Tag Archives: тервел

ОЩЕ ДЕСЕТ МИТА ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

40830024_2252632191446117_2965616136965586944_n

След неимоверния успех на предишните десет мита – най-четената статия в страницата, беше въпрос на време да се появи дългоочакваното продължение. И така, ден след националния празник 6-ти септември, какво по-добро от това да развенчаем още 10 мита от българската история. Без повече предисловия, започваме!

#1 Синовете на хан Кубрат

1234576_635324319834835_1071204333_n(1)

„Баяне, ‘начи като взема едно дърво…“

Митът:
Според легендата, хан Кубрат имал петима синове – Бат Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек. Трошили пръчки, правили завети и накрая се разделили. Баян останал да се бие с хазарите. Аспарух създал България. Котраг създал Волжка България, Кубер се заселил в Македония, а Алцек в Италия.

Истината:
В най-добрия случай, Кубрат (който не е бил хан) имал трима синове – Баян, Котраг и Аспарух. Дали е трошил снопове пръчки, това не се знае. Това което се знае, е че легендата със сноповете е стара колкото степните цивилизации и присъства в митологията на скити, тюрки, хуни, хазари, маджари и всичко друго, което яхнало кон, е прекосило Азия за да изнасилва, граби и вилнее западно от р. Волга. Логично, българите, които не са тюрки, но са повлияни силно от степната традиция, също да запазят подобна легенда и в своята памет. В действителност, Кубер и Алцек са вождове на част от панонските българи, живели на територията на дн. Унгария и северозападна Румъния. Вярното в случая е, че едниният наистина отива в Италия, а другият – в Македония, горе долу по времето, когато Аспарух се готви да прекоси Дунав в Мизия.

#2 Филип Дългокосия

Митът:

Clipboard01

Текстът е оригинален цитат от FB

Истината:
Според циркулираща в Социалните мрежи притча, цитирана в картинката, английският крал Филип Дългокосия взел дъщерята на Тервел за своя снаха след като последния разбива арабите при Константинопол. Оставяйки на страна лошата математика (200 000 араби, Тервел избива 190 000. 5000 бягат. Какво се случва с останалите 5 000?), текстът страда от друг сериозен недостатък. Както казва американския актьор, кечист и вероятен кандидат за президент Скалата – Who in the Blue Hell е Филип Дългокосия? Първо, през 718 г., такова нещо като „Англия“ няма. Нещо повече, дори не е сигурно дали самите англи са се изселили напълно в Англия. Името Филип никога не е присъствало в списъка с имена на владетели на Англия или предхождащото я кралство Уесекс. Остава въпросът от къде хората, съчинили тази глупост, са почерпили името.
Едно е сигурно, през 718 г., Тервел се среща с английски пратеници край Сердика и в чест на бъдещия островен тъст, местността е наречена Филиповци (ето ви един мит който си заслужава)

#3 Битката на века при Ахелой

Image00001

Митът: 
Според налагания десетилетия наред от официалната ни историография мит, размерът на двете армии при Ахелой бил по ок. 60 000 всяка.

Истината:
В действителност, ние не знаем колко големи са били армиите. Причината за това е, че съчинението, използвано от нашите историци като извор, всъщност описва друга битка (Тара ра раааам). Текстът на ал Масуди се отнася до сражение, водено през 932 или 934 г., в което съюз от различни степни народи, сред които водещи са печенегите и маджарите, разгромява византийско-българска войска в битката при Уаландр. При Ахелой, Симеон вероятно разполага с около 15 000 войници (редовната българска армия), срещу която се изправят около 20 000 византийци, командвани от Лъв Фока. Дори при това положение, битката при Ахелой остава едно от най-мащабните сражения в Европа за цялото Ранно Средновековие. С други думи – не се бойте, нищо че не са били 120 000, пак е мащабно!

#4 Битката при Одрин
hqdefault

Митът:
Според масово наложената представа, цар Калоян (който всъщност бил крал и се казвал Йоан и би следвало да е Йоан II Асен- бел.авт.) повел 40 000 армия и 14 000 кумани срещу кръстоносците, които притиснали последните остатъци от византийската аристокрация в Тракия и обсаждали Одрин. Калоян (който, според мита, има числено предимство от ок. 12:1)  се скрива и примамва рицарите да го нападнат (!?), след което ги разгромява.

