Tag Archives: СССР

Талвисота

Талвисота

Съветско-финландска война

30.11.1939 – 13.03.1940 г

4890a1fbf0dc59b89c61165752b262ef

Съветско-финската война е сблъсък от типа Давид срещу Голиат, но без библейския щастлив завършек за малкия и слабия. Бруталната реалност и тежестта на грубата сила в този случай макар и на висока цена, успяват да вземат своето и да създадат предпоставки за грешни оценки, а и последствие да доведат до още по-грешни решения. Талвисота  от зимата на 1939-40 г. променя стратегическото мислене на СССР и Германия и довежда до най-грандиозния сблъсък в историята.

Пактът Молотов – Рибентроп подписан на 23 август 1939 г. открива възможността за Германия и СССР да възстановят контрола си върху територии загубени след края на Първата световна война. Подсигурили се на изток, пред германците не стои пречка да съединят Източна Прусия с останалата част от райха, докато за руснаците, немският неутралитет означава, че ще могат да възстановят границите на старата Руска империя почти напълно, овладявайки Прибалтика и получавайки значителна част от полските територии, включително и Молдова, която към момента е под румънски контрол.

След разгрома на Полша и поредната и четвърта подялба между германци и руснаци, Сталин предприема действия за присъединяване на балтийските републики към Съветския съюз. На 22 септември на Литва, Латвия и Естония е предложен договор за взаимопомощ, който води до окупацията на тези държави от Червената армия. На 5 октомври подобна покана е отправена и към Финландия, като Сталин изисква предаването на острови във Финландския залив и полуостров Ханко, да се предаде голяма част от полуостров Райбачи на арктическото крайбрежие, да се измести границата на запад по Карелския провлак северно от Ленинград на разстояние до 50 км. от Вийпури, както и да бъдат разрушени всички фински фортификации по Карелския провлак. В замяна на Финландия ще бъдат предотстъпени територии с двойно по-голям размер от исканите, но с нищожна стратегическа стойност.

Предвид разликата в силите исканията на Сталин изглеждат умерени, но това не стои по този начин за финландското правителство. Финландците не смятат да отстъпват и педя земя, макар че главнокомандващия армията им Карл Густав фон Манерхейм съветва правителството да приеме съветските искания. На пръв поглед е странно шефа на генералния щаб да заеме такава отстъпчива позиция, докато политиците проявяват твърдост и готовност за война, но Манерхайм, който е бивш имперски руски офицер е напълно наясно с възможностите на собствените сили и тези на противника. Мнението му не е взето предвид и съветският ултиматум е отхвърлен.  Сталин не е обезпокоен от отказа им, смятайки, че силите които подготвя за справяне с Финландия са повече от достатъчни за една бърза кампания. Разбира се, погледнато на хартия вождът е прав, съветската армия е най-голямата в света, докато финландската е една от най-малките в Европа, но чистките, които Сталин води до 1939 г. ,  довеждат Червената армия до много остра кадрова криза – всички маршали без Жуков, който е в далечния изток, са избити, същото важи и за голяма част от армейските и дивизионните генерали, като цяло чиновете над полковник са почти напълно заличени и заменени с политкомисари, без каквато и да било военна подготовка. Следствие на чистките информацията, която стига до съветския генерален щаб и до Сталин относно политическото и военното състояние на Финландия не е надежна, например на Сталин е докладвано, че пролетариата във Финландия очаква с отворени обятия Червената армия и ще се надигне още в първия ден на войната, за да отхвърли капиталистическия гнет, информация, която не би могла да бъде по-далеч от истината, но страхът е сковал всички в Кремъл и никой не се наема да бъде човекът донесъл лоша новина на вожда.

 Самата Червена армия през 30-те години се развива в посока на силна механизация и са сформирани огромен брой механизирани дивизии и танкови корпуси. Щабът около маршал Тухачевски разработва концепцията на Дълбокия пробив, подобен до известна степен на Блицкриг доктрината, но самият маршал и щабът му стават жертва на чистките и реално през 1939 г. се оказва, че никой съветски командир не е наясно как да приложи доктрината правилно.

Проблемите стоящи пред Финландия също са значителни . Самата държава има много дълга граница със СССР повече от 1000 км., но много малко пътища, гориста територия наситена с малки езера и блата. Финландската тактика на защита, предвижда забавящи действия срещу руснаците с надеждата за външна намеса. Фон Манерхайм изгражда линия на отбрана по Карелския провлак, която носи и неговото име – линията Манерхайм. Това е дълбоко ешалонирано отбранително съоръжение, наситено с бункери, противатанкови трапове и препятствия, картечни гнезда и минни полета. Основните финландски части са разположени по линията Манерхайм и северно от Ладожкото езеро, докато в далечния север е сформирана Северно финландската група за защита на дългата граница, тя се състои от резервисти и полицаи. Единственото предимство, което финландците имат е познаването на терена и превъзходно командване на ниско тактическото ниво, което дава мобилност и гъвкавост на съединенията им и предпоставя за воденето на партизански тип война. Финландците са изключително опитни скиори и отлични стрелци, липсата на голяма численост и тежко въоръжение е компенсирана с мобилност и опитно прилагане на камуфлажа, като средство за незабелязано придвижване. Плюсовете за защитниците са лошият нископроходим терен, трудносъвместим с огромните механизирани колони на противника, лошото време и студа. Фактори, които често са служили, а и ще служат на самите руснаци.

