Tag Archives: Сърбия

Как седмина германци превзеха Белград – 12 април, 1941г.

Фриц

Фриц Клингенберг

Текст: Юлиян НЕДЕВ

На 12 април 1941 г. малък отряд воден от капитан Клингенберг заедно с един сержант и шестима войници, част от разузнавателната група на СС дивизията Das Reich прониква дълбоко в тила на югославската армия по р. Дунав и притоците и използвайки пленена моторна лодка. Скоро те се озовават в покрайнините на Белград, където се натъкват на група от около 20 сръбски войници. След завързалата се престрелка сърбите се предават на Клингенберг, който пленява и превозните им средства.

Малкият му отряд продължава движението си напред достигайки центъра на Белград заедно с пленниците си. За изненада на германците гражданите макар, че ги гледат шокирано не им обръщат особено внимание и никой не стреля по тях. При това положение Клингенберг нарежда на хората си да свалят югославския флаг и да издигнат немския.

Не след дълго при германците пристига кметът на Белград заедно с други официални лица за да обсъди условията на капитулацията. Клингенберг блъфира, че той е авангарда на 3 танкови дивизии и има директна връзка с Луфтвафе, които са в готовност да продължат разрушителните си бомбардировки от 6-7 април, ако градът не се предаде незабавно. Сърбите се хващат на блъфа неосъзнавайки, че пред тях стоят само 7 войника без никаква подкрепа напълно откъснати от своите части. Скоро 1300 човека от опълчението на града слагат оръжията си пред Клингенберг, последвани от редовната армия в околностите на Белград, която също предава всичкото си въоръжение и техника.

Предпоследният проблем останал да бъде решен е какво да се прави докато предните части от дивизията достигнат югославската столица. Позицията на Клингенберг е изключително уязвима и ако някой заподозре, че всичко казано от него е илюзия с капитана и хората му е свършено. Затова той придавайки си пълна увереност започва да се разпорежда, заповядвайки на полицията да му даде информация за всички криминални елементи в града, нарежда на градската управа да наложи вечерен час, но и в знак на добра воля позволява на училищата да продължат да работят. Сърбите за пореден път се хващат на блъфа и изпълняват акуратно нарежданията.

Финалното препятствие за Клингенберг е да убеди своите, че града се е предал, а съобщенията, които той изпраща не са опит за засада. В щаба на Das Reich дори се говори за военен съд и разстрел на предателя Клингенберг. Когато обаче вечерта на 13 април предните елементи на дивизията започват да навлизат в Белград очаквайки съпротива те са посрещнати напълно спокойно и дори гостоприемно.

Така безславно югославската столица е овладяна без бой, Клингенберг получава Рицарски кръст за подвига си, а на 17 април Югославия капитулира. Единственият загинал в „битката“ за Белград е кметът, който след като осъзнава, как е бил подведен се застрелва.

 


СПИСАНИЕ „ВОЕННА ИСТОРИЯ“, БРОЙ 13

VoennaIstoria13covergrey

Подобно на брой IV на списанието, който излезе през ноември, 2012г., брой XIII е тематичен брой. За тема на броя си избрахме Тероризмът, както вече сте видели от корицата. Тероризмът се превръща във все по-болна и актуална тема за обществото ни. Това, че мнозина избират да си затворят очите за проблемите на страни, които не са чак толкова далеч от нас, не бива да ни успокоява съвестта и да ни спира от това, да си задаваме въпроси. Именно със задаването на въпроси започва и този брой. Главен асистент Христо Беров от катедрата по Балканска история на ИФ на Софийски Университет ще ни разкаже малко повече за балканския тероризъм от края на XIX и началото на XX век, скрит зад маската на националните идеи. Колегата Руслан Трад ще ни разясни какво и как точно се случва в Либия в момента и дали има шанс зловещата Ислямска държава да си създаде нова опорна зона, отново не много далеч от страната ни. Георги Тотев, който в момента пише под тътена на изстреляните ракети и се пази от куршумите в Донецк, намери време да отговори на няколко въпроса за пешмергите – най-сериозния враг на тероризма в Близкия Изток. Венцислав Божев дебютира като автор в списанието с чудесни изложения, посветени на три от лицата на съвременния тероризъм – Хизбула, Ан Нусра и Боко Харам. Продължаваме с опит за обобщение на военните похвати на Ислямска държава и завършваме с едно по-общо тълкувание на термина фундаментализъм и значението, което се влага в него.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ОТ:

САЙТА НИ

ЗАМУНДА.НЕТ

АРЕНАБГ.КОМ

КАЛАМЕО


Сръбско-Българската война, 14.11 – 28.11.1885г.

