Tag Archives: Токугава Йейасу

СПИСАНИЕ „ВОЕННА ИСТОРИЯ“, БРОЙ 12

VoennaIstoria12Cover1

Здравейте,

Броят, който виждате пред себе си е уникален – той отбелязва един преход, преход логичен и преход силно желан от целия екип, а надявам се и от читателите. Брой XII е юбилеен брой, който бележи както изминатия път, така и новото начало. По случай рождения си ден сме решили да ви почерпим с една хронологична линия от актуални и интересни статии. Започваме с една чудесна инициатива за издигането на паметник на IX-та пехотна Плевенска дивизия, дело, подето от ген. Вазов, но останало незавършено до ден днешен, век след като героите грабват оръжие в името на род и родина. Следват два актуални текста – статията на колегата от „Интидар“ Руслан Трад, посветена на финансирането на Ислямска Държава и интервюто с доц. др. Костадин Грозев – специалист в сферата на САЩ и американската политика, който ще ни даде една по-различна перспектива върху поведението на най-силната държава в света. Професор др. Искра Баева бе така добра да се включи в юбилейния брой със своя статия, посветена на Пражкото въстание и последните дни на Втората Световна война. Продължаваме с обзор на развитието на военното дело в Европа в периода 1618 – 1700г., акцентирайки на основните реформи, насоки в развитието на въоръжените сили и ролята на личностите за оформянето облика на военното изкуство. Радослав Тодоров ще ви зарадва с поредното бижу, посветено на японската история. Този път ще ви насочи към Периода Сенгоку – един от най-интригуващите и значими етапи от хилядолетната история на източната империя. В раздела Метаистория, Денислав Кандев прави своя дебют с едно ревю на стиймпънк фентъзито Левиатан, което преобръща по уникален начин Европа от 1914г. И накрая, но не на последно място, Веселин Mатев ще ни разкрие всичко значимо за поредния шедьовър в света на компютърните стратегии – Making of History.

СПИСАНИЕТО МОЖЕ ДА СВАЛИТЕ ОТ:
САЙТА НИ
ЗАМУНДА.НЕТ
АРЕНАБГ.КОМ
ИЛИ ДА ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН В КАЛАМЕО
Реклами

Битката при Секигахара, 1600г.

На днешната дата, преди 413г. войските на Токугава Йейасу нанасят поражение на обедините кланове, все още верни на Тойотоми Хедейоши. Битката слага окончателен край на периода „Сенгоку“ и поставя началото на т.нар. „шогонат Токугава“ – период на надмощие на кланът Токугава над императорите. Този период ще приключи в средата на XIX с управлението на император Мейджи.

68822

Нито Ода Набунага, нито наследилият го Тойотми Хидейоши не успяват да вземат в свои ръце титлата Юшогун“, тъй като по-нисшето им потекло не го позволява. Това създава сериозен вакум в партията на клана Тойотоми, след смъртта на Хидейоши. Йейасу от клана Токугава остава най-престижната и най-уважаване личност сред регентите, които управляват след смъртта на Тойотоми и мнозина от политическите му опоненти се страхуват, че Йейасу ще поеме в ръцете си цялата власт, превръщайки се в неоспорим господар на Япония.

Възползвайки се от отсъствието на Йейасу, който заминава за Едо за да отговаря пред императора отправените срещу него обвинения, политическите му опоненти, водени от Ишида Мицунари се обединяват в района на Осака, от където решават да се насочат към ключовия град Киото – старата столица на Япония.  Йейасу не губи време и поема от Едо в посока Киото начело на 70 000 армия, взимайки със себе си и голям брой аркебузи. Двете противникови сили маневрират в търсене на изгодна позиция, разменяйки си контрола на ключовите крепости по пътя Едо-Киото. В крайна сметка, когато застават един срещу друг, Мицунари има предимството на 120 000 войници зад гърба си срещу едва 75 000 за Йейасу. Но Токугава е опитен и подмолен дипломат в допълнение към своите войнски качества. Възползвайки се от несигурността и липсата на единство сред противниците си, той месеци наред подкупва определени даймьо (благородници) в лагера на Ишида Мицунари, обещавайки им земи и пари в случай, че преминат на негова страна.

Битката започва с атака на левият фланг на Токугава срещу десния на Ишида, последвана от атака на центъра и десния фланг на Йейасу срещу левия фланг на врага, оставяйки центъра на Мицунари с развързани ръце. Именно тук се проявява първия признак за измяната – командирът на центъра отказва да се подчини и голяма часст отв ойниците остават на позиция. междувременно, крайните отряди на десния фланг на Ишида форсират река Фуджи и атакуват оголения ляв фланг на Йейасу, В този ключов момент, част от резервите на Ишида сменят страна и атакуват левия фланг на доскорошните си съюзници. Това провокира още войници от центъра на Ишида да преминат на противниковата страна,  което довежда до окончателен срив в бойния ред на Мицунари.

Разгромът на опозиционните сили предрешава съдбата на Япония и превръща Токугава Йейасу в единствен лидер и де факто обединител на островната империя.