1) Термопилите. 480г. пр. Хр.
Конфликт: Гръко-персийските войни (499-449г.)
Къде: прохода Термопили, Централна Гърция
Кои участват:
1) Спарта, Теспия
Пълководци: Леонид
Армия: ок. 8 000 души в началото, 300 в края на битката.
2) Персийска империя
Пълководци: Ксеркс, Мардоний, Хидам
Армия: около 70 000 души
Резултат; Персийска победа
Героизмът накратко: Няма нужда да навлизаме в прекомерни описания. Историята и легендата отдавна са дали на спартанците заслужения ореол на герои и мъченици, загинали за своето отечество. Фактът че 300 души са имали смелостта да застанат срещу 70 000 и да не отстъпят казва всичко. За по-подробно разсъждение върху битката, четете тук.
2) Масада, 72-73г.
Скалата Масада с руините на крепостта на върха.
Конфликт: Първата римско-еврейска война (66-73г.)
Къде: Масада, дн. Израел
Кои участват:
1) Римската империя
Пълководци: Луций Флавий Силва
Армия: ок. 10 000
2) Евреите – зилоти
Пълководци: Елезар бен Йаир
Армия: 960 войни и техните семейства
Резултат: Самоубийство на евреите, римска победа.
Героизмът накратко: След като Йерусалим бил разрушен, а опита на евреите да прогонят римляните от своята Обетована земя се провалил, малък контингент от най-фанатизираните бойци – зилотите, се укрепили в непристъпната Масада и се заклели да не се дадат живи на своите врагове. Което и сторили. След продължила една година обсада, зилотите взели решение да се самоубият заедно с целите си семейства, оставяйки складове пълни с храна и вода, като свидетелство към римляните, че те сами били господари на живота си и напуснали света по свой собствен избор, а не защото били на път да умрат от глад и жажда. До колко този жест трогнал римляните остава загадка, но самият факт че 960 души успели да удържат една крепост срещу десетократно по-голям враг в продължение на година им печели заслуженото място в тази класация.
3) Стамфорд бридж, 1066г.
Безименният викингски берсерк печели точки преди да иде във Влахала
Конфликт: Викингските нашествия в Англия
Къде: мостът Самфорд, на 7 км западно от Йорк, дн. Великобритания
Кои участват:
1) Кралство Англия
Пълководци: Харолд Годуинсън
Армия: ок. 15 000 души
2) Кралство Норвегия, графство Ъркни
Пълководци: Харолд Хадрада, Тостиг Годуинсън
Армия: ок. 9000, от които 3000 се включили на по-късен етап, 300 кораба
Резултат: Английска победа
Героизмът накратко: Героизмът в тази битка не е свързан с разбитите скандинавски сили като цяло. Всъщност в тяхната загуба няма нищо героично, Пияни, неподготвени и уморени от внезапната английска жега, викингите забравили да си донесат брони, а и въобще не очаквали появата на англичаните (саксонците), водени от техния крал Харалд Годуинсън, Героизмът идва от един безименен викингски берсерк, който сам преградил моста Стамфорд, избил над 40 вражески войни и по този начин дал време на разхайтените си другари да сформират някакво подобие на боен ред. Викингъг бил убит едва след като саксонците изпратили лодка под моста, от където с помощта на копие обезумелия скандинавец бил пронизан в слабините. След това англичаните атакували норвежката позиция и в крайна сметка унищожили цялата противникова армия. Явно берсеркът е бил само един…
4) Битката на златните шпори, 1302г.
„Съжаляваме, граф Артоа, но ние не говорим френски…“
Конфликт: Фламандско-френската война (1297-1305г.)
Къде: близо до Кортайк, Фландрия, дн. Белгия
Кои участват:
1) Кралство Франция
Пълководци: Робер II граф Артоа, Жак дьо Шатильон, Жан I граф Дамартин, Раул II де Клермон
Армия: 8 000 души
2) Графство Фландрия
Пълководци: Вилем фан Гулик, Ги дьо Намюр, Пйетер де Коник, Ян Борлуут, Ян фан Ренесе
Армия: 9 000 градска милиция
Резултат: Победа за фламандците
Героизмът накратко: По всички правила на средновековното военно дело, рицарската армия на Франция трябвало да премине като нагорещен ноже през масло и да измете фламандските градски милиции от бойното поле. Уверени в мощта на своите бронирани рицар, опитни скуайъри, предимството на стрелците с арбалет, копиеносците и помощните си части (въобще, френската армия била окомплектована като по учебник), французите смело атакували строената в гъсти редици фламандска пехота, въоръжена с копия и боздугани…и били пометени от смятаните за неопитни, низши и негодни за бой граждани на Гент, Антверпен и Брюж. Всъщност белгийските граждани се гордеели с факта, че редовно тренирали бойни формации, упражнявали се със своите дълги копия и боздугани и смятали себе си за повече от достойни да се справят със всеки аристократ, готов да посегне на градските им свободи. Така и станало. И четиримата водачи на французите били убити в сражението ( Робер II опитал да моли за живота си, но фламандците го убили с думите „Съжаляваме, но не говорим френски„), а славната армия на Филип IV Красивия си тръгнала с подвити опашки, напускайки фламандските земи.