Истината:
В действителност, няма и петнадесет години по-рано, братът на Йоаница (Кало-Йоан {Хубавият Йоан}) – Йоан Асен I събира не повече от 2-3000 души (виж Англов, П. – Българска военна история през Средновековието X-XV век), от които половината са кумански наемници. През 1204 г., българският цар едва ли е можел да си позволи да поддържа полева армия от над 5 000, значителна част от които вероятно са кумански наемници (ок. 1/3). Бедата е там, че армията на Балдуин Фландърски е също толкова голяма. В открито сражение срещу „цвета на Европа“, Калоян знае, че няма голям шанс. Именно за това минава в засада и изпраща куманите да тормозят рицарите. Латините клъвват и са разбити. Армията на Калоян обаче е толкова ограничена по размер, че той нито преследва рицарите, нито успява да заеме Одрин. Четири години по-късно, в открито сражение, сходната по размер армия на Борил е тотално надиграна от силите на Анри Фландърски в открито сражение при Пловдив.
Победата на Калоян е всъщност доста по-значима и демонстрира изключителните му тактически умения, отколкото се предполага на базата на митологизираната версия, базирана на безкритичното четене на Жофроа дьо Вилардуен.

#5 България пада под османска власт през 1396 г.

Image00009

България при Иван Шишман, 1390г.

Митът: 
Според блуждаещата все още историографска практика се приема, че второто Българско царство е ликвидирано от османците след битката при Никопол,  през 1396 г.

Истината:
Според скорошно проучване на двама български историци – Пламен Павлов и Иван Тютюнджиев, в действителност Видинското царство продължава да съществува до 1418 г. или до 1421 г.  Това отрежда на последния български владетел Константин II Асен важно място в историята на Балканите от първата четвърт на XV-ти век – роля, която до сега е била пренебрегвана от собствената ни историография.

#6 Децата, взети по девширме забравяли род и родина

3984e665abd24d849edf082b607df890

Митът:
Кръвният данък, събиран ежегодно в продължение на около 400 години откъсвал от семействата им деца на възраст 5-8 години, които били промивани от дервишите, забравяли езика, семейството и произхода си и след това се връщали да колят и изнасилват майките и сестрите си. Според някои дръзки версии, над 500 000 българчета били смлени от османската идеологическа машина

Истината:
Кръвният данък, събиран в продължение на ок. 250 години откъсвал от семействата им деца на възраст 10-12 години. Тези деца действително преживявали травма, сравнима по своята тежест само със страданието на родителите им. Въпреки това, на тази възраст момчетата имали напълно ясно съзнание кои са, кое е семейството им и какъв е етническия им произход. Доказателство за това са редица факти, изнесени впрочем и от покойния проф. Б. Димитров, за еничари, които изпращат заплатите си обратно на своите семейства, както за такива, които след смъртта на родителите си се връщат по родните си места за да участват в разпределение на наследството – тези неща са засвидетелствани в архивните единици, съхранявани в Народна библиотека. Що се отнася до броя на „претопените“ деца, те се събирали не по често от 1 път на 7 години (обикновено на 14-21 години) и през корпуса преминават не повече от 50 000 деца за 250 години, като е по-вероятно да става дума за около 30 000.

#7 Българските възрожденци били русофили
_MG_1387

Митът: 
Според наложената от Соца представа, всичките ни възрожденци били на принципа „кат Русия няма втора…“

Истината:
По-голямата част от възрожденците ни били русофоби или най-малкото скептични към „Дядо Иван“. Дори любимият на партизаните Ботев имал доста рязко и негативно отношение към Русия, която за него била олицетворение на назадничавостта и деспотизма. Русофили били единствено онези представители на Добродетелната дружина и Одеското настоятелство, които получавали директни субсидии от Славянските комитети в Русия и правителството. Отношението на възрожденците ни към Русия ясно проличава в годините след Освобождението, особено при управлението на Ст. Стамболов както и около подготовката на Съединението и борбата с превратаджиите, вдигнали мерника на Ал. Батенберг.