На днешната дата, през 1885г. Кралство Сърбия обявява война на Княжество България. Войната е първата в историята на България след Освобождението и е първата война, спечелена от българите като самостоятелна нация.  От гледна точка на европейското военно дело, Сръбско-Българската война е забележителна със своята краткосрочност и с решителния характер на българското настъпление, който е съпоставим с успехите на Германия във Френско-Пруската(1870-71г.) и Австро-Пруската (1866г.) войни.

Сръбско-българската война и Съединението

Сръбско-българската война и Съединението

Войната на Кратко:

Кога: 14-28.11.1885г.

Къде: Балкански полуостров

Кои участват:

1) Княжество България в персонална уния с Източна Румелия

Пълководци: княз Александър Батенберг (държавен глава), Данаил Николаев, Атанас Узунов, Аврам Гуджев

Численост: ок. 104 000 наборници и доброволци

2) Кралство Сърбия

Пълководци: крал Милан Обренович (държавен глава), Милойко Лещанин, Петър Топалович, Йован Петрович

Численост: 72 600 (първоначално); 120 000 (в края на войната)

Причините:

Защо й е на Сърбия да напада България, е въпрос, който си задавали самите сърби преди, по време и след войната. Българите също били сериозно учудени от решението на Белград да атакува „братски славянски народ“ в гръб. Всички очаквали удара да дойде от Османската империя, но крал Милан Обренович изпреварил всички очаквания и логични обосновки и решил с една бърза победа срещу това, което той смятал за млада и нестабилна държава, да постигне издигане на позападналия си престиж в Сърбия, да отклони общественото внимание от болезнените социални и икономически проблеми в кралството и да постигне мечтаната териториална експанзия, която така и не се реализира по време на Руско-Турската война от 1877-78г.

Войната:

Сърбите разделят своите сили на две части – основната Нишка армия (42 800 души) се позиционира с цел настъпление посока Пирот -> Цариброд -> София и целта й е да неутрализира максимално бързо българската столица с което да предреши изхода от войната. втората част от армията – Тимошка (21 000 души) – е дислоцирана  по посока Видин, като целта й е да завземе дунавския град и след това да напредне до поречието на р. Искър, която според Милан трябва да бележи границата между двете държави.

Пушката Маузер-Миланович, основно стрелково оръжие на сръбската армия.

Пушката Маузер-Миланович, основно стрелково оръжие на сръбската армия.

Противно на масовото схващане, българското командване не е било съвсем неподготвено за действията на сърбите. За това свидетелстват три прости факта – 1) Трън е превърнат в укрепена позиция; 2) Видин е укрепен; 3) Т.нар. Западен корпус от армията е оставен, макар и с по-малка численост, като подсигуряване на границата със западната ни съседка. Поради тази причина не бива да ни изненадва и решителността, с която нашата армия се заема да гради поредица от отбранителни позиции около Сливница, чиято цел е максимално да забави сръбското настъпление и да даде време на останалата част от армията да се предислоцира от южната граница.

Бердан - основната пушка на българската армия, осигурена чрез прочистване ан руските военновременни складове и раздаването на оръжията на новосформираната българска армия.

Бердан – основната пушка на българската армия, осигурена чрез прочистване на руските военновременни складове и раздаването на оръжията на новосформираната българска армия.

Сръбската армия се намира в състояние на реорганизация. Офицерският й състав се подменя в сравнение с предишната война и голяма част от по-опитните висши офицери отсъстват от щаба на крал Милан. Войниците са зле обучени, тъй като наборната система е въведена по-късно отколкото в България. Личното въоръжение на сърбите е по-добро по отношение на по-голямата еднаквост в типовете пушки и калибри, които се използват. Сърбите имат, макар и в ограничен смисъл, елементът на изненадата и ако успеят бързо да нанесат решително поражение на по-малобройните български части, могат да се надяват на успех във войната.

Българската армия разполага с по-добре подготвени наборници, а броят на обучените във Военното училище офицери е далеч по-сериозен, отколкото се предполага. Да, Русия изтегля своите офицери, но те са едва 1/8 от общия офицерски състав на армията и това само по себе си не е прекалено сериозен проблем, който да окаже непреодолими последици върху боеспособността на българската военна машина. Проблемите на армията ни са най-вече логистични – снабдяването е лошо, войниците са въоръжени с множество, разнокалибрени руски оръжия, за които невинаги достигат муниции. храната се набавя чрез контарактори, а липсата на медици се усеща изключително остро. Основните предимства на българската армия са, че се бие на свой терен и е съставена от силно мотивиран числен състав, който се сражава буквално в името на родния си дом, земя и Отечество.

