Tag Archives: спартанци

Десет от най-ключовите победи в историята на Европа

1. Битката при Платея (479г. пр. Хр.)

Перси и елини влизат в директен сблъсък

Перси и елини влизат в директен сблъсък

Конфликт: Гръко-персийските войни

Къде: Платея, Беотия (дн. Гърция)

Воюващи страни:

1. Съюзът на гръцките полиси

Пълководец: Павзаний (цар на Спарта)

Армия: около 80 000 войници, основно хоплити

Загуби: до 5 000

2. Персийската империя

Пълководец: Мардоний

Армия: ок. 100 000 войници

Загуби: ок. 10-20 0000

Историята накратко:

След като губи битката при Саламин, Ксеркс решава да напусне Елада заедно с основната част от армията си, тъй като настъпващата зима на 480/79г. пр. Хр. заплашва да е тежка, а персите са измъчвани от недостиг на провизии заради разгрома на флотата им. Шахът оставя след себе си пълководеца Мардоний начело на относително ограничен контингент, който не надвишавал 100 000 души.  гърците събират своя собствена армия и потеглят от Пелопонес за да срещнат Мардоний. Персите се изтеглят към Беотия и се окопават край Платея. Гръцката фаланга отказва да даде открито сражение, страхувайки се да не стане жертва на персийската кавалерия. След 11 дни, продоволствията на елините са сведени до минимум, благодарение на действията на вражеската кавалерия. останали без провизии, гърците започват да се изтеглят, което в един момент се превръща в паническо отстъпление за по-голямата част от армията. Мардоний повежда своята пехота извън лагера си и атакува отстъпващите елини. Атаката на персите предизвика отпор от страна на спартанците, атиняните и тегейците, които се обръщат и посрещат персийската атака. Тежката елинска пехота, макар и значително намаляла като численост, нанася съкрушително поражение на по-леко въоръжените перси. Мардоний пада убит, а останалата част от армията му е настигната и обградена в лагера им, който е успешно атакуван от гърците, които взимат малцина пленници. Победата при Платея слага край на сухопътната интервенция на Персия в Елада и завинаги отстранява директната персийска заплаха от елинските земи. От тук, до края на войните с Персия, гърците ще воюват на „чужд терен“, нанасяйки множество морски поражения, най-популярните сред които са победите при Микале (479г. пр. Хр.) и Саламин на о. Кипър (450г. пр. Хр.)

2. Битката при Зама (19.10.202г. пр. Хр.)

t5uZ8

Конфликт:

Къде:

Воюващи страни:

1. Римската република

Пълководец: Публий Корнелий Сципион

Армия: 35 000 – 29 000 пехотинци и 6 000 конници

Загуби: 6 500 убити и ранени

2. Картаген

Пълководец: Ханибал Барка

Армия: 40 000 – 36 000 пехотинци, 4 000 конници, 80 слона

Загуби: 20 000 убити и 20 000 пленени

Историята накратко:

След дълга, славна, но в крайна сметка безплодна кампания в Италия, Ханибал е принуден да се върне в Африка за да защити Картаген от изпратената срещу града армия на Сципион. Двете армии се срещат в полето край Зама. Ханибал започва битката с атака на своите слонове, които Сципион с хитрост успява  да подплаши и те помитат левия картагенски фланг. Възползвайки се от объркването римската кавалерия атакува фланга и разбива картагенската конница там, докато на срещуположния фланг, римляните отново доказват превъзходството на своята кавалерия и подгонват остатъка от картагенските конници извън бойното поле. Следва сблъсък на двете пехоти, в който римляните разбиват две от трите картагенски линии. Ханибал успява да прегрупира войниците си в една монолитна фаланга, която спира римското настъпление. изхода от битката е решен от завърналата се на бойното поле римска конница, която атакува картагенската пехота в гръб. В следствие на разгромената победа, Картаген е поставен на колене и никога вече не успява да предизвика мощта на Републиката. Рим излиза победител от сблъсъка на средиземноморските Суперсили и остава единствен и неоспорим господар на западното и централно Средиземноморие. Отслабените елинистически държави на изток са пометени една по една от римската завоевателна вълна и век след Зама, Рим вече е единствената реална сила в Средиземноморието.

3. Битката при Милвианският мост (28.10.312г. )

1

Конфликт: Гражданските войни на Тетрархията

Къде: Милвиански мост, р. Тибър, дн. Рим

Воюващи страни:

1. Поддръжниците на Константин

Пълководец: Флавий Валерий Константин

Армия: ок. 100 000

Загуби: неизв.

2. Поддръжниците на Максенций

Пълководец: Марк Валерий Максенций

Армия: ок. 120 000

Загуби: неизв.

Историята накратко:

Борбата между Максенции и Константин навлиза в своята финална фаза към 312г. Победителят получава едноличната власт над цялата западна половина на Римската империя. Разпадането на Тетрархията, наложена от Диоклециан доказва, че моделът на споделената власт е твърде неподходящ за късната римска империя, обградена с външни врагове и контролирана от амбициозни и честолюбиви мъже. Армията на Константин се насочва към Рим, следвайки Виа Фалминиа. вместо да изчака Константин да обсади града и да изтощава силите си, Максенции, уверен в численото си превъзходство избира да пресрещне врага край Милвианския мост. Силите на Максенции преминават Тибър по понтонен мост, тъй като самият Милвиански мост е бил повреден.   Силите на Максенций се разполагат твърде близо до реката и това им коства победата. На следващия ден, Константин започва битката като атакува вражеската кавалерия със своята и я разбива. Следва комбинирана атака срещу центъра на Максенций, който започва да се огъва. Максенций решава да се изтегли към Рим и да брани града, но е твърде късно. Понтонният мост рухва и много от войниците на Максенций се давят в Тибър, а останалите са избити или пленени от силите на Константин. Самият Максенций е сред онези, които стават жертви на реката. Победата на Константин го превръща в едноличен владетел на Запада, а в последствие и на цялата Римска империя. Триумфът му подготвя пътя за въвеждането и легализирането на християнството и не е изненадващо че в последствие християните създават мита, за божественото явление в съня на Константин преди битката, в което се казва че с божия знак на щитовете си, армията му ще победи. По-късно този знак се превръща в неразделен елемент от символиката на късната Римска и Византийската империи.

4. Битката при Тулуза (09.06.721г.)

битка между франджи и маври

Битка между франджи и маври

Конфликт: Арабските завоевания в Западна Европа

Къде: Тулуза, херцогство Аквитания (дн. Франция)

Кои участват:

1) Умаядския халифат (провинция Ал Андалус)

Пълководец: Ал Самх ибн Малик ал Хаулани, валия на Ал Андалус

Армия: Неизвестна (изворите говорят за стотици хиляди)

2) Херцогство Аквитания (под номинален сюзеренитет на франките)

Пълководец: Одо Велики, херцог на Аквитания

Армия: Неизвестна (според хронистите, разбира се, много по-малка от арабската)

Историята накратко:

След като арабите успешно плячкосват областта Септимания (дн. Лангедок-Руслийон), техния валия ал Хаулани се завръща на юг от Пиренеите за да събере нови сили, след което се отправя към Тулуза, столицата на най-силната държава в южна Франция – Аквитанското херцогство. Арабите поставят града под обсада, но преди това Одо, херцогът на Аквитания успява да се изплъзне и започва да набира армия сред своите васали за да разбие обкръжението на своята столица. Одо търси помощ и от своя сюзерен Карл Мартел, майордом на Австразия и Нейстрия ( който в последствие ще се кичи със славата на общоевропейски спасител, след победата си при Поатие през 732г.), който отказва да помогне, предпочитайки да следи от разстояние развитието на арабското нашествие. След три месеца търсене, Одо успява да събере армия и се завръща точно когато защитниците на Тулуза се готвят да се предадат.

Силите на Одо атакуват арабите, разположени на лагер край града, но херцогът решава да имитира отстъпление без да рискува да се въвлече в решително сражение. Арабите, заблудени че са успели да разбият християнските сили се завръщат в лагера си, но не изпращат патрули, които да охраняват тила им от врага. Одо се възползва от тази грешка и използва прикритието на нощта за  да удари вражеския лагер от всички страни. По-голямата част от арабската армия е избита, а едва малцина успяват да се спасят. Валията ал Хаулани се измъква, но в последствие умира от раните си.