#8 През 1916 г., когато се срещат с руските войски в Добруджа, българите отишли да прегърнат братушките

maxresdefault

Митът:
Тази трогателна история може да бъде чута в разказите на индоктринираното поколение от пенсионери, които още милеят за „Байтошово време“

Истината:
В действителност, българските саби са тези, които раздават топли прегръдки на руснаците. Бих могъл да продължа, но ще оставя химна на 15-ти пехотен Ломски полк да говори вместо мен:

„А що ли търсят в наший край, 
Нима туй русин ли не знай?
Пред Лажец те на явна сеч
да паднат вси под наший меч“

Ще добавя само, че българите „прегръщат“ на нож руските войски не само в Добруджа, но и на Македонския фронт, където близо 100 000 руски войници се сражават срещу българи, австрийци и германци.

#9 „Винаги с Германия, никога против Русия“

BASA-3K-7-342-28-Boris_III_of_Bulgaria.jpeg

Митът:
Според митологемата, това била политическата формула, дефинирана от цар Борис III пред фон Рибентроп

Истината:
Цар Борис III никога не е казвал подобно нещо на фон Рибентроп. Няма и как да го е казал – сам той е бил срещу руснаците на Македонския фронт и на Добруджанския по време на Първата Световна война. Фразата е измислена от акад. Георги Марков в контекста на кариерното му развитие в рамките на Народна Република България.

#10 Сталин – спасителят на България

изтеглен файл

„Ти си за ГУЛАГ“

Митът:
Й.В.Дж. Сталин положил всички грижи да запази България от алчните посегателства на злия българомразец Чърчил.

Истината:
През 1941-44 г., Сталин прави неколкократни опити да привлече Турция в Антихитлериската коалиция, обещавайки й…Югоизточна България с Бургас. Както казва на британските представители през 1941 г., „На България й стига и едно пристанище – Варна“. Отделно след войната, Сталин оказва натиск за незабавно връщане на Македония и Беломорието на Югославия и Гърция, които СССР ухажва интензивно между 1945 и 1948 г. Едва след като изпуска Гърция и Югославия и се скарва със Съюзниците, Вожда защитава териториалната цялост на България, която остава единствения съветски сателит южно от р. Дунав.


Непознатите български владетели

След 1300 + още кусур години история, понякога си мислим, че знаем всичко за миналото на народа си, за неговите славни владетели и за могъщите империи, които те са градили на Балканите. Оказва се, обаче, че нещата не стоят точно така и около нашите владетели има много енигматични факти, които недостатъчно много хора познават, а които би следвало да са трайно наложени в съзнанието на целия народ. Ето няколко от тях:

Знаете ли че…

Аспарух не създава нова българска държава през 680/81г., а просто премества столицата на вече съществуващата България от Бесарабия в Мизия. Всъщност, държавата основана от Кубрат през 635 г. така и не престава да съществува, а подобно на много други държави от Ранното Средновековие просто измества своя политически център.

Омуртаг е първият владетел, чиято собствена титла – канас-и-виги (или канасюбиги, както неправилно се чете от доста хора) ни е известна със сигурност. Всички други „ханове“ всъщност са назовавани в изворите с гръцката дума „архонт„, което ще рече вожд или предводител. Преди да споменете Тервел, не забравяйте, че неговата титла не е собствена българска, а е част от византийския церемонял. В „Именника на българските ханове“ се използва титлата „княз“.

Тервел е българският владетел, удостоен с най-висшата византийска дворцова титла – кесар (т.е. принц ) – нито един друг български владетел не е получавал толкова високо византийско отличие.

Крум е първият български владетел, ангажирал се с построяването и използването на боен флот. Това става в ход на кампаниите срещу черноморското крайбрежие след 811 г. Крум е и първият български владетел, използвал специализиран инженерен корпус за превземане на крепости.

България е имала крале. Точно така – не един, а трима. Това се дължи на простия факт, че кралската титла, дадена на Йоан (Калоян) от папа Инокентий III е единствената законно призната титла на български владетел след освобождението на страната от византийско владичество. Така, Калоян, Борил и Йоан Асен II са де факто крале. Едва през 1235 г., Вселенският патриарх, тогава живеещ в Никея, признава царската (императорска) титла на Йоан Асен II по силата на българо-никейският съюз.