Съветският съюз подготвя приблизително 450 000 армия до края на ноември за инвазията, включително 2000 танка и 1000 самолета, което е около четвърт от цялата Червена армия към момента. На карелския театър е разположена 7-ма армия в състава на която влизат 12 стрелкови дивизии, един механизиран корпус, три танкови бригади и 12 артилерийски полка общо около 200 000 човека и 1500 танка. Останалата част от войската, което финландците не очакват, е разположена по цялото протежение на границата северно от Ладожкото езеро до арктическия бряг, с основна концентрация директно северно от езерото, където е 8-ма армия с 120 000 човека разделени в 6 стрелкови дивизии и 400 танка, а 9-та и 14-та армии с общо 140 000 човека с 140 танка са разположени по останалата част от протежението на границата. Тази армия постига смазващо числено превъзходство. Тя е командвана от генерал Кирил Мерецков, който изготвя плана за нахлуване във Финландия по заповед на Ворошилов.

Войната започва с бомбардировка на Халзинки на 30.11.1939 г., загиват 200 цивилни. Съветското настъпление стартира по цялата дължина на границата превзето е северното пристанище Петсамо. Балтийският флот удря по фортификациите на Ханко, но е отблъснат от бреговата артилерия – крайцерът Киров и един ясминец понасят щети. На 1-ви декември  8-ма армия северно от Ладожкото езеро предприема атака на фронт от 80км. Финландците са създали буферна зона директно срещу тях с дълбочина 45км., където всички села са били опожарени и минирани, като се предвижда да се даде възможност на врага да се придвижи напред, но да бъде тормозен с постоянни атаки,  за да бъде забавено движението му и бойният му ред разкъсан, преди да стигне основните защитни позиции. Руснаците отхвърлят защитата с лекота, а и финландците оказват сериозна съпротива само на места, но многобройността на съветската армия и изиграва лоша шега – огромните механизирани колони задръстват движението и муниции не стигат до предните линии чак до 9-ти декември.  Скоро руснаците превземат централно финландския град Суомосалми и разделят страната на две.  Движението на 8-ма армия заплашва да удари в гръб линията Манерхайм. Развитието на събитията дава увереност на руснаците и те дори създават финландско правителство в едно от Карелските села които са превзели.

Finland-Winter-War-px800

Манерхайм обаче не се отчайва, той е наясно, че е трудно да се поддържа снабдяването на такава огромна армия, а и въпреки отстъплението, никъде не е постигнат стратегически пробив. Мерецков също знае това и решава да предприеме атака срещу линията Манерхайм, в направлението Сума- Тайпале, от където минава железницата и пътя за Хелзинки, като замисъла е ударът да бъде нанесен по Тайпале намиращо се на брега на Ладожкото езеро, за да бъдат отвлечени резервите на фините от Сума, където  в последствие да бъде направен основният пробив. Атаката започва, но финландците са добре подготвени и руснаците попадат в предварително замислена огнева зона, където предните части са избити. За изумление на фините Мерецков продължава да изпраща нови и нови сили в очевидния капан. Резултатът от това е ясен. Планът е да се води битка на изтощение, но загубите са огромни, а реален резултат не е постигнат. На места дори има докладвани случаи, при които финландски картечари не издържат психически и отказват да продължат да стрелят след като са покосили стотици противници.

На 17-ти започва основната атака срещу Сума, която завършва по трагичния начин на първата атака при Тайпале. Обещанието на Мерецков пред Сталин, че ще му донесе победа за рождения му ден на 21 декември не се осъществява. Все пак група от новите КВ-1 танкове достига Сума, но те са отрязани от пехотна поддръжка и подпалени от финландците с коктейли молотов.

160px-Simo_Hayha

Симо Хаюха – най-смъртоносният  снайперист в историята, развихря своя талант именно по врене на Съветско-финската война

На 23 декември финландците предприемат контраатака, която успява да превземе предните руски позиции, но постепенно се дезорганизира и е преустановена. По-големи успехи имат финландците – северно от Ладожкото езеро. В тази гориста местност финскитески части, в бели камуфлажи, успяват да контраатакуват и постоянно да тормозят съветските части в районите на Толвоярви и Иломанци, където руснаците губят цели баталиони. Трагична е съдбата на 168-ма дивизия, която е разбита от финландците на 11 обкръжени групи, наречени от фините мотита. Водени от генерал Харглунд, ски частите водят мобилна обсада срещу обкръженията, които са твърде силни за да бъдат нападнати директно.  Въздушните доставки за обкръжените руснаци се оказват недостатъчни – финландците разполагат зенитна артилерия около мотитата, а понякога успяват да дублират съветски сигнали и самолетите пускат припасите над техните позиции. Прави се опит за снабдяване през Ладожкото езеро което е замръзнало, но конвоите с припаси са често подлагани на засади и са прекратени. В средата на януари, повечето мотита са поставени пред избора да се предадат или да опитат пробив. Те избират пробива като вариянт, но резултатите са трагични – малцина успяват да се предадат. До края на януари 8 от мотитата са унищожени.