Разгромът край Тулуза за дълго време прекършва волята на арабите да водят решителни кампании в Аквитания и Септимания. Единадесет години по-късно Крал Мартел разбива нова голяма арабска армия при Поатие, но няма съмнение, че именно победата на Одо при Тулуза дава шанс на майордома да доизгради своите сили и да се подготви за решителният сблъсък с арабите. Победата на аквитанският херцог е възприемана от андалуските араби като много по-важна за тях самите, отколкото загубата при Поатие, на която не гледат с особен интерес. Деня на битката при Тулуза се отбелязва с възпоминание в джамниите чак до рухването на емирата Гранада през 1492г.

5. Битката при Лас Навас де Толоса (16,07,1212г.)

Крал Санчо VII пробива линията от оковани роб-телохранители на халифа и повежда рицарите си към шатрата на алмохадския водач

Крал Санчо VII пробива линията от оковани роби-телохранители на халифа и повежда рицарите си към шатрата на алмохадския водач

КонфликтРеконкистата

Къде: Тулуза, херцогство Аквитания (дн. Франция)

Кои участват:

1) Кастилия, Леон, Навара, Арагон, Португалия

Пълководци: Алфонсо VIII, крал на Кастилия, Родриго Хименез де Рада, архиепископ на Толедо, Санчо VII, крал на Навара, Педро II, крал на Арагон

Армия: 10-14 000

Загуби: незв.

2) Алмохадски халифат

ПълководецМухамад ал Наср, халиф на Алмохадите

Армия: 22-30 000

Загуби: неизв.

Историята накратко:

През 1211г., владетеля на Алмохадите Мухамд ал Наср прекосява Гибралтар с голяма армия и нахлува на територията на Кастилия, завземайки редица градове и крепости. Заплахата се оказва толкова голяма, че всички кралства на християните се съюзяват и събират обща армия, към която се присъединяват доброволци от Франция, както и рицарите от Ордена Сантяго. Двете армии се доближават една до друга към лятото на 1212г, след като християните се събират в Толедо и успяват да си върнат няколко крепости по пътя си на юг. Притеснени от численото превъзходство на маврите, кръстоносната армия решава да подходи с хитрост. Кастилците, водени от местен козар успяват да прекосят незабелязано един от ридовете, пазещи лагера на маврите и атакуват, следвани от друга атака, водена от арагонците и наварците. Изненаданите маври са пометени, а халифът ал Наср се спасява на косъм.  Победата е повратна в историята на Испанската Реконкиста. Разгромът на ал Наср се оказва фатален за мощта на Алмохадите в Европа. Няколко десетилетия по-късно династията рухва, заменена от Маринидите в Мароко, които нямат нито силата нито волята да бранят мюсюлманските владения в Андалусия. Победата при Лас Навас де Толоса бележи началото на постепенната християнска офанзива, която през 1492г. ще доведе до отвоюването на целия полуостров.

6. Битката при Чалдъран, 23,08,1514г.

chaldiran1

Конфликт: Османо-персийските войни

Къде: Чалдъран, северен Иран

Участващи страни: 

1) Османската империя

Пълководец: султан Селим I Явуз

Армия: Вероятно около 60 000, сред тях еничарския корпус и голям брой оръдия

Загуби: Няколко хиляди

2) Сафавидската империя

Пълководец: шах Исмаил I Сафави

Армия: Вероятно между 40 и 60 000 души, повечето от тях кавалерия, сред които прочутите казълбаши („червените шапки“)

Загуби: Няколко хиляди

Историята на кратко:

Двете армии се срещат в хълмистите земи на северен Иран. Османците разполагат своята артилерия и еничари в центъра, укрепявайки позицията им с вагенбург от бойни каруци – тактика, добре усвоена от дядото на Селим – Мехмед II Фатих. Сафавидите атакуват първи, хвърляйки казълбашите във флангова атака с цел да избегнат огневата мощ на врага в центъра. Османските топчии се оказват на ниво, бързо пренареждат артилерията си и гюлетата им буквално разкъсват атаката на туркоманите. Последвалата контра атака, както и мощната стрелба от страна на еничарите, въоръжени с най-добрите за времето си мускети, се оказва фатална за персите. Армията им е разгромена, шах Исмаил е тежко ранен и за малко не попада в плен. Селим успява да плени харема му и раздава жените на шаха като награда на своите велможи, запазвайки най-добрата плячка за себе си.

След краха на персийската армия, османците превземат и опожаряват столицата на Сафавидите – Табриз. Исмаил е принуден да бяга на югоизток и се установява в Исфахан, която остава столица на Персия до XVIII век. Победата на Селим му осигурява контрола над цяла Анатолия, циментирайки завоеванието на шиитското емирство Дулкадир. Кюрдските племена в Северен Ирак и Азербайджан попадат под властта на османците. Селим сключва с тях спогодба, като в замяна на автономията им, те се задължават да пазят източните граници на империята. Победата на Селим отваря пътя на османското завоевание на Ирак и Западен Иран и ликвидира всички пречки за прегазването на мамелюците в Сирия и Египет. Победата циментира позицията на Османците като водеща близкоизточна сила за следващите 400 години.

7. Битката при Павия, 24.02.1525г.

Пленяването на Франсоа I

Пленяването на Франсоа I

Конфлик: Френско-хабсбургските войни

Къде: Павия, Северна Италия

Кои участват:

1) Хабсбургската монархия

Пълководци: Шарл де Лануа, Фернандо д’Авалос маркиз на Пескара, Гьорг Фрундсберг, Антонио де Лейва

Армия: 23 000 (19 000 пехота и 4 000 конница) войници и 17 оръдия

Загуби: около 500

2) Кралство Франция

ПълководецФрансоа I Валоа (пленен в битката)

Армия: 23 500 (17 000 пехота, 6 500 конница) войници и 53 оръдия

Загуби: около 15 000 убити, ранени и пленени.

Историята накратко:

Франсоа води непрексната борба с император Карл V, владетел на Свещената Римска империя и Испания. В предходните три десетилетия, Хабсбургите и французите водят ожесточена борба за контрол над Апенините, Бургундските земи и Савоя, останали в историята като Италианските войни. Франция разчита на своята тежка кавалерия (жандарми), първокласната швейцарска пехота и най-модерния (за времето си) артилерийски парк в Западна Европа. Хабсбургите, владеещи най-разнородни по разположение и характер владения залагат на своите наемнически армии, съставени от ветерани от всички краища на Европа. Ядрото на тези сили са испанските пехотни блокове – терции и полковете на ландскнехтите, създадени от Гьорг Фрундсберг като отговор на швейцарската пехота. В конкретната кампания от 1525г., Франсоа I се насочва с голяма армия към северна Италия. Целта му е да възстанови френския контрол над херцогство Милано, загубено след поражението при Бикока (1522г.) През 1524г., Франсоа превзема Милано и поема по петите на отстъпващата имперска армия, част от която се укрива в Павия. Французите обсаждат града през ноември, но настъпилата зима и упоритостта на гарнизона сериозно забавят обсадата. В началото на 1525г., императорът изпраща нова армия в Италия, чиято задача е да спаси Павия и да прогони французите от Милано. Задачата е поверена на Гьорг фон Фрундсберг и Шарл де Лануа. Имперската армия достига тила на французите във втората половина на февруари и двамата генерали решават да издебнат Франсоа и войнството му. Използвайки пробив в защитните заграждения на ловния парк край Павия (тогава парковете са опасани с високи стени, които да бранят дивеча от бракониери и набези на местните селяни – бел. авт), имперската армия се придвижва незабелязано и атакува обсаждащите френски сили в гръб, докато гарнизона на крепостта прави излаз и напада фронтално. Френската линия е разкъсана по средата и армията ан Франсоа е бита на части. Голяма част от „цвета на френската аристокрация“ загива в битката, а самия крал е пленен и по-късно подписва унизителния мирен договор от Мадрид.