Петър I, освен че е първият с това име е и първият български цар. Ние сме свикнали да отдаваме тази чест на баща му, Симеон Велики, но всъщност Петър е първият български владетел, чиято царска титла е официално призната от Византия. Освен това, Петър е и първия чуждестранен владетел, който се жени за принцеса от византийския императорски род.

Самуил е законен наследник на българския престол, а не, както някои смятат, пълководец, издигнал се до този статус. Това се дължи на простия факт, че баща му, комит (или казано по модерно му – граф) Никола, е от Крумовия род и е братовчед на цар Петър.

…истинското име на Калоян (или Калойоан както се е произнасяло през XIII век) е Йоан (или Йоаница – т.е. Иванчо),а думата „калос“ (красив на гръцки) е прякор, който ние сливаме с името му. Фактически, Калоян би следвало да бъде Йоан II.

Ивайло е единственият човек от средно или ниско потекло, заел законно европейски престол през Средните векове. До времето на Оливър Кромуел, той е и единственият човек без висше аристократично потекло, който управлява голяма европейска държава. Едва през XIX век, постижението му ще бъде повторено от едрия животновъд и местен първенец Милош Обренович, който става владетел на Сърбия.

Чака е единственият владетел от династията на Чингизидите, управлявал европейска държава. Това става в края на XIV век (1299-1300 г.) когато Чака за кратко заема престола в Търново, преди да бъде свален и убит по заповед на Светослав Тертер. Чака е син на хан Ногай, който е пра-внук на Чингизхан.

България е единствената държава след Късната Римска империя, която има едновременно и законно двама императори (в случая царе), управляващи нейните части – Иван Шишман и Иван Страцимир.

Константин Шишман е последният легитимен владетел на България през Средновековието. Той управлява във Видин до 1418 или 1421 г..

Александър Шишман, наследник и първороден син на Иван Шишман, загива като османски пълководец и управител на град Измир. Това става през 1418г., когато приелият исляма и името Искендер бей княз, ръководи поход срещу надигане на местна дервишка секта.

Борис III е последният български владетел, участвал във военни действия. Това става в хода на Първата Световна война, когато заедно с брат си княз Кирил, престолонаследника Борис прекарва време в щабовете на няколко различни фронта.


Списание „Военна История“, брой 16

VoennaIstoria16Cover

Пред Вас е новият, 16-ти брой на списание „Военна История“. Няма да преразказвам информацията, която може да прочетете редакционната статия, за това минавам директно към кратка анотация на съдържанието.

В този брой четете:

  • За участието на Трета армия в Първата Световна война – статията на победителя в конкурса от миналата есен – Тодор Радев
  • За участието на българската армия в Първата Световна война от младата дама Аделина Фендрина
  • За участието на провадийските евреи и арменци в състава на българската войска през Първата световна война от Драгомир Георгиев
  • За съдбата на Непобедимата Армада от Десислава Кайрямова
  • За дивизията „Дирлевангер“ от Георги Гочев
  • За спасяването на Европа и арабската обсада на Константинопол от Александър Стоянов
  • За филма „Кербала“ от Денислав Кандев.

 

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ИЛИ ЧЕТЕТЕ ОТ:

САЙТА НИ

КАЛАМЕО

ACADEMIA.EDU

ZAMUNDA.NET

ARENABG.COM

 

 

 

 


Нови Карти

Подсещаме ви за обновената секция АТЛАС в Сайта ( менюто горе в средата, бутонът, в крайно дясно)

 

Може да разгледате:

България в края на управлението на Йоан Асен II

България в края на управлението на Йоан Асен II

Атлас Българска История

Византийската империя в края на управлението на Юстиниан, 565г.

Византийската империя в края на управлението на Юстиниан, 565г.

