Българската история е славна, достойна и величествена. Тя също така е и трагична и печална. За съжаление, също така, е пълна с хиперболи, недоглеждания и митологизации. Освен това често като коне с капаци се забиваме в една точка и изпускаме останалите детайли в по-голямата картинка. Такъв е и случая с военната ни история. Хората говорят за Ахелой, Одрин и Дойран, но в сянката на тези няколко битки, остават доста други, които са не по-малко значими и достойни за националната ни памет. Ето някои от тях, за които се сещаме рядко или почти никога:
Битката при Буг (896г.)
Южната Понтийска степ към 896г. В червено – походът на Симеон; В зелено – нашествието на печенезите; В оранжево – контраатаките на маджарите; В синьо – отстъплението на маджарите към Панония;
Къде: река Буг, дн. Украйна
Кои се сражават:
1) Първо Българско царство
Пълководци: Симеон Велики, Борис I Михаил
Численост: Неизвестна
2) Маджарите
Пълководец: неизвестен
Численост: неизвестна
След като в продължение на десетилетия българи и маджари воюват по югозападните предели на Понтийската степ, Симеон, възползвайки се от враждата между маджари и печенези привлича последните на своя страна. Печенезите атакуват сърцето на Маджарския племенен съюз, разположено по поречието на Днепър, което дава шанс на Симеон да нанесе удар в гръб, атакувайки от юг. Преди битката Симеон мотивира армията си, заповядва всеобщ пост сред войниците и организира полеви литургии, молейки Бог за помощ. Това само доказва сериозността на врага, срещу който българите се изправят. Сражението, вероятно, се води от предимно кавалерийски части, за които било по-лесно да маневрират в откритите поречия на южна Украйна. Унгарците, вероятно, са разполагали предимно с лека конница и множество конни стрелци, докато в българските части е имало и отреди тежка кавалерия. Битката при Буг се описва като жестока и оспорвана, и двете страни дават доста сериозни загуби. Победата на българите е паметна и изиграва сериозна роля в разгрома на Маджарския племенен съюз (Етелкьоз). В следствие на победата, Симеон ликвидира опасността по североизточната си граница, което му дава шанс да съсредоточи цялата си армия в Тракия, където нанася поражение на ромеите при Булгарофигон, печелейки т.нар. Търговска война с Византия. От своя страна маджарите са принудени да напуснат Украйна и масово се изселват в Панония, където живеят и до днес.
Битката при Тесалоники, 995г.
Балканите след битката при Тесалоника; В защриховано – земи, завладени от Самуил сред победата над византийците;
Къде: близо до Тесалоника (дн. Тесалоники/Солун)
Кои участват:
1) Първо Българско царство
Пълководци: Самуил, Гаврил Радомир
Численост: неизвестна
2) Византийска империя
Пълководци: Григорий Таронит, Ашот Таронит
Численост: неизвестна:
След като побеждава Василий II при Траянови врата, Самуил се възползва от избухналите междуособици във империята и подема поредица от кампании в Македония и Мизия, които целят да отслабят византийското присъствие на Балканите и да възстановят земите, загубени след падането на Преслав през 971г. Самуил събира компактна армия и потегля на юг, следвайки поречието на Струма. Целта му е втория по-големина град във Византия – Солун (за това, че числеността на българските войски не е сериозна личи от факта, че Самуил не обсажда Солун, а се стреми да изкара гарнизона на града и да го примами в капан – т.е. силите на българите едва ли са надвишавали градския гарнизон на Тесалоника). Българската армия се разполага в хълмовете, северозападно от града, а малък авангард е изпратен напред за да атакува и подмами основните византийски сили в капана. Григорий от Тарон, арменски княз, преминал на византийска служба и дукс на Тесалоника, изпраща сина си Ашот начело на авангард, чиято цел е да се справи с българския отряд и да разузнае позицията на основните български сили. Ашот успява да надделее над слабия български контингент, но не успява да удържи силите си от преследване и попада в капана на Самуил. Григорий повежда основните си сили в опит да спаси сина си, но е убит докато войниците му се опитват да пробият българското обкръжение. Останали без пълководци (Ашот е пленен), византийците се изтеглят панически от бойното поле и се затварят в Солун. Самуил правилно отказва да обсажда силната крепост, а продължава стремителния си поход на юг, покорявайки Тесалия, Беотия и достигайки Коринт през 996г. Победата при Солун ликвидира византийската заплаха в Елада и развързва ръцете на Самуил за кампания срещу сърбите и хърватите, които царят покорява през следващите две години.
Битката при Видин, 1233г.