Макар Павия да не слага край на Италианските войни (това става едва през 1559г.), битката е повратна точка във военната история на Европа. Франция никога вече не успява да поведе решителна инициатива в борбата си срещу Хабсбургите, които се превръщат в доминираща европейска сила за следващия един век. Победата слага окончателен край на славния период на швейцарската пехота и отваря място за новата първокласна сила на Европа – испанските терции, които спечелят всички големи сражения, в които участват през следващите 120 години.

8. Битката при Полтава, 08.07.1709г.

pano2

Конфлик: Великата Северна война

КъдеПолтава, Украйна

Кои участват:

1) Московското царство

Пълководци: цар Петър I, Александр Данаилович Меншиков, Борис Шереметиев

Армия: ок. 42 000 войници

Загуби: около 5000 убити и ранени

2) Кралство Швеция

ПълководциКарл Густав Реншьолд, Адам Лудвиг Левенхаупт, номинално Карл XII

Армия: ок. 16 000

Загуби: 10-12 000 убити, ранени и пленени

Историята накратко:

 Започналият през 1707 г. поход на шведите в Русия се сблъсква с огромни трудности, които намаляват наполовина първоначалната им армия. Тя не получава подкрепа нито от казаците, нито от армията в Прибалтика, която е разбита в битката при Лесная, когато се опитва да се присъедини към основната шведска колона. В средата на 1709 г. Петър решава да даде най-после решително сражение на противника си, още повече, когато разбира, че при една случайна престрелка Карл XII е бил ранен в крака и няма да може лично да командва хората си. Освен това шведите имат много малко муниции и почти никаква артилерия.

Въпреки множеството логистични трудности, факта че войниците са уморени и че са превъзхождани 3:1, шведите залагат на обичайната си тактика и нападат първи. Атаката им има известен успех на двете крила, но тя е отбита от неочаквано силен руски артилерийски обстрел. Двата фланга на шведите са почти извадени от строя, след което Меншиков се опитва да обгради и унищожи противниковата пехота. Шведските гвардейци, душа и сърце на армията, са пометени от артилерията още преди началото на ръкопашната схватка. Реншелд, главнокомандващ шведите, е пленен, заедно с цялата пехота, а Карл XII е спасен от конниците на казашкия хетман Иван Мазепа и изнесен в безсъзнание. 14-хилядната шведска конница, командвана от Левенхаупт, се изтегля на юг, но 2 дни по-късно капитулира при Переволочная. В самата битка шведите губят 6000 убити и 2500 пленени срещу 1400 убити руси.

Битката при Полтава е решителното сражение във войната, което напълно променя съотношението на силите и впоследствие за пръв път поставя Швеция в положение на отбрана. Победата дава шанс на Петър да разгърне мащабно настъпление срещу шведите в Полша и Прибалтика, което води до тяхното оттегляне от Жеч Посполита, Ливония и Естнония. Карл XII е принуден да бяга в Османската империя и успява да се завърне в Швеция едва през 1714г. Великата Северна война завършва с тотален разгром за Швеция и издигането на Русия като една от Великите европейски сили. С победата при Полтава, Петър осигурява имперското бъдеще на своята страна и я превръща в неизменен фактор от световната политика, какъвто остава и до днес.

9. Битката при Трафалгар, 21,05,1805г.

The_Battle_of_Trafalgar_by_William_Clarkson_Stanfield

Конфликт: Наполеоновите войни

Къденос Трафалгар, Испания

Кои участват:

1) Великобритания

Пълководци: Хорейшо Нелсън (убит в битката), Кътбърт Колинууд

Флота: 33 кораба, от които 27 линейни

Загуби: малко над 1600 души

2)Френската империя, Кралство Испания

ПълководциПиер Шарл Вилньов, Фредерико Гравина (умира от раните си)

Флота: 41 кораба, от които 33 линейни

Загуби: 13 000 убити, ранени и пленени

Историята накратко:

След провала на инвазията на Великобритания (1805г.) и началото на Улмската кампания на Великата армия, голяма част от флотите на Франция и Испания остава разположена в Кадис под командването на своенравния и честолюбив адмирал Вилньов. Неговите чести неподчинения и липса на решителни успехи провокират Наполеон да поиска смяната му. В опит да спаси честта си, Вилньов напуска Кадис и решава да премине Гибралтар, да навлезе в Средиземно море и да спаси обсадения по море Неапол. Усилията му са провалени от бдителната британска отбрана при Гибралтар и от лошото време. Забавянето на френско-испанския флот дава шанс на Хорацио Нелсън да прехвърли своите сили от Атлантика към европейски води. Двете флоти се срещат на 21.10.1805г. край нос Трафалгар, Южна Испания.

Хорацио Нелсън избира офанзивна тактика и разделя флотата си на две колони, които се врязват в линейната формация на Вилньов и я разкъсват на две места. Последвалата битка продължава близо 4 часа и е изключително ожесточена. Много от командирите на отделните съдове са убити. Жертва на битката става и самия лорд Нелсън, но това става в етап, в който британския флот вече е взел надмощие над своите опоненти. Вилньов е пленен от англичаните, а много от испанските му колеги намират смъртта си.

Победата при Трафалгар отбелязва триумфа на Великобритания като първа морска сила. Директните последици са провала на плановете за инвазия на Албиона от страна на Наполеон и налагането на британско морско надмощие над контиенталния хегемон. В последствие това дава шанс на Великобритания да отвори фронт на Пиренеите, да изолира и разгроми Дания-Норвегия и да надживее усилията на Континенталната блокада. В по-дълъг план, Трафалгар бележи издигането на Великобритания като неоспорим господар на моретата, първенство, което ще се запази до началото на XX век.

10. Битката при Седан, 01.09.1870г.

Battle-of-Sedan

Конфликт: Френско-Пруската война от 1870-71г.

Къде: Седан, Североизточна Франция

Кои участват:

1) Кралство Прусия, Кралство Бавария

Пълководци:Хелмут граф фон Молтке, Лудвих Фрайер фон дер Тан

Армия: 200 000, 774 оръдия

Загуби:9 000

2) Втората френска империя

Пълководци: Наполеон III, Патрис Макмахон, Огюст Александър Дюкро, Емануел фон Вимпфен

Армия: 120 000, 564 оръдия

Загуби: 17 000 убити и ранени и 103 000 пленени

Историята на кратко:

През 1870г. Прусия е поставила Германската конфедерация в джоба си. Победите над Дания (1864) и Австрия (1866г.) издигат Прусия до ранга на една от водещите Велики Сили в Европа. Последната преграда пред утвърждаването на кралството като основен политически субект на Континента и легитимен център на германските земи остава Франция и нейната активна външна политика, целяща да балансира враждите на останалите сили, докато самата тя преследва издигане чрез амбициозни проекти за колониална експанзия.

Прусия не се колебае да нападне своя опонент, възползвайки се от благоприятната политическа ситуация – Австрия е заета със своите вътрешни преобразувания, Русия е в изолация след Кримската война, а Великобритания е обърнала погледа си по-скоро към Индия и разгръщането на руската експанзия в Централна Азия (т.нар. Голяма игра). Пруските войски и техните германски съюзници атакуват французите и след поредица от успехи започват да ги изтласкват към вътрешността на Франция. Най-голямата военна групировка на французите – Рейнската армия (150 000 души, командвани от марша Базен) е обсадена в Мец. Наполеон III и генерал Макмахон решават да сформират нова армия – Армията на Шалон и да се опитат да деблокират силите на Базен, след което да се съединят и да атакуват пруския фланг, прекъсвайки линиите за комуникация през Рейн. Наполеон, обаче, се страхува да рискува тежки загуби за новата си армия и решава да маневрира, избягвайки основното германско настъпление с поредица от маршове в посока белгийската граница. Това изтощава Армията на Шалон и дава шанс на граф Молтке да пренареди своите планове за справяне с императора и неговата нова армия. Молтке остава 1ва и 2ра армии да обсаждат Мец, а начело на 3та армия и Армията на Маас започва маневра за прихващане и обкръжаване на френските части, водени лично от Наполеон. На 30ти август, германците успяват да надвият французите при Бомон-ан-Аргон, нанасяйки им 5 000 души загуби и 40 оръдия. Французите се изтеглят към Седан, където Наполеон III планира прегрупиране и повторно изтегляне към по-удобни позиции на запад. Молтке, обаче, не дава никакъв шанс на французите и на следващия 1ви септември обкръжава позициите им при Седан.