Атлас Византийска история


Десетте най-паметни обсади в историята на Стария Свят

1. Троя – ок. 1200 г. пр.Хр.

trojan-war-2

Конфликт: Троянската война

Къде: Троя (Илион), малоазийската част на Дарданелите, дн. Турция

Кои участват:

1) Микенската империя (Микена, Спарта, Итака, Пилос, Тесалия, Крит, Аргос, Егина)

Пълководци: Агамемнон, Менелай, Ахил, Одисей, Диомед, Аякс Теламонов, Идоменей, Нестор

Армия: около 100 000 войни, хиляди кораби.

2) Троя, Ликия, тракийското племе едони, градовете по Малоазийското крайбрежие

Пълководци: Хектор, Парис, Еней, Сарпедон, Мемнон, Рез

Армия: около 50 000

Колко време: продължава: 10 години

Резултат: Троя е унищожена от ахейците. Ахейците подчиняват градовете по западното малоазийско крайбрежие.

Накратко: Троянската война е колкото легендарно, толкова и реално събитие и едва ли някога ще можем да разграничим митовете от историческите събития. Конфликта отразява борбата на Микенската империя да наложи влиянието си в Егейско море и да постави под свой контрол търговията с Черно море и Мала Азия. В един по-широк контекст, войната с Троя може да се разглежда като част от нашествията на „морските народи“ (към които спадат ахейците) срещу богатите държави и градове в Мала Азия и Близкия Изток. Троянската война бележи зенита на ахейската експанзия но и маркира началото на период на упадък, свързан с нашествието на дорийците.

2. Обсадата на Сиракуза 415-413г. пр. Хр.

IM_spartan_small

Конфликт: Пелопонеските войни (431-404г. пр. Хр.)

Къде: Сиракуза, о. Сицилия

Кои участват:

1) Атинският морски съюз

Пълководци: Никий, Ламах, Демостен, Евримедон

Армия: над 13 000 пехотинци, ок. 200 бойни и множество транспортни кораби

2) Сиракуза, Пелопонеският съюз, елинските полиси в южна Италия.

Пълководци: Хермократ от Сиракуза, Гилип

Армия: Неизвестен общ брой, но поне 1000 спартански хоплти, повече от 100 кораба.

Колко време продължава: 2 години

Резултат: Разгром на атинската експедиция.

Накратко: Експедицията срещу Сицилия и обсадата на Сиракуза са рискован ход от страна на Атина, целящ да отреже Пелопонес от богатите елински полиси в южна Италия. При евентуален успех, атиняните биха наложили  успешна блокада на Спарта и нейните съюзници и по този начин биха изтощили сериозно ресурсите на пелопонесците. Разбирайки важността на подобен ход, спартанците изпратили Гилип, начело на 1000 хоплити с цел да подсили отбраната на Сиракуза. Възползвайки се от объркването в атинското командване и допуснатите пропуски, спартано-сиракузката армия успяла да рагроми обсадата, нанасяйки сериозни поражения на атиняните, от които те така и не се възстановили до края на Пелопонеските война. Според повечето изследователи, провалът при Сиракуза предрешава изхода от Пелопонеските войни за Атина.

3) Обсадата на Картаген 149-146г. пр. Хр.

total-war-panoramic

Конфликт: Третата Пуническа война (149-146г. пр. Хр.)

Къде: Картаген, Северна Африка, дн. Тунис

Кои участват:

1) Римската република

Пълководци: Сципион Емилиан Африкански

Армия: между 80 и 90 000 души

2) Картаген

Пълководци: Хасдрубал

Армия: ок. 90 000

Колко време продължава: 3 години

Резултат: Римляните превземат и разрушават Картаген.

Накратко: Третата Пуническа война се води за унищожението на Картаген. Градът представлявал трън в петата на римляните и те решили да го завладеят за да поставят веднъж за винаги северна Африка под свой контрол. Не бива да се подценява и страха, който римляните имали от картагенците заради похода на Ханибал по време на Втората Пуническа война и поради факта, че картагенците някак успявали да се възстановят след всяко поражение. В крайна сметка африканският град бил завзет, опожарен и разрушен напълно, голяма част от жителите му били избити или продадени в робство, а земята около града била засята със сол, за да не порасне нищо там.

4) Обсадата на Константинопол 717-718г.

