Tag Archives: Стогодишна война

сър Джон Хоукууд

Сър Джон Хоукууд (1320-1394г.), английски рицар и италиански наемнически капитан (кондотиер), служил на различни господари в продължение на шест десетилетия.

Джон е роден в обикновено семейство, баща му е боядисвал платове и/или е бил шивач. Джон е втори син и като такъв може да очаква само малка част от семейното наследство. Ето защо, когато през 1337г., Англия започва война с Франция, младежът решава да служи под знамената на Едуард III. За кариерата му в армията се знае относително малко, но Хоукууд вероятно се е сражавал при Креси (1347г.) и Поатие (1356г.), след което лично Черният Принц го посвещава в рицарство насред бойното поле. След подписването на мира от Бретини (1360г.), Джон напуска английската армия.

След повече от двадесет години по бойните полета, Хоукууд не може да се върне към стария си живот. Войната се е превърнала в неговия занаят и Джон решава да си потърси нови работодатели. Заедно с него тръгват и част от войниците, които е командвал. Първоначално заминава за Бургундия и се присъединява към местните „Свободни отряди“, а по-късно е чат от т.нар „Велик отряд“, който се сражава срещу папските войски в района на Авиньон. През 1362г., Джон, вече лидер на собствена наемническа част – Бялата рота, е нает от херцога на Монферат, който започва война със савойския граф Амадео VI Зеления (същия, който две години по-късно ще изгони османците от Галиполи и ще завладее българските градове по южното Черноморие – бел.авт.). В служба на Монферат, Джон воюва и в Северна Италия, в долината на р. По срещу Милано и другите местни барони и градове-държави.

Между 1364 и 1370г., Бялата рота служи последователно на Пиза, Перуджа и след това на Милано, сражавайки се за и срещу почти всички големи играчи в италианската политика. Между 1375 и 1378г., Хоукууд служи на Папството във Войната на Осемте светци, сражавайки се срещу Сиена, Флоренция и Милано.
През 1379г., Бялата рота отново сменя своя работодател и застава на страната на Милано, като Хоукууд се жени за незаконната дъщеря на миланския лорд. Двамата се скарват и англичанинът заминава за Флоренция (1381г.) В последствие е нает от Падуа, като в служба на падуанците, Хоукууд печели една от най-важните си победи – Битката при Кастаняро (11 март, 1387г.). Между службата си във Флоренция и тази в Падуа, Джон действа като посланик на крал Ричард II в двора на Папата.

През 1390г., Бялата рота се връща на служба при флорентинците и Джон става главнокомандващ на флорентинската армия, в която си роля за пореден път воюва с Милано. Хоукууд успява да спре миланското настъпление и е обявен за спасител на Флоренция и неин почетен гражданин.
Наемникът умира през 1394г., след като в продължение на почти шестдесет години се сражава по бойните полета на Франция и Италия. Погребан е във Флоренция, но по настояване на Ричард II, тялото му е пренесено в Лондон.

Advertisements

Тема за размисъл – Англия и нейната опитна пехота

ДНЕС ВИ ПИТАМЕ:

ЗАЩО СПОРЕД ВАС, МЕЖДУ 1337 И 1914г. АНГЛИЯ И В  ПОСЛЕДСТВИЕ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ УСПЯВА ДА ДИСЛОЦИРА НА КОНТИНЕНТА ЕДНА СУХОПЪТНА АРМИЯ, КОЯТО СЕ ПРЕДСТАВЯ АКО НЕ ОТЛИЧНО, ТО УЧУДВАЩО ДОБРЕ ВЪВ ВСЕКИ КОНФЛИКТ, В КОЙТО УЧАСТВА?

"Британската "Тънка Червена линия" спира устрема на руската кавалерия при Балаклава

Британската „Тънка Червена линия“ спира устрема на руската кавалерия при Балаклава

От 1337г., когато Англия започва Стогодишната война до 1914г., когато Първата Световна война завинаги променя лицето на военното дело в световен план, Англия и наследилата я Великобритания винаги е успявала да се включи в Континенталните войни с една изключително качествена сухопътна армия – нещо нехарактерно за страна, разположена на остров, за която е по-логично да се стреми към военноморска хегемония.

Ако направим една статистика, ще видим, че за този дълъг период от време едва ли минават и петдесет години без Англия да се включи в някой конфликт в Континентална Европа. Забележителното в случая е, във всеки от тези конфликти английската сухопътна армия демонстрира изключителни или поне задоволителни умения, нанасяйки неочаквани поражения на армии, смятани за хегемони в сухопътното военно дело. Френските рицари, испанските ветерани, холандската армия от епохата на Нидерландския Златен век, след това отново отличната армия на Стария режим във Франция, после Наполеон, а след това и руската армия на Николай I стават жертва на „червените палта“ и техните предшественици.

На какво, според вас, се дължи това високо ниво на британските сухопътни части. Включете се в дискусията в нашата Фейсбук страница и в темата в нашия ФОРУМ!!!

 


Битката при Ажинкур, 1415г.

На днешната дата, през 1415г., армията на Хенри V постига изненадваща победа над френските войски в битката при Ажинкур.