Битката започва когато френската армия прави опит да пробие пруския обръч. Французите избират за точка на пробива градчето Ла Монсел, но за тяхно нещастие, германците избират същата локация за нанасяне на своя собствен удар. Частите на Гьорг Саксонски са насочени към тази точка, заедно с баварските корпуси, командвани от барон Тан, чиято задача е да атакува Базей от другата страна на Маас.

Сраженията започват сутринта на 1ви септември, в 04:00 часа. Баварците атакуват Базей, но срещат упорите съпротива от страна на френските части, които са барикадирали улиците на градчето. Към 08:00 часа пристига подкрепление в лицето на VIII-ма пруска пехотна дивизия, а Тан успява да предислоцира част от артилерията си и към 09:00 часа атакува с подновена сила френските позиции с цел да осъществи необходимия пробив.

Боевете при ла Монсел започват в 06:00 часа и пруски части са изпратени за да подкрепят баварската атака, която подобно на боевете при Базай се натъква на сериозната съпротива на барикадираните френски войници. По време на сражението генерал Макмахон е ранен и назначава Дюкро за свой заместник.  Дюкро дава заповед за изтегляне от ла Монсел, но заповедта му е пренебрегната от генерал фон Вимпфен, който използва своя резерв, контраатакува и отхвърля баварците и саксонците. Краткия френски пробив е спрян с падането на Базей и прехвърлянето на свежи пруски части в помощ на баварците и саксонците. Контраатаката на Вимпфен отшумява, последвана от повторно германско настъпление. Към обяд германската артилерия подлага французите на убийствен обстрел и те са принудени да се изтеглят все по-навътре към Седан, с което де факто се оказват в обкръжение. Трите кавалерийски атаки в северния сектор при Флуен, ръководени от генерал Жан Маргьорит се провалят, отбити от настъпващия IX пруски корпус.

В края на следобеда, Наполеон III осъзнава безнадежността на ситуацията и прекратява опитите за пробив. Французите губят 17 000 убити и ранени срещу около 9 000 убити и ранени от страна на германските сили. На следващия 2ри септември, Наполеон III заповядва да се развее бялото знаме и предава цялата Армия на Шалон в ръцете на Молтке и кайзера.

Седан е едно от най-унизителните сражения в историята на Франция. Пленяването на Наполеон и разгрома на френските армии в Шампан и Лорен де факто предрешава края на войната. Сгромолясването на Втората империя е последвано от създаването на провинциално правителство, което се опитва да оказва съпротива още пет месеца, от който период датира и прочутата обсада на Париж. Прусия и нейните германски сателити доминират над Франция и й налагат унизителни мирни условия – изплащане на грамадна репарация и предаването на областите Елзас и Лорен (Лотарингия) във владение на новосформираната Германска империя. Унижението, понесено от Франция във Войната от 1870-71г. лежи в основата на Първата Световна война.

Advertisements

Пет легендарни бойни формации от Античността

1. Персийските Безсмъртни

Как американските кино творци си представят безсмъртните

Как американските кино творци си представят безсмъртните

Как изглеждали те всъщност...

Как изглеждали те всъщност…

Кога: 535-331г.

Къде: Персийската Империя (Западна и Централна Азия)

Колко: 10 000

Войни: Персийската експанзия; Гръко-персийски войни; Персийски граждански войни; Персийски походи в Египет; Войните на Александър Македонски

Паметни битки: Термопилите; Кунакса; Граник; Исос; Гавгамела;

Защо са легендарни: единствената професионална бойна формация в армията на Персия, безсмъртните изпълнявали ролята на императорска гвардия. Те били най-добре обучените, платените и въоръжените воини в армията на шаховете и освен това се подбирали на принципа на физическата прилика помежду им. Така, според Херодот, когато един от тях загинел в битка, друг, подобен на него го заменял веднага и за враговете изглеждало сякаш се бият все с едни и същи хора.

2. Спартанската пехота

IM_spartan_small

„Ако вляза в Лакония, ще превзема Спарта“ – Филип II Македонски
„Ако…“ – Спартанците

Кога: 490-146г. пр. Хр.

Къде: Елада

Колко: до 10 000

Войни: Гръко-персийски; Пелопонески; Походи на Агезилай в Мала Азия; Тиванска експанзия; Войните на Александър Велики; Войните на Ахейската лига;

Паметни битки: Термопилите; Платея; Егоспотамос; Обсадата на Атина; Левктра; Обсадата на Мегаполис; Обсадата на Спарта;

Защо са легендарни: Общество от войни и побратими, чиято единствена задача в живота била да воюват и да усвоят изкуството на боя до съвършенство. Дисциплината, храбростта и жертвоготовността им са всявали респект както сред съюзниците, така и сред враговете им. Спарта е единственият гръцки полис, който остава със статут на регионална сила до самия си край през 146г. пр. Хр. Освен с войнските си умения, спартанците остават в историята и със своя пестелив, но смислен стил на изказване – лаконичен, който и до днес носи името на областта Лакония, където се намирал полиса.

3. Тиванският Свещен отряд

Воини от Свещения отряд

Воини от Свещения отряд

Кога: 378-338г. пр. Хр.

Къде: Елада

Колко: 300 души

Войни: Войните на Спартанската хегемония; Войните на Тиванската хегемония; Македонската експанзия;

Паметни битки: Тегира; Левктра; Мантинея; Херонея;

Защо са легендарни: Отрядът бил съставен от 150 хомосексуални двойки, като създателят му Горгидас залагал на любовта като основно средство за поддържане на висок морал и дисциплина. Свещеният отряд доказал своята стойност в епохата на Тиванската хегемония, сразявайки всичките си противници. Когато при Херонея отряда бил обкръжен от македонската кавалерия, тиванците се сражавали до последния човек. Смята се, че Филип IIполучил своето бойно обучение като част от Свещеният отряд.

4. Македонските Хетайри (Спътници)

Александър Македонски и един от неговите спътници

Александър Македонски и един от неговите спътници

Кога: 338-323г. пр. Хр.

Къде: Македония

Колко: Няколко стотин

Войни: Мекедонската експанзия в Елада и македоно-Персийската война; Походът на Александър в Индия;

Паметни битки: Херонея; Граник; Исос; Гавгамела; Хидасп;

Защо са легендарни: Хетайрите, личните спътници в боя на Александър Македонски, са може би най-успешната и ефективна кавалерия в историята на Антична Европа. Сформирани от елитна на македонското общество, тези конници представлявали каймакът на мекедонската армия; Най-големите победи на Александър се решавали именно от умението, морала и дисциплината на хетайрите. Без тях до себе си, Великият македонец нямаше да успее да достигне до краищата на познатия свят.

5. Аргираспидите

Атака на аргираспидите

Атака на аргираспидите

Кога: 353-280г. пр.Хр.

Къде: Македония, Персия, Бактрия, Согдиана, Индия

Колко: няколко хиляди

Войни: Войните на Филип II Македонски; Войните на Александър III Македонски; Войните на Диадохите;

Паметни битки: Херонея; Граник; Исос; Гавгамела; Хидасп;

Защо са легендарни: Аргираспидите (Сребърните щитове) били елита на елитните македонски фаланги – педзетайрите; Всеки един от тези мъже изкарал десетилетия в походи и битки, като през 323г., когато Александър ги „създал“ във Вавилон, повечето от тях вече били прехвърлили 50-те, а мнозина били и над 60 годишни; Като награда за вярната им служба, Александър, в добавка с бойната им плячка, заповядал щитовете на всеки един от тях да бъдат посребрени, от където идва и названието им; След смъртта на Александър, аргираспидите , които били на път да се завърнат в Македония за да доизкарат старините си, били принудени да се включат във Войната на Диадохите; Първоначално техен господар станал Евмен, но след битката при Габина, Антигон поел командването им, след като успял да плени техния обоз (състоящ се от техните жени и деца); Притеснен от славата и опита на тези ветерани, Антигон разбил частта им на малки отряди, които постепенно били унищожени, получавайки самоубийствени мисии в планините на Афганистан…


Десетте най-героични отпора в историята на Стария Свят

1) Термопилите. 480г. пр. Хр.