7209_pic_big

Конфликт: Арабо-византийските войни

Къде: Константинопол, Босфора (дн. Истанбул, Турция)

Кои участват:

1) Умаядският халифат

Пълководци: Маслама ибн Абд ал Малик, Убайда

Армия: над 120 000 души сухопътни сили, над 2000 морски съда

2) Византийска империя, Ханство България, Българскинеамници на арабска служба (куберови българи)

Пълководци: Лъв III, вероятно Кормесий, неизвестен командир на наемниците

Армия: точните цифри са въпрос на дискусия, вероятно 30 000 византийски войски в града, неизвестен общ брой българи ( 12 000 са наемническия контингент)

Колко време продължава: 1 година

Резултат: Арабските войски са разбити.

Накратко:

Арабската армия прегазва Мала Азия през 716г. и през 717г. навлиза на Балканите. Предните арабски части, улисани в грабежите на Тракия нахлуват в българските земи, където са разбити от дунавските българи. Междувременно, 12 000 български контингент (куберови българи), сражаващи се до тогава за арабите, се отричат от  службата си и разбиват личната гвардия на Маслама в Тракия. Арабите се изтеглят около Константинопол и поставят града под обсада. През октомври 717г., византийския флот унищожава голяма част от военоморските сили на Маслама в Мраморно море, а тежката зима и разразилата се епидемия допълнително смазват нашествениците, окопани в своя лагер и тормозени от атаки на българите втил. През август, 718г., арабите най-сетне вдигат обсадата, след като през пролетта пристигналите по суша и море подкрепления са разгромени от ромеите. Походът на Маслама обратно през Тракия провокира събирането на силна българска армия, начело, вероятно, с престолонаследника Кормесий, който нанася поредно поражение на мюсюлманите и ги прогонва от Европа.
Победата над арабите при Константинопол е също така важна за съдбата на Европа, както и успеха на Одо Велики срещу андалуските войски в битката при Тулуза. три години по-късно.

5) Обсадата на Константинопол, 1204г.

1204consta

Конфликт: IV кръстоносен поход

Къде: Константинопол, Босфора (дн. Истанбул, Турция)

Кои участват:

1) Кръстоносна армия, Венеция

Пълководци: Баудуин Фландърски, Бонифаций Монфератски, Енрико Дандоло

Армия: 20 000 кръстоносци и венецианци, 210 венециански кораба

2) Византийска империя

Пълководци: Алексий IV Ангел

Армия: 15 000 души и 20 кораба

Колко време продължава: 5 дни

Резултат: Рицарите превземат Константинопол и поставят основите на Латинската империя.

Накратко: След като Алексий IV Ангел допуска рицарите в града за да му помогнат да си върне трона, императора осъзнава допуснатата грешка и настанява латинците в квартал Галата, отвъд златния рог. Подтиквани от венецианците, рицарите, недоволни от неизпълнените обещания, решават да завземат града и го подлагат на обсада. на 12ти април, 1204г.кръстноносците, подпомагани от силен венециански флот успяват да щурвмуват крепостните стени на града в няколко участака и превземат столицата на Византия, отдавайки се на грабежи. Поведението на рицарите съвпада с това на техните предшественици при превземането на Йерусалим (1099г.) и служи като катализатор за неприазънта между православни и католици. Голяма част от богатствата на града са отнесени във Венеция. Падането на Константинопол е повратна точка в историята на Югоизточна Европа, тъй като де факто унищожава една от най-дълголетните държави в региона и отслабва неимоверно зашитата на Проливите от евентуална инвазия от Мала Азия. Византия никога повече няма да се възстанови напълно от този удар, въпреки, че през 1261г. никейският император Михаил VIII Палеолог успява да отвоюва Константинопол и го превръща в столица на възродената византийска империя. След падането на Византия, Венеция се налага като първа морска сила в Егейско море, наследявайки византийските островни владения и голяма част от стратегическите крепости в Морея,

6) Обсадата на Орлеан 1428-29г.

Jeanne au siège d'Orléans

Конфликт: Стогодишната война (1337-1453г.)