Български войници по време на войната

Български войници по време на войната

Българите вземат стратегически правилното решение да се изоставят Западните покрайнини и да се търси по-лесно защитима позиция, каквито са Сливнишките хълмове. По протежение на стария път София-Ниш са изградени поредица от отбранителни позиции, които изиграват решаваща роля за изхода от войната.  Първите два дни от конфликта стават свидетел на успешното изтегляне на българските сили в посока София, като сърбите са сериозно забавени в района на Трън и Брезник, а опита за овладяване на Драгоман остава неуспешен. На 17ти ноември започва Сливнишката битка – решителното сражение във войната. Битката завършва на 19ти с пълна победа на българите, които след като първоначално успяват да задържат сръбския устрем преминават в поредица контраатаки и в края на 19ти, българската армия започва да преследва отстъпващия неприятел. По същото време, в района на Видин, Белоградчик и Кула, сърбите постигат по-сериозен успех и притискат българските части, които, обаче, заемат стабилни позиции и към 18ти ноември вече са спрели настъплението на врага.

Княз Александър Батенберг на бойното поле

Княз Александър Батенберг на бойното поле

Следващият етап от войната се състои между 20 и 24 ноември, когато след поредица от успешни офанзиви българската армия успява да изтласка сърбите до границата от преди войната. Атаките „на нож“, които са основен концептуален елемент от полевата тактика на Българската армия дават поразителен ефект и цели сръбски полкове отстъпват позициите си пред устрема на българския войник. Шанса да преминат в контранастъпление е изключително положителен за действията на българската армия, тъй като тя по устав винаги се стреми към тотална офанзива спрямо своите противници и първоначалният, дефанзивен, етап от войната е един вид „непознати води“ за българските части, които още от момента на своето създаване тренират настъпление като своя основна тактика на бойното поле. Важна роля в успеха на прийома „На нож“ изиграва и високия морал на българската амрия, която компенсира липсата на опит сред част от войниците и липсата на модерно въоръжение със жертвоготовност и себеотрицание, които остават непонятни за мнозина съвременници. Изглежда Свободата е била твърде сладка за да се откажат от нея дедите ни с лека ръка.

Отстъплението на сръбската армия

Отстъплението на сръбската армия

На 25ти ноември българската армия се подготвя да атакува Пирот. Срещу града са съсредоточени 42 000 войници, докато броя на протвниковите части в района на града надхвърля 60 000, но немалка част от тях са набързо мобилизирани младежи, които нямат никаква бойна подготовка. На следващият ден българските части затягат обръча около града, а самия щурм, отново на нож, се води на 27ми ноември. в разразилите се улични схватки българите излизат победители и разбитите сръбския части отстъпват града. Жертвите остават относително скромни и приблизително равни – около 1300 убити и ранени за всяка от двете страни.

Капитан Атанас Узунов - човекът, който не даде Видин

Капитан Атанас Узунов – човекът, който не даде Видин

На северния фронт Видин е обкръжен и обсаден на 23ти ноември. В следващите дни генерал Лешанин опитва безуспешно да превземе града и да принуди командващият гарнизона – кап. Атанас Узунов да сложи оръжие. На 27ми българите съумяват да изненадат сърбите с внезапен излаз и да разгромят част от вражеските позиции около града. когато на 28ми е подписано примирие, Лешанин отказва да зачете споготбата и продължава да щурмува неуспешно града още едно денонощие.

Мирът:

Още на 25ти ноември Великите сили изпращат нота до княз Александър да започне мирни преговори със Сърбия. Князът отказва и заявява, че няма да подпише примирие без великите сили да се ангажират с признаване на Съединението. На 28ми ноември в българсият щаб в Пирот пристига австрийският дипломат граф Кевенхюлер-Меч, който заявява, че по-нататъшно българско настъпление ще провокира намесата на Австрио-Унгария на страната на Сърбия и дори заплашва с изпращане на руски войски в България. Батенберг е принуден да поиска примирие и преговорите със Сърбия започват през декември за да завършват с подписване на 3ти март, 1886г. в Букурещ на мирен договор, чийто основен елемент е връщането на status quo ante belum (запазване на предвоенното статукво).