IM_spartan_small

Конфликт: Гръко-персийските войни (499-449г.)

Къде: прохода Термопили, Централна Гърция

Кои участват:

1) Спарта, Теспия

Пълководци: Леонид

Армия: ок. 8 000 души в началото, 300 в края на битката.

2) Персийска империя

Пълководци: Ксеркс, Мардоний, Хидам

Армия: около 70 000 души

Резултат; Персийска победа

Героизмът накратко: Няма нужда да навлизаме в прекомерни описания. Историята и легендата отдавна са дали на спартанците заслужения ореол на герои и мъченици, загинали за своето отечество. Фактът че 300 души са имали смелостта да застанат срещу 70 000 и да не отстъпят казва всичко. За по-подробно разсъждение върху битката, четете тук.

2) Масада, 72-73г.

Скалата Масада с руините на крепостта на върха.

Скалата Масада с руините на крепостта на върха.

Конфликт: Първата римско-еврейска война (66-73г.)

Къде: Масада, дн. Израел

Кои участват:

1) Римската империя

Пълководци: Луций Флавий Силва

Армия: ок. 10 000

2) Евреите – зилоти

Пълководци: Елезар бен Йаир

Армия: 960 войни и техните семейства

Резултат: Самоубийство на евреите, римска победа.

Героизмът накратко: След като Йерусалим бил разрушен, а опита на евреите да прогонят римляните от своята Обетована земя се провалил, малък контингент от най-фанатизираните бойци – зилотите, се укрепили в непристъпната Масада и се заклели да не се дадат живи на своите врагове. Което и сторили. След продължила една година обсада, зилотите взели решение да се самоубият заедно с целите си семейства, оставяйки складове пълни с храна и вода, като свидетелство към римляните, че те сами били господари на живота си и напуснали света по свой собствен избор, а не защото били на път да умрат от глад и жажда. До колко този жест трогнал римляните остава загадка, но самият факт че 960 души успели да удържат една крепост срещу десетократно по-голям враг в продължение на година им печели заслуженото място в тази класация.

3) Стамфорд бридж, 1066г.

Безименният викингски берсерк печели точки преди да иде във Влахала

Безименният викингски берсерк печели точки преди да иде във Влахала

Конфликт: Викингските нашествия в Англия

Къде: мостът Самфорд, на 7 км западно от Йорк, дн. Великобритания

Кои участват:

1) Кралство Англия

Пълководци: Харолд Годуинсън

Армия: ок. 15 000 души

2) Кралство Норвегия, графство Ъркни

Пълководци: Харолд Хадрада, Тостиг Годуинсън

Армия: ок. 9000, от които 3000 се включили на по-късен етап, 300 кораба

Резултат: Английска победа

Героизмът накратко: Героизмът в тази битка не е свързан с разбитите скандинавски сили като цяло. Всъщност в тяхната загуба няма нищо героично, Пияни, неподготвени и уморени от внезапната английска жега, викингите забравили да си донесат брони, а и въобще не очаквали появата на англичаните (саксонците), водени от техния крал Харалд Годуинсън, Героизмът идва от един безименен викингски берсерк, който сам преградил моста Стамфорд, избил над 40 вражески войни и по този начин дал време на разхайтените си другари да сформират някакво подобие на боен ред. Викингъг бил убит едва след като саксонците изпратили лодка под моста, от където с помощта на копие обезумелия скандинавец бил пронизан в слабините. След това англичаните атакували  норвежката позиция и в крайна сметка унищожили цялата противникова армия. Явно берсеркът е бил само един…

4) Битката на златните шпори, 1302г.

"Съжаляваме, граф Артоа, но ние не говорим френски..."

„Съжаляваме, граф Артоа, но ние не говорим френски…“

Конфликт: Фламандско-френската война (1297-1305г.)

Къде: близо до Кортайк, Фландрия, дн. Белгия

Кои участват:

1) Кралство Франция

Пълководци: Робер II граф Артоа, Жак дьо Шатильон, Жан I граф Дамартин, Раул II де Клермон

Армия: 8 000 души

2) Графство Фландрия

Пълководци: Вилем фан Гулик, Ги дьо Намюр, Пйетер де Коник, Ян Борлуут, Ян фан Ренесе

Армия: 9 000 градска милиция

Резултат: Победа за фламандците

Героизмът накратко: По всички правила на средновековното военно дело, рицарската армия на Франция трябвало да премине като нагорещен ноже през масло и да измете фламандските градски милиции от бойното поле. Уверени в мощта на своите бронирани рицар, опитни скуайъри, предимството на стрелците с арбалет, копиеносците и помощните си части (въобще, френската армия била окомплектована като по учебник), французите смело атакували строената в гъсти редици фламандска пехота, въоръжена с копия и боздугани…и били пометени от смятаните за неопитни, низши и негодни за бой граждани на Гент, Антверпен и Брюж. Всъщност белгийските граждани се гордеели с факта, че редовно тренирали бойни формации, упражнявали се със своите дълги копия и боздугани и смятали себе си за повече от достойни да се справят със всеки аристократ, готов да посегне на градските им свободи. Така и станало. И четиримата водачи на французите били убити в сражението ( Робер II опитал да моли за живота си, но фламандците го убили с думите „Съжаляваме, но не говорим френски„), а славната армия на Филип IV Красивия си тръгнала с подвити опашки, напускайки фламандските земи.

5)Хълмът Витков, 1420г.

Adolf_Liebscher_-_Bitva_na_hoře_Vítkově_dne_14._července_roku_1420

Това не е сцена от холивудска продукция….

Конфликт: Хуситските войни (1419-1437г.)

Къде: Хълмът Витков край Прага, дн. Чехия

Кои участват:

1) Хуситите

Пълководци: Ян Жижка

Армия: 76 войници и стрелци, 3 жени, Ян Жижка

2) Кралство Унгария и Бохемия

Пълководци: Сигизмунд Люксембургски, император на Свещената Римска империя, крал на Унгария и Бохемия (Чехия)

Армия: 7-8 000 рицари и лека кавалерия

Резултат: Хуситска победа

Героизмът накратко: Ако цифрите и картинката по-горе не са достатъчни, ето и няколко думи. Сигизмунд се опитал да превземе Прага за да изтласка хуситите от столицата на Бохемия (Чехия) и за целта довел армия от около 50-60 000 рицари и пехотинци. Срещу тях чехите разполагали с общо 12 000 души, които да бранят целия град. Хълмът Витков била малка укрепена позиция (става дума за добре заковани една за друга дървени талпи, подсилени с камъни и слоеве кал), която контролирала някои от основните пътища, водещи към града. Загубата на хълма можела да коства на чехите цялата обсада. Ян Жижка и шепата смелчаци, които пазели хълма добре осъзнавали този факт и решили да не се дават лесно на враговете. Сигизмунд (който чехите наричат Жигмонд) също разбирал значението на хълма и решил да не поема излишни рискове, тъй като вече си патил от хуситите. ето защо изпратил контингент от 7-8 000 конници, които трябвало буквално да прегазят бранителите и да осигурят позицията. Атаката на рицарите започнала, само за да се разбие като в скала, срещайки яростната съпротива на шепата бранители. 80 души успели да задържат 8 000 достатъчно дълга, че от Прага да пристигне допълнителна хуситска част, която атакувала обърканите рицари и те бързо отстъпили, а мнозина се издавили в близката река Витава. Общо в сражението загинали над 300 рицари и неизвестен брой други войници.

6) Обсадата на Малта, 1565г.