Къде: Орлеан, Франция

Кои участват:

1) Кралство Франция

Пълководци: Жан дьо Ноа, Жил дьо Ре, Жана Д’Арк,

Армия: ок 6000 войници и ок. 3 000 въоръжени граждани

2)Кралство Англия

Пълководци: Томас Монтакю граф Солзбъри, Уилям дела Пол граф Съфък, Джон Талбот граф Шръсбъри

Армия: ок. 5000

Колко време продължава: 6 месеца

Резултат: Обсадата е вдигната от французите.

Накратко: Орлеан е една от най-важните крепости в средновековна Франция. превземането й от англичаните би сложило цяла северна и централна Франция в ръцете им. Града има и символична стойност за французите, редом с Реймс и Париж, тъй като е един от центровете на Капетингската династия, създала днешна Франция. Армията на дофина Шарл, командвана от Жан дьо Ноа и Жил дьо Ре се стреми да прекъсне обсадата, наложена от англичаните. важна роля за това изиграва Жана Д’Арк която лично щурмува английските позиции и макар ранена в битката, успява да вдъхнови французите, които нанасят тежко поражение на англичаните. Това е и първата голяма френска победа след разгрома при Ажинкур през 1415г. Неуспехът на англичаните при Орлеан бележи повратен момент в Стогодишната война, в който везните се накланят в полза на Франция. През следващото десетилетие и половина, французите постепенно успяват да изтласкат англичаните от своите земи и през 1453г. Стогодишната война завършва с победа за Шарл VII.

7) Обсадата на Константинопол 1453г.

1007589914_1371820879

Конфликт: Османските завоевания на Балканите

Къде: Константинопол, Босфора (дн. Истанбул, Турция)

Кои участват:

1) Османски султанат

Пълководци: Мехмед II

Армия: около 80 000 души

2) Византийска империя, Генуа

Пълководци: Константин XI Драгаш, Джовани Джустиниани

Армия: около 10 000 души

Колко време продължава: 1 месец

Резултат: Османците превземат Константинопол и унищожават Византийската империя.

Накратко: Превземането на Константинопол е въпрос на време. Сама по себе си тази обсада е важна не толкова защото се случва, а защото е натоварена със сериозна символика. Последната останка от Римската империя изчезва от картата на Европа, за да бъде заменена от последната могъща ислямска империя, която тепърва щяха да заплашва Стария свят. Изходът от обсадата е повече от логичен – бранителите са многократно по-малко, а от никъде нямало да дойде помощ. Същевременно Мехмед II „си е написал домашното“ – Босфора е изцяло блокиран, построени са специални батареи, които да бомбардират стените, кораби са блокирали града по море и са готови да извършат десант през Златния рог. Дори във външнополитическо отношение обсадата е подсигурена – Мала Азия е омиротворена, Сърбия е поставена на колене, а Унгария няма да предприеме нов поход за спасяването на Константинопол. Превземането на вторият Рим от османците е вододел в историята на Европа и според някои изследователи може да се приеме като граница между Средновековието и Новото Време. Падането на Константинопол, също така, бележи важен етап в историята на на османската държава и нейния преход от султанат към империя.

8) Обсадата на Кандия 1648-1669г.

d5159367l

Конфликт: Критската война (1645-1669г.)

Къде: Кандия, о. Крит

Кои участват:

1) Османската империя

Пълководци: Фезил Ахмед Кьопрюлю паша

Армия: 80 000 войници, сапьори и поддържащи части

2) Венеция, Малтийските рицари

Пълководци: Франческо Моросини

Армия: около 20 000 войници и жители на града

Колко време продължава: 21 години (най-дългата обсада в историята!!!)

Резултат: Османците завладяват Крит

Накратко: Обсадата на Кандия е най-дългата обсада в човешката история и дори само този факт е достатъчен за да я постави в настоящата класация. Причината за продължителността й се крие в успехите на венецианския флот срещу османците и невъзможността на обсаждащите сили да наложат пълна блоокада на града. едва след реформите в османската флота (1657-1659г.) и последвалите победи срещу Венеция по море, Фезил Ахмед Кьопрюлю паша успява да изолира о. Крит и да блокира пристанището на Кандия. От тук на сетне, падането на града става въпрос на време. Не можем да отречем и таланта на Франческо моросини, който се проявява като б;естящ бранител и тактик и използвайки значително по-малките си сили успява да държи в патова ситуация грамадната османска армия, принудена да води тежко съществуване на о. Крит, често страдаща от липса на припаси и епидемии. Падането на Крит през 1669г. бележи един от върховите етапи в цялостната османска експанзия и също така бележи окончателното отстъпление на Венеция от егейско море.