В крайна сметка Мерецков е заменен от Сталин с генерал Тимошенко, който получава свежи сили и подновява натискът към Сума с 10 дивизии и 2000 оръдия. До 14 февруари Тимошенко успява да изтощи фините достатъчно, че да ги принуди да отсъпят към втората отбранителна линия, ситуацията за тях постепенно се влошава – финската артилерия остава почти без муниции. Тимошенко нарежда да се направят опити за обход по фланговете през замръзналите Ладожко езеро и Финландски залив, но те пропадат с големи загуби.  Въпреки това към 27 февруари,  фините са принудени да отстъпят към третата отбранителна линия. В началото на март руснаците успяват да обходят последната финска линия през замръзналия Финландски залив и да установят два малки плацдарма, западно от Вийпури, но на висока цена.

Положението на Финландия е вече почти безнадежно, но тя е насърчена да продължи да се бие от Франция, която обещава незабавното изпращане на 50 000 войници и 100 бомбардировача. Тази помощ така и не пристига, но заради това обещание фините продължават да се бият. На 7 март руснаците разширяват плацдармите при Вийпури и заплашват да пресекат железопътната връзка с Хелзинки. На 13 март Финландия моли за примирие и Сталин получава това, което е искал.

Цената на войната: Финландия губи 25 000 убити и 43 000 ранени, съветските загуби възлизат на 85 000 убити и 250 000 ранени. Фините взимат само 5000 пленници, което говори за ожесточението с което се водят бойните действия.

Изводите, които правят участниците в този сблъсък и наблюдаващите го, са по същество сходни. Сталин желае да покаже пред света съветското военно могъщество и да надмине успехите на германците в Полша. Вместо това всички виждат огромната некомпетентност и безсилие на Червената армия, пред враг непредставляващ на теория равностоен съперник, но реално оказал се повече от достоен противник. Дали Финландия е имала дори теоритически шанс да победи или да удържи съветите? Реалността показва, че не, но Швеция от хвърля дефанзивен пакт с Финландия точно преди войната, обявява неутралитет от страх пред огромната сила на СССР и се оттегля от преговорите за дефанзивен съюз с Финландия още преди началото на войната. При положение, че шведите решат да се намесят обединените им сили биха били достатъчни за да одържат руския напор. Самите шведи осъзнават, че ако Финландия падне идва техният ред, защо тогава не правят нищо, а избират неутралитета? На пръв поглед това не е логично, но за шведското правителство – неутралитетът в по-големия конфликт на запад се оказва по-важен. В случай на активна намеса от страна на Англия и Франция, каквато е обещавана на финландците, съюзническите войски ще трябва да минат през норвежка и шведска територия, за да достигнат Финландия. От германска гледна точка англо-френско присъствие на север е напълно недопустимо и шведите знаят, че гермаската реакция няма да е просто изпращане на дипломатически протест, а ще е под формата на директна интервенция. Самият Чърчил смята Финландия за загубена кауза, но вижда перспективите в това британски войски да стъпят на норвежка и шведска територия, като възможност да отвлекат немски сили на втори фронтови театър и да се разстрои снабдяването на Германия с желязна руда, идваща основно от Швеция. Така че помагайки на Финландия, шведите биха могли да станат жертва на съветски, съюзнически или германски интереси без да имат реален шанс да се противопоставят, докато неутралитетът им осигурява печаливша търговия с Германия през цялата война и спокойствие, защото немците хвърлят големи усилия да защитят линиите си на снабдяване.

И съюзниците и райхът след тази война гледат на СССР, като на колос на глинени крака. Това заключение не е никак далеч от истината. Загубите на руснаците са смайващо големи, а на всички е ясно, че победата е извоювана не благодарение на технологическо и тактическо превъзходство, каквато е немската победа в Полша, а благодарение на неизчерпаемото числено превъзходство на Съветския съюз. Подвежда ли се Германия да подцени потенциала на СССР и дали това е предумишлен капан от страна на Сталин насочен да заблуди Хитлер? Предвид последвалите събития би било логично да предположим именно тази възможност. Но гледайки от перспективата на 1939-40 г. това въобще не е така. В съветската армия наистина започва реформа, която да повиши боеспособността й, но това е процес, за който са небходими поне няколко години, а както е известно Хитлер дава на руснаците само една. Когато Германия напада СССР през 1941 г., Червената армия е в процес на прегрупиране и едва започнала вътрешна реформа, което я прави лесна плячка. Грешката която Германия прави през 1941 г. е същата, която СССР прави при нахлуването във Финландия – подценява се волята на противника да се бие, а не неговата теоритичска боеспособност на базата цифри, статистика и разположение, това и руснаци и германци пресмятат доста правилно. Германската преценка за Червената армия е, че тя е неравностоен съперник за Вермахта, но това което пропускат германците да видят в съветско-финската война е, че макар руснаците да получават заповеди често равносилни на самоубийство те ги изпълняват безропотно, а такъв противник има потенциала да се възстанови и от най-тежкия удар.