Ла Валет и рицарите благодарят на Бог след изтеглянето на османците

Ла Валет и рицарите благодарят на Бог след изтеглянето на османците

Конфликт: Османската експанзия в Средиземно море

Къде: о.Малта

Кои участват:

1) Османската империя

Пълководци: Мустафа паша, Пиали паша, Драгут рейс, Салих рейс, Улудж рейс

Армия: 30-40 000 души

2) Малтийският орден, Испания

Пълководци: Жан дьо ла Валет

Армия: 7-8 000

Резултат: Малтийска победа

Героизмът накратко: След като е победил всички, които можело да бъдат победени и е завзел всичко, което е имало да се завзема, Сюлейман Великолепни решава, че ще добави и Малта към дългия списък със завоевания, за да може след това да почива спокойно в мир. А и той вече има опит със завземането на хоспиталиерски крепости – през 1522г. османците превземат Родос и прогонват рицарите от там. Останалите „бездомни“ хоспиталиери се местят в Малта, където испанският крал Карлос I им отстъпва острова в замяна на тяхната служба в защита на Средиземно море от мюсюлманските пирати от Магреба. Малтийските рицари вършат работата си съвестно и са трън в очите на османците и техния султан, който вече разсъждава за себе си като „повелител на хоризонтите“. Последното черно петно на Сюлеймановия хоризонт остава Малта и падишахът решава да го премахне. За целта се събира голяма и добре снаряжена армия, съответното количество кораби, а начело на експедицията застават двама паши и трима адмирали, По всичко личи, че дните на Ордена са преброени. Но хоспиталиерите имат други планове за бъдещето си и османците не присъстват в тях. Малта била превърната в непристъпна крепост – поредица от бастиони, фортове и крепостни стени, изградени по последния писък на крепостното строителство. Макар и доста по-малобройни от османците, малтийците били професионални воини и знаели как да бранят крепости. Османците атакували поредицата от ключови укрепления, а някои позиции сменили своя притежател нееднократно, въпреки това до критичен пробив така и не се стигнало. С промяната на времето през септември османците опитали един последен щурм, но малтийците удържали със сетни сили. В крайна сметка испанците успели да изпратят помощ – отряд от 8 000 пехотинци, който акостирал във фланг на османците и ги принудил да се изтеглят от острова. След пет месеца интензивни военни действия, малтийците издържали, отнемайки живота на над 10 000 противникови войници. Два века по-късно, Волтер заявява „че няма нищо по-известно от обсадата на Малта“.

7) Остров Св. Йоан, 1629г.

Казашки кораб и неговия екипаж - т.нар. "чайка"

Казашки кораб и неговия екипаж – т.нар. „чайка“

Конфликт: Казашки пиратски набези в Черно море

Къде: о. Св. Йоан край Созопол, дн. България

Кои участват:

1) Донски и Запорожки казаци

Пълководци: ???

Армия: 150 души

2) Османската империя

Пълководци: ???

Армия: 4500 еничари от Истанбулския гарнизон, 15 галери

Резултат: Казаците се измъкват от обсадата.

Героизмът накратко: Поредният пиратски набег сериозно изнервя властите в Истанбул и за да се справят с проблема, 4 500 еничари са натоварени на 15 галери и изпратни в посока Созопол, където за последно са забелязани казаците-пирати. Еничарите успяват да разделят 300-те казаци и пленяват половината на брега. Останалите 150 се укрепяват в гръцкия манастир на о. Св. Иван, където са обсадени от турците. Обсадата продължава цели 8 дни, когато най-неочаквано от морето пристига цяла флотилия от 80 лодки, с около 4000 казаци на борда, които атакуват еничарите, пробиват блокадата и измъкват своите побратими, пленявайки две турски галери в процеса, след което всички заедно отплават към изгрева….

8) Гибралтар, 1779-1783г.

Джордж Огъстъс елитъ командва потапянето на испанските плаващи батареи.

Джордж Огъстъс Елиът командва потапянето на испанските плаващи батареи.

Конфликт: Американската война за независимост (1774-1783г.)

Къде: Гибралтар, южната част на Пиренейския полуостров,

Кои участват:

1) Бурбонският съюз ( Кралство Франция, Кралство Испания)

Пълководци: Луи Крильон херцог Махон, Луис де Кордова и Кородва

Армия: 66 000 войници, моряци и морски пехотинци, 86 оръдия, 44 кораба, 10 плаващи батареи

2) Великобритания и Хановер

Пълководци: Гордж Огъстъс Елиът

Армия: 7 500 войници, 96 оръдия, 12 кораба

Резултат: Британците одържат Гибралтар

Героизмът накратко: Наричана „Великата обсада на Гибралтар“, четиринадесетата поред обсада на средиземноморският бастион трае цели 4 години и ангажира сериозни френско-испански сили, които иначе биха били насочени срещу Британските острови или Хановер. Освен непреклонната съпротива на сухопътния гарнизон, трябва да отбележим, че издръжливостта на британците до голяма степен се дължала и на неколкократните доставки на сили и ресурси по море и на невъзможността на съюзниците да се наложат над британския флот, който им нанесъл няколко поражения. На 13ти септември, 1782г., съюзниците решават да излеят пълната си мощ върху Гибралтар – над 60 000 войници, десетки кораби, 86 оръдия и мортири и 10 плаващи батареи. Британци отвръщат с тактиката на нагорещените снаряди – гюлетата се нагряват предварително, след което се поставят в дулата и се изстрелват с цел запалването на вражеските кораби и униформи. Тактиката се оказва успешна – десетте батареи са или повредени или потопени, флота е сериозно повреден, а пехотните атаки са отбити след кървав бой. Няколко дни по-късно, възползвайки се от морска буря, която разпилява френско-испанския флот, адмирал Хауи успява да стовари нови 7 000 войници в Гибралтар, заедно с припаси и муниции. Обсадата продължава до подписването на Парижкия мир през 1783г., но британските позиции никога повече не са застрашени.

9) Шипка, август 1877г.

"Грабвайте телата!"

„Грабвайте телата!“

Конфликт: Руско-турската война от 1877-78г.

Къде: Проходът Шипка, Стара планина, дн. България

Кои участват:

1) Руската империя, Българското опълчение

Пълководци: ген. Столетов, ген. Радецки

Армия: 7 500 вдуши

2) Османската империя

Пълководци: Сюлейман паша

Армия: 30 000 души

Резултат: Българи и руснаци одържат прохода

Героизмът накратко: Отбраната на Шипченският проход е един от най-паметните и героични моменти в цялата българска история. Историята е позната на всеки истински българин и би било смешно да се налага да я описваме тук. Факт е, обаче, че нашите опълченци и техните руски братя по оръжие извършват подвиг, който им отрежда вечно място в историята на храбрите подвизи и чутовните дела. Поклон!

10) Ленинград, 08.09.1941 – 27.01.1944

В обсадения град

В обсадения град

Конфликт: Втората Световна война, Източен фронт

Къде: Ленинград (дн. Санкт Петербург), Русия

Кои участват:

1) Германия, Финландия, Италия, Синята дивизия (Испания)

Пълководци: Вилхелм Ритер фон Лееб, Гьорг фон Клюхер, Карл Густав Емил Манерхайм

Армия: над 720 000 души

2) СССР

Пълководци: Маркиан Попов, Климент Ворошилов

Армия: над 900 000 души

Резултат: Победа на СССР и изтегляне на немските сили

Героизмът накратко: Продължилата 872  дни блокада на втория по големина град в СССР е едно от най-трагичните събития в историята на Втората Световна война. Упоритостта и непреклонността на руската отбрана, търпението и страданието, понесени от цивилните в продължение на почти три години трудно подлежат на описание. Същото се отнася и до непреклонността на немската армия, която води своите операции в тежки зимни условия и през по-голямата част от блокадата налага ефективно пълно обкръжение на Ленинград. Цената, платена от руснаците за успешното удържане на града е огромна – стотициi хиляди ранени и убити и над милион измрели от глад.


Десетте най-паметни обсади в историята на Стария Свят

1. Троя – ок. 1200 г. пр.Хр.

trojan-war-2

Конфликт: Троянската война

Къде: Троя (Илион), малоазийската част на Дарданелите, дн. Турция

Кои участват:

1) Микенската империя (Микена, Спарта, Итака, Пилос, Тесалия, Крит, Аргос, Егина)

Пълководци: Агамемнон, Менелай, Ахил, Одисей, Диомед, Аякс Теламонов, Идоменей, Нестор

Армия: около 100 000 войни, хиляди кораби.