Английските рицари се подготвят за битката

Английските рицари се подготвят за битката

След като превземат Арфльор, изтощените от обсадата англичани са преследвани от значително по-многочислена френска армия, водена от крал Шарл VI и конетабъла Шарл д’Албер. Французите успяват да изолират английските сили към вътрешността на страната и Хенри V е принуден да даде сражение в неизгодна за него позиция. Англичаните разполагат с около 7-8 000 души, от които около 5 000 стрелци и 2 000 спешени рицари и тежкобронирани пехотинци. Срещу тях французите противопоставят около 15 000 войници, от които поне 3 000 са рицари, а над 10 000 са стрелци с арбалети и феодално опълчение. Първоначално французите заемат изчаквателна позиция, тъй като очакват пристигането на около 5 000 души подкрепления. Хенри, чийто войници са изтощени от глад, дългия поход и дизентерия, решава да провокира французите и внезапно измества английски фронт на 300 ярда от френската позиция. Французите са изненадани от този ход и не успяват да атакуват английските стрелци, които бързо набиват колове в шахматен ред пред своята нова позиция и започват да обстрелват врага. Французите, чиято подредба сериозно се различава от първоначалния им план поради липсата на достатъчно пространство за развръщане на кавалерията, реагират първосигнално и рицарите, които трябвало да изчакат подготвящия огън на своите стрелци, се втурват срещу английската позиция. В този момент английските стрелци с дълъг лък (longbowmen) започват масиран обстрел на настъпващите през калното поле френски рицари. Противно на митологизацията, стрелците се целят в конете, а не в рицарите, тъй като френските рицари разполагали с висококачествена миланска броня, която била неуязвима дори за дългите лъкове. Заострените колове спрели онази част от френската кавалерия, която все пак успяла да премине бойното поле. Зашеметени от сериозните загуби, французите започнали да се оттеглят.

Схема на битката при Ажинкур. Хенри разполага стрелците си по фланговете, от където те лесно обстрелват настъпваите французи. Английският център заема на-тясната част на бойното поле и се окопава. Последователните атаки на враговете са удавени в кръв и кал, а Хенри V лично брани ранения си брат в центъра на най-голямото меле.

Схема на битката при Ажинкур. Хенри разполага стрелците си по фланговете, от където те лесно обстрелват настъпващаите французи. Английският център заема на-тясната част на бойното поле и се окопава. Последователните атаки на враговете са удавени в кръв и кал, а Хенри V лично брани ранения си брат в центъра на най-голямото меле.

Конетабл д’Алберт заповядва нова атака, този път спешена, в която участват всички френски рицари и тежката френска пехота. Стрелците на англичаните изразходват последните си муниции и макар да не успяват да повалят прекалено много врагове, залповете им, в комбинация с калта сериозно забавят напредването на французите. Когато последните достигат английската позиция, вече са сериозно изтощени и поради тясното пространство не успяват да се разгърнат срещу английската тежка пехота и рицари, към които се присъединяват и стрелците, изоставили лъковете си и въоръжили се с кирки, чукове и секири, използвани преди това за поставянето на заострените колове. В започналото меле англичаните излизат победители и пленяват мнозина вражески благородници. В този момент Хенри, виждайки, че останалата част от френската армия започва да се прегрупира, заповядва хилядите пленени френски войници да се избият, тъй като бройката им била сериозна заплаха за англичаните, в случай на нова френска атака. Стреснати от английската жестокост и от неочаквания разгром на своите рицари, френските сили, съставени основно от селски опълчения и стрелци напускат бойното поле. Виждайки това, Хенри заповядва да се спре клането, спасявайки живота на няколкостотин вражески рицари, които след това са разменени срещу щедър откуп.
Победата на англичаните отваря пътя на Хенри към Париж и към мечтаната от него френска корона….


Битката при Поатие, 1356г.

На тази дата през 1356г. Войските на Едуард Черния Принц разгромяват французите при Поатие, пленявайки френския крал Жан II Добрия. Битката бележи повратен момент в Стогодишната война (1337-1453г.) и води до период на английска експанзия в Гаскония и Нормандия. Битката при Поатие се нарежда сред най-знаменитите сражения на Средновековието, заедно с Ажинкур (1415г.), Креси (1346г.), Рим (537-8г.), Поатие (732г.) и Ахелой (917г.).

В началото на сражението, англичаните изоставят своя обоз, което кара французите да предположат, че враговете им се готвят да напуснат бойното поле. Това води до бърза атака от страна ан френските рицари, посрещната с дъжд от английски стрели. Рицарската броня се оказва непреодолимо препятствие за английските стрелци и те променят тактиката, целейки се в конете на врага. Това дава резултат и няколко последователни френски атаки са отблъснати, не и без помощта на набързо издигнатите от англичаните прегради от набодени в земята колове. Неуспеха на атаките сериозно разколебава французите и последния им щурм, воден лично от крал Жан II не успява да разбие английската линия, в която в ролята на пехотинци са се включили и английските стрелци, чийто муниции били почти изчерпани. В този ключов за изхода на сражението момент отряд английски конници, които Черния Принц държи в резерв прави обход по десния фланг и заплашва да обкръжи френските сили. Крал Жан изпраща назад двамата си по-големи синове и херцога на Орлеан заедно с част от армията. Те успяват да се изтеглят, но самия крал е пленен заедно с голяма част от френската аристокрация.

king-john-france

Френският крал Жан II се предава на английските войски след като заедно с личната си свита оказва сериозна съпротива на враговете си.

Пленничеството на Жан II продължава цели 4 години и едва през 1360г. той е освободен в замяна на 3 милиона екю и целите провинции Гаскония и Аквитания. За Англия откупа е от огромна полза – парите държат английската хазна пълна чак до времето на Хенри V (1413-1422г.)