ЮЛИЯН НЕДЕВ

Списание „Военна История“, брой 1, 2012г.

Библиография:

Гудериан, Х. Внимание танкове

Чърчил, У Мемоари

Bozek, G. The soviet-finnish war, 1939-1940: getting the doctrine right

Trotter, W.  Frozen Hell: The Russo-Finish Winter War of 1939-1940

Snodgrass, F.J.B. Finland at war

Advertisements

14 любопитни факта от Втората Световна война

Lesley_McNair

Най-висшия военен от армията на САЩ, убит във ВСВ е генерал лейтенант Лесли МакНеър. Той загива по време на бомбен рейд, извършен от американския Въздушен корпус.

45thSwastika-300x300

До нападението над Пърл Харбър, висшето командване на американския флот се нарича CINCUS [което се чете „синк ъс“ (потопете ни)], пагоните на 45-та дивизия на американската армия са украсени със свастика (картинката горе), а личния влак на Хитлер се нарича „Америка“. След японската атака, всички тези символи и имена са сменени.

B17-crash

САЩ губят повече военнослужещи във Въздушния корпус отколкото в Морската пехота. Шанса да бъдеш свален по време на полет, при изпълнение на задължителни 30,  бил 71%. Не че американските самолети били беззащитни. Освен 4 тона бомби, всеки Б-17 разполагал и с тон и половина муниции за бордовите картечници. За цялата война, американците свалят 6 098 бойни самолета – по един за всеки 12 700 изразходвани муниции.

Mitsubishi Zero A6M3 Model 22

Mitsubishi Zero A6M3 Модел 22

Във Втората Световна война няма такова нещо като „средностатистически пилот“. ли ставаш ас или ставаш мишена. Японският ас Хироюши Нишизава (снимката горе) сваля 80 вражески самолета, но в крайна сметка загива като пътник на товарен самолет.

6-551x640-551x640

В началото във Въздушния корпус на САЩ съществува практика всеки пети патрон да е трасиращ за да може пилотите да се целят по-точно в противника. Друга практика било последния трасиращ патрон да е с различен цвят за да знае пилота, че мунициите му свършват. И двете идеи се оказали доста неуспешни, тъй като трасиращите куршуми били изключително неефективни във въздуха, а свършването на мунициите лесно се забелязвало от вражеските пилоти.  След като спрели да прилагат тези два прийома, въздушните части подобрили успеваемостта на мисиите си два пъти и сериозно занижили броя на загубите си.

Patton

При достигане на Рейн, повечето Съюзнически войници се изпикавали в реката. Това правели не само редницитие и нисшите чинове, но и командирите. Сред по-известните имена изпъкват Патън и Чърчил.

Me_264

Me-264

Бомбардировачите Ме 264 били способни да достигнат и бомбардират Ню Йорк, но немското командване преценило че не си заслужава.

Army_Cargo_Vessel_FP-344-640x528

Американската армия разполагала с повече кораби от американския флот

Minefield-640x480

Руснаците унищожили над 500 немски изтребителя чрез таранни удари, а пехотата разчиствала минни полета, марширувайки през тях. Както казва Сталин „Нужна е храброст за да не си герой в СССР“.

8086coke0005

Наред с армейското оборудване, при пристигането си в Северна Африка, американците носят три преносими фабрики за бутилиране на Кока Кола.

Ян Кйонджон

Ян Кйонджон

Сред пленените немски войници, американците попадат на няколко корейци. Те са използвани от японците в Манджурия, където са пленени от руснаците, които ги използват срещу германците, които ги пленяват и ги използват срещу Съюзниците.

Graf_Spee_scuttled-640x461

Всъщност, „Граф Шпее“ не е потопен. След неуспешния опит за потапянето му, кораба е завзет от британците, които откриват на борда му най-новите образци на немските радарни системи.