2) Троя, Ликия, тракийското племе едони, градовете по Малоазийското крайбрежие

Пълководци: Хектор, Парис, Еней, Сарпедон, Мемнон, Рез

Армия: около 50 000

Колко време: продължава: 10 години

Резултат: Троя е унищожена от ахейците. Ахейците подчиняват градовете по западното малоазийско крайбрежие.

Накратко: Троянската война е колкото легендарно, толкова и реално събитие и едва ли някога ще можем да разграничим митовете от историческите събития. Конфликта отразява борбата на Микенската империя да наложи влиянието си в Егейско море и да постави под свой контрол търговията с Черно море и Мала Азия. В един по-широк контекст, войната с Троя може да се разглежда като част от нашествията на „морските народи“ (към които спадат ахейците) срещу богатите държави и градове в Мала Азия и Близкия Изток. Троянската война бележи зенита на ахейската експанзия но и маркира началото на период на упадък, свързан с нашествието на дорийците.

2. Обсадата на Сиракуза 415-413г. пр. Хр.

IM_spartan_small

Конфликт: Пелопонеските войни (431-404г. пр. Хр.)

Къде: Сиракуза, о. Сицилия

Кои участват:

1) Атинският морски съюз

Пълководци: Никий, Ламах, Демостен, Евримедон

Армия: над 13 000 пехотинци, ок. 200 бойни и множество транспортни кораби

2) Сиракуза, Пелопонеският съюз, елинските полиси в южна Италия.

Пълководци: Хермократ от Сиракуза, Гилип

Армия: Неизвестен общ брой, но поне 1000 спартански хоплти, повече от 100 кораба.

Колко време продължава: 2 години

Резултат: Разгром на атинската експедиция.

Накратко: Експедицията срещу Сицилия и обсадата на Сиракуза са рискован ход от страна на Атина, целящ да отреже Пелопонес от богатите елински полиси в южна Италия. При евентуален успех, атиняните биха наложили  успешна блокада на Спарта и нейните съюзници и по този начин биха изтощили сериозно ресурсите на пелопонесците. Разбирайки важността на подобен ход, спартанците изпратили Гилип, начело на 1000 хоплити с цел да подсили отбраната на Сиракуза. Възползвайки се от объркването в атинското командване и допуснатите пропуски, спартано-сиракузката армия успяла да рагроми обсадата, нанасяйки сериозни поражения на атиняните, от които те така и не се възстановили до края на Пелопонеските война. Според повечето изследователи, провалът при Сиракуза предрешава изхода от Пелопонеските войни за Атина.

3) Обсадата на Картаген 149-146г. пр. Хр.

total-war-panoramic

Конфликт: Третата Пуническа война (149-146г. пр. Хр.)

Къде: Картаген, Северна Африка, дн. Тунис

Кои участват:

1) Римската република

Пълководци: Сципион Емилиан Африкански

Армия: между 80 и 90 000 души

2) Картаген

Пълководци: Хасдрубал

Армия: ок. 90 000

Колко време продължава: 3 години

Резултат: Римляните превземат и разрушават Картаген.

Накратко: Третата Пуническа война се води за унищожението на Картаген. Градът представлявал трън в петата на римляните и те решили да го завладеят за да поставят веднъж за винаги северна Африка под свой контрол. Не бива да се подценява и страха, който римляните имали от картагенците заради похода на Ханибал по време на Втората Пуническа война и поради факта, че картагенците някак успявали да се възстановят след всяко поражение. В крайна сметка африканският град бил завзет, опожарен и разрушен напълно, голяма част от жителите му били избити или продадени в робство, а земята около града била засята със сол, за да не порасне нищо там.

4) Обсадата на Константинопол 717-718г.

7209_pic_big

Конфликт: Арабо-византийските войни

Къде: Константинопол, Босфора (дн. Истанбул, Турция)

Кои участват:

1) Умаядският халифат

Пълководци: Маслама ибн Абд ал Малик, Убайда

Армия: над 120 000 души сухопътни сили, над 2000 морски съда

2) Византийска империя, Ханство България, Българскинеамници на арабска служба (куберови българи)

Пълководци: Лъв III, вероятно Кормесий, неизвестен командир на наемниците

Армия: точните цифри са въпрос на дискусия, вероятно 30 000 византийски войски в града, неизвестен общ брой българи ( 12 000 са наемническия контингент)

Колко време продължава: 1 година

Резултат: Арабските войски са разбити.

Накратко:

Арабската армия прегазва Мала Азия през 716г. и през 717г. навлиза на Балканите. Предните арабски части, улисани в грабежите на Тракия нахлуват в българските земи, където са разбити от дунавските българи. Междувременно, 12 000 български контингент (куберови българи), сражаващи се до тогава за арабите, се отричат от  службата си и разбиват личната гвардия на Маслама в Тракия. Арабите се изтеглят около Константинопол и поставят града под обсада. През октомври 717г., византийския флот унищожава голяма част от военоморските сили на Маслама в Мраморно море, а тежката зима и разразилата се епидемия допълнително смазват нашествениците, окопани в своя лагер и тормозени от атаки на българите втил. През август, 718г., арабите най-сетне вдигат обсадата, след като през пролетта пристигналите по суша и море подкрепления са разгромени от ромеите. Походът на Маслама обратно през Тракия провокира събирането на силна българска армия, начело, вероятно, с престолонаследника Кормесий, който нанася поредно поражение на мюсюлманите и ги прогонва от Европа.
Победата над арабите при Константинопол е също така важна за съдбата на Европа, както и успеха на Одо Велики срещу андалуските войски в битката при Тулуза. три години по-късно.

5) Обсадата на Константинопол, 1204г.

1204consta

Конфликт: IV кръстоносен поход

Къде: Константинопол, Босфора (дн. Истанбул, Турция)

Кои участват:

1) Кръстоносна армия, Венеция

Пълководци: Баудуин Фландърски, Бонифаций Монфератски, Енрико Дандоло

Армия: 20 000 кръстоносци и венецианци, 210 венециански кораба

2) Византийска империя

Пълководци: Алексий IV Ангел

Армия: 15 000 души и 20 кораба

Колко време продължава: 5 дни

Резултат: Рицарите превземат Константинопол и поставят основите на Латинската империя.

Накратко: След като Алексий IV Ангел допуска рицарите в града за да му помогнат да си върне трона, императора осъзнава допуснатата грешка и настанява латинците в квартал Галата, отвъд златния рог. Подтиквани от венецианците, рицарите, недоволни от неизпълнените обещания, решават да завземат града и го подлагат на обсада. на 12ти април, 1204г.кръстноносците, подпомагани от силен венециански флот успяват да щурвмуват крепостните стени на града в няколко участака и превземат столицата на Византия, отдавайки се на грабежи. Поведението на рицарите съвпада с това на техните предшественици при превземането на Йерусалим (1099г.) и служи като катализатор за неприазънта между православни и католици. Голяма част от богатствата на града са отнесени във Венеция. Падането на Константинопол е повратна точка в историята на Югоизточна Европа, тъй като де факто унищожава една от най-дълголетните държави в региона и отслабва неимоверно зашитата на Проливите от евентуална инвазия от Мала Азия. Византия никога повече няма да се възстанови напълно от този удар, въпреки, че през 1261г. никейският император Михаил VIII Палеолог успява да отвоюва Константинопол и го превръща в столица на възродената византийска империя. След падането на Византия, Венеция се налага като първа морска сила в Егейско море, наследявайки византийските островни владения и голяма част от стратегическите крепости в Морея,

6) Обсадата на Орлеан 1428-29г.

Jeanne au siège d'Orléans

Конфликт: Стогодишната война (1337-1453г.)

