Ситуацията в Либия – 09,10,2015г.

Войната в Либия, макар и далеч по-латентна от тази в Сирия, продължава да е един от ключовите конфликти, породени от Арабската пролет (2011г.) Исторически, страната никога не е обединявана в съвременните си граници, които са фиксирани след края на Втората Световна война и деколонизацията на Великите сили. Първоначално установената в Либия монархия е отхвърлена чрез военен преврат на полковник Муаммар Кадафи през 1969г. Революцията донася хибридната ислямо-социалистическа Арабска джамахирия, начело с полковника, който управлява страната до убийството си в хода на гражданската война от 2011г. Смъртта на Кадафи не доведе до очакваната стабилност, а напротив, разкри ефимерността на Обединена Либия. Днес, страната отново е в граждански конфликт, разделена повече или по-малко на съставните си части – Фезан, Киренайка и Триполитания.

Операция „Зора“ – Про-ислямската коалиция, сформирана след края на първите либийски демократични избори. След като поддръжниците на идеята за религиозно преструктуриране на страната не получиха очакваната подкрепа на вота., те грабнаха оръжието (което така и не бе отнето от участвалите в гражданската война срещу Кадафи бригади) и окупираха столицата Триполи и областите около нея. В редиците на „Зора“ участват повечето про-ислямски бригади, които се сражаваха срещу Кадафи в Западна Сирия.

Операция „Достойство“ – де факто това са силите на либийския парламент или поне на спечелилите избори по-светски, но и бивши кадафистки елементи.След като загубиха контрола над столицата, правителството и администрацията се изтеглиха в Тобрук и подеха кампания за установяване на контрол над страната. На тяхна страна се сражават и проявилите се по време на войната с Кадафи бригади „Зинтан„, Правителството получава подкрепя от ОАЕ и Египет, докато Турция и Катар са по-склонни да симпатизират на „Зора“.

Ислямска държава (в Либия) – Хаоса причинен от борбата между различните фракции в Либия логично привлече вниманието на ИД. Техни отряди започнаха да проникват в страната още през 2013г., като през 2014-та ИДИЛ установи контрол над първите си твърди владения в района на Сирт и Дерна. В момента борбата в Дерна продължава с местната ислямистка бригада „Мъчениците от Абу Салим“ (Абу Салим е зловещ затвор в Дерна, използван от режима на Кадафи за каторга и терор на политически противници – бел. авт.); Отделно от Дерна, Ислямска държава разполага със свои отряди в Бенгази, където се сражава с рещу силите на правителството в Тобрук („Достойнство“), както и срещу местния  „Съвет на революционерите от Бенгази“, който иска да установи самостоятелен и независим контрол над града, налагайки шариата като единствен закон в населеното място и околностите му. ИД разполагат и с части на юг в град Аджабия, където се сражават със силите на „Достойнство“.
В хода на конфликта, Сирт, стратегическо пристанище, разположено и удобно близко до богатите петролни полета в Сахара, се превърна в „столица“ на ИД владенията в Либия. Макар да не успя да завладее по-значителен дял от крайбрежието, ИД се уповава и на местното население, което в тази част на Либия е силно консервативно и догматично в религиозен план.

Туарегите – Легендарния пустинен народ, населяващ цяла централна и западна Сахара започна борбата си на страната на „Достойнство“ и до сега остава съюзник на Тобрук. В хода на войната, обаче, туарегите се умориха от външна администрация и поеха пълен контрол над своя дял от Либия. В момента силите им се задоволяват да охраняват териториите си и не участват в активните военни действия между Зора и Достойнство.

Тебу – „Народът на скалата“ е енигматичен за хората извън региона. Съседни и сродни на туарегите, Тебу от векове обитават суровите, изпечени от слънцето пустини, разположени на територията на южна Либия и северен Чад. Подобно на Туарегите и Тебу са в съюз с „Достойнство“, но отново предпочитат да запазят контрола над собствените си територии, отколкото да преследват ликвидирането на опозицията в Триполи.

Тауерха и Бани Уалид – На практика, това са градове-държави, които изгониха представителите на „Зора“, отхвърлиха идеята да се присъединят към „Достойнство“ и се провъзгласиха за самоуправляващи се градове, не признаващи нито една от двете основни фракции. Селищата се управляват от местни съвети, които ръководят и въоръжените милиции, защитаващи пределите им.