Adak_Harbor_in_the_Aleutians_with_part_of_huge_U.S._fleet_at_anchor_ready_to_move_against_Kiska._-_NARA_-_520977-640x520

След масирана артилерийска подготовка, 35 000 американски и канадски войници дебаркират на остров Кишка в Алеуетския архипелаг, контролиран до тогава от Япония. Съюзниците губят 21 войници по време на обстрела. Нещата вероятно щяха да са далеч по-лоши, ако на острова беше имало японци…

truth-azad4-640x411

Повечето членове на Вафен СС не са германци

Източник


Танковете през Втората Световна война

todos-los-blindados-IIGM_1200px


Десетте най-колосални противопоставяния в историята

Световната история изобилства от примери на велики империи, които побеждават мнозина опоненти или рухват в прахта, сринати от коалиции от врагове или нашествия на варвари. Ала има един определен аспект от историята на конфликтите – било то „студени“ или г“горещи“ – противопоставянията на два „титана“, които винаги са оставяли незаличима диря в историята. Ето и десетте най-паметни:

1) Новото царство (Египет) срещу империята на Хетите

Egypt and the Hittite Empire

Кога: ок.XIII-XII век пр. Хр. (два века)

Къде: Финикия, Палестина (днес Израел, Палестина, Ливан, Сирия)

Най – паметни моменти: Битката при Кадеш (1274г. пр. Хр.)

2) Рим срещу Картаген

SecondPunicWarMap

Кога: 264-146г. пр. Хр. (118г.)

Къде: Западното Средиземноморие (днес Испания, Франция, Италия, Тунис)

Най-паметни моменти:  Миле (260г. пр.Хр.), Лилибеум(250г. пр.Хр.), Требия (218г. пр. Хр.), Кана (216г. пр. Хр.), Зама (202г. пр. Хр.), Картаген (146г. пр. хр.)

3. Византия срещу България

Bg-Byz_927

Кога: 680-1332г. (652г.)

Къде: Балканите (днес България, Гърция, Турция, Сърбия, Албания, Македония)

Най-паметни моменти:  Онгъла (680-1г.), Върбишкия проход (811г.), Ахелой (917г.), Преслав (971г.), Траянови врата (976г.), Ключ (1014г.), Обсадата на Ловеч (1187г.), Клокотница (1231г.), Девина (1279г.), Росокастро (1332г.)

4. Византия срещу Арабския халифат и неговите наследници

Byzantine-Arab_naval_struggle

Кога: 634 – 1024г. (390г.)

Къде: Близкият Изток (днес Сирия, Ливан, Израел, Палестина, Египет, Ирак, Турция)

Най-паметни моменти:  Ярмук (636г.), Александрия (641г.), Обсадата на Константинопол (717-18г.), Акронион (740г.), Лалакаон (863г.), Солун (904г.), Антиохия (968-69г.)

5. Англия срещу Франция

map14_15

Кога: 1337-1453г. (116г.)

Къде: Западна Европа (днес Испания, Португалия, Франция)

Най-паметни моменти: Креси (1346г.), Поатие (1356г.), Нахера (1367г.), Аженкур (1415г.), Орлеан (1428-29г.), Кастийон (1453г.)

6. Османската империя срещу  Империята на Хабсбургите 

map-15-03

Кога: 1526 – 1791г. (265г.)

Къде: Средиземномоерието, Централна Европа, Червено море, Персийски залив

Най-паметни моменти: Виена (1529г.), Тунис (1635г.), Превеза (1538г.), Триполи (1551г.) Лепанто (1571г.), Виена (1683г.), Зента (1697г.), Петроварадин (1716г.)

7. Франция срещу Шестте Коалиции

guerras_napoleonicas_en

Кога: 1792-1815г. (23г.)

Къде: Цяла Европа от Лисабон до Москва

Най-паметни моменти: Тулон (1793г.), Експедицията в Египет (1798г.), Улм (1805г.), Йена-Аустерлиц (1806г.), Фридланд (1807г.), Ваграм (1809г), Бородино (1812г.), Лайпциг (1813г.), Ватерлоо (1815г.), Виенският мир (1815г.)

8. Антантата срещу Централните сили

world-war-I-map-EM.W76.WWI

Кога: 1914-1919г. (5г.)

Къде: Европа, Азия, Африка

Най-паметни моменти: Таненберг (1914г.), Марна (1914г.), Ипър (1915г.), Галиполската кампания (1915-16), Вердюн (1916г.), Ютланд (1916г.), Пашандейл (1917г.), Мирът от брест-Литовск (1918г.), Дойран (1918г.), Стоте дни (1918г.), Паржките мирни договори (1919г.)

9. Оста срещу Съюзниците

Unit10_map_WW2_Axis_medium

Кога: 1939-1945г. (6г.)

Къде: Европа, Азия, Африка, Океания

Най-паметни моменти: Инвазията на Полша (1939г.), Руско-Финската война (1939-40г.), Инвазията в Дания и Норвегия (1940г.), Ардените (1940г.), Битката за Британия (1940г.), Балканската кампания (1940-1г.), Операция Барбароса (1941г.), Ленинград (1941-44г.), Пърл Харбър (1941г.), Мидуей (1942г.), Ел Аламейн (1942г.), Сталинград (1942-43г.),  Курск (1943г.), Инвазията на Италия (1943г.), Нормандия, (1944г.), Берлин (1945г.), Окинава (1945г.), Хирошима и Нагасаки (1945г.), Парижкият мир (1947г.)