9) Обсадата на Севастопол, 1854-1855г.

Panorama_dentro

Конфликт: Кримската война 1853-1856г.

Къде: Севастопол, Кримски полуостров

Кои участват:

1) Великобритания, Франция, Османска империя,Сардиния

Пълководци: Франсоа Канробер заменен от Жан Жак Пелисие (Франция), лорд Раглан заменен от сър Джеймс Симпсън (Великобритания), Омар паша, Искендер паша (Османска империя), Алфонсо ла Мармора (Сардиния)

Армия: над 175 000 души

2) Руска империя

Пълководци:  Владимир Корнилов – убит, заменен от Павел Нахимов, Едуард Тотлебен

Армия: над 80 000 души

Колко време продължава: 11 месеца

Резултат: Съюзниците превземат Севастопол

Накратко: Обсадата на Севастопол е една от най-драматичните сцени във военната история на XIXвек. Свързана с проява на безмерен героизъм и безмерна глупост, обсадата ражда герои в следствие на допуснатите от командването грешки. В крайна сметка съюзниците губят над 128 000 души убити и ранени, а руснаците – над 102 000 убити ранени, което превръща обсадата в една от най-кървавите в историята до тогава. Севастопол, подобно на Константинопол (1453г.) е натоварена по-скоро със символика, отколкото със прекомерно стратегическо значение. Въпреки това, загубата на града изиграва своята роля прекратяването на войната и подписването на унизителния за Русия Парижки мир (1856г.). В по-широк аспект, в следствие на обсадата се заражда и модерната медицинска помощ в следствие дейността на лейди Флорънс Найтингейл, която създава първия корпус медицински сестри, поели грижата за ранените войници.

10) Обсадата на Сталинград, 23,08-02,02,1943г.

Battle-of-Stalingrad

Конфликт: Втората Световна война (1939-1945г.), Източен фронт.

Къде: Сталинград (дн. Волгоград), Русия

Кои участват:

1) Германия, Италия, Унгария, Румъния, Хърватска

Пълководци: Ерих фон Манщайн, Фридирх Паулус, Волфрам фон Рихтхофен, Петре Думитреску, Константин Константинеску, Итало Гариболди, Густав Яни, Виктор Павчич

Армия: 1 040 000 войници, 10 250 оръдия, 500 танка, 732 самолета

2) СССР

Пълководци: Георги Жуков, Николай Воронов, Александър Василйевски, Андрей Йеременко, Константин Рокосовски, Николай Ватутин, Василий Чуйков, Никита Хрушчов

Армия: 2 500 000 души, 13 491 оръдия, 4 000 танка, 1115 самолета

Колко време продължава: 6 месеца

Резултат: Унищожаване на 6та армия на Германия, вдигане обсадата на Сталинград, преобръщане хода на войната на Източния фронт.

Накратко: Обсадата на Сталинград е един от ключовите моменти във Втората Световна война, а според някои изследователи е и повратна точка в най-кървавия конфликт в човешката история. След загубата на Германия, хода на войната се обръща безвъзвратно и Червената армия започва своето бавно, но методично настъпление към Берлин. Обсадата на Сталинград е сред най-мащабните (ако не и най-мащабната) обсади в човешката история, като в нея участват над 3 500 000 души, повече от 25 000 оръдия, над 4000 танка и повече от 1800 самолети от двете страни. В състава на германските сили се сражават части на всички немски съюзници с изключение на България. Комбинацията от логистични и стратегически грешки, допуснати от немското командване, съчетана с упоритостта на съветската отбрана и вкарването на безпрецедентен човешки ресурс изиграват своята роля и водят до провала на операцията, чиято цел е да се блокира река Волга и да се прекъсне връзката на Москва с Кавказ и Сибир.