Последиците:

Макар да няма преки териториални изменения, българската победа изиграва решаваща роля за признаване на Съединението, което става с Топханенският акт от 24ти март, 1886г., с който Османската империя признава създаването на персонална уния между Княжество България и Източна Румелия. Така, по-малко от десетилетие след несправедливия Берлински договор, българите, изправени пред съпротивата на основните Европейски и Балкански сили успяват да извършват едно от най-великите дела в своята история – Съединяването на двете български държави в една.

Цената е платена с кръвта на стотиците убити и ранени войни, застанали срещу сръбската агресия в защита на своя род и Отечество.

ПОКЛОН ПРЕД ТЯХНАТА ПАМЕТ!!!


Позабравени победи от българската история

Българската история е славна, достойна и величествена. Тя също така е и трагична и печална. За съжаление, също така, е пълна с хиперболи, недоглеждания и митологизации. Освен това често като коне с капаци се забиваме в една точка и изпускаме останалите детайли в по-голямата картинка. Такъв е и случая с военната ни история. Хората говорят за Ахелой, Одрин и Дойран, но в сянката на тези няколко битки, остават доста други, които са не по-малко значими и достойни за националната ни памет. Ето някои от тях, за които се сещаме рядко или почти никога:

Битката при Буг (896г.)

Южната Понтийска степ към 896г. В червено - походът на Симеон; В зелено - нашествието на пече незите; В оранжево - контраатаките на маджарите; В синьо - отстъплението на маджарите към Панония;

Южната Понтийска степ към 896г. В червено – походът на Симеон; В зелено – нашествието на печенезите; В оранжево – контраатаките на маджарите; В синьо – отстъплението на маджарите към Панония;

Къде:  река Буг, дн. Украйна

Кои се сражават:

1) Първо Българско царство

Пълководци: Симеон Велики, Борис I Михаил

Численост: Неизвестна

2) Маджарите

Пълководец: неизвестен

Численост: неизвестна

След като в продължение на десетилетия българи и маджари воюват по югозападните предели на Понтийската степ, Симеон, възползвайки се от враждата между маджари и печенези привлича последните на своя страна. Печенезите атакуват сърцето на Маджарския племенен съюз, разположено по поречието на Днепър, което дава шанс на Симеон да нанесе удар в гръб, атакувайки от юг. Преди битката Симеон мотивира армията си, заповядва всеобщ пост сред войниците и организира полеви литургии, молейки Бог за помощ. Това само доказва сериозността на врага, срещу който българите се изправят. Сражението, вероятно, се води от предимно кавалерийски части, за които било по-лесно да маневрират в откритите поречия на южна Украйна. Унгарците, вероятно, са разполагали предимно с лека конница и множество конни стрелци, докато в българските части е имало и отреди тежка кавалерия. Битката при Буг се описва като жестока и оспорвана, и двете страни дават доста сериозни загуби. Победата на българите е паметна и изиграва сериозна роля в разгрома на Маджарския племенен съюз (Етелкьоз). В следствие на победата, Симеон ликвидира опасността по североизточната си граница, което му дава шанс да съсредоточи цялата си армия в Тракия, където нанася поражение на ромеите при Булгарофигон, печелейки т.нар. Търговска война с Византия. От своя страна маджарите са принудени да напуснат Украйна и масово се изселват в Панония, където живеят и до днес.

Битката при Тесалоники, 995г.

Балканите след битката при Тесалоника; В защтриховано - земи, завладени от Самуил сред победата над византийците;

Балканите след битката при Тесалоника; В защриховано – земи, завладени от Самуил сред победата над византийците;

Къде: близо до Тесалоника (дн. Тесалоники/Солун)

Кои участват:

1) Първо Българско царство

Пълководци: Самуил, Гаврил Радомир

Численост: неизвестна

2) Византийска империя

Пълководци: Григорий  Таронит, Ашот Таронит

Численост: неизвестна:

След като побеждава Василий II при Траянови врата, Самуил се възползва от избухналите междуособици във империята и подема поредица от кампании в Македония и Мизия, които целят да отслабят византийското присъствие на Балканите и да възстановят земите, загубени след падането на Преслав през 971г. Самуил събира компактна армия  и потегля на юг, следвайки поречието на Струма. Целта му е втория по-големина град във Византия – Солун (за това, че числеността на българските войски не е сериозна личи от факта, че Самуил не обсажда Солун, а се стреми да изкара гарнизона на града и да го примами в капан – т.е. силите на българите едва ли са надвишавали градския гарнизон на Тесалоника). Българската армия се разполага в хълмовете, северозападно от града, а малък авангард е изпратен напред за да атакува и подмами основните византийски сили в капана. Григорий от Тарон, арменски княз, преминал на византийска служба и дукс на Тесалоника, изпраща сина си Ашот начело на авангард, чиято цел е да се справи с българския отряд и да разузнае позицията на основните български сили. Ашот успява да надделее над слабия български контингент, но не успява да удържи силите си от преследване и попада в капана на Самуил. Григорий повежда основните си сили в опит да спаси сина си, но е убит докато войниците му се опитват да пробият българското обкръжение. Останали без пълководци (Ашот е пленен), византийците се изтеглят панически от бойното поле и се затварят в Солун. Самуил правилно отказва да обсажда силната крепост, а продължава стремителния си поход на юг, покорявайки Тесалия, Беотия и достигайки Коринт през 996г. Победата при Солун ликвидира византийската заплаха в Елада и развързва ръцете на Самуил за кампания срещу сърбите и хърватите, които царят покорява през следващите две години.

Битката при Видин,  1233г.

Завоевания на България след победите при Видин и Клокотница

Завоевания на България след победите при Видин и Клокотница

Къде: край Видин

Кои участват:

1) Второ Българско царство

Пълководци: севастократор Александър

Численост: Неизвестна

2) Кралство Унгария

Пълководци: неизвестен

Численост: неизвестна

През 1232г. унгарският крал Андей II се възползва от войната между България и Епирското деспотство и навлиза с голяма армия в северозападните български земи, окупирайки областите Стрем, Белград, Браничево, Олтения и Видинско. Категоричната победа на Иван Асен II при Клокотница развързва ръцете на царя за ответен удар срещу унгарците. Начело на силна българска армия застава брата на царя – Александър, който по-рано същата година е издигнат до ранг севастократор и е назначен за управител на Софийско, което му е предадено  като лично владение в рамките на династията Асеневци (апанаж). Историята ни мълчи за Александър и неговите умения като водач, но можем да извлечем няколко заключения от оскъдните факти, които знаем. Първо, Александър, заедно с Иван Асен II  бяга във Волиния след смъртта на Калоян и възкачването на Борил на трона през 1207г. Там младите царски синове стават част и се обучават в двора на най-мощното руско княжество по онова време. Александър се завръща заедно с брат си, начело на силен варяжки отряд, с помощта на който двамата свалят Борил и Иван Асен II заема престола. През следващите десет години Александър играе активна роля в налагането на своя брат над полунезависимите аристократи от времето на Борил. Фактът. че веднага след Клокотница Александър е издигнат до ранг севастократор доказва, че царския брат играе важна роля в победата над епирския деспот Теодор Комнин, както и, че севастократорът е присъствал в битката при Клокотница и вероятно е ръководел част от армията. От тук и доверието, с което Иван Асен II се отнася към брат си, поставяйки го начело на армията, която трябва да отвоюва северозападните български земи от унгарците – една от основните военно-политически сили в цяла източна Европа. За съжаление не е известно по какъв начин протича сражението край Видин, но Александър очевидно нанася сериозно поражение на унгарците, тъй като в рамките на същата 1233г. успява да ги победи в още две битки – в Олтения и край Браничево, като това вероятно са остатъците от първоначалната унгарска армия, победена край Видин. Освен българи, в армията на Александър може да са присъствали и кумански отряди, както и част от епирските сили, пленени от Иван Асен II при Клокотница, вече в ролята им на български васали.

Победата на Иван Асен II над татарите, пролетта на 1241г.

Монголите - най-страшните нашественици, дошли от Азия, които също попадат в списъка с победени от българите врагове...