10. Съюзниците срещу СССР (НАТО срещу ОВД след 1955г.)

cold_war___1980_by_fenn_o_manic-d4dpzzp

Кога: (1947-1991г.)

Къде: Целият Свят

Най-паметни моменти: Гръцката гражданска война (1946-49г.), Доктрината Труман и Планът Маршал (1947-48г.), Блокадата на Берлин (1948-49г.), Гражданската война в Китай (1946-50г.), Корейската война (1950-53г.), Унгарската революция (1956г.), Суецката криза (1956г.), Кубинската революция (1953-59г.), Берлинската криза (1961г.), Карибската криза (1962г.), Виетнамската война (1955-1975г.), Войната в Афганистан (1979-1991г.), Войната между Ирак и Иран (1980-88г.), Инвазията на Гренада (1983г.), Разпадането на ОВД (1989-1991г.), Разпадане на СССР (1991г.)


Чуйков – защитникът на Сталинград

Cujkov

Василий Иванович Чуйков е съветски пълководец  и два пъти Герой на СССР, който командва 62-ра армия и се сражава по време на Сталинградската битка, ръководейки съветските части в най-ожесточените боеве.

Роден е в селце в Тулска област, осмо от дванадесет деца и пети от общо осем синове. Той и всичките му братя стават войници и се сражават в Гражданската война (1917-1923г.). Когато навършва дванадесет, заминава за столицата Петербург, където се хваща на работа в завод, произвеждайки шпори за офицерите от кавалерията.

Когато избухват революциите от 1917г., Чуйков остава без работа. Тогава получава помощ от един от по-големите си братя, който го урежда на служба в Червената гвардия. През 1918г. за първи път влиза в сражение, след като е изпратен на южния фронт като заместник взводен командир. През пролетта на 1919г. е назначен за командир на 40ти пехотен полк (по-късно преименуван на 43ти), който се намира в състава на Пета армия на Тухачевския, сражаваща се с Колчак в Сибир.  По време на своята служба в Гражданската война, Чуйков се отличава със своята храброст. Раняван е четири пъти. Една от раните, получена в Полша през 1920г. оставя шрапнел в ръката му, който лекарите така и не успяват да извадят. В следствие на това, Чуйков страда от временна парализа на едната си ръка, а през 1981г. шрапнела предизвиква инфекция, в следствие на която Василий умира няколко месеца по-късно. Награждаван е два пъти с ордена „Червено знаме“ за проявената храброст. През 1921г.  напуска частта си и се записва във Военната академия “ М. В. Фрунзе“, която завършва през 1925г.

По време на съветското нахлуване в Полша (1939г.), Чуйков командва Четвърта армия, а по време на Руско-финската война (1939-40г.) е начело на девета армия, но частта му не успява да преодолее финландската съпротива при Суомусалми. В последствие, Чуйков е изпратен като военен съветник на Чан Кай Шек в Китай, но е отзован през 1942г., след като Япония обвинява СССР че се стреми да наруши договора от 1938г. и да се намеси в Китайско-японската война. След като се връща в Москва, Чуйков е назначен за командир на 64та армия, която командва по време на отстъплението й към Сталинград. Малко преди да започне паментната обсада, Сталин назначава Чуйков за командир на ключовата 62ра армия, чиято задача е да задържи града. Назначението не е случайно,  Сталин има нужда от авторитетен генерал, който да се наложи над местните структури на НКВД, които създават сериозни пречки на военните, както и на местните политкомисари, срещу които Джугашвили започва да храни съмнения.

По време на обсадата на Сталинград, Чуйков започва да изпробва поредица от тактически прийоми, с които се надява да намали качествената разлика между германските сили и неговите съветски войници. Възползвайки се от наблюденията си върху германската тактика „Блицкриг“, Чуйков достига до правилното заключение, че най-добрия начин да се справи с немското превъзходство  в артилерия и ВВС е като държи своите войници максимално близо да противниковите позиции, като по този начин пречи на германците да приложат адекватна артилерийска и въздушна подкрепа на своите наземни части. Нещо повече, Чуйков правилно  забелязва, че разрушенията в Сталинград, причинени от Луфтвафе могат да се окажат по-голям проблем за самите германци. Ето защо заповядва войниците му да се окопават в разрушени сгради и подземия и да използват бетонните развалини, пригаждайки ги като своеобразни бункери. В тези „естествени“ позиции, Чуйков разполага и полевата си артилерия, която стреля от упор в германските танкове и напредващи пехотни дивизии. Обобщаващото название на този подход е „прегръщане на врага“. и в крайна смета дава нужните резултати, постигнати за сметка на сериозни жертви от руска страна.