5)Хълмът Витков, 1420г.
Това не е сцена от холивудска продукция….
Конфликт: Хуситските войни (1419-1437г.)
Къде: Хълмът Витков край Прага, дн. Чехия
Кои участват:
1) Хуситите
Пълководци: Ян Жижка
Армия: 76 войници и стрелци, 3 жени, Ян Жижка
2) Кралство Унгария и Бохемия
Пълководци: Сигизмунд Люксембургски, император на Свещената Римска империя, крал на Унгария и Бохемия (Чехия)
Армия: 7-8 000 рицари и лека кавалерия
Резултат: Хуситска победа
Героизмът накратко: Ако цифрите и картинката по-горе не са достатъчни, ето и няколко думи. Сигизмунд се опитал да превземе Прага за да изтласка хуситите от столицата на Бохемия (Чехия) и за целта довел армия от около 50-60 000 рицари и пехотинци. Срещу тях чехите разполагали с общо 12 000 души, които да бранят целия град. Хълмът Витков била малка укрепена позиция (става дума за добре заковани една за друга дървени талпи, подсилени с камъни и слоеве кал), която контролирала някои от основните пътища, водещи към града. Загубата на хълма можела да коства на чехите цялата обсада. Ян Жижка и шепата смелчаци, които пазели хълма добре осъзнавали този факт и решили да не се дават лесно на враговете. Сигизмунд (който чехите наричат Жигмонд) също разбирал значението на хълма и решил да не поема излишни рискове, тъй като вече си патил от хуситите. ето защо изпратил контингент от 7-8 000 конници, които трябвало буквално да прегазят бранителите и да осигурят позицията. Атаката на рицарите започнала, само за да се разбие като в скала, срещайки яростната съпротива на шепата бранители. 80 души успели да задържат 8 000 достатъчно дълга, че от Прага да пристигне допълнителна хуситска част, която атакувала обърканите рицари и те бързо отстъпили, а мнозина се издавили в близката река Витава. Общо в сражението загинали над 300 рицари и неизвестен брой други войници.
6) Обсадата на Малта, 1565г.
Ла Валет и рицарите благодарят на Бог след изтеглянето на османците
Конфликт: Османската експанзия в Средиземно море
Къде: о.Малта
Кои участват:
1) Османската империя
Пълководци: Мустафа паша, Пиали паша, Драгут рейс, Салих рейс, Улудж рейс
Армия: 30-40 000 души
2) Малтийският орден, Испания
Пълководци: Жан дьо ла Валет
Армия: 7-8 000
Резултат: Малтийска победа
Героизмът накратко: След като е победил всички, които можело да бъдат победени и е завзел всичко, което е имало да се завзема, Сюлейман Великолепни решава, че ще добави и Малта към дългия списък със завоевания, за да може след това да почива спокойно в мир. А и той вече има опит със завземането на хоспиталиерски крепости – през 1522г. османците превземат Родос и прогонват рицарите от там. Останалите „бездомни“ хоспиталиери се местят в Малта, където испанският крал Карлос I им отстъпва острова в замяна на тяхната служба в защита на Средиземно море от мюсюлманските пирати от Магреба. Малтийските рицари вършат работата си съвестно и са трън в очите на османците и техния султан, който вече разсъждава за себе си като „повелител на хоризонтите“. Последното черно петно на Сюлеймановия хоризонт остава Малта и падишахът решава да го премахне. За целта се събира голяма и добре снаряжена армия, съответното количество кораби, а начело на експедицията застават двама паши и трима адмирали, По всичко личи, че дните на Ордена са преброени. Но хоспиталиерите имат други планове за бъдещето си и османците не присъстват в тях. Малта била превърната в непристъпна крепост – поредица от бастиони, фортове и крепостни стени, изградени по последния писък на крепостното строителство. Макар и доста по-малобройни от османците, малтийците били професионални воини и знаели как да бранят крепости. Османците атакували поредицата от ключови укрепления, а някои позиции сменили своя притежател нееднократно, въпреки това до критичен пробив така и не се стигнало. С промяната на времето през септември османците опитали един последен щурм, но малтийците удържали със сетни сили. В крайна сметка испанците успели да изпратят помощ – отряд от 8 000 пехотинци, който акостирал във фланг на османците и ги принудил да се изтеглят от острова. След пет месеца интензивни военни действия, малтийците издържали, отнемайки живота на над 10 000 противникови войници. Два века по-късно, Волтер заявява „че няма нищо по-известно от обсадата на Малта“.
7) Остров Св. Йоан, 1629г.
Казашки кораб и неговия екипаж – т.нар. „чайка“
Конфликт: Казашки пиратски набези в Черно море
Къде: о. Св. Йоан край Созопол, дн. България
Кои участват:
1) Донски и Запорожки казаци
Пълководци: ???
Армия: 150 души
2) Османската империя
Пълководци: ???