Завоевания на България след победите при Видин и Клокотница
Къде: край Видин
Кои участват:
1) Второ Българско царство
Пълководци: севастократор Александър
Численост: Неизвестна
2) Кралство Унгария
Пълководци: неизвестен
Численост: неизвестна
През 1232г. унгарският крал Андей II се възползва от войната между България и Епирското деспотство и навлиза с голяма армия в северозападните български земи, окупирайки областите Стрем, Белград, Браничево, Олтения и Видинско. Категоричната победа на Иван Асен II при Клокотница развързва ръцете на царя за ответен удар срещу унгарците. Начело на силна българска армия застава брата на царя – Александър, който по-рано същата година е издигнат до ранг севастократор и е назначен за управител на Софийско, което му е предадено като лично владение в рамките на династията Асеневци (апанаж). Историята ни мълчи за Александър и неговите умения като водач, но можем да извлечем няколко заключения от оскъдните факти, които знаем. Първо, Александър, заедно с Иван Асен II бяга във Волиния след смъртта на Калоян и възкачването на Борил на трона през 1207г. Там младите царски синове стават част и се обучават в двора на най-мощното руско княжество по онова време. Александър се завръща заедно с брат си, начело на силен варяжки отряд, с помощта на който двамата свалят Борил и Иван Асен II заема престола. През следващите десет години Александър играе активна роля в налагането на своя брат над полунезависимите аристократи от времето на Борил. Фактът. че веднага след Клокотница Александър е издигнат до ранг севастократор доказва, че царския брат играе важна роля в победата над епирския деспот Теодор Комнин, както и, че севастократорът е присъствал в битката при Клокотница и вероятно е ръководел част от армията. От тук и доверието, с което Иван Асен II се отнася към брат си, поставяйки го начело на армията, която трябва да отвоюва северозападните български земи от унгарците – една от основните военно-политически сили в цяла източна Европа. За съжаление не е известно по какъв начин протича сражението край Видин, но Александър очевидно нанася сериозно поражение на унгарците, тъй като в рамките на същата 1233г. успява да ги победи в още две битки – в Олтения и край Браничево, като това вероятно са остатъците от първоначалната унгарска армия, победена край Видин. Освен българи, в армията на Александър може да са присъствали и кумански отряди, както и част от епирските сили, пленени от Иван Асен II при Клокотница, вече в ролята им на български васали.
Победата на Иван Асен II над татарите, пролетта на 1241г.
Монголите – най-страшните нашественици, дошли от Азия, които също попадат в списъка с победени от българите врагове…
Къде: Вероятно дн. Молдова
Кои участват:
1) Второ Българско царство
Пълководци: Иван Асен II
Численост: неизвестна
2) Част от ордите на хан Бату
Пълководец: неизвестен
Численост: неизвестна
След като опустошават Унгария, Босна и Хърватия през 1240г., татарите внезапно се изтеглят обратно към понтийската степ и на връщане част от силите им преминават през българските владения отвъд Дунав. Известен за появата им, Иван Асен II събира армия и се отправя срещу тях, като двете армии най-вероятно се засичат в дн. Молдова (или румънската част на Молдова). Единственото, което знаем от изворите е, че Иван Асен „почти разбил татарите“, което може да се тълкува многозначително. Аз предлагам следното тълкование – Българските войски локализират татарските части и ги атакуват докато форсират някоя от множеството реки, които пресичат Молдова, може би дори Буг или Днестър. Българите успяват да разгромят по-голямата част от татарските сили, а малка част се спасява през реката и достига в последствие монголските владения в южна Украйна. Числеността и значимостта на татарската армия често се подценяват, но е факт, че точно година по-късно татарска наказателна експедиция нахлува и разорява североизточните български земи. Изглежда Иван Асен сериозно е настъпил Бату хан по мазола и монголският пълководец е сметнал, че българите са достатъчно сериозна заплаха, за да изпрати армия срещу тях. За това може да е спомогнала и славата на волжките българи, които десетилетие по-рано нанасят първото сериозно поражение на монголските армии.
Битката при Девина, 1279г.
Армията на Ивайло овладява поредното бойно поле
Къде: Недалеч от Девина, Котелско
Кои участват:
1) Армията на Ивайло (Второ Българско царство)
Пълководци: Ивайло
Численост: неизвестна, но по-малка от византийската
2) Византийската империя
Пълководци: Мурин
Численост: 10 000
След като отблъсква татарските сили при обсадата на Дръстър (Силистра), Ивайло се отправя към Търново за да си възвърне трона, който столичната аристокрация дава на Иван Асен III. Армията от селяни-ветерани обсажда столицата, но поради липсата на обсадна техника не успява да вземе града. междувременно, византийският император МИхаил VIII Палеолог решава да подпомогне своето протеже Иван Асен III и изпраща 10 000 армия начело с протовестиарият Мурин, която да премине Стара Планина и да приклещи армията на селския цар, докато той обсажда Търново. Ивайло разгадава плановете на своите опоненти, изтегля войските си от столицата и поема на юг за да пресрещне ромеите. Силите на Ивайло умело се възползват от пресечения терен в Котелския проход, изненадват по-многобройната ромейска армия и я разгромяват напълно. Повечето византийски войници са избити в сражението, а пленените са изклани по заповед на Ивайло. След тази победа Ивайло разбива нова, 5 000 ромейска армия и окончателно осуетява плановете на Михаил Палеолог да сложи своя марионетка на трона в Търново. Въпреки че се проваля в опита да си върне трона и е изместен от богатия деспот Георги тертер, ивайло нанася решително поражение на отслабващата Византийска империя и ромеите никога повече не успяват да си върнат инициативата в борбата с България. Ивайло доказва това, което хуситските войни ще потвърдят 150 години по-късно, добре мотивирани, натрупали опит и безкомпромисни, селските армии са способни да нанасят страховити поражения на феодалните войнства, които различни монарси изпращали срещу тях. Много е вероятно оръжия, за които се смята че са изобретени от хуситите чрез пригодяване на селски сечива (като например коси, млатове за жито, чукове, сърпове и т.н.), да са били част от арсенала на Ивайловата армия още век и половина преди това!
Военна История 