Щабът на 62-ра армия

Щабът на 62-ра армия

След победата при Сталинград, 62ра армия е разформирована и преструктурирана като 8ма гвардейска армия, начело на която отново е поставен Чуйков. Той командва армията, която влиза в състава на 1ви Белоруски и 3ти украински фронтове и ръководи поредица от операции при завладяването на Полша. След като превзема Познан през февруари 1945г., Сталин отрежда на Чуйков ролята на завоеватели на Берлин. Джугашвили решава, че именно армията, която е защитила Сталинград заслужава да влезе първа в Германската столица. В 8:23 ч. на 2ри май, 1945г. генерал Велдинг капитулира лично пред Чуйков и предава останалия в Берлин гарнизон на руснаците.  За своите успехи във войната, Чуйков е направен два пъти (1943, 1945г.) герой на СССР.

След края на Втората Световна война, Чуйков поема командването на Група съветски армии в Германия (ГСВГ), сред които е и неговата 8ма гвардейска. Той заема този пост от 1945г. до 1953г. След това е назначен за военен управител на Киевска област, а две години по-късно е произведен в Маршал на СССР. По време на Краибската криза, Чуйков заема поста главнокомандващ на сухопътни войски на СССР. От 1961г. до смъртта си е член на ЦК на КПСС. Умира през 1982г. в следствие на сепсис, причинен от останалия в ръката му шрапнел. Погребан е в Мамаевския Курган в Сталинград (дн. Волгоград).  Носител е на общо 36 съветски (сред които орден на Ленин, Орден Суворов Iва степен, Орден Червен звезда) и 16 чуждестранни отличия.


ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ

ТОВА Е НОВА РУБРИКА, КОЯТО ЦЕЛИ ДА НАПЪНЕТЕ СИВОТО ВЕЩЕСТВО МАЛКО ПОВЕЧЕ И ДА ДАДЕТЕ СВОИТЕ АРГУМЕНТИ В ПОЛЗА НА ОПРЕДЕЛЕНА ПОЗИЦИЯ. ТОВА МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ НА СТЕНАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК, КЪДЕТО ЩЕ БЪДЕ ПУБЛИКУВАНО ИЗВЕСТИЕТО ЗА ТАЗИ ТЕМА.

ЕТО Я И НЕЯ:

“ ЗАЩО АЛЕКСАНДЪР ПРЕВЗЕ ПЕРСИЯ, А ХИТЛЕР НЕ УСПЯ ДА ПОБЕДИ СССР?“

ДОВОДИТЕ НА КРАТКО:

АЛЕКСАНДЪР ЗАВЛАДЯВА ИМПЕРИЯ, КОЯТО МНОГОКРАТНО ПРЕВЪЗХОЖДА НЕГОВОТО ЦАРСТВО КАТО ЧОВЕШКИ И МАТЕРИАЛЕН РЕСУРС, ИНФРАСТРУКТУРА, ГРАДСКИ ЦЕНТРОВЕ, КУЛТУРА, ТРАДИЦИИ, ФЛОТ, ДО НЯКЪДЕ ТЕХНИКА. МАКЕДОНСКОТО ВОЕННО ДЕЛО И ЛОГИСТИКА СА НА СЪЩОТО ТЕХНОЛОГИЧНО НИВО, КАКВИТО СА И ПЕРСИЙСКИТЕ -ЛЪКОВЕ, КОПИЯ, МЕЧОВЕ, ЩИТОВЕ И ВОЛСКИ КАРУЦИ ЗА ОБОЗА

ГЕРМАНИЯ СЕ ИЗПРАВЯ СРЕЩУ СССР – ДВЕТЕ СТРАНИ СА НА ЕДНАКВО ТЕХНИЧЕСКО НИВО, ЛОГИСТИКАТА НА ВЕРМАХТА Е (ВЕРОЯТНО) ПО-ДОБРА; СССР ИМА ПРЕВЪЗХОДСТВО В РЕСУРСИТЕ И НАСЕЛЕНИЕТО, НО Е РАВНА ИЛИ ИЗОСТАВА В ДРУГИ ПАРАМЕТРИ КАТО НИВО НА ИНФРАСТРУКТУРА, НИВО НА УРБАНИЗАЦИЯ И Т.Н. ГЕРМАНИЯ, ОБАЧЕ СЕ ПРОВАЛЯ (СТАВА ДУМА ОЩЕ ЗА 1942Г, ПРЕДИ ВКЛЮЧВАНЕТО НА СЪЮЗНИЦИТЕ)

ЕТО И МАЛКО ЦИФРИ ЗА СРАВНЕНИЕ:

КАМПАНИЯТА НА АЛЕКСАНДЪР:

Кампанията на Александър Велики в Персия

Кампанията на Александър Велики в Персия

АРМИЯ: МЕЖДУ 40 И 70 000

БАЗОВА ДЪРЖАВА: МАКЕДОНСКО ЦАРСТВО И КОРИНТСКИ СЪЮЗ С НАСЕЛЕНИЕ ОТ ОКОЛО 3-5 МИЛИОНА ДУШИ

НАЙ-ГОЛЯМО РАЗСТОЯНИЕ ПО ПРАВА ЛИНИЯ ОТ СТОЛИЦАТА ДО ДОСТИГНАТ ПРЕДЕЛ НА БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ: ОК. 4500 КМ ПО ПРАВА ЛИНИЯ