Къде: Орлеан, Франция

Кои участват:

1) Кралство Франция

Пълководци: Жан дьо Ноа, Жил дьо Ре, Жана Д’Арк,

Армия: ок 6000 войници и ок. 3 000 въоръжени граждани

2)Кралство Англия

Пълководци: Томас Монтакю граф Солзбъри, Уилям дела Пол граф Съфък, Джон Талбот граф Шръсбъри

Армия: ок. 5000

Колко време продължава: 6 месеца

Резултат: Обсадата е вдигната от французите.

Накратко: Орлеан е една от най-важните крепости в средновековна Франция. превземането й от англичаните би сложило цяла северна и централна Франция в ръцете им. Града има и символична стойност за французите, редом с Реймс и Париж, тъй като е един от центровете на Капетингската династия, създала днешна Франция. Армията на дофина Шарл, командвана от Жан дьо Ноа и Жил дьо Ре се стреми да прекъсне обсадата, наложена от англичаните. важна роля за това изиграва Жана Д’Арк която лично щурмува английските позиции и макар ранена в битката, успява да вдъхнови французите, които нанасят тежко поражение на англичаните. Това е и първата голяма френска победа след разгрома при Ажинкур през 1415г. Неуспехът на англичаните при Орлеан бележи повратен момент в Стогодишната война, в който везните се накланят в полза на Франция. През следващото десетилетие и половина, французите постепенно успяват да изтласкат англичаните от своите земи и през 1453г. Стогодишната война завършва с победа за Шарл VII.

7) Обсадата на Константинопол 1453г.

1007589914_1371820879

Конфликт: Османските завоевания на Балканите

Къде: Константинопол, Босфора (дн. Истанбул, Турция)

Кои участват:

1) Османски султанат

Пълководци: Мехмед II

Армия: около 80 000 души

2) Византийска империя, Генуа

Пълководци: Константин XI Драгаш, Джовани Джустиниани

Армия: около 10 000 души

Колко време продължава: 1 месец

Резултат: Османците превземат Константинопол и унищожават Византийската империя.

Накратко: Превземането на Константинопол е въпрос на време. Сама по себе си тази обсада е важна не толкова защото се случва, а защото е натоварена със сериозна символика. Последната останка от Римската империя изчезва от картата на Европа, за да бъде заменена от последната могъща ислямска империя, която тепърва щяха да заплашва Стария свят. Изходът от обсадата е повече от логичен – бранителите са многократно по-малко, а от никъде нямало да дойде помощ. Същевременно Мехмед II „си е написал домашното“ – Босфора е изцяло блокиран, построени са специални батареи, които да бомбардират стените, кораби са блокирали града по море и са готови да извършат десант през Златния рог. Дори във външнополитическо отношение обсадата е подсигурена – Мала Азия е омиротворена, Сърбия е поставена на колене, а Унгария няма да предприеме нов поход за спасяването на Константинопол. Превземането на вторият Рим от османците е вододел в историята на Европа и според някои изследователи може да се приеме като граница между Средновековието и Новото Време. Падането на Константинопол, също така, бележи важен етап в историята на на османската държава и нейния преход от султанат към империя.

8) Обсадата на Кандия 1648-1669г.

d5159367l

Конфликт: Критската война (1645-1669г.)

Къде: Кандия, о. Крит

Кои участват:

1) Османската империя

Пълководци: Фезил Ахмед Кьопрюлю паша

Армия: 80 000 войници, сапьори и поддържащи части

2) Венеция, Малтийските рицари

Пълководци: Франческо Моросини

Армия: около 20 000 войници и жители на града

Колко време продължава: 21 години (най-дългата обсада в историята!!!)

Резултат: Османците завладяват Крит

Накратко: Обсадата на Кандия е най-дългата обсада в човешката история и дори само този факт е достатъчен за да я постави в настоящата класация. Причината за продължителността й се крие в успехите на венецианския флот срещу османците и невъзможността на обсаждащите сили да наложат пълна блоокада на града. едва след реформите в османската флота (1657-1659г.) и последвалите победи срещу Венеция по море, Фезил Ахмед Кьопрюлю паша успява да изолира о. Крит и да блокира пристанището на Кандия. От тук на сетне, падането на града става въпрос на време. Не можем да отречем и таланта на Франческо моросини, който се проявява като б;естящ бранител и тактик и използвайки значително по-малките си сили успява да държи в патова ситуация грамадната османска армия, принудена да води тежко съществуване на о. Крит, често страдаща от липса на припаси и епидемии. Падането на Крит през 1669г. бележи един от върховите етапи в цялостната османска експанзия и също така бележи окончателното отстъпление на Венеция от егейско море.

9) Обсадата на Севастопол, 1854-1855г.

Panorama_dentro

Конфликт: Кримската война 1853-1856г.

Къде: Севастопол, Кримски полуостров

Кои участват:

1) Великобритания, Франция, Османска империя,Сардиния

Пълководци: Франсоа Канробер заменен от Жан Жак Пелисие (Франция), лорд Раглан заменен от сър Джеймс Симпсън (Великобритания), Омар паша, Искендер паша (Османска империя), Алфонсо ла Мармора (Сардиния)

Армия: над 175 000 души

2) Руска империя

Пълководци:  Владимир Корнилов – убит, заменен от Павел Нахимов, Едуард Тотлебен

Армия: над 80 000 души

Колко време продължава: 11 месеца

Резултат: Съюзниците превземат Севастопол

Накратко: Обсадата на Севастопол е една от най-драматичните сцени във военната история на XIXвек. Свързана с проява на безмерен героизъм и безмерна глупост, обсадата ражда герои в следствие на допуснатите от командването грешки. В крайна сметка съюзниците губят над 128 000 души убити и ранени, а руснаците – над 102 000 убити ранени, което превръща обсадата в една от най-кървавите в историята до тогава. Севастопол, подобно на Константинопол (1453г.) е натоварена по-скоро със символика, отколкото със прекомерно стратегическо значение. Въпреки това, загубата на града изиграва своята роля прекратяването на войната и подписването на унизителния за Русия Парижки мир (1856г.). В по-широк аспект, в следствие на обсадата се заражда и модерната медицинска помощ в следствие дейността на лейди Флорънс Найтингейл, която създава първия корпус медицински сестри, поели грижата за ранените войници.

10) Обсадата на Сталинград, 23,08-02,02,1943г.

Battle-of-Stalingrad

Конфликт: Втората Световна война (1939-1945г.), Източен фронт.

Къде: Сталинград (дн. Волгоград), Русия

Кои участват:

1) Германия, Италия, Унгария, Румъния, Хърватска

Пълководци: Ерих фон Манщайн, Фридирх Паулус, Волфрам фон Рихтхофен, Петре Думитреску, Константин Константинеску, Итало Гариболди, Густав Яни, Виктор Павчич

Армия: 1 040 000 войници, 10 250 оръдия, 500 танка, 732 самолета

2) СССР

Пълководци: Георги Жуков, Николай Воронов, Александър Василйевски, Андрей Йеременко, Константин Рокосовски, Николай Ватутин, Василий Чуйков, Никита Хрушчов

Армия: 2 500 000 души, 13 491 оръдия, 4 000 танка, 1115 самолета

Колко време продължава: 6 месеца

Резултат: Унищожаване на 6та армия на Германия, вдигане обсадата на Сталинград, преобръщане хода на войната на Източния фронт.

Накратко: Обсадата на Сталинград е един от ключовите моменти във Втората Световна война, а според някои изследователи е и повратна точка в най-кървавия конфликт в човешката история. След загубата на Германия, хода на войната се обръща безвъзвратно и Червената армия започва своето бавно, но методично настъпление към Берлин. Обсадата на Сталинград е сред най-мащабните (ако не и най-мащабната) обсади в човешката история, като в нея участват над 3 500 000 души, повече от 25 000 оръдия, над 4000 танка и повече от 1800 самолети от двете страни. В състава на германските сили се сражават части на всички немски съюзници с изключение на България. Комбинацията от логистични и стратегически грешки, допуснати от немското командване, съчетана с упоритостта на съветската отбрана и вкарването на безпрецедентен човешки ресурс изиграват своята роля и водят до провала на операцията, чиято цел е да се блокира река Волга и да се прекъсне връзката на Москва с Кавказ и Сибир.