Армия: 4500 еничари от Истанбулския гарнизон, 15 галери
Резултат: Казаците се измъкват от обсадата.
Героизмът накратко: Поредният пиратски набег сериозно изнервя властите в Истанбул и за да се справят с проблема, 4 500 еничари са натоварени на 15 галери и изпратни в посока Созопол, където за последно са забелязани казаците-пирати. Еничарите успяват да разделят 300-те казаци и пленяват половината на брега. Останалите 150 се укрепяват в гръцкия манастир на о. Св. Иван, където са обсадени от турците. Обсадата продължава цели 8 дни, когато най-неочаквано от морето пристига цяла флотилия от 80 лодки, с около 4000 казаци на борда, които атакуват еничарите, пробиват блокадата и измъкват своите побратими, пленявайки две турски галери в процеса, след което всички заедно отплават към изгрева….
8) Гибралтар, 1779-1783г.
Джордж Огъстъс Елиът командва потапянето на испанските плаващи батареи.
Конфликт: Американската война за независимост (1774-1783г.)
Къде: Гибралтар, южната част на Пиренейския полуостров,
Кои участват:
1) Бурбонският съюз ( Кралство Франция, Кралство Испания)
Пълководци: Луи Крильон херцог Махон, Луис де Кордова и Кородва
Армия: 66 000 войници, моряци и морски пехотинци, 86 оръдия, 44 кораба, 10 плаващи батареи
2) Великобритания и Хановер
Пълководци: Гордж Огъстъс Елиът
Армия: 7 500 войници, 96 оръдия, 12 кораба
Резултат: Британците одържат Гибралтар
Героизмът накратко: Наричана „Великата обсада на Гибралтар“, четиринадесетата поред обсада на средиземноморският бастион трае цели 4 години и ангажира сериозни френско-испански сили, които иначе биха били насочени срещу Британските острови или Хановер. Освен непреклонната съпротива на сухопътния гарнизон, трябва да отбележим, че издръжливостта на британците до голяма степен се дължала и на неколкократните доставки на сили и ресурси по море и на невъзможността на съюзниците да се наложат над британския флот, който им нанесъл няколко поражения. На 13ти септември, 1782г., съюзниците решават да излеят пълната си мощ върху Гибралтар – над 60 000 войници, десетки кораби, 86 оръдия и мортири и 10 плаващи батареи. Британци отвръщат с тактиката на нагорещените снаряди – гюлетата се нагряват предварително, след което се поставят в дулата и се изстрелват с цел запалването на вражеските кораби и униформи. Тактиката се оказва успешна – десетте батареи са или повредени или потопени, флота е сериозно повреден, а пехотните атаки са отбити след кървав бой. Няколко дни по-късно, възползвайки се от морска буря, която разпилява френско-испанския флот, адмирал Хауи успява да стовари нови 7 000 войници в Гибралтар, заедно с припаси и муниции. Обсадата продължава до подписването на Парижкия мир през 1783г., но британските позиции никога повече не са застрашени.
9) Шипка, август 1877г.
„Грабвайте телата!“
Конфликт: Руско-турската война от 1877-78г.
Къде: Проходът Шипка, Стара планина, дн. България
Кои участват:
1) Руската империя, Българското опълчение
Пълководци: ген. Столетов, ген. Радецки
Армия: 7 500 вдуши
2) Османската империя
Пълководци: Сюлейман паша
Армия: 30 000 души
Резултат: Българи и руснаци одържат прохода
Героизмът накратко: Отбраната на Шипченският проход е един от най-паметните и героични моменти в цялата българска история. Историята е позната на всеки истински българин и би било смешно да се налага да я описваме тук. Факт е, обаче, че нашите опълченци и техните руски братя по оръжие извършват подвиг, който им отрежда вечно място в историята на храбрите подвизи и чутовните дела. Поклон!
10) Ленинград, 08.09.1941 – 27.01.1944
В обсадения град
Конфликт: Втората Световна война, Източен фронт
Къде: Ленинград (дн. Санкт Петербург), Русия
Кои участват:
1) Германия, Финландия, Италия, Синята дивизия (Испания)
Пълководци: Вилхелм Ритер фон Лееб, Гьорг фон Клюхер, Карл Густав Емил Манерхайм
Армия: над 720 000 души
2) СССР
Пълководци: Маркиан Попов, Климент Ворошилов
Армия: над 900 000 души
Резултат: Победа на СССР и изтегляне на немските сили
Героизмът накратко: Продължилата 872 дни блокада на втория по големина град в СССР е едно от най-трагичните събития в историята на Втората Световна война. Упоритостта и непреклонността на руската отбрана, търпението и страданието, понесени от цивилните в продължение на почти три години трудно подлежат на описание. Същото се отнася и до непреклонността на немската армия, която води своите операции в тежки зимни условия и през по-голямата част от блокадата налага ефективно пълно обкръжение на Ленинград. Цената, платена от руснаците за успешното удържане на града е огромна – стотициi хиляди ранени и убити и над милион измрели от глад.
Военна История 