ОПОНЕНТ: ПЕРСИЙСКАТА ИМПЕРИЯ

НАСЕЛЕНИЕ; ОК. 50 000 000 (10-15 ПЪТИ ПО-ГОЛЯМО ОТ МАКЕДОНСКОТО)

АРМИЯ: НАД 300 000 С ПОТЕНЦИАЛ ЗА НАД 500 000 (ОТ  4 ДО 7 ПЪТИ ПО-ГОЛЯМА ОТ МАКЕДОНСКАТА)

ПЛОЩ НА КОЯТО СЕ ВОДИ КАМПАНИЯТА: ОК. 8 000 000 КМ2

ВРЕМЕТРАЕНЕ НА КАМПАНИЯТА: 8 ГОДИНИ (335-327 г. пр. Хр.)

ИЗТОЧНИЯТ ФРОНТ

Източния фронт; В жълто - най-голямо напредване на германските войски

Източния фронт; В жълто – най-голямо напредване на германските войски

АРМИЯ: 3 933 000  (НАЙ-ГОЛЯМА ЧИСЛЕНОСТ, ДОСТИГНАТА ПРЕЗ 1943г.)

БАЗОВА ДЪРЖАВА: ТРЕТИЯТ РАЙХ (ГЕРМАНИЯ, АВСТРИЯ, ЧЕХИЯ, ЧАСТИ ОТ ПОЛША, ЧАСТИ ОТ ФРАНЦИЯ), НАСЕЛЕНИЕ ОК. 69 000 000

НАЙ-ГОЛЯМО РАЗСТОЯНИЕ ПО ПРАВА ЛИНИЯ ОТ СТОЛИЦАТА ДО ДОСТИГНАТ ПРЕДЕЛ НА БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ: ОК. 1600 КМ ПО ПРАВА ЛИНИЯ

ОПОНЕНТ: СЪЮЗ НА СЪВЕТСКИТЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ РЕПУБЛИКИ (СССР)

НАСЕЛЕНИЕ; ОК. 168 000 000 (2.4 ПЪТИ ПО-ГОЛЯМО ОТ ГЕРМАНСКОТО)

АРМИЯ: 6 724 000 (МАКСИМУМ, ДОСТИГНАТ ПРЕЗ 1943г., 1.7 ПЪТИ ПО-ГОЛЯМА ОТ ГЕРМАНСКАТА)

ПЛОЩ НА КОЯТО СЕ ВОДИ КАМПАНИЯТА: ОК. 5 000 000 КМ2

ВРЕМЕТРАЕНЕ НА КАМПАНИЯТА: 4 ГОДИНИ (1941-1945 г.), ОТ КОИТО 2 САМОСТОЯТЕЛНО БЕЗ АКТИВНА НАМЕСА НА ТРЕТА СТРАНА

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

КАКТО Е ВИДНО, АЛЕКСАНДЪР СЕ СПРАВЯ С ОПОНЕНТ, КОЙТО ГО ПРЕВЪЗХОЖДА В СЪОТНОШЕНИЕ СРЕДНО 5:1 В АРМИЯ И 25:1 ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО ПРИ ЕДНАКВО НИВО НА ТЕХНИЧЕСКО РАЗВИТИЕ. ГЕРМАНИЯ, ОТ СВОЯ СТРАНА НЕ УСПЯВА ДА СЕ СПРАВИ (ДО 1942Г., КОГАТО В КОНФЛИКТА НЕ УЧАСТВА АКТИВНО ТРЕТА СТРАНА), ВЪПРЕКИ ДАЛЕЧ ПО-БЛАГОПРИЯТНОТО СЪОТНОШЕНИЕ И РЕДИЦА ТЕХНИЧЕСКИ, ЛОГИСТИЧНИ И ИНФРАСТРУКТУРНИ ПРЕДИМСТВА, СЪЧЕТАНИ С ПРЕВЪЗХОДСТВО НА КОМАНДНИЯ СЪСТАВ (СПОРЕД ДОСТА ОТ ХОРАТА, ЗАНИМАВАЩИ СЕ ПО-ПОДРОБНО С КОНФЛИКТА).

ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ ДОВОДИ!


Ржев

Новата сбирка на клуба ще е във вторник от 18:00 ч. на 13.03 – Софийски Университет „Св. Климент Охридски“, Южно Крило, ет.4 аудитория 83 Тя ще е по различна. Ще представим филма „Ржев – неизвестната битка на Георги Жуков“ – филм за най-малко известната битка на 1942 г., но същевременно и най-голямата, надминаваща по мащаби Сталинград. Очакваме Ви!