Монголите – най-страшните нашественици, дошли от Азия, които също попадат в списъка с победени от българите врагове…

Къде: Вероятно дн. Молдова

Кои участват:

1) Второ Българско царство

Пълководци: Иван Асен II

Численост: неизвестна

2) Част от ордите на хан Бату

Пълководец: неизвестен

Численост: неизвестна

След като опустошават Унгария, Босна и Хърватия през 1240г., татарите внезапно се изтеглят обратно към понтийската степ и на връщане част от силите им преминават през българските владения отвъд Дунав. Известен за появата им, Иван Асен II събира армия и се отправя срещу тях, като двете армии най-вероятно се засичат в дн. Молдова (или румънската част на Молдова). Единственото, което знаем от изворите е, че Иван Асен „почти разбил татарите“, което може да се тълкува многозначително. Аз предлагам следното тълкование – Българските войски локализират татарските части и ги атакуват докато форсират някоя от множеството реки, които пресичат Молдова, може би дори Буг или Днестър. Българите успяват да разгромят по-голямата част от татарските сили, а малка част се спасява през реката и достига в последствие монголските владения в южна Украйна. Числеността и значимостта на татарската армия често се подценяват, но е факт, че точно година по-късно татарска наказателна експедиция нахлува и разорява североизточните български земи. Изглежда Иван Асен сериозно е настъпил Бату хан по мазола и монголският пълководец е сметнал, че българите са достатъчно сериозна заплаха, за да изпрати армия срещу тях. За това може да е спомогнала и славата на волжките българи, които десетилетие по-рано нанасят първото сериозно поражение на монголските армии.

Битката при Девина, 1279г.

Армията на Ивайло овладява поредното бойно поле

Армията на Ивайло овладява поредното бойно поле

Къде: Недалеч от Девина, Котелско

Кои участват:

1) Армията на Ивайло (Второ Българско царство)

Пълководци: Ивайло

Численост: неизвестна, но по-малка от византийската

2) Византийската империя

Пълководци: Мурин

Численост: 10 000

След като отблъсква татарските сили при обсадата на Дръстър (Силистра), Ивайло се отправя към Търново за да си възвърне трона, който столичната аристокрация дава на Иван Асен III. Армията от селяни-ветерани обсажда столицата, но поради липсата на обсадна техника не успява да вземе града. междувременно, византийският император МИхаил VIII Палеолог решава да подпомогне своето протеже Иван Асен III и изпраща 10 000 армия начело с протовестиарият Мурин, която да премине Стара Планина и да приклещи армията на селския цар, докато той обсажда Търново. Ивайло разгадава плановете на своите опоненти, изтегля войските си от столицата и поема на юг за да пресрещне ромеите. Силите на Ивайло умело се възползват от пресечения терен в Котелския проход, изненадват по-многобройната ромейска армия и я разгромяват напълно. Повечето византийски войници са избити в сражението, а пленените са изклани по заповед на Ивайло. След тази победа Ивайло разбива нова, 5 000 ромейска армия и окончателно осуетява плановете на Михаил Палеолог да сложи своя марионетка на трона в Търново. Въпреки че се проваля в опита да си върне трона и е изместен от богатия деспот Георги тертер, ивайло нанася решително поражение на отслабващата Византийска империя и ромеите никога повече не успяват да си върнат инициативата в борбата с България. Ивайло доказва това, което хуситските войни ще потвърдят 150 години по-късно, добре мотивирани, натрупали опит и безкомпромисни, селските армии са способни да нанасят страховити поражения на феодалните войнства, които различни монарси изпращали срещу тях. Много е вероятно оръжия, за които се смята че са изобретени от хуситите чрез пригодяване на селски сечива (като например коси, млатове за жито, чукове, сърпове и т.н.), да са били част от арсенала на Ивайловата армия още век и половина преди това!


ВОЕННА ИСТОРИЯ БРОЙ 4

 

Здравейте,

Пред вас вече е 4ти брой на списание „Военна История“ ! Той е изцяло посветен на Първата Балканска война и на някой от по-непознатите й страни. Искам да благодаря на всички, които със статиите си допринесоха за това този брой да стане реалност! Искам и да отправя специални благодарности на нашия графичен дизайнер Петьо Георгиев, който свърши къртовския труд по оформлението на този брой! Благодарим ти, Петьо, работата ти е страхотна!

Освен статиите и интервюто с колегите от „БГ Наука“, този брой съдържа и един подарък за всички наши читатели – настолната игра „Война и Дипломация“, която е фокусирана върху Балканската война и разиграването на всевъзможни алтернативни сценарии около случващото се през 1912-1913г. Надяваме се играта да ви хареса!  За да я изтеглите, ще трябва само да посетите нейния сайт – Война и Дипломация и в съответния раздел „За Сваляне“ ще откриете всички необходими файлове.

Изданието е достъпно за четене он-лайн в Каламео

До няколко часа изданието, заедно с настолната игра ще са достъпни и като торент в „Замунда.нет“

Но стига приказки, пожелавам ви приятно четене!