука“, който ни разказва повече за техният нов филм „Трагедия и Слава“, посветен на 100-годишнината от избухването на Междусъюзническата война. Продължаваме с две статии посветени на съвременното военно дело и са един вид обзори на настоящето положение в България и по света. Първата е посветена на мястото на съвременната българска армия на Балканите и в Европа, а втората – на десетте най-харчещи за отбрана страни в света към 2012г. В рубриката „Пълководци в сянка“ ще ви представим един швед, чиято кариера е емблематична за историята на скандинавската монархия и който отразява в себе си качествата на Наполеоновата епоха. Като последна, „историческа“ статия за броя, ви представяме първата част от материала на Иван Стоянов, посветена на Флавий Виталиан – византийски пълководец, обърнал се срещу император Анастасий и застанал начело на разнородна армия от „варвари“ и ромеи, която поела към Константинопол.
За финал оставяме ревюто на Веселин Матев, посветено на последната бомба в сферата на стратегическите компютърни игри „Rome Total War II”. Веселин е прекарал няколко безсънни седмици пред монитора и е извлякъл най-важните поуки от новото бижу на Creative Assembly и SEGA.
СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОТ:
Военна История 